Любомир Левчев

Любомир Левчев
	Любомир Левчев
български поет и писател
	Любомир Левчев, 2009 г.
Роден	Любомир Спиридонов Левчев 27 април 1935 г. Троян, Царство България
Починал	25 септември 2019 г. (84 г.) София, Република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	журналист, администратор, издател
Литература
Период	1957 – 2019
Жанрове	стихотворение, поема, есе, мемоари
Направление	Априлско поколение
Известни творби	„Недопустимост“
Награди	Димитровска награда (1972); „Пеньо Пенев“ (1984); Рицар на поезията; на Френската академия (1985); „Мате Залка“; и „Борис Полевой“ – Русия (1986); „Фернандо Риело“ (1993); „Христо Г. Данов“ (2008); „Златен венец“; на Стружките вечери на поезията (2010)
Политика
Партия	Отечествен фронт, БКП
	Депутат
	VI НС VII НС VIII НС IX НС
Семейство
Съпруга	Дора Бонева (? – 2019; смъртта му)
Деца	Владимир Левчев и Марта Левчева
Уебсайт	Страница в IMDb

Любомир Спиридонов Левчев е български поет и писател, народен деятел на изкуството и културата. Бивш член на ЦК на БКП.^[1] До смъртта си е женен за художничката Дора Бонева. Баща е на поета Владимир Левчев и на художничката Марта Левчева.

Биография

Роден е на 27 април 1935 г. в Троян.^[2] Завършва гимназия в София и висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“, специалност „Библиография и библиотекознание“ към Философско-историческия факултет. Член е на БКП от 1961 г. Като ученик и студент е секретар на Комсомолското дружество. От 1959 до 1963 г. е инструктор в ЦК на ДКМС.

Първата му книга „Звездите са мои“ е издадена през 1957 г., а общо 58 негови книги са преведени в 36 страни. Автор на три романа и на сценарии за филмите „Мълчаливите пътеки“, „Гибелта на Александър Велики“ и „Сладко и горчиво“.

Работи в Радио „София“ и вестник „Литературен фронт“.^[3] От 1972 до 1975 г. е заместник-председател на НС на ОФ. По-късно е първи заместник-председател на Комитета за култура. Председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988 г. Левчев е част от близкото обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.^[4] Член е на Президиума на НС на ОФ, на Световния съвет на мира и на Европейската академия за наука и изкуство.^[5] От 1991 г. е собственик на издателска къща „Орфей“, издаваща стихосбирки и едноименно списание.

Награди и отличия

Международни

Златен медал за поезия на Френската академия и носител на званието Рицар на поезията (1985)
Медал на Асоциацията на венецуелските писатели (1985)
Награди „Мате Залка“ и „Борис Полевой“ – Русия (1986)
Голяма награда на института „Александър Пушкин“ и Сорбоната (1989)
Световна награда за мистична поезия „Фернандо Риело“ (1993)^[6]
Орден „Владимир Маяковски“, учреден от Съюза на писателите в Евразия и Съюза на писателите и преводачите в Русия, и Диплом на литературно-обществената премия „Да светиш винаги“ през 2009 г.^[7]
„Златен венец“ на Стружките вечери на поезията (2010)^[8]

В България

Носител е на най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата – Димитровска награда за 1972 г.
През 1977 г. е удостоен със званието „Народен деятел на изкуството и културата“^[9]
Носител е на Националната литературна награда „Пеньо Пенев“ за 1984 г.^[10]
Доктор хонорис кауза на СВУБИТ (17 май 2005 г.)^[11]
По повод неговата 70-а годишнина през 2006 г. Любомир Левчев е награден от президента Георги Първанов с орден Стара планина – I степен, за „изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура“^[12]
Доктор хонорис кауза на Бургаския свободен университет (с протокол № 3 от 12 май 2006 г.)^[13]
През 2008 г. получава националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостно творчество^[14]
Почетен гражданин на Смолян (2010)^[15]^[16]
Почетен гражданин на София (2015)^[17]^[18]

Произведения

Поезия

„Звездите са мои. Стихотворения“ (1957)
„Завинаги. Стихотворения“ (1960)
„Позиция. Стихотворения“ (1962)
„Но преди да остарея. Стихотворения“ (1964)
„Пристрастия. Стихотворения“ (1966)
„Обсерватория. Стихотворения“ (1967)
„Рецитал. Стихотворения“ (1968)
„Стрелбище. Стихотворения“ (1971, 1974)
„Дневник за изгаряне. Стихотворения“ (1973, 1975)
„Звездопът. Поеми“ (1973)
„Свобода. Стихове“ (1974)
„Самосъд. Стихотворения из десет книги“ (1975)
„Изход. Стихове“ (1976)
„Поздрав към огъня. Стихове“ (1976, 1978)
„Откъс. Стихове“ (1980)
„Заклинания. Стихотворения“ (1981)
„Лък. Стихотворения“ (1983)
„Самосъд'83. Стихотворения из четиринадесет книги“ (1983)

„Работническа кръв. Стихотворения“ (1984)
„Бавен марш и други стихотворения“ (1984)
„Метроном. Стихове“ (1986)
„Седмата смърт. Стихове“ (1989)
„Отвъд. Стихотворения“ (1994)
„Небесен срив. Стихотворения“ (1996)
„Пръстен от пръст“ (1999)
„Селена“ (2001)
„Вечерен акт“ (2003)^[19]
„Пепел от светлина“ (2005)^[20]
„Окончания“ (2006)
„Кон със зелени крила“ (2009)
„Капризната игра на времената“ (2010)
„Седемдесет и седем стихотворения“ (2012)
„В невидимата кула“. Любовна лирика. ИК „Жанет 45“, Пловдив (2014)^[21]

Автор е на текстовете на песните „Да те жадувам“ на рок група „Сигнал“ и „След любов“ по музика на Александър Йосифов, включена в албума „Борис Гуджунов '78“.

Проза, есеистика, мемоари

„Поетическото изкуство“ (1986)
„Убий българина. Роман“ (1988)
„Ти си следващият“ – роман (2001)
„Размисли за орфизма“
„Писма от Ада. Есета“. София: Стандарт, 2008, 262 с.
„Панихида за мъртвото време“ (2011)^[22]^[23]^[24]

Източници

↑ Протокол № 497 от 1 юли 1972 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП.
↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2576.
↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 260
↑ Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 285
↑ Ganadores del Premio Mundial Fernando Rielo de Poesía Mística ((es))
↑ „Левчев с орден „Маяковски“ Архив на оригинала от 2014-09-16 в Wayback Machine., plovdiv-online.com, 31 юли 2009 г.
↑ Поповска, Невена. Струга уште еднаш ќе ја празнува поезијата // 19 август 2010. Посетен на 19 август 2010. (на македонска литературна норма)
↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
↑ Лауреати на Националната литературна награда „Пеньо Пенев“, сайт на дом-музей „Пеньо Пенев“ в Димитровград
↑ Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии, сайт на УниБИТ.
↑ „Президентът връчи ордени на Любомир Левчев, Недялко Йорданов и Александър Морфов“, сайт на Президентството, 1 март 2006
↑ Почетни доктори на Бургаския свободен университет, сайт на БСУ.
↑ Лауреати на националната награда „Христо Г. Данов“ 2008, сайт на Министерство на културата на Р България, 14 юни 2008 г.
↑ „Любомир Левчев стана почетен гражданин на Смолян“, smolyandnes.com, 21 май 2010 г.
↑ „Любомир Левчев – почетен гражданин на Смолян“, в. „24 часа“, 22 май 2010 г.
↑ Решение № 243 по т. 49, обявено на 29 април 2015, сайт на Столична община.
↑ Дневен ред на заседанието на Столичния общински съвет, проведено на 23 април 2015 г. Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., сайт на Столична община
↑ Анахит Хачикян, Минирепортаж от премиерата на „Вечерен акт“ в НДК Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., в. „Култура“, 21 март 2003 г.
↑ Константин Еленков, „Поетът няма тайни от читателя“ Архив на оригинала от 2016-03-13 в Wayback Machine., рец. във в. „Дума“, 28 юни 2005 г.
↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, в. „Култура“, бр. 6 (2755), 14 февруари 2014 г.
↑ „Самотата е работилницата на поета“, интервю на Валерия Велева, в. „Стандарт“, 26 септември 2011 г.
↑ „Нито вълк, нито брат. Човек за човека е българин“, интервю на Пенчо Ковачев, в. „24 часа“, 19 ноември 2011 г.
↑ Аглика Георгиева, „Левчев се изповядва в „Панихида на мъртвото време“, в. „Новинар“, 26 септември 2011 г.

Външни препратки

Открийте още информация за Любомир Левчев в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)

Произведения

Любомир Левчев, Стихове, сп. „Пламък“, бр. 1&2 от 2002 г.
Стихове и поеми на Любомир Левчев в Литернет
Любомир Левчев, Стихотворения, сп. „Европа 2001“

Интервюта

„Любомир Левчев: СВОБОДА извън попрището“ Архив на оригинала от 2016-03-13 в Wayback Machine., интервю на Пепа Витанова, сп. „Тема“, бр. 19 (32), 13 – 22 май 2002
„Човекът на многото книги“ (По темата „Книгите на моя живот“ – Любомир Левчев)^{[неработеща препратка]}, сп. „Жената днес“
„Любомир Левчев: Хората се страхуват най-вече от неизвестността (Поезията е по-скоро заболяване, а не оздравяване, смята поетът на прага на 70-годишнината си)“, интервю на Мария Митева, в. „Сега“, 27 април 2005 г.
„Любомир Левчев: Има много изходи. Но вече няма вход...“, интервю на Анжела Димчева, в. „Труд“, 14 март 2015 г.
„Любомир Левчев: Свободата е самотно занимание“, интервю на Евелина Тодорова и Иван Матанов, в. „Стандарт“, 23 април 2015 г.
„Любомир Левчев: Радичков поиска да ми ударят 100 тояги“, интервю на Пенчо Ковачев, в. „24 часа“, 17 май 2015 г.

За него

„Поетът на 75 г.“, блок, който съдържа две статии – „Истини за Любомир Левчев“ на Дончо Цончев и „На по-добрия ковач“ на Тома Марков, както и ново стихотворение на самия Левчев – в. „Труд“, 26 април 2010 г.
Георги Марков, „Писмо до Любомир Левчев – поет“, Електронно списание LiterNet, 10 септември 2006, № 9 (82)
Рада Александрова, „Левчев и цинизмът като стил и метод“, e-vestnik.bg, 30 септември 2013 г.
Йордан Ефтимов, „Стълбата на изпитанията: Любомир Левчев на 80“, в. „Труд“, 30 април 2015 г.
Пламен Дойнов, „Версията Левчев“, в. „Литературен вестник“, бр. 28, 18 септември 2013 г.
Димитър Бочев, „А може би и не бива“, портал „Култура“, 16 януари 2020 г.

[1] Протокол № 497 от 1 юли 1972 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП.

[2] Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2576.

[3] Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 260

[груев-4] Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.

[5] Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 285

[6] Ganadores del Premio Mundial Fernando Rielo de Poesía Mística ((es))

[7] „Левчев с орден „Маяковски“ Архив на оригинала от 2014-09-16 в Wayback Machine., plovdiv-online.com, 31 юли 2009 г.

[8] Поповска, Невена. Струга уште еднаш ќе ја празнува поезијата // 19 август 2010. Посетен на 19 август 2010. (на македонска литературна норма)

[9] Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.

[10] Лауреати на Националната литературна награда „Пеньо Пенев“, сайт на дом-музей „Пеньо Пенев“ в Димитровград

[11] Почетни доктори на Университета по библиотекознание и информационни технологии, сайт на УниБИТ.

[12] „Президентът връчи ордени на Любомир Левчев, Недялко Йорданов и Александър Морфов“, сайт на Президентството, 1 март 2006

[13] Почетни доктори на Бургаския свободен университет, сайт на БСУ.

[14] Лауреати на националната награда „Христо Г. Данов“ 2008, сайт на Министерство на културата на Р България, 14 юни 2008 г.

[15] „Любомир Левчев стана почетен гражданин на Смолян“, smolyandnes.com, 21 май 2010 г.

[16] „Любомир Левчев – почетен гражданин на Смолян“, в. „24 часа“, 22 май 2010 г.

[17] Решение № 243 по т. 49, обявено на 29 април 2015, сайт на Столична община.

[18] Дневен ред на заседанието на Столичния общински съвет, проведено на 23 април 2015 г. Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., сайт на Столична община

[19] Анахит Хачикян, Минирепортаж от премиерата на „Вечерен акт“ в НДК Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., в. „Култура“, 21 март 2003 г.

[20] Константин Еленков, „Поетът няма тайни от читателя“ Архив на оригинала от 2016-03-13 в Wayback Machine., рец. във в. „Дума“, 28 юни 2005 г.

[21] Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, в. „Култура“, бр. 6 (2755), 14 февруари 2014 г.

[22] „Самотата е работилницата на поета“, интервю на Валерия Велева, в. „Стандарт“, 26 септември 2011 г.

[23] „Нито вълк, нито брат. Човек за човека е българин“, интервю на Пенчо Ковачев, в. „24 часа“, 19 ноември 2011 г.

[24] Аглика Георгиева, „Левчев се изповядва в „Панихида на мъртвото време“, в. „Новинар“, 26 септември 2011 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]