Михаил Венков
Тази статия е за футболиста. За режисьора вижте Михаил Венков (режисьор).
| Михаил Венков | |||||||||
 | |||||||||
| Лична информация | |||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Роден | Михаил Ангелов Венков 28 юли 1983 г. (на 40 г.) | ||||||||
| Ръст | 181 см | ||||||||
| Пост | Ляв бек | ||||||||
| Настоящ отбор | |||||||||
| Отбор |  Волов (Шумен) | ||||||||
| Юношески отбори | |||||||||
| |||||||||
| Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
| Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
| 1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 1 юли 2018. * Играе под наем в посочения отбор. | |||||||||
| Михаил Венков в Общомедия | |||||||||
Михаил Ангелов Венков е български футболист. Титулярната му позиция е на левия бек, силният му крак е левият. Играч е на третодивизионния Волов (Шумен).
Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]
Започва да тренира футбол през 1995 година при Милети Божилов в ДЮШ на Септември (София), като в началото на своята кариера се изявява като опорен халф и централен защитник. Преминава през всички възрастови формации на клуба, а треньори още са му били специалисти като Димитър Асенов, Тони Джеферски, Бисер Хаздай, Любо Симов и Димитър Райков. Носител е на бронзов медал с юноши младша възраст и на сребърен медал със старшата възраст от Републиканското футболно първенство, както и на две купи на БФС. В периода 1995 – 2000 година е петкратен победител в Софийско градско първенство. През 2000 г. Георги Харалампиев го взима при мъжете и постепенно започва да го налага в първия състав на Септември (София). Това е и човекът, който го преквалифицира в ляв краен бранител – позицията, която Венков практикува. По това време талантливият юноша е седемнадесетгодишен и още няма право на професионален договор, но въпреки това към него проявяват интерес и пристигат запитвания от елитните тогава Марек и Черноморец (Бургас).
Михаил Венков обаче избира офертата на Литекс (Ловеч) и в началото на 2002 г. преминава при „оранжевите“, като подписва петгодишен договор. По това време старши треньор е Ферарио Спасов, а на неговата позиция ловчанлии разполагат с опитни футболисти като Валентин Найденов и Станислав Бачев, а месец по-късно ще привлекат в редиците си един от най-качествените чужденци, състезавали се в българското първенство – бразилеца Тиаго Силва. При тази конкуренция младокът твърде рядко влиза в игра и взима участие предимно в мачовете за Купата на България. Първият му мач за Литекс е на 23 януари 2002, на подготвителния лагер в Агия Напа, при победата с 4:1 над Анортозис, а официалният му дебют е на 20 март 2002 за победата с 5:0 при гостуването на Дунав (Русе), в мач от турнира за Купата на България. Официалният му дебют в „А“ група е на 24 април 2002 в мач от плейофната фаза на шампионата за домакинската победа над Локомотив (Пловдив) с 3:1, когато към края на срещата влиза като смяна на Тиаго Силва. През 2003 г. отбива военната си служба и е пратен да трупа опит във втородивизионния Белите орли, но на полусезона след треньорска рокада в Литекс, новият старши треньор Драголюб Симонович желае отблизо да се запознае с качествата му и Венков е върнат обратно в Ловеч. Изкарва зимната подготовка с отбора и взима участие във всички контроли. През февруари същата година за треньор на Литекс е назначен Люпко Петрович, който предпочита да залага на опитни бойци, и Мишо Венков играе едва в последните 5 кръга от шампионата. Попада и в групата за финала от турнира за Купата на България, спечелен след дузпи срещу ЦСКА, но не взима участие в самата среща.[1][2] След края на сезона сърбинът напуска и за негов заместник е назначен Стойчо Младенов, който започва да го налага като титуляр, записва и първите си мачове в европейските клубни турнири. След провала с австрийския ГАК за селекционер е назначен Ицхак Шум. При него и при следващите наставници – Георги Дерменджиев и отново Симонович и Петрович, Венков вече е твърд титуляр. Участва и в груповата фаза на турнира за Купата на УЕФА, като взима участие във всичките срещи на „оранжевите“.
През януари 2006 на подготвителния лагер в Правец разтяга ахилесово сухожилие, следва операция и пропуска целия сезон. Възстановяването му върви трудно, формата му спада и губи титулярното си място от набралия скорост и игрова практика Петър Занев. При Миодраг Йешич и Ферарио Спасов практически е без конкуренция, тъй като Занев е пратен под наем в Селта Виго. В края на годината подписва нов тригодишен договор до лятото на 2011 г. Станимир Стоилов също залага на него в титулярната единайсеторка, а върналият се от странство Занев налага като централен защитник. Следващият наставник Ангел Червенков използва услугите на Венков до зимната пауза и след конфликта му с треньора на младежите Михаил Мадански го закотвя на пейката.[3][4] Изгубил формата си през годината, Венков е резерва и при Любослав Пенев, договорът му е към края си и към него проявяват интерес от ЦСКА[5], Динамо Букурещ[6] и Левски[7], но в крайна сметка Михаил Венков проявява лоялност към отбора на сърцето си и преподписва нов двегодишен договор до лятото на 2013 г.[8] В евротурнирите е изиграл впечатляващите 24 срещи за „оранжевите“. Шампион е на България за 2009/10 г., трикратен носител на националната купа и веднъж на суперкупата на страната. От 2009 г. е студент в НСА „Васил Левски“ специалност „Треньор по футбол“. През 2011 година договорът му с настоящия шампион Литекс (Ловеч) изтича, а играчът и ръководството на клуба не се разбират за нов.
Венков избира да подпише контракт с Локомотив (Пловдив).
През лятото на 2012 г. собственикът на Локомотив, Константин Динев обявява, че се оттегля от отбора, в резултат на което няколко футболисти преминават в отбора на ЦСКА (София), като Венков е един от тях. Той подписва с „армейците“ до 2014 г.
От пролет 2019 г. до пролет 2020 г. е играч на Добруджа (Добрич).
| Сезон | Турнир | Нац. | Съперник | Бр. |
|---|---|---|---|---|
| 2003/04 | Купа на УЕФА |  |
Железничар | 1 |
 |
ГАК | 2 | ||
| 2005/06 | Купа на УЕФА |  |
Риека | 2 |
 |
Генк | 2 | ||
 |
Грасхопер | 1 | ||
 |
Днипро | 1 | ||
 |
АЗ Алкмар | 1 | ||
 |
Мидълзбро | 1 | ||
| 2006/07 | Купа на УЕФА |  |
Копер | 2 |
 |
Омония (Никозия) | 1 | ||
| 2007/08 | Купа на УЕФА |  |
Слима Уондърърс | 2 |
 |
Беса Кавайе | 2 | ||
 |
Хамбургер | 2 | ||
| 2008/09 | Купа на УЕФА |  |
Апоел Ирони | 2 |
|
Астън Вила | 1 | ||
| 2009/10 | Лига Европа |  |
БАТЕ Борисов | 1 |
Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]
Преминава през всички гарнитури на националния отбор, първата си повиквателна получава от Красимир Ковачев. При младежите треньори са му били Стоян Коцев и Иван Колев, като и двамата го ползват като централен защитник. Първата си повиквателна за мъжете получава през 2005 г. от Христо Стоичков, а дебютът му за първия състав е при гостуването на Азербайджан в Баку. Получава повиквателни още от Пламен Марков, Станимир Стоилов и Лотар Матеус. Има записани девет официални мача.
Успехи[редактиране | редактиране на кода]
- Шампион (2): 2010, 2011
- Купа на България (3): 2004, 2008, 2009
- Суперкупа на България (1): 2010
- Суперкупа на България
- Финалист (1): 2012
- Финалист (1): 2012
- Купа на България (1): 2015
- Суперкупа на България (1): 2015
Статистика по сезони[редактиране | редактиране на кода]
| Сезон | Отбор | Първенство | Мачове | Голове |
|---|---|---|---|---|
| 2008/09 | Литекс (Ловеч) | А група | 23 | 0 |
| 2009/10 | Литекс (Ловеч) | А група | 10 | 1 |
| 2010/11 | Литекс (Ловеч) | А група | 12 | 0 |
| 2011/12 | → Белите орли (Плевен) | 10 | 0 | |
| 2011/12 | Локомотив (Пловдив) | А група | 28 | 3 |
| 2012/13 | ЦСКА (София) | А група | 18 | 2 |
| 2013/14 | Черно море (Варна) | А група | 35 | 0 |
| 2014/15 | Черно море (Варна) | А група | 28 | 0 |
| 2015/16 | Черно море (Варна) | А група | 31 | 0 |
| 2016/17 | Черно море (Варна) | Първа лига | 28 | 1 |
| 2017 ес. | Славия (София) | Първа лига | 5 | 0 |
| 2018 пр. | Кизил Жар (Казахстан) | Премиер лига | 14 | 0 |
| 2018 ес. | Черноморец (Балчик) | Втора лига | 17 | 2 |
| 2019 пр. | Добруджа (Добрич) | Втора лига | - | - |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Драматична развръзка на ЦСКА и Литекс. Дузпи решиха носителя на Купата на България // Архивиран от оригинала на 2007-01-11. Посетен на 2011-01-22.
- ↑ Статистика bulgarian-football.com, архив на оригинала от 20 август 2010, https://web.archive.org/web/20100820033757/http://www.bulgarian-football.com/bg/cup/2004.html, посетен на 22 януари 2011
- ↑ Мадански: Червенков бойкотира националния отбор, архив на оригинала от 13 август 2014, https://web.archive.org/web/20140813015217/http://football.sportal.bg/news.php?news=225015, посетен на 22 януари 2011
- ↑ Ангел Червенков: Мадански май се е взел много на сериозно
- ↑ ЦСКА взима Мишо Венков, архив на оригинала от 13 август 2014, https://web.archive.org/web/20140813081111/http://football.sportal.bg/news.php?news=226183, посетен на 22 януари 2011
- ↑ Андоне иска Мишо Венков в Динамо (Букурещ)[неработеща препратка]
- ↑ Левски привлича Михаил Венков през зимата, архив на оригинала от 8 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101108110117/http://football.sportal.bg/news.php?news=268858, посетен на 22 януари 2011
- ↑ Мишо Венков преподписа с Литекс
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Михаил Венков – Профил в сайта на FIFA
- Профил на М.Венков в pfclitex.com Архив на оригинала от 2011-02-10 в Wayback Machine.
- ((en)) Профил на М. Венков в National Football Teams
| ПФК Славия (София) - настоящ състав |
|---|
|
1 Петков • 3 Томбак • 4 Генев • 5 Йеленкович • 6 Георгиев • 7 Й. Бакеро • 8 Стоев • 10 Николов • 11 Добрев • 12 Кръстев • 14 Райчев • 15 Петров • 17 Дост • 19 Нгуен До • 21 Вуцов • 23 Александров • 27 Мартинов • 33 Иванов • 37 Керчев • 71 Стоянов • 73 Минчев • 88 Тасев • 93 Кейта • 98 Търтов • Треньор: Х. М. Бакеро |