Направо към съдържанието

Николай Миклухо-Маклай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Николаевич Миклухо-Маклай
руски изследовател

Роден
с. Язиково-Рождественское, Новгородска губерния, Русия
Починал
ПогребанЛитераторские мостки, Санкт Петербург, Русия

Националност Русия
Учил вЛайпцигски университет
Йенски университет
Хайделбергски университет
Санктпетербургски държавен университет
Научна дейност
ОбластЕтнография, биология, антропология
Работил вЙенски университет (1868)
Семейство
ПартньорМетиси
Николай Николаевич Миклухо-Маклай в Общомедия

Николай Николаевич Миклухо-Маклай е руски етнограф, антрополог, биолог и пътешественик-изследовател, изучавал коренното население на Югоизточна Азия, Австралия и Океания, в това число папуасите на североизточния бряг на Нова Гвинея.

Ранни години (1846 – 1870)

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 5 юли 1846 година в село Язиково-Рождественское, Новгородска губерния, в семейство на железопътен инженер. През 1858 г. семейството му се премества в Санкт Петербург и Миклухо-Маклай продължава обучението си във Втора Петербургска гимназия. След като завършва гимназия през 1863, продължава обучението си във Физико-математическия факултет на Петербургския университет. На следващата година заради участие в студентски протести му е забранено да учи във всички руски университети и той е принуден да замине за Германия. Там се записва в Хайделбергския университет (1864) специалност философия, а след това изучава медицина в университетите в Лайпциг (1865) и Йена (1866 – 1868). Под ръководството на професор Ернст Хекел, на когото е асистент, се занимава с изучаване на сравнителна анатомия на животните.

В качеството си на асистент на Ернст Хекел, в периода 1866 – 1868 г., Миклухо-Маклай посещава Канарските острови, островите Мадейра, Скандинавския п-ов, Сицилия и Мароко. През 1868 завършва образованието си и от март до май 1869 посещава Червено море и Мала Азия за изследване на низшите морски животни и същата година се завръща в Русия.

Експедиционно-полева дейност (1870 – 1883)

[редактиране | редактиране на кода]

От тясната си специалност анатомия Миклухо-Маклай постепенно преминава към по-общите въпроси на естествознанието – антропология, етнография, география. Достига до извода за влиянието на природната и социалната среда за формирането на културни и расови признаци у народите в различните части на света.

През 1870 г. на кораба „Витяз“, под командването на Павел Николаевич Назимов, за доказване на своите твърдения и по молба на Руското географско дружество, се отправя в първото от множеството си пътешествия към Нова Гвинея. От 20 септември 1871 до 19 декември 1872 изследва бита, обичаите и религиозните обреди на папуасите, населяващи североизточния бряг на Нова Гвинея, източно от залива Астролабия (5°15′ ю. ш. 146°00′ и. д. / 5.25° ю. ш. 146° и. д.). По-късно брегът, на който пребивава Миклухо-Маклай, е наименуван на негово име. По време на пребиваването си там с голямо търпение Маклай спечелва любовта и доверието на местното население.

През 1873 – 1874 г. със същата цел обхожда Молукските, Зондските и Филипинските острови. През втората половина на 1874 посещава югозападното крайбрежие на Нова Гвинея, а през 1875 обхожда Малайския архипелаг и полуостров Малака.

През 1876 – 1877 г. извършва пътешествие в Западна Микронезия и Северна Меланезия, като посещава островите Палау, остров Яп и Адмиралтейските о-ви. От 27 юни 1876 до 10 ноември 1877 за втори път посещава Брега Маклай и е особено щастлив да се срещне със своите приятели-папуаси, които го посрещат възторжено. На основание на своите наблюдения Миклухо-Маклай стига до извода за видовото единство и родство на човешките раси, като разрушава антинаучните представи за съществуващите „низши“ и „висши“ раси.

Поради първите признаци на анемия и общо изтощение на организма Миклухо-Маклай е принуден да прекрати своевременно посещението си на острова и заминава за Сингапур на лечение, където остава повече от половин година. Недостигът на финансови средства не му позволява да се върне в Русия и през 1878 е принуден да отиде в Сидни, Австралия, където се заселва в къщата на руския консул. След това известно време живее в сградата на Английския клуб, а накрая в дома на известния и влиятелен обществен деятел и учен-зоолог Уилям Маклей. Със съдействието на последния Миклухо-Маклай създава първата в Австралия морска биологична станция, недалеко от Сидни, където през 1881 се преселва да живее и която става негов постоянен дом до края на живота му.

От 1878 до 1882 г. пътува из Югоизточна Австралия. През 1879 извършва пътешествие в Меланезия по маршрута Нова КаледонияНовохебридските о-ви – о-вите Банкс – Адмиралтейските о-ви – о-вите ТробрианСоломоновите о-ви. През 1880 и 1881 посещава югоизточното крайбрежие на Нова Гвинея с наказателна английска експедиция и благодарение на неговата намеса командирът на кораба се отказва от изгаряне на папуаското село и поголовното избиване на жителите му.

След поредното си завръщане в Австралия Миклухо-Маклай разгръща усилена агитация срещу търговията с роби в Океания. През 1882 през Суецкия канал се завръща в Русия, като по пътя извършва пътешествие в Европа, където прокламира своите идеи за равенство между расите. По време на пребиваването си в Русия се среща с император Александър III и му предлага да се създаде морска станция и руско селище в Нова Гвинея на Брега Маклай, а също и програма за икономически и социални преобразувания в живота на островитяните. Плановете му биват отхвърлени като утопични, но успява да погаси дълговете си и да финансира нова експедиция.

Последни години (1883 – 1888)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1883 г. Миклухо-Маклай заминава за Австралия. В Батавия среща руския кораб „Скобелев“ (новото име на „Витяз“ с капитан Вадим Василиевич Благодарев) и не може да устои на изкушението да посети своите приятели в Нова Гвинея и от март до юни 1883 им гостува за последен път.

От 1883 до февруари 1886 живее в Югоизточна Австралия в основаната от него биологична станция, където през 1884 се жени за Маргарита, дъщеря на крупен австралийски земевладелец и политически деятел.

През 1886 г. Миклухо-Маклай, заедно със семейството си, се връща в Русия и отново предлага на императора „Проекта Бряг Маклай“, като противодействие на германската анексия на острова, но проектът му отново е отхвърлен.

Два пъти, през 1886 и 1887, посещава родното място на майка си град Малин, Житомирска област в Украйна. Там изучава бита, обичаите и традициите на местното население. Интересува се от произхода на града и неговата история. В околните села изучава антропологичния строеж на местните жители.

Междувременно болестта му прогресира и все по често прекарва времето си в леглото. Умира на 2 април 1888 година в Санкт Петербург. Жена му и децата му след неговата смърт се връщат в Русия и в знак на високите заслуги на Миклухо-Маклай до 1917 г. получават руска пенсия, която лично се изплаща от Александър III, а след това от Николай II.

Неговото име носят:

  • Собрание сочинений в 6 томах: Т. 1. Путешествия 1870 – 1874 гг. Дневники, путевые заметки, отчеты. – М.: Наука, 1990.
Т. 2. Путешествия 1874 – 1887 г. Дневники, путевые заметки, отчеты. – М.: Наука, 1993.
Т. 3. Статьи и материалы по антропологии и этнографии народов Океании. – М.: Наука, 1993.
Т. 4. Статьи и материалы по антропологии и этнографии Юго-Восточной Азии и Австралии. Статьи по естественным наукам. – М.: Наука, 1994.
Т. 5. Письма. Документы и материалы. – М.: Наука, 1996.
Т. 6. Ч. 1 Этнографические коллекции. Рисунки. – М.: Наука, 1999.
Т. 6. Ч. 2 Указатели. – М.: Наука, 1999.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1985 г., стр. 301 – 303.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Миклухо-Маклай, Николай Николаевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​