Преброяване на населението в България (2021)
Преброяването на населението в България през 2021 г. се провежда от 7 септември до 10 октомври 2021 г.[1][2]
За втори път то е на два етапа – от 7 до 30 септември 2021 г. има възможност за попълване на електронна преброителна карта, а от 18 септември до 10 октомври 2021 г. се извършват посещения на домакинствата, сградите и жилищата от преброители.[1] То е 18-ото поред преброяване на населението в демографската история на България.[3]
Резултатите от преброяването се използват и за нуждите на европейската статистика. През 2021 г. се провежда преброяване на населението и жилищния фонд във всички държави членки на Европейския съюз.[3]
Към 7 септември 2021 г. населението на България е 6 519 789 души. В периода между двете преброявания - 2011 - 2021 г., населението на страната намалява с 844 781 души, или с 11.5%.[4]
Намалението на населението в резултат на отрицателния естествен прираст е -501 хил., или 59.3% от общото намаление. Естественият прираст за всички години от периода между преброяванията през 2011 и 2021 г. е отрицателен, като най-голямо е намалението на броя на населението през 2021 година (-90 317 души). Останалите 40.7% от намалението се дължат на външната миграция, или броят на лицата, напуснали страната през периода 2011 - 2021 година (344 хил. души).[4]
Резултати
[редактиране | редактиране на кода]Население по години на преброяванията през периода 1880 – 2021 година[5] [4]
Население по статистически райони, възраст и пол[4]
| Възраст (години) |
Численост | Възраст (години) |
Дял (%) | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | Мъже | Жени | Общо | Мъже | Жени | ||
| Общо | 6 519 789 | 3 136 262 | 3 383 527 | Общо | 100,0 | 100,0 | 100,0 |
| 0 – 9 | 591 367 | 303 837 | 287 530 | 0 – 9 | 9,07 | 9,69 | 8,50 |
| 10 – 19 | 612 596 | 315 608 | 296 988 | 10 – 19 | 9,40 | 10,06 | 8,78 |
| 20 – 29 | 567 912 | 291 670 | 276 242 | 20 – 29 | 8,71 | 9,30 | 8,16 |
| 30 – 39 | 836 975 | 432 811 | 404 164 | 30 – 39 | 12,84 | 13,80 | 11,95 |
| 40 – 49 | 977 538 | 501 578 | 475 960 | 40 – 49 | 14,99 | 15,99 | 14,07 |
| 50 – 59 | 932 078 | 463 655 | 468 423 | 50 – 59 | 14,30 | 14,78 | 13,84 |
| 60+ | 2 001 323 | 827 103 | 1 174 220 | 60+ | 30,69 | 26,38 | 34,70 |
Данни
[редактиране | редактиране на кода]При преброяването на населението и жилищния фонд се събират следните данни за хората: собствено, бащино и фамилно име; единен граждански номер (ЕГН) за българските граждани и за чужденците, получили разрешение за пребиваване в Република България, както и чужденците, получили статут на бежанец и хуманитарен статут; личен номер на чужденец (ЛНЧ) за чужденците; личен номер (ЛН) на гражданин на Европейския съюз; дата на раждане; пол; връзки между членовете на домакинството и семейството; постоянен адрес и настоящ адрес; гражданство; статут на пребиваване; държава и място на раждане; семейно положение; брой живородени деца; степен на завършено образование; грамотност; участие в образование; етническа група; вероизповедание; майчин език; трудов статус – икономически активен или неактивен; професия и/или длъжност; име на предприятието или на организацията и икономическа дейност на юридическата единица; местоположение на работното място или на учебното заведение; вид на транспорта, използван за пътуване до работното място или до учебното заведение; вътрешна и външна миграция на лицата; степен на трайно намалена работоспособност или степен на увреждане. За домакинствата се събира информация за брой лица и временно присъстващи лица.[6]
За жилищните сгради се събират следните данни: адрес на сградата; вид на сградата; местоположение на сградата; година на построяване; тип на строителната конструкция; брой на етажите; наличие на асансьор; брой на жилищата в сградата; наличие на други обекти в сградата, които се ползват за нежилищни цели; достъпност на сградата. За жилищните сгради се събират и данни за географските координати на входовете на сградата.[6]
За жилищата се събират следните данни: адрес на жилището; вид на жилището; статут на владеене на жилището; тип собственост; обща застроена площ; брой на помещенията и/или стаите; кухня и спомагателни помещения; енергийна осигуреност; водоснабдяване и канализация; санитарни помещения; енергийна ефективност; материална осигуреност и услуги.[6]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Преброяване 2021 ще се състои в периода 7 септември – 3 октомври, промяната се налага заради пандемията от COVID-19 // Национален статистически институт, 20 януари 2021 г. Посетен на 22 януари 2021 г.
- ↑ Министерският съвет прие Отчета на дейността на НСИ за 2021 г. и Националната статистическа програма за 2022 година // НСИ, 09.05.2022. Посетен на 03.09.2022.
- ↑ а б Министерският съвет одобри проект на Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 година // Национален статистически институт, 28 ноември 2018 г. Посетен на 4 декември 2018 г.
- ↑ а б в г Национален статистически институт. Статистически справочник "Преброяване 2021"
- ↑ Министерство на транспорта и съобщенията. Обща характеристика за страната
- ↑ а б в Закон за преброяване на населението и жилищния фонд в република България през 2021 г. Обн. ДВ. бр. 20 от 8 март 2019 г.
| ||||||||||||||||||||
