Раклица
Тази статия е за селото в България. За някогашното село в Лозенградско, Турция вижте Раклица (вилает Лозенград).
| Раклица | |
  Раклица  Раклица | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 93 души[1] (15 март 2024 г.) 2,72 души/km² |
| Землище | 34,388 km² |
| Надм. височина | 311 m |
| Пощ. код | 8439 |
| Тел. код | 05528 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 62027 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Карнобат Георги Димитров (независим политик; 2007) |
Рàклица е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Раклица се намира на около 49 km северозападно от центъра на областния град Бургас, около 14 km северно от общинския център град Карнобат и около 22 km запад-северозападно от град Айтос. Разположено е в Източна Стара планина, по югозападните склонове на Карнобатската планина, в подножието на две възвишения – с връх Ермеклията (651,4 m) на 2,5 km северно от селото и с връх Илийца (684,4 m) на 4 km северозападно от селото. В долината между двете възвишения и през Раклица тече малка местна река, вливаща се на югозапад от селото в река Азмака, ляв приток на река Мочурица. Общият наклон на терена в Раклица е на юг, а надморската височина в центъра на селото е около 311 m. Климатът е преходно-континентален.
Общински път води от Раклица на юг през село Сигмен до връзка с второкласния републикански път II-73.
Землището на село Раклица граничи със землищата на: село Босилково на север; село Завет на североизток; село Скалак на североизток; село Раклиново на изток; село Зимен на юг; село Сигмен на югозапад; село Невестино на югозапад; село Костен на запад; село Ведрово на северозапад.
В землището на Раклица има 4 язовира.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.
През 1934 г. селото с дотогавашно име Шихларе[3][4] е преименувано на Раклица[5].
Допреди Балканската и Междусъюзническата война селото е населявано основно от турци, с изключение на само два български рода. След войните тук се заселват бежанци от Одринска Тракия, както и преселници от други части на България и селото се населва само от българи.
Училището в село Раклица (Шихларе) е създадено през 1891 г. в стара къща. Нова училищна сграда е построена през 1957 – 1958 г. Училището се закрива през 1972 г.[6]
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на село Раклица наброява 1048 души при преброяването към 1934 г. и 1090 към 1946 г., намалява до 277 към 1985 г. и е 79 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.[7]
Етнически състав
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[8]
| Численост | |
| Общо | 94 |
| Българи | 75 |
| Турци | - |
| Цигани | 19 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | - |
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]През 1999 г. е закрито кметство Раклица.[9] Изпълнителната власт в селото към 2022 г. се упражнява от кметски наместник.
В Раклица от 2001 г. има храм „Света Богородица“.[10]
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селото се отличава със своята уникална самобитност и чистия си въздух. Предлага чудесни възможности за развитие на селски туризъм, като добри туристически маршрути за посещение са покоряването на връх Илийца, посещение на „6-те чучура“. От четирите язовира най-близки са Циганският, Костенският и Четалдере, предлагащи добра възможност за риболов. Девствената природа на Източна Стара планина е богата на дивеч – често се срещат сърни, зайци, диви свине и елени.
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година в първата събота след 15 август (Св. Богородица) тук се празнува традиционния събор, събиращ както ракличани, така и многобройните гости на селото на веселби и пиршества. В центъра звучи музика и се играят хорà.
Други
[редактиране | редактиране на кода]Селото се споменава в „Житие и страдания грешнаго Софрония“[11] на Софроний Врачански с името „Шихлари“. Под името поп Стойко Владиславов бъдещият врачански епископ е бил енорийски свещеник в село Костен (1791 – 1792 г.), а село Шихлари е било в неговата енория. В Шихлари господства бей на име Ахмед Геряй, който си харесва една българска девойка за втора жена в харема, но тя тайно от него е венчана от поп Стойко за своя избраник-българин, което едва не коства живота на свещеника.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; община Карнобат, село Раклица Към 2 октомври 2022 г.
- ↑ Справка за с. Раклица, общ. Карнобат, обл. Бургас към 03.03.1878 г. // Архивиран от оригинала на 2022-10-02. Посетен на 2022-10-02.
- ↑ Справки в Националния регистър на населените места, Списъци на населените места. Списък на населените места в Царство България според преброяването на 31 декември 1926 г.; София, Държавна печатница, 1930, стр. 8 (23). I. Окръг Бургас / 8. Околия Карнобат / 40. Общ. Шихларе, с. Шихларе
- ↑ Справка за с. Раклица, общ. Карнобат, обл. Бургас към 14.08.1934 г. Събитие: промяна на наименование Архив на оригинала от 2022-10-02 в Wayback Machine. Справката е генерирана на 02.10.2022
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Бургас – 15, фонд 252 „Групов фонд „Основни и начални училища в община – с. Невестино, Бургаско“ (1944 – )“; История на фондообразувателя. Начално училище „Н. Й. Вапцаров“ – с. Раклица, Бургаско
- ↑ Справка за населението на с. Раклица, общ. Карнобат, обл. Бургас // Архивиран от оригинала на 2022-10-02. Посетен на 2022-10-02.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Справка за кметство Раклица, общ. Карнобат към 14.12.1999 г. Архив на оригинала от 2022-10-03 в Wayback Machine. Справката е генерирана на 03.10.2022
- ↑ Българска православна църква, Структура, Епархии, Сливенска епархия, Храмове, Бургаска духовна околия, с. Раклица – храм „Св. Богородица“ – 2001 г.
- ↑ „Житие и страдания грешнаго Софрония“, Софроний Врачански
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-043
- Бургаска низина, Карнобатска и Айтоска котловина. Географска карта
| ||||||||