Саръчево
| Саръчево Βαλτοχώρι | |
  Саръчево  Саръчево  Саръчево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Илиджиево |
| Географска област | Вардария |
| Надм. височина | 2 m |
| Население | 190 души (2001) |
Саръчево, още Сараклово или Саръдже (на гръцки: Βαλτοχώρι, Валтохори, катаревуса Βαλτοχῶριον, Валтохорион, до 1926 година Σαρίτσα, Сарица,[1] Σαρίτσι, Σαρίτσοβο), е село в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония със 190 жители (2001).[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Солунското поле, на 30 километра северозападно от Солун, югоизточно от Илиджиево (Халкидона), западно от Вардар.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Саръчево е турски чифлик в Солунска каза на Османската империя, принадлежащ на Хафсъ бей. Селяните се занимават с производство на селитра, а в Саръчево има и хан.[3] Според една от версиите за етимологията на името то е от саръ, на турски жълт, тъй като жителите му страдали от малари поради лошия климат, а според друго е от оса, пчела.[2] Селото е чифлик на мюсюлмански собственик.[2]
В 1845 година руският славист Виктор Григорович посещава Сарычево и пише в „Очерк путешествия по Европейской Турции“, че е българско селище.[4]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Саричовон (Saritchiovon), Воденска епархия, живеят 222 гърци.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Саръдже (Сараклово) брои 175 жители турци.[6] В селото е запазен конак от XIX век,[7] може би най-високата сграда в Солунското поле.[3]
На 3 декември 1901 година българският търговски агент в Солун Атанас Шопов пише:
| „ | Преди десетина деня при всичките заплашвания на гръцките чети с. Саръчево, Солунска кааза се отказа от Патриаршията и призна ведомството на Св. Екзархия. Завчера в неделя мюдюрин с тридесет жандарми отишъл в това село, затворил черквата и училището и интернирал учителя. Селяните протестираха пред Хилми паша и цивилните агенти.[8] | “ |
Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село (Сарѫчево) минава под върховенството на Българската екзархия.[9] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сариджа (Saridja) има 228 жители българи екзархисти.[10]
През 1905 година селото на два пъти е нападано от гръцки чети. На 16 юли андарти правят опит да влязат и подпалят къщата на местния първенец Кольо Минчев, който успява да ги отблъсне. На 21 август гръцка чета запалва къщите на Стоян Коджаманов и Колю Апостолов, като прави опит да подпали цялото село, но е възпрепятствана от намесата на османска войска.[11]
Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Сарици (Σαρίτσι) е славяногласно село във Воденската митрополия с 305 жители с гръцко съзнание. В селото работят гръцко начално смесено училище и детска градина с 36 ученици (18 мъже и 18 жени) и 3 учители.[12]
Според гръцки данни в 1905 година в селото има 215 души, сред които и българи екзархисти.[3]
След Младотурската революция в 1909 година жителите на селото изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
| „ | От името на 10 бълг. екзархийски семейства да ни се придаде припадающата част от селското ни училище и да ни се разреши подред черкуването в селската ни черква, която е направена с парите на цялото село, и която е предадена от страна на правителството само на 13 патриаршистки семейства. От името на българите в с. Саръчево кмет Диме Георги.[13] | “ |
Според сайта на дем Илиджиево в Саръчево преди 1912 година живеят около 230 „македоногласни“ християни, екзархисти и патриаршисти.[2]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сарачево има 30 къщи славяни християни и 5 къщи цигани мохамедани.[14] В 1926 година името на селото е сменено на Валтохори, в превод блатно село. В 1928 година селото има близо 280 жители, от които 100 временни. След пресушаването на блатата и разкриването на нови плодородни земи, населението се установява и се занимава предимно със земеделие - отглеждат се ориз и царевица и в по-малка степен памук и люцерна.[2]
В 2001 година селото има 314 жители, а в 2011 - 190.[2]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Саръчево
Николаос Каравидас (Νικόλαος Καραβίδας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[15]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж Βαλτοχώρι // Δήμος Χαλκηδόνας. Архивиран от оригинала на 2019-12-05. Посетен на 8 юли 2019 г.
- ↑ а б в Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 48. (на гръцки)
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
- ↑ Πολιτιστικά μνημεία // Εθνικό Πάρκο. Посетен на 22 октомври 2022 г. (на гръцки)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX — началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
- ↑ Гръцката и сръбски пропаганди в Македония (краят на ХІХ – началото на ХХ век). Нови документи. Съставили Величко Георгиев и Стайко Трифонов, София 1995, с. 63, 74.
- ↑ Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 527.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 29. (на сръбски)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 44. (на гръцки)
| |||||||||||||||||
