Сирачево

Сирачево
Περιβολάκι
	Сирачево Περιβολάκι
— село —
	Сирачево Сирачево Сирачево
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Лъгадина
Географска област	Лъгадинско поле
Надм. височина	96 m
Население	841 души (2001)

Сирачево или Сирачи (на гръцки: Περιβολάκι, Приволаки, до 1927 Σαράτσι, Сираци^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Лъгадина (Лангадас), област Централна Македония с население от 841 души (2001).

География

Селото е разположено в Лъгадинското поле, на 3 километра западно от демовия център град Лъгадина (Лангадас), северно от Лъгадинското езеро (Корония).

История

В Османската империя

В XIX век Сирачево е село в Лъгадинска каза на Солунския вилает в Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Сараджи (Saradji) живеят 72 гърци.^[2]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 200 българи християни.^[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сирачево (Siratchevo) има 288 жители българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.^[4]

В Гърция

След Междусъюзническата война Сирачево попада в Гърция. В 1927 година е прекръстено на Приволаки.^[5] През 20-те години в селото са настанени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Сирачево е смесено местно-бежанско село с 43 бежански семейства и 184 жители бежанци.^[6]

Личности

Родени в Сирачево

Катерина Марку (р. 1977), гръцки политик

Литература

Н.Сурин. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония

Бележки

↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)
↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[1] Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.

[2] Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 33. (на френски)

[3] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.

[4] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 196-197. (на френски)

[5] Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012

[6] Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]