Враниловци: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
Между [[7 век|7]] и [[4 век]] пр. Хр. районът е населен от древни тракийски [[Животновъдство|скотовъдни]] [[племе]]на. През землището под [[витата скала]], преминава стар римски път, който в миналото представлява важен военен и търговски маршрут, съединяващ [[Трансилвания]] и [[Мизия]] с [[Цариград]] и [[Анадола]]. Селото е основано през първата половина на [[17 век]] от преселници от опожареното и напълно разграбено от турците славянобългарско [[селище]] Тахтаклий. Земите са заети от днешното село [[Драгановци (Област Габрово)|Драгановци]]. В продължение на половин век заселниците създават първите задруги със свой [[имот]] и постепенно формират 3 махали: [[Данчевци]], Враниловци и [[Божковци]]. |
Между [[7 век|7]] и [[4 век]] пр. Хр. районът е населен от древни тракийски [[Животновъдство|скотовъдни]] [[племе]]на. През землището под [[витата скала]], преминава стар римски път, който в миналото представлява важен военен и търговски маршрут, съединяващ [[Трансилвания]] и [[Мизия]] с [[Цариград]] и [[Анадола]]. Селото е основано през първата половина на [[17 век]] от преселници от опожареното и напълно разграбено от турците славянобългарско [[селище]] Тахтаклий. Земите са заети от днешното село [[Драгановци (Област Габрово)|Драгановци]]. В продължение на половин век заселниците създават първите задруги със свой [[имот]] и постепенно формират 3 махали: [[Данчевци]], Враниловци и [[Божковци]]. |
||
Във фондовете на Държавния архив Габрово<ref>[http://www.archives.government.bg/109-Списък_на_фондове# Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове]</ref> се съхраняват документи на/за: |
|||
* Списък на фондове от масив „K“: |
|||
:– [[Потребителни кооперации|Кредитна кооперация]] „Доверие“ – с. Враниловци, Габровско, 1915 – 1943, фонд 161K (документите от периода 1915 – 1930 са на/за фондообразувателя ''Земеделско спестовно заемателно сдружение „Доверие“ – с. Враниловци, Габровско''); |
|||
:– Народно начално [[училище]] – с. Враниловци, Габровско, 1905 – 1956, фонд 648K; |
|||
:– Народна смесена районна прогимназия – с. Враниловци, Габровско, 1928 – 1944, фонд 650K; |
|||
* Списък на фондове от масив „С“: |
|||
:– Селкооп „Мир“ – с. Враниловци, Габровско, 1944 – 1956, фонд 43 (Кредитна кооперация „Доверие“, 1944 – 1948; Всестранна кооперация „Доверие“, 1948 – 1951; Всестранна кооперация „Мир“, 1951 – 1952; Селкооп „Мир“, 1952 – 1956); |
|||
:– Обединено [[трудово кооперативно земеделско стопанство]] (ОТКЗС) „Първи май“ – с. Враниловци, Габровско, 1959 – 1972, фонд 369; |
|||
:– Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Васил Коларов“ – с. Враниловци, Габровско, 1956 – 1997, фонд 370 (ТКЗС „Васил Коларов“, 1956 – 1959; Клоново стопанство – с. Враниловци, 1978 – 1983; Животновъдно-растениевъдна бригада (ЖРБ) – с. Враниловци, 1984 – 1989; ТКЗС „Зора“ – с. Враниловци, 1989 – 1992; ТКЗС „Зора“ ''в ликвидация'', 1992 – 1995); |
|||
:– Народно [[читалище]] „Наука“ – с. Враниловци, Габровско, 1902 – 1990, фонд 852; |
|||
:– Народно основно училище – с. Враниловци, Габровско, 1929 – 2003, фонд 967 (Основно училище „Константин Величков“, 1998 – 2003; Основно училище „Косьо Маринов“, 1991 – 1998; Народно основно училище „Косьо Маринов“, 1978 – 1991; Народно основно училище – с. Враниловци, 1957 – 1978; Районна смесена прогимназия – с. Враниловци, 1944 – 1957); |
|||
:– [[Държавно земеделско стопанство]] (ДЗС) – с. Враниловци, Габровско, 1964 – 1979, фонд 1300. |
|||
По време на [[Балканска война|Балканската война]] от 1912 г. един човек от селото се включва като доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.</ref> |
По време на [[Балканска война|Балканската война]] от 1912 г. един човек от селото се включва като доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.</ref> |
||
Ред 36: | Ред 49: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* Христо Иванов Колев – „История на просветното дело в село Враниловци“ и Протойерей Стефан Стефанов |
:* Христо Иванов Колев – „История на просветното дело в село Враниловци“ и Протойерей Стефан Стефанов |
||
{{Община Габрово}} |
{{Община Габрово}} |
||
[[Категория:Села в област Габрово]] |
[[Категория:Села в област Габрово]] |
Версия от 20:04, 2 юли 2020
Враниловци | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 347 души[1] (15 март 2024 г.) 22,2 души/km² |
Землище | 15,625 km² |
Надм. височина | 277 m |
Пощ. код | 5347 |
Тел. код | 06713 |
МПС код | ЕВ |
ЕКАТТЕ | 12168 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Габрово |
Община – кмет | Габрово Таня Христова (ГЕРБ; 2011) |
Вранѝловци е село в Северна България, община Габрово, област Габрово.
География
Село Враниловци се намира на около 9 km запад-северозападно от центъра на областния град Габрово и 16 km югоизточно от Севлиево. Разположено е в широката долина между Черновръшкия рид на юг и югозапад и платото Стражата на североизток, край левия бряг на река Лопушница. През селото тече река Шаварна, ляв приток на Лопушница[2]. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо светлосиви горски[2]. Надморската височина в селото при сградата на кметството е около 285 m, в северния край към устието на Шаварна намалява до около 280 m, а във високия югоизточен край нараства до около 395 m.
През северния край на Враниловци минава второкласният републикански път II-44 (Севлиево – Габрово), а в селото от него се отклонява на юг третокласният републикански път III-4402, минаващ през селата Райновци, Смиловци и Гъбене към село Горна Росица.
На около 600 m северозападно от селото, на река Лопушница, има язовир, източната част от който е в землището на Враниловци, а останалата е в землищата на селата Новаковци и Армените.[3]
Населението на село Враниловци, наброявало 520 души при преброяването към 1934 г., след известни колебания в числеността намалява до 268 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2019 г.[4]
История
През 1961 г. дотогавашното населено място колиби Враниловци[5] придобива статута на село.[6]
Между 7 и 4 век пр. Хр. районът е населен от древни тракийски скотовъдни племена. През землището под витата скала, преминава стар римски път, който в миналото представлява важен военен и търговски маршрут, съединяващ Трансилвания и Мизия с Цариград и Анадола. Селото е основано през първата половина на 17 век от преселници от опожареното и напълно разграбено от турците славянобългарско селище Тахтаклий. Земите са заети от днешното село Драгановци. В продължение на половин век заселниците създават първите задруги със свой имот и постепенно формират 3 махали: Данчевци, Враниловци и Божковци.
Във фондовете на Държавния архив Габрово[7] се съхраняват документи на/за:
- Списък на фондове от масив „K“:
- – Кредитна кооперация „Доверие“ – с. Враниловци, Габровско, 1915 – 1943, фонд 161K (документите от периода 1915 – 1930 са на/за фондообразувателя Земеделско спестовно заемателно сдружение „Доверие“ – с. Враниловци, Габровско);
- – Народно начално училище – с. Враниловци, Габровско, 1905 – 1956, фонд 648K;
- – Народна смесена районна прогимназия – с. Враниловци, Габровско, 1928 – 1944, фонд 650K;
- Списък на фондове от масив „С“:
- – Селкооп „Мир“ – с. Враниловци, Габровско, 1944 – 1956, фонд 43 (Кредитна кооперация „Доверие“, 1944 – 1948; Всестранна кооперация „Доверие“, 1948 – 1951; Всестранна кооперация „Мир“, 1951 – 1952; Селкооп „Мир“, 1952 – 1956);
- – Обединено трудово кооперативно земеделско стопанство (ОТКЗС) „Първи май“ – с. Враниловци, Габровско, 1959 – 1972, фонд 369;
- – Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Васил Коларов“ – с. Враниловци, Габровско, 1956 – 1997, фонд 370 (ТКЗС „Васил Коларов“, 1956 – 1959; Клоново стопанство – с. Враниловци, 1978 – 1983; Животновъдно-растениевъдна бригада (ЖРБ) – с. Враниловци, 1984 – 1989; ТКЗС „Зора“ – с. Враниловци, 1989 – 1992; ТКЗС „Зора“ в ликвидация, 1992 – 1995);
- – Народно читалище „Наука“ – с. Враниловци, Габровско, 1902 – 1990, фонд 852;
- – Народно основно училище – с. Враниловци, Габровско, 1929 – 2003, фонд 967 (Основно училище „Константин Величков“, 1998 – 2003; Основно училище „Косьо Маринов“, 1991 – 1998; Народно основно училище „Косьо Маринов“, 1978 – 1991; Народно основно училище – с. Враниловци, 1957 – 1978; Районна смесена прогимназия – с. Враниловци, 1944 – 1957);
- – Държавно земеделско стопанство (ДЗС) – с. Враниловци, Габровско, 1964 – 1979, фонд 1300.
По време на Балканската война от 1912 г. един човек от селото се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
Описание на селището
В селото има два магазина, читалище, кметство, библиотека, два жилищни блока, център с красив площад, върху който се издига паметникът на загиналите във войните и в борбата срещу фашизма. Подновен е жилищният фонд, асфалтирани са улиците, селището е водоснабдено и електрифицирано.
Личности
- Никола Маринов (1909 – 1982), български писател, роден във Враниловци;
- Кольо Атанасов, български журналист и писател, член на СБЖ и СБП, награден с ордените „Кирил и Методий“ – І и ІІ степен; роден на 12 октомври 1922 г. във Враниловци, починал през 2002 г. в Габрово.[9]
Източници
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Голяма енциклопедия „България“, том 4, стр. 1434, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г.
- ↑ Агенция по геодезия, картография и кадастър, Карта, село Враниловци, поземлен имот 12168.10.153; към юли 2020 г.
- ↑ Справка за населението на с. Враниловци, общ. Габрово, обл. Габрово
- ↑ Справка за с. Враниловци, общ. Габрово, обл. Габрово към 07.03.1959 г.
- ↑ Справка за с. Враниловци, общ. Габрово, обл. Габрово към 26.12.1961 г.; Събитие: промяна на характеристика
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово, Списък на фондове
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 835.
- ↑ Държавна агенция „Архиви“, Държавен архив Габрово; Пътеводител по фондовете на Държавен архив – Габрово (1944 – 2014 г.), стр. 659 – 660; Атанасов, Кольо Христов (1922 – 2002)
- Христо Иванов Колев – „История на просветното дело в село Враниловци“ и Протойерей Стефан Стефанов