Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Значимост по академичен признак

Обсъжданията дотук:

• Уикипедия:Разговори/Архив/2020/декември#Обсъждане на критериите
• Уикипедия беседа:Значимост по академичен признак

Работна версия: Уикипедия:Значимост по академичен признак

TBC — Luchesar • Б/П 19:00, 4 януари 2021 (UTC)

Днес ми изпратиха един интересен списък: „World's Top 2% Scientists“ направен от Станфордския университет в който фигурират 50 лица от български университети, институти и БАН. Общият брой лица в този списък са 159683. Дали не е добре да включим тези 50 лица като значими и да опишем критерий за фигуриране в значими световни класации? --Стан (беседа) 20:16, 4 януари 2021 (UTC)

По-добре е отношение да имат нашите учени, а не някакво правило отвън. Потърсете ги ако сте заинтересовани. --PowerBUL (беседа) 20:28, 4 януари 2021 (UTC)

У нас, външен "одит" спаси БАН от закриване; вчера пресата у нас се опита чрез този списък да убеди публиката, че СУ някакси по добър от БАН, макар от числата там да личи обратното. У нас е така.77.85.32.26 11:06, 5 януари 2021 (UTC)

Този списък не е ли базиран на метрики за цитиране, каквито май вече има в критериите? --Спас Колев (беседа) 10:55, 5 януари 2021 (UTC)

„The US-based Stanford University has recently released a list that represents the top 2 per cent of the most-cited scientists in various disciplines.“ PowerBUL, консултирах се с преподавател (доцент) на когото имам доверие, тъй като за разлика от много преподаватели се занимава сериозно с научна дейност. Мнението му е, че „за България“ тези 50 учени са значими. Нямахме време да говорим много, но това, което спомена като негативен момент в списъка е, че работещите в големите колективи са с бонус, като „шефа“ на звеното обикновено е съавтор на голяма част от нещата. Вярвам, че този списък не показва най-добрите учени в никоя държава или университет, но за български учени може да се използва като достатъчно условие за статия в Уикипедия, тъй като става дума само за 50 човека, известна част от които вече имат статии тук. Спас Колев, идеята е, че тази класация е готова, независима е и е достатъчно значима. Спестява ни субективност или калкулации (които така или иначе са само количествен показател). --Стан (беседа) 11:41, 5 януари 2021 (UTC)

Сори, че толкова се забавям, но останаха някои въпроси, за които сякаш нямаше консенсус, и ако трябва сам да реша какво да предложа в следваща версия, ми трябва достатъчно свободно време, за да размисля... Би помогнало много, ако повече хора коментират какво мислят по следните два въпроса. Ще си позволя отново да пингна и Спири, защото (и) нейната добра аргументация за включването на тези неща в първата версия беше много важна.

1. Да отпадне ли критерият „професори и ст.н.с. I ст., утвърдени от ВАК, и доктори на науките“? Бяха изказани мнения, че това е част от нормалното кариерно израстване, и според мен това е разумен аргумент, който никак не е лишен от логика. От друга страна, дали това пък не е точно еквивалентът на „играли в А и Б футболни групи“? Иначе казано, участието в А и Б футболни групи може би е част от кариерното израстване на футболистите, но някъде по пътя слагаме летва, прекрачването на която ги прави значими за Уикипедия. Аналогично, може би има смисъл и някакво прекрачване на летва в кариерата на научните работници да има същото значение?
2. Да отпадне ли популярността на научните публикации като критерий? Аргументите за отпадане бяха главно, че е трудно да се дефинира съпоставим индекс между различните научни дисциплини, което безспорно е така. От друга страна, важна причина за запазване на този критерий може да бъдат именно проблемите с предходния: между издигането в йерархия на звания и титли и чисто научното признание сред учените може да има несъответствия (понякога дори резултат от банални личностни конфликти, неприязън и тормоз, да не говорим за политическите аспекти преди 1989-та). Затова, ако игнорираме част от критериите, по които реално биват оценявани учените, рискуваме да бъдем упрекнати, че не сме обективни и отдаваме предпочитание само на едни видове оценки, и то може би не непременно най-меродавните (понякога това са болни теми в научните среди, и не без основание).

Моето лично усещане е, че е по-добре да запазим и двата критерия. Специално за публикациите може би може в процеса на работа постепенно да формираме по-конкретни критерии за различни области (в това число използвайки може би и списъци, като цитирания от Стан по-горе). Според мен е особено важно да не си поставяме за цел още от самото начало да постигнем идеални критерии. Нека започнем с нещо и постепенно да го усъвършенстваме.
— Luchesar • Б/П 18:21, 9 януари 2021 (UTC)

Съгласна съм с написаното от Luchesar. Особено за критерия публикации. Всъщност именно това отразява важността и приноса на даден учен, а не длъжностите му (особено административните). В тази връзка, от известно време си мисля, че само ректорите могат да се определят като значими на базата единствено на този критерий, но не и деканите. Факултетите са твърде малки звена, за да броим ръководителите им за значими, ако нямат друг принос. Разбира се, институтите на БАН с техните ръководители могат да се равняват на ректори. --Зайо (беседа) 11:18, 14 януари 2021 (UTC)

Здравейте! Дискусиите по темата затихнаха, за съжаление. На мен ми се иска да структурирам мисълта си: Административните длъжности (с изключение на ректори, директори на институти) да не са самостоятелен критерий за значимост (заместниците им са на административна длъжност; деканите също). Ако тези учени имат научен принос, то това ще е достатъчно да бъдат приети за значими за целите на енциклопедията. Т.е. да редактираме т. 2, 3, 4 и 5.

2. Председателите на академии на науките, ректорите на акредитираните висши училища.
3. Директорите на самостоятелни научни звена към БАН.
4. Действителните членове (академиците) на БАН или на други академии на науките. Дописните членове (член-кореспондентите) не влизат като самостоятелен критерий.
5. (да отпадне)

По отношение на т. 7 (професори от ВАК) и 8 (доктори на науките, но също от ВАК, т.е. да се добави това като изискване) ми се иска да останат. По т. 9: Личности с приноси или дейност, които изпъкват над средното ниво - да покрият поне два критерия. Трудният за диференциране е т.9.3 - индекс на Хирш. Тук предлагам минимално ниво 5 (Web of Science; доказва се лесно), със стъпка 5 нагоре за различните научни области, в които има възможност за толкова цитирани публикации (10, 15; едва ли има някой с 20, но дано, дано!!!). По отношение на т. 9.6 - автор/съавтор в поне 5 книги с ISBN.

С пожелание за повече слънце днес --Зайо (беседа) 08:23, 26 януари 2021 (UTC)

Относно списъка от Станфорд, който изглежда действително циркулира напоследък поне из българския интернет като „списък на топ 2% от учените“: това е статията, а това са данните. Доколкото прегледах нещата, това е пар екселанс пример как в науката – но и в живота по принцип – е изключително важно как данните биват интерпретирани. По разни сайтове на български образователни и научни заведения дори има горди списъци с имена от списъка. Само че...

Да, списъкът включва 100-те хиляди най-цитирани учени общо във всички области, както и учени от най-горните 2% по тематика. Но 1/5 от иначе кратката статия е посветена на проблема със самоцитиранията. И ако погледнем например само българите в списъците, сред тях има някои с близо 60% самоцитирания. Т.е. от всичките им цитирания, в 60% от случаите не ги е цитирал някой друг учен, а те са цитирали сами себе си в други свои работи. Както и авторите отбелязват, в някои случаи все пак самоцитиранията са оправдани, затова е нужно да се направи по-внимателен анализ, за да се разбере дали във всеки отделен случай това е така.

Накратко, поне както аз го виждам, този списък всъщност не е класация на учени, а систематизирани метрики на цитиранията за най-много цитираните учени по света, която да може да бъде използвана и от други учени за по-прецизен анализ от гледна точка на наукометрията. Разбира се, това не променя факта, че учените в списъка са много цитирани. И повечето от тези учени – включително българите – почти сигурно имат действително ценен и търсен научен продукт. Което е справедлив повод както за гордост, така и, може би, за енциклопедична значимост. Но всичко това е и пореден повод да насърчаваме критичното отношение дори към благонадеждните източници.

Разбира се, това са просто моите 5 стотинки по темата. Наукометрията е сложна дисциплина която, както научното познание по принцип, непрекъснато се развива (например, за някои параметри в изчисленията са използвани невронни мрежи).
— Luchesar • Б/П 11:58, 31 януари 2021 (UTC)

Втора версия

Нахвърлях втора версия на проекта за помощна страница, в който се надявам да съм отразил колкото се може повече от множеството споделени разумни и полезни предложения и бележки. Страницата вече също се казва Уикипедия:Значимост по академичен признак, тъй като ми се струва, че по-точно предава обхвата ѝ (причините са също засегнати в раздела „Бележки“ и по-точно „Приложимост“ в страницата).

Боя се, че промените станаха доста и ще ми е трудно да ги опиша всички. Ето може би малко по-съществените (по ред в страницата), но ви насърчавам също да прегледате Special:Diff/10644694 (и, разбира се, самата страница):

• уточнен е по-прецизно обхвата на страницата;
• в универсалния критерий за значимост е допълнено, че множеството нетривиални публикации трябва също да бъдат в благонадеждни източници (това може би трябва да се уточни и в други страници);
• заместник-ректори и декани в университети отпадат, като остават само ректорите;
• за ректори на висши училища отпада „в България“, т.е. включват се ректорите на всички акредитирани университети в света;
• вместо академици на БАН се използва по-общият критерий академици в национални научни академии, като същевременно изрично се изключват неразпознати от научната общност организации, използващи името „академия“ (като БАНИ);
• председатели и заместник-председатели на БАН отпадат (очаква се да са академици, така или иначе);
• отпадат директорите на издателства, а за главните редактори се променя от „основни научни издания“ на „престижни световни научни издания“ (струва ми се, че научни издания единствено с национално значение са твърде ниска летва);
• за отличените с високопрестижни награди е даден пример с Националния медал на САЩ в областта на технологиите и иновациите – определено е важно да се изключат награди раздавани „на калпак“ и дори все още имам колебания дали това да не премине към групата с критерии (т.6), които не са самостоятелно значими, а само ако са изпълнени едновременно няколко, особено като знам как у нас се раздават награди;
• ВАЖНО: професорите, ст.н.с. I ст. и големи доктори от ВАК вече не са самостоятелен признак, а влизат в т.6, т.е. трябва да бъдат налице и други признаци, доказващи, че личността изпъква над средното ниво – струва ми се, че това е някакъв разумен компромис предвид доста разнопосочните мнения;
• по популярността на публикациите в т.6.3 отпада „ориентирът“ „≥ 10“, а вместо това се уточнява, че за конкретни области редакторите трябва да намерят консенсус, като постигнатите консенсуси може да бъдат записвани в раздела Уикипедия:Значимост по академичен признак#h-index;
• за авторството на книги в т.6.6 се добавя изискване за ISBN и поне 5 броя издадени книги, но се включва също и съавторство;
• бележките са разделени на подраздели;
• добавен е сравнително голям раздел „Дискриминация“, повод за което ми дадоха и няколко статии за недооценени жени-учени, на които попаднах в последните седмици – ще подчертая и тук, че целта на този раздел е да насърчи по-критично отношение към прилагането на критериите и, в частност, избягването на формално прилагане на критериите, „по буква“, вместо „по дух“, но също трябва да е ясно, че Уикипедия не може да поправя обществени злини, или поне не ако някой друг вече (в благонадеждни източници) не е направил нещо по този въпрос.

Нека обсъдим известно време тази нова версия. Ако има повече и съществени бележки по нея, по-нататък може да направим и следваща версия. Ако пък се хареса достатъчно, може в някакъв момент да минем към окончателно обсъждане с цел приемане (или дори по-формално !⁠гласуване). Благодаря отново за всички изключително полезни коментари и предложения, направени дотук!

TL;DR: Моля, прегледайте и дайте мнение по Уикипедия:Значимост по академичен признак.
— Luchesar • Б/П 15:30, 31 януари 2021 (UTC)

Първото, което ми идва на ум, е "Еха, браво!!!" Да, определено тази версия е много по-завършена и всеобхватна. И да, харесва ми. Определено личи, че Luchesar е вложил много време и умствена енергия. --Зайо (беседа) 07:24, 1 февруари 2021 (UTC)

Чудесно е да има критерии - остава и да се прилагат. Примерно към Мариана Сендова...77.85.32.26 14:43, 1 февруари 2021 (UTC)

Недоумявам как и защо се реши това: "Дописните членове (член-кореспондентите) не влизат като самостоятелен критерий." Границата на значимостта би трябвало да е на ниво "професор" (в зависимост от постиженията), но чл.-кор. е категорично достатъчно много над това ниво, за да минават всички избрани член-кореспонденти безусловно. Цедката е достатъчно фина: конкурсите са веднъж на две години и за по 1-2 места в научно направление. И за разлика от научните журита за избор на професори, в чийто състав могат да влизат и доценти (ЗРАСРБ, Раздел IV, Чл. 29а (1)), "изборът на академици и член-кореспонденти на БАН се извършва от академици[...]" (ПИАЧК-БАН, Чл. 4 (4)). Смятам, че ние тук в Уикипедия не сме на нужната висота, че да внушаваме с нашите правила съмнение в значимостта на реално спечелилите такива избори кандидати.

С изречението "[...] за главните редактори се променя от „основни научни издания“ на „престижни световни научни издания“ (струва ми се, че научни издания единствено с национално значение са твърде ниска летва);" пък от "твърде ниска летва" изведнъж се е скочило на непостижимо висока, например за филолози и историци, които преобладаващо публикуват в българкси издания поради спецификата на изследванията си. Така или иначе, някой за да е станал главен редактор на научно издание, е имал някакви достатъчно съществени предходни постижения, така че целият този критерий ми се струва, че би създал повече проблеми, отколкото да би решил. Спири ··· - - - ··· 14:28, 3 февруари 2021 (UTC)

Това са полезни забележки, благодаря! Те обаче повдигат принципни въпроси относно значимостта. Затова имах нужда от повече време да ги премисля – и все още имам. Надявах се и други колеги междувременно да споделят мнения. Въпреки, че в главата ми все още има много и най-различни мисли, нека се опитам да резюмирам по-съществените (въпреки, че е много възможно да пропусна нещо).

„ Недоумявам как и защо се реши това “

Между другото, това го имаше още в първата версия на страницата. Явно е останало незабелязано, но никога не е късно да бъде обсъдено. Затова и го отбелязвам – дори вече да бяхме „приели“ страницата, пак нямаше да бъде късно. Както знаем, с много малки изключения, никои правила в Уикипедия не са „издялани в камък“. Важно е приетите норми да се спазват, факт, но също толкова важно е да бъдат обсъждани и, ако е нужно, коригирани. Критиката е добре дошла.

По точки:

• „Значимост за Уикипедия“ е различно от „значимост в дадена област“. Както много пъти е ставало дума, когато избираме кого да включим в Уикипедия, ние не правим оценка за приносите на този човек в конкретната област или дори в живота. Има изключително достойни хора със свои човешки подвизи, които никога не стават известни. И обратно, има нищожества (не се извинявам), които са станали прочути (включително и) с мерзостите си. Като енциклопедисти, за нас въпрос на преценка не са професионалните или дори личностни качества, а доколко дадената личност представлява интерес за нашите читатели.

• Уикипедия е световна енциклопедия, макар и писана на различни езици. Макар Уикипедия на български да е писана, очевидно, за говорещите български език, ние не покриваме само теми, свързани с България. Може би е донякъде оправдано да имаме малко по-ниска летва за български личности, но по-скоро няма да е правилно, ако имаме съвсем различни критерии. Например, не мисля, че ще е правилно да запишем, че член-кореспондентите на Българската академия на науките са значими, но член-кореспондентите на академиите на науките на Монголия или Северна Корея не са.

• Изричните критерии за значимост не изключват значимост по други критерии. Ако един член-кореспондент на БАН е значим учен, тя или той със сигурност ще покрие и другите ни критерии. Впрочем, не трябва да забравяме, че ролята на националните академии е „да организират и координират научната дейност“. Академиците, в този смисъл, са еквивалента в научното управление на министрите в областите на държавното управление (и, бих казал, член-кореспондентите са еквивалента на заместник-министрите). Причината поначало да включа в списъка академиците – както, впрочем, и ректорите – е именно фактът, че те имат организационни функции. Те са „значими“, както и министрите, защото от тях зависят неща – без значение от възможните им компетентности или липса на такива. Възможно е всички академици по света да са и добри учени, също както е възможно всички министри да са добри държавници. Но важното в случая е, че в тези им роли тяхната енциклопедична значимост произтича не от професионалните им качества, а от влиянието на поста им – което влияние пък предизвиква интерес към тях. И обратно: без значение дали са академици или министри, ако биха били постигнали „много над средното“ като професионалисти в своята област, пак биха били значими за Уикипедия, защото вече с тези си успехи ще предизвикват интерес.

• Уикипедия не трябва да прави хората публично известни. Вече известните трябва да бъдат отразявани. Това е вярно. Но, според мен, също проблемно. Много области на живота са широко отразявани в публичното пространство, дори до най-клюкарските детайли. Учените, обратно, понякога са толкова малко отразявани в днешно време, че дори за постигналите истински значими резултати се знае съвсем малко сред по-широката аудитория. Това не е проблем на Уикипедия, очевидно, а на популяризирането на науката. И не би било правилно да се опитваме сами да решим проблема, най-малкото защото ние имаме нужда от независими източници за статиите си. Но, както и преди съм писал, няма също да бъде правилно, ако сляпо, без всякаква мисъл, прилагаме правилата.

Нека помислим: ако приемаме, че един футболист е постигнал „много над средното ниво“, играейки един мач в „Б“ група, художник – със самостоятелна изложба, писател – с книга, музикант – с албум, тогава един член-кореспондент или професор не са ли? Не става дума кой е „по-важен“ за обществото! Въпросът е именно за степента, в която даденият човек „се откроява над средното ниво“ в своята област – което е един от принципните ни критерии по У:З.

Как да постъпим? Според мен нека обмислим по-добре тези въпроси. Смятам, че те наистина са важни. Към този момент все още ми се струва, че текущият вариант на предложението е задоволително добър, макар несъмнено неидеален. Може би бихме могли да добавим член-кореспондентите на националните академии и главните редактори на основни национални научни издания към комплексните критерии в точка 6? Според мен това би бил разумен компромис, както и с професорите, ст.н.с. I ст. и големите доктори от ВАК – това ще бъде още една „точка“ при преценката (неслучайно, между другото, пиша преценка за значимост, а не оценка на значимост).

Може би трябва също принципно да преосмислим критериите си за значимост? Може би сме прекалено строги към учените (на които, все пак, да не забравяме, въобще дължим Уикипедия), или пък сме прекалено снизходителни в други области? Определено бих приветствал и насърчил подобна дискусия, но също така мисля, че е хубаво в обозрим срок да приемем някакъв вариант на обсъжданото тук ръководство – дори да смятаме, че не е идеален. Както писах и в началото, то няма да бъде издялано от камък и дори ще е хубаво да бъде доразвивано. Важно е обаче да имаме някаква основа: лош закон е по-добър от никакъв закон.

Последно, но не и по важност, бих искал да обърна също внимание на уместните забележки, направени от Кет и Румен на Уикипедия беседа:Значимост по академичен признак в темите „Книги“ и „Съвременни и исторически личности“. Извинявам се и за това, че понякога дълго време не успявам да обърна достатъчно внимание на темата, но вярвам, че с общи усилия можем достатъчно скоро да постигнем реален и добър резултат!
— Luchesar • Б/П 19:28, 7 февруари 2021 (UTC)

Ултракрепидарианизъм

Моля за мнения по спор за наименованието на статията Ултракрепидарианизъм (който потенциално засяга и други статии за рядко използвана терминология). Накратко:

• Понятието изглежда няма предходна употреба на български
• Статията е създадена с наименование, което е българизация на английското
• Това се оспорва от Потребител:ANRH въз основа на У:БОИ
• Предложението на Потребител:ANRH е за изтриване на статията, което смятам за неуместно – за съдържанието има източници, спорно е българското наименование
• Което оставя открит въпроса за наименованието

--Спас Колев (беседа) 14:57, 21 януари 2021 (UTC)

Няма речник, който да може да обхване лексиката (особено специфичната научна) на един език. Понятието има културен латински корен и просто няма как да изглежда по друг начин, съдейки по етимологията и употребите в други езици. От това обаче не бива да се прави извод за всички случаи, което се разбира в „който потенциално засяга и други статии за рядко използвана терминология“, защото много понятия биха могли да се превеждат. -- Мико (беседа) 15:07, 21 януари 2021 (UTC)

И Дончо си го е казал. --Rumensz (беседа) 15:17, 21 януари 2021 (UTC)

Всичко е наред с наименованието, в случая няма как да бъде друго (вж. аргументите на Мико).--Mmm-jun (беседа) 15:56, 21 януари 2021 (UTC)

Освен вече гореизброените аргументи и бидейки не съвсем рядко такъв, аз мисля, че друго име статията няма как да има.

LiberDIO (беседа) 16:09, 21 януари 2021 (UTC)

Неуместно е изтриването на статията. Ако няма утвърден термин, този може да остане. Единственото, което може да се добави е бележка към думата, че такъв утвърден термин няма. Единствената опасност е този термин да се утвърди в следствие на тази статия, а би следвало да е обратното. --Стан (беседа) 17:02, 21 януари 2021 (UTC)

Аха, значи е позволено да се напише и статия Регалия :) --Stanqo (беседа) 17:54, 21 януари 2021 (UTC)

Позволено е. Думата я има в Речник на чуждите думи в българския език, 5-то издание, Габероф, 2002.--Ilikeliljon (беседа) 18:46, 21 януари 2021 (UTC)

Stanqo, разбира се, стига да се отрази значението на български език, не на руски. В речника на БАН, обикновеното му значение е „Отличителни знаци, атрибути, символи на монархическа власт (напр. корона, скиптър, пръстен с печат и др.).“, а в исторически план е „монополно лично право на владетел или феодал да получава доход от някаква дейност“ и regalis е по-добре да се напише „кралски“ както са посочили от БАН, а не царски от руската Уикипедия. --Стан (беседа) 19:04, 21 януари 2021 (UTC)

Най-рано за регалии се говори при тракийските царе. В този смисъл навярно трябва да има и категория Регалии в България. --Stanqo (беседа) 22:33, 21 януари 2021 (UTC)

Не оспорвам заглавието на статията, а съществуването, да не говорим за утвърдеността, на такъв термин в българския език. Гугъл връща 106 резултата за ултракрепидарианизъм, от които 9 са на български - Уикипедия и няколко клонинга плюс doncho.net. Не мисля, че Уикипедия е мястото да се въвежда нова терминология в българския език, а да се отразява вече съществуваща такава. Дори една бегло научна статия на български бих приел за някаква "утвърденост", но не и doncho.net. Приемливо твърдение може би било: "Към началото на 2021 година понятието не се употребява в българския език." В същото време целият казус ми е достатъчно маловажен, за да обещая повече да не оспорвам любимия термин на Дончо и правото му да го въведе в български език чрез топ резултата в Google. Аз ли да махна шаблона или някой приятел на Дончо иска да го зарадва? Или той самият да си добави четвърта редакция. Мога да му пиша на беседата да му се извиня?--ANRH (беседа) 19:06, 21 януари 2021 (UTC)

ANRH: Няма спор, че терминът не съществува на български. Въпросът е как да се озаглави статията в такава ситуация. --Спас Колев (беседа) 11:05, 22 януари 2021 (UTC)

Както казва Ket по-долу.--ANRH (беседа) 22:59, 22 януари 2021 (UTC)

Е доживях да коментираме Дончо и в Уикипедия :) Доколкото няма такъв утвърден термин на български според мен единствено правилното засега е заглавието на статията да е на латиница следвайки логиката на латинския корен с уточнение защо това е така. -- Сале (беседа) 20:31, 21 януари 2021 (UTC)

Помислих го, но тъй като понятието няма "роден" език (както, примерно, песни или филми), защо бихме предпочели латиницата пред японски (или кирилица)? --Спас Колев (беседа) 11:03, 22 януари 2021 (UTC)

Спас Колев думата е използвана за пръв от англичанин а те пишат на латиница. -- Сале (беседа) 13:40, 22 януари 2021 (UTC)

Моето мнение е, че засега статията няма място в Уикипедия на български език. Когато се появят един-два сериозни източника на български автори, или поне на преводи от чужд език на български, тогава да, разбира се. Не ни е работа да въвеждаме нови термини и то толкова сложни и неясни, че едва ли ще се наложат. Така мисля--Ket (беседа) 12:27, 22 януари 2021 (UTC)

Може всъщност статията да си остане, но под името "На всяка манджа мерудия" и уточнението, че в западната литература се използва терминът Ултракрепидарианизъм, който не е всеобщо приет на български --ikonact (беседа) 13:00, 22 януари 2021 (UTC)

Sutor, ne ultra crepidam би могло да е разумна статия и несъществуващото ултракрепидаризъм да остане за пренасочване натам. Това като компромис в духа на Ket. За мен достатъчно близко е българското "Всяка жаба да си знае гьола".77.85.32.26 18:59, 23 януари 2021 (UTC)

Определено не е оригинално изследване, щом има приемливи източници. Тук не пишем само за термини в българския език, това не е основание за триене. С преименуването на статията нейната тема е пренасочена от термина към израза; сегашният текст се отнася главно за израза. Макар терминът да няма особена значимост, не пречи да имаме статия и за него. Ако оставим 2 статии, както е в английската уикипедия, трябва да се разграничат текстовете за израза и за термина. --Elkost (беседа) 10:20, 26 януари 2021 (UTC)

Elkost, източниците са само на английски и точно оттам идва проблема. Засега няма източник, че такъв термин се употребява на български. -- Сале (беседа) 20:07, 26 януари 2021 (UTC)

Основният проблем тук е заблуждението, че работим по някаква Българска Уикипедия, някаква енциклопедия на РБ или креатура на БАН. Не!, това е езиковата част на български език на Уикипедия или българоезичната част на Уикипедия. А Уикипедия е единен американски проект с глобална насоченост, чиято цел е, подчертавам, да събере всичкото знание на света. Така, че ако има статия на някакъв език (в случая английски) е напълно резонно да има и превод на тази статия на друг език (в случая - на български), за да може потребителят от една езикова общност да се запознае със знанието на другата. Към преведената статия е препоръчително да се добавят и пояснения касаещи тази общност или допълнителни факти, а не да се спори за значимост, употреба и пр. Наличието на нещо като факт по света си е факт независимо от езика. --Rumensz (беседа) 15:37, 28 януари 2021 (UTC)

Rumensz, когато някой напише нещо невярно независимо дали е от неразбиране или е съзнателна лъжа не бива да се учудва ако никой не обръща внимание на останалата част от написаното „... чиято цел е, подчертавам, да събере всичкото знание на света ...“ е точно обратното на Уикипедия:Какво_не_е_Уикипедия#Уикипедия_не_е_място_за_всички_знания. Думичката подчертавам не го превръща във вярно. -- Сале (беседа) 19:20, 28 януари 2021 (UTC)

Нещо не сте прочели достатъчно или не сте разбрали изискванията за значимост на статиите в У:НЕЕ. И вероятно смятате и колегите от другоезичните части, които са превели статията и израза, за недостатъчно грамотни, за да отразяват някаква „съзнателна лъжа“. В случаи, като тук дискутирания, следва да се взема становището по въпроса на Фондацията, за да няма повече субективни тълкувания. --Rumensz (беседа) 22:51, 28 януари 2021 (UTC)

Не е нужно да се хващаме за думата - естествено, че трябва да се отчита У:НЕЕ, но критериите за значимост не би трябвало да варират в зависимост от езиковата версия. --Спас Колев (беседа) 09:57, 29 януари 2021 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Абсолютно не съм съгласна с тезата „напълно резонно да има и превод на тази статия на друг език“. Критериите за значимост предполагат, че „нещото“ съществува в дадения език. Когато „нещото“ още не съществува (няма поне няколко употреби в превод на български), не е редно значимостта му в контекста на У да се обосновава с източниците на другия език. Изобщо мисля, че това е подходяща тема за по-задълбочено обсъждане и формиране на политика--Ket (беседа) 11:24, 29 януари 2021 (UTC)

А нима всички изрази и думи ги има на български, вкл. Sutor, ne ultra crepidam или Приятел на приятел? Езикът винаги се допълва. Но не това е проблемът. Не може да съществува цензура на преводни статии. Затова, вместо да си клатим езиците, е препоръчително да се иска становище от Фондацията, но не от ония доброволци, дето ще си измият ръцете с някоя поредна ала-бала. --Rumensz (беседа) 11:46, 29 януари 2021 (UTC)

Rumensz: Да приемем, че си прав. Как тогава става проверката на термин, преведен например с транслитерация от естонски език (нарочно избрах рядък европейски език, има къде-къде по екзотични възможности)? Т.е. в случая възможността за проверка се ограничава единствено до уикипедианците, знаещи естонски: ето на това му казвам аз цензура - ограничаването на възможността за проверка. Трябва ли да се уповаваме на почтеността на автора на новата статия, който знае естонски и го е превел с благородната цел да обогати българската Уикипедия? Не, не можем да сме сигурни в неговата добронамереност, тъй като не знаем изходния език. Трябва да изчакаме търпеливо този термин да бъде употребен в български текст, т.е. да е възникнала реална нужда от него и хора, които биха го използвали и са вещи в материята, да го преведат. --Ket (беседа) 15:19, 29 януари 2021 (UTC)

Виждам, че говориш по принцип, а не за конкретната статия, за която материята е ясна и проверима, и дори част от нея е била налична и преди тази статия (пак от превод).

Та, по отношение на превода от разни езици, да кажа, че не знам нито един, а работя с различни. Но Гугъл вече знае и с него се превеждат на български поне 90% от наличното в Интернет в самия брузър, вкл. естонски, себуански и пр. И се изискват не много усилия, за да се направи качествен превод. Вярно, по отношение на техническите термини, има какво да се иска още. В този аспект е и проверимостта на източниците в статията, за които е препоръчително да са линкове.

За източниците - Открай време си виси въпросът: Кой проверява насипаните източници в преводните статии взети направо от другоезичната Уикипедия? Тук пак стои проблемът с езика, проблемът с времето на доброволеца проверяващ, и мога да направя „обоснованото предположение“, че се проверява само съотносимостта на двата текста.

И остана въпросът със заглавието на статията - на чуждия език ли, в превод ли, кирилизиран ли? Филми, книги, фирми, отбори, изрази, и пр. нямат български названия, докато Някой Някъде не реши да ги цитира и българизира. Няма какво да коментирам, само гледам, че има колега упорито кирилизиращ статиите, без да кирилизира никнейма си.

И пак - знаещият английски да направи запитване до Фондацията по темата. --Rumensz (беседа) 16:38, 29 януари 2021 (UTC)

Няма такова нещо като „становище на Фондацията“. Многократно е заявявано – и това е един от основополагащите принципи – че всяка общност се управлява сама. Само много малък брой правила важат за всички, но те не се отнасят до енциклопедичното съдържание, а до организацията на проектите (условия за ползване, политики за поверителност, правила за някои специални групи потребители).

Повтарям: няма отдел във Фондация Уикимедия или неин служител, който да бъде питан какво да пише или да не пише в Уикипедия или как да бъде писано.

Най-близкото възможно е да се отвори искане за коментари в Метауики. Но по него мнение – и то не обвързващо – просто биха изказали хора от други проекти. В много, много редки случаи е възможно да има намеса във „вътрешните работи“ на даден проект – но единствено при особено груби злоупотреби с права и единствено по отношение на тези права, а не на съдържанието.
— Luchesar • Б/П 17:25, 29 януари 2021 (UTC)

Между другото, не е нужно да ми вярвате. Пишете на Катрин, пишете на Джимбо. Онлайн преводачките вече са достатъчно добри, за да разберат какво ги питате, дори да е на български. А и почти сигурно ще се намери някой да им го преведе. За Катрин не знам колко често отговаря, но Джимбо си следи беседата. И като минимум поне няколко човека от Фондацията също им следят беседите и отговарят вместо тях, ако могат.
— Luchesar • Б/П 17:35, 29 януари 2021 (UTC)

Моето мнение, е че статия за т.нар. термин няма основание да съществува самостоятелно, тъй като неизбежно повтаря казаното в статията за израза и без това би била неразбираема. Да се сочи прецедента с англоезичната уикипедия не е силен аргумент, доколкото и там битуват недомислия. Направих я на редирект, доколкото никой не възрази, но няма да се повтарям, а предлагам този вариант (Сутор + редирект) да се гласува.77.85.32.26 19:51, 29 януари 2021 (UTC)

Каква е логиката да има статия, обясняваща термин, който никой не знае и ползва на съответния език? Boll Weevil (беседа) 21:12, 4 февруари 2021 (UTC)

А каква е логиката да има статии за банки в Япония или Корея, които никой не е чувал, и т.н.? --Rumensz (беседа) 21:24, 4 февруари 2021 (UTC)

Едното са обекти, с които може да се сблъскам, да имам (бизнес) отношения с тях и т.н., колкото и малък да е шанса. Другото е термин, който буквално не съществува на езика. Струва ми се, че не е работа на Уикипедия да създава нови термини, а само да обяснява тези които вече са се установили на друго място. Засега не можем да сме сигурни, че "ултракрепидарианизъм" някога изобщо ще го има като термин на езика ни. Ясно е, че е супер нишов проблем, но принципно мисля, че е за триене. --Boll Weevil (беседа) 11:32, 5 февруари 2021 (UTC)

Едно е да мислите и предполагате, друго е какво ще стане в бъдеще. Така, че Вашето предположение по-скоро е дали наименованието да остане в българската си кирилизация/превод или да е в оригинал. Сега този обект, така или иначе, си съществува в света, който описваме тук. --Rumensz (беседа) 12:20, 5 февруари 2021 (UTC)

Мислех, че е важно за Уикипедия да описва и обяснява настоящото знание и състояние. Факт е, че този термин на български в момента практически съществува само в Уикипедия. Няма такава дума просто. Никой не я ползва. Защо да има статия тогава с това име? Като/ако се установи - тогава разбира се би била подходяща да я има и тук. До тогава обектът би трябвало да се опише или с установен български термин, или дори на оригиналния език, но не и с неологизъм. --Boll Weevil (беседа) 14:52, 5 февруари 2021 (UTC)

Именно – „описва и обяснява настоящото знание и състояние“ и е Световна енциклопедия, а не какво има или е описано в България. Ние не пишем Българска Уикипедия, а българоезичната част на Уикипедия. Всичко, което го има в другоезичните части на Уикипедия е може да бъде преведено на български език. Дали се ползва или не – няма значение.

Изискването – ама да има източник на български език, по Вашите мотиви, ЩЕ трябва да е съотносимо към всички статии, а не само към тази статия. А това не само е неправилно, то няма никаква връзка с целите на Уикипедия за споделяне на знания. --Rumensz (беседа) 15:45, 5 февруари 2021 (UTC)

Rumensz, отново стигаме до невярната изходна точка, че Уикипедия е място за всички знания което е точно обратното на изрично написаното в У:НЕЕ не само на български, но и на английски. Назидателният тон по никакъв начин не променя това. Или с други думи личното мнение на Rumensz не е нищо повече от лично мнение а не някаква аксиома. -- Сале (беседа) 15:47, 5 февруари 2021 (UTC)

Това, че Вие не разбирате целта/целите на У:НЕЕ си е Ваш проблем. Щом предмета на статията/обекта го има в другоезичните части на Уикипедия, той отговаря на правилата на енциклопедията. Преводът на статията не намаля нейната значимост. --Rumensz (беседа) 15:52, 5 февруари 2021 (UTC)

Май настъпва моментът, когато трябва да се уточни, какво е знание. Без да потъване във философските дълбини, под понятието „знание“ се разбира информацията, придобита в процес на познавателна дейност (т.е. научни изследвания и образование). Описаното в У:НЕЕ въобще не се отнася към тази материя - некролози и телефонни справочници въобще нямат нищо общо със знанието в този смисъл (парадокс: не всяко нещо, което знаем, е знание :-)). Така че препращането към У:НЕЕ в този контекст не е коректно. Новите понятия (а имаме работа точно с понятие, а не просто с термин или нова дума) за разлика от изброеното в У:НЕЕ са именно знание, защото имат под себе си исторически, културни и т.н. основи и няма нищо страшно, ако за първи път се появяват в У. --Mmm-jun (беседа) 16:18, 5 февруари 2021 (UTC)

Статията, както е в момента, е за термин, не полинезийски футболист, не банка в Корея или друг обект, който съществува, но за който няма литература на български. Терминът или го има на съответния език, или буквално не съществува. Има ли термин, дума на български език "ултракрепидарианизъм" извън Уикипедия? Ако го няма, няма и как да има статия за термина. Не говоря за понятието зад термина.--Boll Weevil (беседа) 20:29, 5 февруари 2021 (UTC)

Симетрично тогава: до кога ще търпим тази празнота в англоезичната уикипедия - липсата на bayganiovshtina? Тук по-горе вече имаме аргументи за каузата, с която остава някой да се заеме.77.85.32.26 19:59, 5 февруари 2021 (UTC)

• Коментар: Тая дискусия е много интересна и забавна. Малко ми напомня за някогашните ни мъки с турската чекия. :-D
  — Luchesar • Б/П 21:27, 5 февруари 2021 (UTC)

Щурмуването на Капитолия в 2021 г.

Къде и как в местната уикипедия е най-удачно да бъде отразено? В англоезичната версия има около десетина страници, коя/кои да послужат за темплейт или да бъдат преведени? Трудно се ориентирам.77.85.32.26 10:20, 3 февруари 2021 (UTC)

2021 storming of the United States Capitol е основната статия. До колкото разбирам има проблем с инструмента за превод, така че, най-добре я преведете директно. --Стан (беседа) 10:25, 3 февруари 2021 (UTC)

И една статия по темата от вчера. Спири ··· - - - ··· 07:58, 5 февруари 2021 (UTC)

Контрастът между там и тук очевидно има свои измерения: един месец след събитието на български няма статия, то не е упоменато в статията Президентски избори в САЩ (2020) и вчера го бяха изтрили от страницата за история с дата 6 януари.77.85.32.26 13:41, 5 февруари 2021 (UTC)

Може би просто трябва да сте по-прилежен в редакциите си. Били сте написали, че Капитолият е завзет от поддръжници на Тръмп, с което „официализирането на неговата загуба е било осуетено“, докато в действителност процедурата просто беше забавена, и явно това е бил аргументът да Ви бъде върната редакцията. Разбира се, може да се апелира {{миоправиго}}, но аз лично не бих упреквал хора, които връщат подобни редакции. Практиката едни редактори да се налага да вървят след други е разрушителна. Идеята на У:БС не е „пишете каквото искате, то винаги ще има кой да го оправи“, а „не се страхувайте да допуснете грешки, въпреки, че сте били добросъвестни и прилежни“.

Относно Президентски избори в САЩ (2020), ами, някой трябва пожертва време и усилия да го напише – и да го напише прилежно, цитирайки благонадеждни източници и съблюдавайки неутрална гледна точка.
— Luchesar • Б/П 12:36, 7 февруари 2021 (UTC)

Oплаквания: инструмента за превод (проблем)

Здравейте. Току-що видях, че има проблем c инструмента за превод (при публикуване). Бих искал да попитам колко дълго да се въздържаме да ползваме инструмента за автоматичен превод. Kато дойде време за публикуване, се бъгва: "Въведеното заглавие е в черния списък. Моля, изберете друго име на превода." Наясно съм, че е имало и други оплаквания. Не знам как да прехвърля всичко на ръка. Може ли някой да ми помогне да публикувам тази статия?

Мач на звездите в НБА за 2022 г.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Special:ContentTranslation?title=Special:ContentTranslation&campaign=contributionsmenu&to=bg&page=2022+NBA+All-Star+Game&from=en&targettitle=Мач+на+звездите+в+НБА+за+2022+г.

Благодаря ви предварително! Altidore86 (беседа) 22:58, 2 февруари 2021 (UTC)

Вашето съобщение за грешка е различно от моето, при мен изобщо не щеше да публикува, а при Вас е проблематично заглавието - прочетете какви евентуално са причините. Аз копирах и пейстнах текста (вътр препратки се изгубиха), но така заобиколих проблема--Ket (беседа) 10:25, 3 февруари 2021 (UTC)

Благодаря Bи, Ket. Прочетox какви са причините: "Въведеното заглавие ("Мач на звездите - НБА зa 2022 г.") е в черния списък. Моля, изберете друго име на превода."

Как може име на официално събитие да бъде „проблематично“ ?! Как трябва да назова статията за едноименното събитие? Благодаря предварително! Altidore86 Altidore86 (беседа) 03:11, 5 февруари 2021 (UTC)

Може да е в черния списък поради смесени кирилица и латиница в името. Проверете отново написаното. --ShadeOfGrey (беседа) 07:06, 5 февруари 2021 (UTC)

Мобилни редакции

Ако за някого е интересно, делът на мобилните редакции в българската У през 2020 е 4,26% – ето повече тук. Аз ползвам случая отново да се извиня за някои необясними връщания в нощните часове:-D (веднага се поправям след това) --Ket (беседа) 10:30, 3 февруари 2021 (UTC)

Превод на главната страница на Уикимедийна Статистика на български език?

Здравейте, на главната страница на Уикимедийна Статистика ( https://stats.wikimedia.org/#/all-projects ) няма опция за избор на български език. Публикувах запитвaнe в Общността (Community)-> Phabricator и попитах защо българският език не е сред опциите (за език). Отговорът беше:

„Не е преведено на български. Чувствайте се свободни да се регистрирате в translatewiki.net и да го преведете. Затварям тази задача, защото не проследяваме липсващи преводи във Phabricator."

Pегистрираx cе в translatewiki.net, но как точно мога да преведа страницата https://stats.wikimedia.org/#/all-projects на български ?? (Аз съм начинаещ, така че, моля помогнете ми с по-подробно описание стъпка по стъпка) Благодаря! Altidore86 (беседа) 23:14, 5 февруари 2021 (UTC)

Отваряте тази страница и превеждате: [1]. --Стан (беседа) 01:20, 6 февруари 2021 (UTC)

Благодаря. Страницата, която посочихте, изглежда празна... Както споменах, аз съм начинаещ. За да бъда честен, не съм сигурен каква е процедурата за създаване на превод на страницата, за да се появят всички бутони по същия начин, както в английската версия. Не знам какво точно трябва да напиша - кодов език или нещо друго..? Благодаря все пак. -- Altidore86 (беседа) 14:47, 7 февруари 2021 (UTC)

Доколкото видях, Стан вече е направил голяма част (или дори всички) преводи – за което му благодаря, както и на всички останали, които се занимават с преводите: Тед, Водноконче, със сигурност ще пропусна имена!

Иначе няма страшно – ако имате търпение и постоянство, ще научите всичко! Всички сме минали по тоя път – и, което е още по-важно, продължаваме да вървим по него... ;)
— Luchesar • Б/П 16:55, 7 февруари 2021 (UTC)

Благодаря за любезните думи. Споменахте, че Стан е направил голяма част от превода. Когато обаче отидох да проверя страницата https://stats.wikimedia.org/#/all-projects , Все още не виждам български като опция в падащото меню "Choose your preferred language". Там няма опция „български език“. Сигурни ли сте в това, че Стан вече е направил голяма част (или дори всички) преводи на български в страницата https://stats.wikimedia.org/#/all-projects?? -Altidore86 (беседа) 16:24, 8 февруари 2021 (UTC)

Току-що видях това известие по отношение на същата тема: fdans closed this task as "Invalid". fdans added a comment: "Hi, Bulgarian is only translated 19% of the way. If you want Bulgarian to be available as a selectable language, you can contribute to the translation work in TranslateWiki!" https://translatewiki.net/w/i.php?title=Special:Translate&group=wikistats&language=bg&filter=%21translated&action=translate

Според потребителя fdans, Стан, Тед, Водноконче и co. са направили само 19% от преводите нa страницата https://stats.wikimedia.org. Моля, потвърдете дали тази информация е вярна... Благодаря. Altidore86 (беседа) 16:45, 8 февруари 2021 (UTC)

Ето тук можете да намерите статистиката на преводите към този проект. Според статистиката са преведени 64 съобщения (19%), а непреведените са 262 (81%). Ето ги всички съобщения от този проект. Преведените са отбелязани в сив фон и са с означение „Преведено“. Непреведените са в бял фон. За да можете да превеждате или редактирате в translatewiki, трябва да се регистрирате. --Ted Masters (беседа) 17:24, 8 февруари 2021 (UTC)

Аз само започнах да превеждам и съм превел съвсем малко - само най-основните неща. Когато преводът достигне до 25%, след определен период ще може да се види на Wikistats. Не съм сигурен дали трябва да се подаде заявка, след като стане поне 25% или това ще стане автоматично, но винаги име определен период от достигането на границата и реалното прилагане на сайта. Тази седмица ще продължа с превода и може би от следващата ще има и български език. --Стан (беседа) 13:15, 9 февруари 2021 (UTC)

Благодаря, Стан и Тед. Според статистиката (днес) са преведени 236 (27%), а непреведените са 326. тук С други думи, преводът достигна 27% и след успешното завършване на 25%, страницата трябва да бъде видима на Wikistats, нали? Моля потвърдете. Altidore86 (беседа) 18:21, 9 февруари 2021 (UTC)

При излизане на следващата версия ще бъде включен българския превод. Кога ще излезе следващата версия не се знае. Може да е днес, може и след няколко месеца. --Стан (беседа) 18:47, 9 февруари 2021 (UTC)

История българска на Гаврил Кръстевич

Някой няма ли желание да я вкара в Уикикниги? --Stanqo (беседа) 13:53, 6 февруари 2021 (UTC)

Имаш предвид Уикиизточник (оригинални текстове-извори). Уикикниги е „колекция от свободни учебници, ръководства и други образователни текстове (...) писани в сътрудничество на самата страница“. Последното е ключово защо на трудове на Кръстевич (или на която и да е друга историческа личност) мястото не е в Уикикниги, дори да биха изглеждали като учебници (а и не мисля, че „Iсторiя Блъгарска“ може да се разглежда като учебник).
— Luchesar • Б/П 12:15, 7 февруари 2021 (UTC)

Малко е тънък случая с тази книга, защото ще се наложи адаптация към съвременен български език. Има по принцип такава адаптация, книгата е издадена в три тома, но ще трябва навярно да се иска съгласието на издателството. Ако не се получи такова, хората които ще се заемат, трябва отново да извършат цялата работа. Книгата на практика е ценен исторически труд нямащ аналог. Книгата е издадена със спомоществователството на 48 етнически окръга. По това време българите са наброявали 15 500 000 човека. --Stanqo (беседа) 13:11, 7 февруари 2021 (UTC)

Както Лъчо спомена, тази книга е за Уикиизточник. Още когато писа я прегледах, но там ще има много работа. Първо, книгата може и без да се адаптира да се публикува в оригинал, както в Уикиизточник на английски има книги на староанглийски със съответната азбука), като е добре да се добави и съответната категория за това. Второ, книгата може да се адаптира на съвременен български, което до известна степен си е авторска работа (поради което не можем просто да вземе вече адаптираната версия без съответното разрешение) и ако ще се прави от повече хора, трябва да се уточнят принципите на адаптация. Иначе, би бил чудесно попълнение за Уикиизточник, без значение дали е исторически достоверна или не. При подобни произведения, обикновено историческата им достоверност не най-голямото им достойнство. --Стан (беседа) 13:23, 9 февруари 2021 (UTC)

Видеоклипове

Моля, да не премахвате секциите с видеоклипове от статиите за български и чуждестранни музикални изпълнители.--Rebelheartous (беседа) 11:49, 12 февруари 2021 (UTC)

Защо? Уикипедия не е склад за външни препратки. Всеки може да намери лесно подобни видеоклипове в Интернет. -- Сале (беседа) 15:00, 12 февруари 2021 (UTC)

Преименуване на страница за улица „Фритьоф Нансен“

Улица Фритьоф Нансен в София е некоректно изписана като булевард в Уикипедия, докато всъщност е улица според официалните карти на София.

Фритьоф Нансен (булевард в София)

Не мога да я преименувам/преместя обаче тъй като ми дава съобщение, че акаунта ми е „нов“. Имам малък брой промени преди и не ми е нов акаунта, но предполагам повечето ми промени не са за българската Уикипедия.
Hkdobrev (беседа) 08:18, 14 февруари 2021 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Готово--Спасимир (беседа) 09:44, 14 февруари 2021 (UTC)

Автоматично архивиране на беседи

Напомням ви, че Керберайзер може автоматично да архивира беседите ви с шаблона {{автоматично архивиране}}. За примери вижте вече настроените страници. Не се колебайте също да ме питате, разбира се, ако имате нужда от помощ с шаблона. Използвам повода и отново да насърча колебаещите се да се присъединят към Уикипедия:Дискорд: вече имаме 110 112 участници, от които 23 24 редактори и няколко обнадеждаващи ентусиазирани бъдещи колеги.
— Luchesar • Б/П 16:16, 14 февруари 2021 (UTC)

ː Здравей, при мен автоматичното архивиране не се получи. Може ли за малко помощ? --Wikiknol (беседа) 21:18, 16 февруари 2021 (UTC)

Wikiknol, изглежда ми добре шаблонът (само направих малка поправка за шаблона за архивите). Имай предвид, че ботът минава само веднъж дневно (рано сутрин по българско време), така че е нормално да няма незабавен ефект.
— Luchesar • Б/П 01:57, 17 февруари 2021 (UTC)

Мда, минало си е успешно.
— Luchesar • Б/П 12:45, 17 февруари 2021 (UTC)

Чакам утре и при мен да мине :) Вчера се опитах, не се получи, но днес като копирах от Wikiknol и изглежда добре. Да видим. --Зайо (беседа) 13:11, 17 февруари 2021 (UTC)

Ески Заара

Забелязах, че в много статии за хора родени в Стара Загора преди Освобождението, пише "Роден/а в Ески Заара". Според мен трябва да си е името на града на български. Какво ще кажете? --Boll Weevil (беседа) 22:22, 15 февруари 2021 (UTC)

Спорд мен по-логично е да името към датата на събитието. Все едно да пишем, че Юстиниан е умрял в Истанбул. --Спас Колев (беседа) 10:34, 16 февруари 2021 (UTC)

За исторически византиец е логично, да е всеобщо известното византийско и историческо име на града. За българин каква е логиката да е (със сигурност непознатото за широката публика в България) османско име на града. Ако е само, защото тогава е било официалното име в империята, то тогава трябва да пишем, че центърът на Априлското въстание е Отлуккьой. --Boll Weevil (беседа) 18:41, 16 февруари 2021 (UTC)

Ретронимията е абсурдна. -- Мико (беседа) 19:30, 16 февруари 2021 (UTC)

Полезно е да се задават такива въпроси. В случая, все пак, освен вече изтъкнатите аргументи, конкретно в сравнението с Панагюрище има още една особеност: Стара Загора получава това име едва през 1871 година,^[2] докато наричаното от турците Отлуккьой селище сред българското население вече е било известно и с името Панагюрище може би още от основаването си.^[3] Но това е по-скоро любопитна забележка, защото, ако отворим многотомната „История на българите“ под редакцията на Георги Марков, можем да прочетем как „[п]рез 1575 г. например войнуците от с. Отлуккьой (дн. гр. Панагюрище) проявяват неподчинение (...)“.^[4] Обичайно е да се използват актуалните към съответния период имена.
— Luchesar • Б/П 02:39, 17 февруари 2021 (UTC)

Да - при паралнине форми има мегдан за дискусии и самата историческа наука показва колебания и съответно и ние можем да сме по свободни в избора си. Примерът с Пловдив е много добър - Пловдив е истиският наследник на Пулпу-дева (Филипов-град) и е стандартно употребим в средновековен контекст успоредно на Филипопол/ис (заедно с Пълдин) и в османски контекст успоредно на Филибе, като във възрожденски контекст доминира. Ретронимичната употреба на новопоявили се топоними обаче е абсурдна.-- Мико (беседа) 06:43, 17 февруари 2021 (UTC)

Аз се чудя не е ли по-добре да се пише "роден в Ески Заара (днешна Стара Загора)", макар че това може да е само в текста, но не и в кутийката горе в дясно. --Зайо (беседа) 07:31, 17 февруари 2021 (UTC)

Това е възможен вариант - самият аз го практикувах доста време. Проблемът му е, че работи при големи периоди примерно средновековие срещу модерна епоха, но е смешно да се казва роден в 1933 година в Станимака (днешен Асеновград) - това е напълно същият град, който година по-късно просто си е сменил името. Затова и под влияние на една реплика на Спас „в крайна сметка си има препракта - щрак върху нея“ се отказах и и от „днес еди как си“ и от „днес еди къде си“ и си пиша име и държава към момента, както си му е редът. -- Мико (беседа) 07:41, 17 февруари 2021 (UTC)

Има ли конкретно правило, че така е редът? Според мен, ако поне не се споменава и днешното име страда информативността на статията. Не всеки знае "Ески Заара", та и "Станимака". --Boll Weevil (беседа) 19:58, 17 февруари 2021 (UTC)

Разбира се, че има - нарича се хронологичен принцип и се учи в средното училище. Няма хора, които да знаят всичко - затова са препратките - не е възможно всички странични неща да се изясняват в статията за съответния обект. -- Мико (беседа) 14:56, 18 февруари 2021 (UTC)

Но има препратка и в статията трябва да е описано. --Спас Колев (беседа) 13:13, 18 февруари 2021 (UTC)

Аз също мисля, че има смисъл да се дава днешното име. Първо, защото Уикипедия може да бъде и копирана или напечатана и да няма връзки. Второ, защото понякога не те интересува толкова подробностите за самия град, а ти се иска просто на бързо да разбереш кой е. Ако не знаеш, че Асеновград се е казвал Станимака по това време, а просто пише в скоби „днес Асеновград“, ще си кажеш, „аха,ясно“ и ще продължиш да четеш. Иначе трябва да кликнеш на връзката, тя ще те препрати към Асеновград... и ако не си много досетлив, ще се зачудиш защо те праща там. Информацията, която те интересува е в началото на втория параграф в статията. И пак това е ОК. Варна става ясно, че е била Сталин, чак към края на първата глава, а разбираш, че Перник и бил Димитрово в края на втората глава. --ikonact (беседа) 21:36, 18 февруари 2021 (UTC)

Меродавно е не официалното, а българското име в съответния момент. През 1876 на български Панагюрище си се нарича Панагюрище, а до 1871 Стара Загора не се използва и от българите. --Спас Колев (беседа) 11:16, 17 февруари 2021 (UTC)

Proposal: Set two-letter project shortcuts as alias to project namespace globally

Моля, помогнете с превода на Вашия език

Hello everyone,

I apologize for posting in English. I would like to inform everyone that I created a new global request for comment (GRFC) at Meta Wiki, which may affect your project: m:Requests for comment/Set short project namespace aliases by default globally.

In this GRFC, I propose that two-project shortcuts for project names will become a default alias for the project namespace. For instance, on all Wikipedias, WP will be an alias to the Wikipedia: namespace (and similar for other projects). Full list is available in the GRFC.

This is already the case for Wikivoyages, and many individual projects asked for this alias to be implemented. I believe this makes it easier to access the materials in the project namespace, as well as creating shortcuts like WP:NPOV, as well as helps new projects to use this feature, without having to figure out how to request site configuration changes first.

As far as I can see, Уикипедия currently does not have such an alias set. This means that such an alias will be set for you, if the GRFC is accepted by the global community.

I would like to ask all community members to participate in the request for comment at Meta-Wiki, see m:Requests for comment/Set short project namespace aliases by default globally.

Please feel free to ask me if you have any questions about this proposal.

Best regards,
--Martin Urbanec (talk) 14:12, 18 февруари 2021 (UTC)

TL;DR: префикс „WP“ да е синоним на префикс „Уикипедия“. Например WP:Разговори би отваряло Уикипедия:Разговори.

Очевидно това касае основно ползващите латиница проекти. Интересното е, че заявка за подобни „синоними“ можел да подаде до разработчиците всеки проект. Например ние бихме могли да поискаме „У:“ да бъде синоним на „Уикипедия:“ и съответно У:Разговори да отваря Уикипедия:Разговори. Какво е предимството пред пренасочвания като У:Р, не знам (ако успея да намеря време, може би ще задам въпрос).
— Luchesar • Б/П 18:56, 18 февруари 2021 (UTC)