Махмуд II: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м шаблон, форматиране
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 2: Ред 2:
{{Личност|султан}}
{{Личност|султан}}


'''Махмуд II''' е 30-ият султан на [[Османската империя]] от [[28 август]] [[1808]] до [[1 юли]] [[1839]] г. Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпил по-рано от век след смъртта на този султан.
'''Махмуд II''' е 30-ият султан на [[Османската империя]] от [[28 юли]] [[1808]] до [[1 юли]] [[1839]] година. Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпил по-рано от век след смъртта на този султан. Често е наричан '''Реформатора''', заради премахването на еничарския корпус през 1826 година.


== Произход и управление ==
== Произход и управление ==

Версия от 15:50, 7 март 2021

Махмуд II
محمود ثانى
Роден
Починал
1 юли 1839 г. (53 г.)
ПогребанТюрбе на Махмуд II, Истанбул, Турция

Религияислям
Семейство
РодОсманска династия
БащаАбдул Хамид I
МайкаНакшидил валиде султан
Братя/сестриМустафа IV
СъпругаБезмиалем
Пертевниял валиде султан
ДецаАбдул Меджид I
Абдул Азис
Подпис
Махмуд II в Общомедия

Махмуд II е 30-ият султан на Османската империя от 28 юли 1808 до 1 юли 1839 година. Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпил по-рано от век след смъртта на този султан. Често е наричан Реформатора, заради премахването на еничарския корпус през 1826 година.

Произход и управление

Роден на 20 юли 1785 г. в Константинопол. Син е на Абдул Хамид I (17251789) и Накшидил валиде султан (17661817).

Идва на власт в резултат от братоубийство на султан Мустафа IV. Махмуд II започва да провежда т.нар. реформи на Махмуд II. Той успява да реформира и изведе държавата от смутното кърджалийско време от края на XVIII век и началото на XIX век. През 1826 г. по негова заповед е ликвидиран еничарския корпус. Премахва остарялата тимарска система. Създава Министерски съвет на мястото на Дивана.

Неговото реформаторско и революционно за ориенталските представи и възприятия управление бележи „началото на края“ на Османската империя и династия. На Веронския конгрес, последвал Виенския, е дефиниран като казус източният въпрос, касаещ наследството на „болния човек край Босфора“.

Махмуд II умира от туберкулоза на 53-годишна възраст. Наследен е от синовете си Абдул Меджид I и Абдул Азис, управлявали империята до избухването на Априлското въстание в българските земи.

Вижте също