Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Долу Фактоидите!

Вместо да систематизрат енциклопедично знание, статиите в Уикипедия все повече се превръщат в шарена колекция от „любопитни факти“. Например встъплението на статията за Ню Йорк съдържа 12 описания с „най“: най-фотографиран град (с три реф.), кавартал с най-висока концентрация на китайци в западното полукълбо и т.н. Или пък статия за Дунав – започва така: втората по дължина след Волга, единствената, единставената...

За всяко отделно нещо, предмет на Енциклопедията, могат да бъдат генерирани неограничен брой единствености с помощта на изключващи клаузи „единственият, който..“ Вероятно за това в терминологията се разграничват „факти“ и „артефакти“.

При непреодолимото желание за цитиране на такива тривиалности, може би е добре да се направят страници от типа: Фактоиди за Президенти, Географски Фактоиди и пр. Но и да се престане със старанието да се съчинява евтина атрактивно изумително проза.62.176.89.4 10:07, 1 март 2021 (UTC)(Енци)

Полезно е, че обръщате внимание на тези неща. Лично аз не виждам някакъв сериозен проблем, но, както при всички твърдения, и тези е важно да са подкрепени не просто с източници, а с благонадеждни източници. Мисля, че това би елиминирало по естествен път някои повече художествени, отколкото чисто фактологични твърдения, тъй като е много вероятно да са преписвани от блогове (за пътешествия, примерно), страници на туристически агенции и т.н.
— Luchesar • Б/П 11:16, 1 март 2021 (UTC)

„Любопитните факти“ са полезни в една популярна енциклопедия – те помагат да се запомнят самите обекти, да засилят интереса към тях и към енциклопедията. Те могат да се отделят в самостоятелен раздел при нужда/обем. По-скоро трябва да се избягват етикетите – най-най, изключителен, и пр., които имат украсителен и медийно-рекламен характер. --Rumensz (беседа) 11:39, 1 март 2021 (UTC)

+1 — Luchesar • Б/П 11:51, 1 март 2021 (UTC)

Аз съм обособявал любопитни факти в рамките на статия (за св. Николай и рекордите на Конър Макгрегър), като подзаглавие, но в тях не съм виждал проблем, защото това „най“ носи не само количествени данни, но и относителни. Т.е. обогатява се информацията и дава по-реална представа за мащабите, тенденциите и т.н. Иначе и аз мразя условностите като „най-голямото нещо си, ама на Балканите, ама измежду бившите еди какви си републики, ама с еди какво си реле“, което си е за триене. Генерирането на „най“ в света не е чак толкова лесно или изобилно, лично мнение. Илиев2010 (беседа) 14:59, 1 март 2021 (UTC)

Да, правилно, балансът е особено важен (и благонадеждните източници, пак да подчертая). Между другото, в английската Уикипедия навремето подеха кампания за премахване на разделите „Trivia“ и разхвърлянето на „любопитните факти“ из текста. Според мен това беше правилно, иначе тези раздели действително ставаха развъдник на всякакви все повече „любопитно-клюкарски“ и все по-малко „любознателно-енциклопедични“ факти. Затова ми се струва съвсем уместно и в увода (което авторът на темата беше коментирал) да има такава информация... За мен тя не е непременно много по-различна от „селото е разположено на 43 километра ЮЗ от Каспичан“.
— Luchesar • Б/П 15:38, 1 март 2021 (UTC)

Точно обратно, аз пък считам, че е добре да има обособен раздел „Любопитни Факти“ или „Фактоиди“, за да е недвусмислено ясно, че включеното в него не са факти по същество. Освен че спестява досада при четенето им когато са пръснати из текста. „Най-добре класираният български университет“ е същото като „725-и в световната ранглиста“. Както и „единствената река протичаща през 10 държави“ може да се счита за вярно и ако има други, протичащи през 15 държави. Това са именно артефакти и е добре реториката зад тях да бъде изявена, за да не подвежда.62.176.89.4 22:25, 1 март 2021 (UTC)

Този факт наистина има нужда от избистряне. Срещам, че в Европа е реката, преминаваща през най-много държави в Европа – 10. Дали това е челно място в света не съм проверил още. Но имаме разминаване и в представите за досада. За мен любопитните факти не са досадни и тази река дали минава през най-много държави в Европа или в света, си носи доста важна информация. Илиев2010 (беседа) 19:18, 2 март 2021 (UTC)

Според английската Уикипедия е в света: „The river runs through the largest number of countries in the world (the Nile is second with 9 countries).“

Според друг източник Нил минава през 11 държави: „the river passes through 11 countries: Tanzania, Uganda, Rwanda, Burundi, the Democratic Republic of the Congo, Kenya, Ethiopia, Eritrea, South Sudan, Sudan and Egypt.“ Посочва се, че минава през или по границата на 11 държави Илиев2010 (беседа) 19:20, 2 март 2021 (UTC)

"Важно" в какъв смисъл, освен според мнение?

Фактоидите далеч не винаги са ценностно неутрални. Например: "страна, предизвикала две световни войни" - емфазата е върху действието, а неодобрението му е само имплицитно; "единствената страна, предизвикала две световни войни" - уникалността се цени и емфазата осезаемо се измества към нея. Това го видяхме напоследък, докато журналит(к)и повтаряха до втръсване "единственият президент с два импичмънта". 62.176.89.4 09:27, 4 март 2021 (UTC)(Енци)

Alzeco by Molise

Здравейте,

Обръщам внимание за този нов потребител. Откривам познати нотки в неговата работа.--Чигот (беседа) 12:09, 6 март 2021 (UTC)

Да. Като се хвърли поглед на Проблемът с двамата императори мисля е сигурно. -- Мико (беседа) 12:56, 6 март 2021 (UTC)

И на мен ми се струва, че съмненията са съвсем основателни. На потребителя засега е забранено да редактира статии, категории и шаблони. Какво да правим оттук насетне? Може някой да прегледа редакциите или пък просто да ги върнем и изтрием създадените статии? Разбира се, потребителят е добре дошъл да се включи в този разговор. Най-големият проблем с него винаги е бил отказът от дискусия и желание за разбиране на основателното възмущение на останалите редактори. Уикипедия е колективен проект и затова в нея няма място за каквито и да е индивидуално прокарвани неконсенсусни тези, особено пък мистификации и фалшифицирания на източници.
— Luchesar • Б/П 14:26, 6 март 2021 (UTC)

Аз бих трил веднага и връщал всичко. Но да чуем и други мнения. -- Мико (беседа) 15:52, 6 март 2021 (UTC)

Проверка на нещо поне, преди действия. Има ли МЕП, има ли съпоставимост? Като първа възможност при сериозно съмнение местене в нещо като Инкубатор. --Rumensz (беседа) 15:56, 6 март 2021 (UTC)

Добра забележка. Понеже съм доста невеж в историческата тематика, прочетох внимателно en:Problem of two emperors, „пълен или частичен превод“ на която, според поставения шаблон, трябва да представлява Проблемът с двамата императори. Между другото, поне за моето ниво на познания, английската статия е изключително добре написана: информативна и дори увлекателна.

Преценката ми е, че освен темата като цяло, българският текст няма нищо общо с английския „оригинал“. Написаното в българската статия е напълно свободна интерпретация (не просто съкратена версия!), с вмъкнати твърдения, които не само въобще отсъстват в „оригинала“, но за някои от които имам съмнения, че са директни мистификации, а не само свободни интерпретации. За историческите твърдения по-трудно мога да коментирам, но бележката под линия, че етимологията на титлата „крал“ в българския език била свързана (също) с „краде“ и „кражба“, изглежда като очевиден пример. Като добавим и свободните асоциации с „кой да води бащина дружина“ („нерде Ямбол, нерде Стамбул“, бих отговорил), та чак до „Запорожците“ на Репин, картината се очертава като напълно абсурдна – както и във всички предишни случаи с този редактор. Практически нищо от тази статия не може да бъде „спасено“.

След този опит от първа ръка, вече и сам нямам никакви колебания, че на този редактор трябва завинаги и безусловно да бъде забранено да редактира в Уикипедия. Всички негови сметки и IP адреси трябва да бъдат незабавно блокирани, всички редакции връщани и всички създадени статии изтривани. Единствено изключение бих допуснал, ако някой друг колега поеме пълна лична отговорност да върви подир въпросния редактор, и, ако пропусне да премахне мистификации, да понесе „солидарно“ санкциите, които се полагат за подобно разрушително поведение – а именно дългосрочно блокиране. Мистификациите са една от най-страшните заплахи за Уикипедия – загубим ли толкова трудно граденото с почти две десетилетия усилен труд доверие, това ще е краят на Уикипедия. Затова, според мен, компромиси и снизхождение по този въпрос категорично не трябва да бъдат допускани!

Нека изчакаме за още мнения, но иначе възнамерявам да пусна бот да разчисти.
— Luchesar • Б/П 13:00, 7 март 2021 (UTC)

Аз също прочетох двете статии на тази тема. Българската версия използва английската само за МЕП, а по същество съдържа твърдения, които няма в оригинала и за които няма нормални източници в т.н. „превод“. Според мен сегашната статия Проблемът с двамата императори трябва да се изтрие, защото работата за нейната поправка е трудна, много по-лесно е да се направи нов превод на английската, позовавайки се на нейните източници. --Mmm-jun (беседа) 13:12, 7 март 2021 (UTC)

Първото изречение е безотказна идентификация за мен. Само върху това се съсредоточете – идентификацията – ако да – незабавно триене и блокиране. Не можем всеки път да изпадаме в дълбоки анализи. Прави ли сме го десетки пъти. -- Мико (беседа) 13:36, 7 март 2021 (UTC)

Напълно съм съгласна – десетки пъти сме го играли и винаги е едно и също. Единствената възможност да се спре масовата фалшификация, която доказано потребителят разпространява е блокиране, връщане и триене. Иначе неизбежно се наводняваме с огромно количество фалшификации и мистификации – все още не сме изчистили старите от времето, когато се опитвахме да анализираме, местим в Инкубатора и поправяме.-- Алиса Селезньова (беседа) 13:47, 7 март 2021 (UTC)

По-добре да няма за нещо статия, отколкото в нея да има подвеждаща информация, изкривена интерпретация или грешна фактология.--Спасимир (беседа) 15:37, 7 март 2021 (UTC)

Прегледах по-детайлно неговите редакции и нямам никакви съмнения, че става въпрос за събеседника от Беседа:Милешева. Но се сега се е насочил към Заддунавските български земи. Още в първата редакция – Николай Маврогени – се забелязват специфични особености като „прачичо на Манто Маврогенус" (свръх интерес към генеалогията), „Втората е етническата му принадлежност гарантираща антируската и въобще антиславянската ориентация в политиката...“ (доброто в лицето на панславизма и злото в лицето на неславяните), „В този смисъл, времеви и геополитически контекст, управлението му е своеобразно „време разделно“ в историята на Влахия“ (засилена любов към странни аналогии). В тази, както и в следващите статии ясно се забелязва познатото умение на редактора да използва отделни безспорни факти като подправка към иначе негови авторски белетристични текстове. Неяснотата на източника или липсата му е също много характерно. Освен това от първата редакция се вижда, че не става въпрос за начинаещ в Уикипедия.

Аз съм за преместване на новите статии в инкубатор ако има желаещи да ги редактират, ако не, да се трие на ред.--Чигот (беседа) 17:12, 7 март 2021 (UTC)

Заявка за проверяващ дали ще помогне да се идентифицира? Не че има особена нужда. По патешкия тест съвпадението е към 100%. И аз съм за изтриване на Проблемът с двамата императори във вида в който е а нямам никакви познания по темата за да се захвана да я преведа наново. -- Сале (беседа) 05:55, 8 март 2021 (UTC)

„ Заявка за проверяващ дали ще помогне да се идентифицира? “

Връзка с оригиналната сметка няма да може да се направи, защото данните се пазят до 90 дни. По-скоро би могло, при нужда, да се открият други свързани със сегашната сметка марионетки, включително IP адреси. Това може би е добър повод да се върна и към политиката за проверяващите (имам някои натрупани нови неща за превеждане в Мета).
— Luchesar • Б/П 08:20, 8 март 2021 (UTC)

Връзка с IP адреси със сигурност ще се намери, но това с 90те дни е проблем разбира се. Лошото е че само го блокираме а редакциите му често остават. -- Сале (беседа) 09:28, 8 март 2021 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Всички създадени от потребителя страници са преместени в Уикипедия:Мистификации и шеги/АИА/. Всички редакции, които е било възможно да бъдат върнати -- т.е. не е имало конфликтни редакции след тях -- също са върнати. Ако нещо не съм объркал в кода си, в следните страници е имало конфликти и може да е нужно ръчно връщане:

• история на страницата „Дещи Къпчак“
• история на страницата „Димитър и Павел Македонски“
• история на страницата „Майстор Манол“

— Luchesar • Б/П 18:00, 8 март 2021 (UTC)

Готови са и те.-- Алиса Селезньова (беседа) 20:21, 8 март 2021 (UTC)

Този IP адрес според мен също е негов 193.161.132.43 -- Сале (беседа) 11:31, 9 март 2021 (UTC)

Абсолютно! Може би трябва да продължим да ги събираме на У:АИА (този адрес даже вече е бил добавен от Алиса там).
— Luchesar • Б/П 12:11, 9 март 2021 (UTC)

Началната страница в Уикиречник

Началната страница в Уикиречник трябвало да се премести в някакво друго именно пространство, защото политиката на Уикиданни забранявала връзки към основното именно пространство в Уикиречник (понеже тези връзки се правели от друга функционалност на МедияУики). Неясно защо, вместо с тоя проблем да се заемат платените разработчици на Фондацията, проблемът се прехвърля на доброволците, които, може би, трябвало да оправят и JavaScript код. Споменавам това просто за информация и ако някой случайно може да отдели повече време да вникне в проблема—аз отговорих, колкото смогнах засега.
— Luchesar • Б/П 13:10, 12 март 2021 (UTC)

Въпреки че могат да бъдат добавяни страници от ОИП на Уикиречник в Уикиданни (непрепоръчително според политиката на УД), явно разширението „Cognate“ е с приоритет – ако „Cognate“ не намира страница със същото заглавие в друг Уикиречник, в страниците от ОИП не се показват МЕП връзки, дори и при добавени такива в УД. Мисля, че и връзката към самия обект в УД (в раздел „Инструменти“ на менюто) също не е налична за ОИП. Предполагам, това е причината да настояват за преместването на началните страници на всички Уикиречници в друго ИП (предимно това с номер 4 – Уикиречник). Да, определено трябваше да бъде по-добре обяснено. Аргументът „защото Уикиданни го изисква/налага“ не е достатъчен.

Мога да се заема с преместването, ако няма възражения. В нашия Уикиречник почти няма да се налагат корекции в JS/CSS кода. --Ted Masters (беседа) 16:04, 12 март 2021 (UTC)

Ted, страхотно много ти благодаря и много се радвам, че го взимаш присърце (и ви благодаря също за грижите за речника, които полагате с ShockD)! Аз лично нямам никакви възражения, разбира се.
— Luchesar • Б/П 16:19, 12 март 2021 (UTC)

Готово. --Ted Masters (беседа) 12:38, 15 март 2021 (UTC)

Помощ!

Здравейте, имам въпрос и сигурно много от вас могат да ми помогнат. Как е правилно да се каже: Братя Чапек, Братя Чапеки, Братя Чапекови и т.н. Може би има правило, ще се радвам, ако ми кажете, къде да го намеря. Става въпрос за братята Карел и Йозеф Чапек(...?). Поздрави, --Mmm-jun (беседа) 10:46, 14 март 2021 (UTC)

Mmm-jun, има ли логика да е различно от „братя Грим“? Или дори „братя Стругацки“, макар там по случайност да звучи така, сякаш е в множествено число (и на руски в множествено число става „Стругацкие“), но например аз бих писал и „братя Микоян“ (Анастас, Артьом), а не „Микояни“ или “Микоянови“, както и „семейство Лем“, а не „Лемови“. В правописния речник не видях да пише нещо по въпроса, но признавам, че го прегледах доста набързо. TL;DR: според мен -- братя Чапек.
— Luchesar • Б/П 12:45, 14 март 2021 (UTC)

Благодаря Luchesar. И според мен е „братя Чапек“, но не бях сигурна. Вероятно правилото за мн.ч. важи само за българските и руските имена, напр. братя Иванови, семейство Гиневи.--Mmm-jun (беседа) 12:55, 14 март 2021 (UTC)

Напълно съм съгласен за формата Чапек. Хлъзгава обаче е капитализацията на братя - за утвъдените двойки от типа на Братя Миладинови и Братя Грим са с главна. Тука, разбира се, е проблем, кои са утвърдени - за Чапек и аз съм за „братя Чапек“. -- Мико (беседа) 12:58, 14 март 2021 (UTC)

Абсолютно, Мико. Те не са постоянен тандем, всеки е известен и като самостоятелна творческа личност. Така че, обезателно в текста ще е „братя“. Благодаря, че обърна внимание.--Mmm-jun (беседа) 13:05, 14 март 2021 (UTC)

Вандализъм: хайдушки иманета

Привет, пиша много за историческа география и напоследък с ужас забелязвам, че иманярските брътвежи за заровени иманета буквално под всеки камък в нашата клета родина са започнали да си пробиват път дори и в уикипедия. Разбира се, без всякакви източници, защото подобни врели-некипели са продукт на по-модерни времена, от времето на иманярската криза от кр. на 80-те и 90-те години (така я наричат археолозите). Една и съща легенда за един войвода се копира за всяка село и за всеки друг реален или измислен войвода. Подобни измислици са изключително опасни, защото стимулират обеднели хора да ходят и ровят, да унищожават археологически паметници и да си губят времето. Пример: Специални:Приноси/Stefipm777 Както виждате, типичен вандалски акаунт. Ще ви намеря и още. Свиленов (беседа) 08:54, 16 март 2021 (UTC)

Още примери: Рифат бей конак, Рифат бей Неврокопски, Щит (село), Мрамор (област Хасково), Караджов камък, Гърнати, има и други. Свиленов (беседа) 09:02, 16 март 2021 (UTC)

Свиленов, това не са точно вандализми а по-скоро писания на местни краеведи, които по една или друга причина не поставят подходящи източници. Някои от тях са добросъвестни и просто не са се запознали достатъчно с правилата на Уикипедия, но други прокарват пар екселанс оригинални изследвания. Решението е много просто - поставяте шаблон {{източник}} там където има текст неподкрепен с такива и ако никой не ги добави рано или късно текстът ще бъде изтрит. Вижте също шаблоните {{без източници}} и {{повече източници}}-- Сале (беседа) 10:24, 16 март 2021 (UTC)

Легендите са забавни и имат източник. Но как не Ви прави впечатление словоблудството в Гърнати, което си е без източник и напълно излишно? --Rumensz (беседа) 11:35, 16 март 2021 (UTC)

За триене е наред наистина, макар хуните да са забавни :). На конако какво му е не разбрах? -- Мико (беседа) 12:31, 16 март 2021 (UTC)

Свиленов, моля Ви, слагайте новите теми в отделни раздели, а не в подраздели на съществуващите, дори да звучат на сходна тематика. Желанието Ви да групирате тематично нещата с цел прегледност и подреденост (предполагам) заслужава адмирации, но, направено по този начин, това напълно ще обърка архивирането, независимо дали се извършва от човек или бот (както е в случая). Там, където проектите имат отделни „раздели“ на своите Разговори по различни теми, на практика се използват напълно отделни страници, а темите в тях пак се пишат като раздели от най-високо ниво. Съжалявам, че в случая се наложи да разместя разделите, но съм сигурен, че ще разберете причините. :)
— Luchesar • Б/П 11:28, 16 март 2021 (UTC)

Ако информацията е добавена скоро, попитайте директно автора за източник. Ако редактор е добавил информация в последната седмица в възможно все още източникът да е в него и да го цитира надлежно. Ако разбира се е ненадежден, цялата информация може да се изтрие. Краеведите са със спорна надеждност, понеже обикновено са хора от местното население, които доста често нямат нужното образование и експертност, а просто събират информация от различни източници в това число и от отделни хора от населеното място, от където идват повечето легенди. Хубаво е да е ясно, че това са легенди. --Стан (беседа) 11:40, 16 март 2021 (UTC)

Нов модератор в Дискорд

Бавно, но последователно, общността ни в Дискорд се увеличава и става все по-жива и интересна. С повечето участници и дискусии, нараства и нуждата от повече модератори, та поне някой от тях да се случи онлайн и да може да реагира при нужда. Ролите и техните права в нашия сървър все още ги измисляме и подобряваме – днес, например, дадохме за първи път ролята Читатели („почетни“ читатели ). Това се отнася и за модераторите: първоначално идеята ми беше админите от Уикипедия да са модератори и в Дискорд, но с развитието на сървъра все повече ми се струва, че, както и с другите социални мрежи, където се опитваме да поддържаме свое присъствие, е важно да се развиват и свои общности. Не всички участници в тези общности непременно биха станали редактори, но идеята за свободно познание – и въобще за важността на познанието, особено, когато невежеството е постоянна заплаха – може да обединява хората по много и най-различни полезни начини!

TL;DR: Бих искал да дам на Yupyuphello модераторски права в сървъра. За разлика от останалите ни модератори – Спас, ShockD, Стан, Кет, Уроборос и аз – Yupyuphello не е администратор тук. Но той е много активен и полезен участник в сървъра, а и има известни познания по Дискорд, което е полезно. Това е донякъде и логично, защото админите в Уикипедия бездруго са натоварени с достатъчно работа! :( Затова и не мисля, че това ще бъде последният подобен случай.

Това не е гласуване, а по-скоро проверка на консенсуса – ако, разбира се, някого въобще го интересува (и се извинявам, ако изглежда твърде отвлечено от същинската работа в Уикипедия). Формално, последната дума остава, за добро или зло, за мен, като създател на сървъра, но, разбира се, полезна работа се върши, когато всички са поне задоволително убедени, че се вземат смислени решения – и участват в тях – а не когато някой спуска „отгоре“ (нерядка практика на други места, уви).

Ще изчакам няколко дни, ако някой би искал да коментира.

И... помислете дали не искате да хвърлите едно око (или дори две): общността ни е уютна, цивилизована и много интересна, и макар и тихо, в нея се върши съвсем не малко уикиработа! И е весело! :-D
— Luchesar • Б/П 15:38, 17 март 2021 (UTC)

Според мен даже е за предпочитане ако не и задължително модераторите там да не са администратори тук. Мисля че причините са очевидни, но ако трябва ще обясня по-подробно. -- Сале (беседа) 15:53, 17 март 2021 (UTC)

Конфликт на интереси? Концентриране на контрол все в едни и същи хора? Нещо такова, предполагам? Това за разделението на властите определено го подкрепям като принцип.
— Luchesar • Б/П 15:58, 17 март 2021 (UTC)

Само да спомена, че за момента „модерирането“ ни е практически изключително ограничено до кикването и банването на скучаещи лапета, които смятат, че е супер яко да „рейднеш“ сървър и да пишеш глупости из него (което и при нас си е традиция и основна занимавка на PSS 9 в последните години). Измисляне на канали и роли до момента сякаш правя основно аз (или дори само аз), но много се надявам в бъдеще тоя сървър да започне да живее и свой собствен живот. Нещо като да отгледаш дете с доста грижи, докато е още малко, но което един ден ще стане напълно самостоятелен възрастен човек. И, да, рано или късно ще започнат да възникват и по-сложни и противоречиви казуси – и затова определено е добре да има повече колективен, отколкото едноличен ум. Както неотдавна писах, колкото и да има недостатъци, уикикрацията ни (демек, !⁠гласуването) все пак върши нелоша работа, благодарение на разнообразието от гледни точки.
— Luchesar • Б/П 16:06, 17 март 2021 (UTC)

Discord не е Уикипедия. Там може да има модератори, които дори не са редактори. Няма нужда от някакво формално или неформално одобрение от общността. --Стан (беседа) 16:49, 17 март 2021 (UTC)

Така е. И е факт, че сървърът вече води свой собствен живот, дори да е още „подрастващ“ – което е изключително радостно – така че е важно да не бъде просто някакъв придатък на Уикипедия, а жива, разнообразна и интригуваща общност.

Но... все пак ми се иска и да остане достатъчно тясно свързан и с общността в самата Уикипедия, най-малкото защото, все пак, неговата тема е именно българската Уикипедия. Както си представям аз нещата, „читателите“ в сървъра ще научават и повече за самата Уикипедия, как функционира, как се развива – освен дето самите редактори могат да си общуват удобно в него. Сам натрупвайки опит в Дискорд и неговата специфична „субкултура“ (не непременно по-различна от субкултурата на Фейсбук, да не се стресне някой :), започвам да го виждам като някаква особена амалгама, сплав, между културата на Уикипедия и тази на Дискорд (която, неизбежно, е силно повлияна от геймърските среди и въобще от по-млади хора, доста често още ученици). Даже днес точно това си говорихме на шега в един от каналите, че нашият сървър може да стане „сървърът на умните“ :-D (може би не е случайно, че в нашия сървър понякога хора се оплакват, че ги наричат „зубрачи“). Мисля, че може би това би била „мисията“ на сървъра: да даде един нов и интересен прозорец, особено за млади хора – и различен от това, което върви като „мейнстрийм“ по телевизии, вестници и въобще „на улицата“ у нас.

И, да, затова и се надявам повече колеги да се включат също. Изключително насърчаващо е да виждаш как и други хора се увличат покрай теб, а Дискорд изглежда страхотно място за такива неща.

...което ми беше и една от тайните цели, разбира се, да направя отново леко нескопосана реклама на начинанието (макар то вече явно да започва да си се рекламира и само̀)... :-D
— Luchesar • Б/П 17:15, 17 март 2021 (UTC)

По-скоро си мисля за често срещаното мислене, че администраторите в Уикипедия са и модератори или арбитри и заявките от рода на „Някой администратор да се намеси“. Ако някой знае че държиш тоягата в Дискорд нормално е да очаква да имаш същите правомощия и тук. -- Сале (беседа) 17:23, 17 март 2021 (UTC)

Много уместна забележка. Различните терминологии могат да бъдат объркващи. Ако някой се чуди какво са „роли“ – същото като групите тук. В Дискорд пък под „групи“ обикновено имали предвид групов чат. А Ikonact преди време беше споделил, че извън Уикипедия хората не разбирали какво означава „потребителска сметка“. „Профил“, „акаунт“, просто „потребител“ – да. Но „сметка“...? Банкова сметка? :-D

Иначе, и в Дискорд не си представям модераторите с различна роля от тази на админите в Уикипедия. Поне засега в сървъра атмосферата е наистина приятна. „Уютен“ не е просто красива фраза – чувал съм го и от други хора. И дори вандалските набези, бездруго редки, се случва да станат повод за закачки, шеги и още някоя интересна дискусия. Невинаги свързана с Уикипедия, между другото, но всички разговори сближават хората, а това е най-важното. Естествено, с увеличаването на броя на участниците най-вероятно ще нараснат и различията, така че и там на модераторите някога може да се наложи да взимат сложни решения – включително и кога въобще да се намесват. Не всичко може да се предвиди, но смятам, че с времето ще се справим. Тук и опитът от самата Уикипедия е доста полезен. :)

Много съм благодарен за всякакви подобни забележки, коментари, идеи, съвети и въобще!
— Luchesar • Б/П 21:46, 17 март 2021 (UTC)

Превод на "user account"

Тази тема беше започната като офтопик в "Нов модератор в Дискорд", но е по-добре да се отдели, за да може повече хора да дадат мнение. Въпросът е как може да се преведе "user account". Явно терминът "Потребителска сметка", който се използва в Уикипедия е объркващ за много хора --ikonact (беседа) 16:52, 18 март 2021 (UTC)

[...] извън Уикипедия хората не разбирали какво означава „потребителска сметка“. „Профил“, „акаунт“, просто „потребител“ – да. Но „сметка“...? Банкова сметка? :-D— Luchesar • Б/П 21:46, 17 март 2021 (UTC)

Малко офтопик, но по повод споделеното от Ikonact (цитирано по-горе) – и аз имам същите впечатления. Хората дори се стряскат от тази формулировка „потребителска сметка“ – имах един случай, когато познат беше готов да качи свои снимки, но като стигнал до това „създаване на потребителска сметка“ или как там е формулировката, се отказал. Иди обяснявай ;). Дали не може да се помисли за някакъв друг термин? --Randona.bg (беседа) 22:42, 17 март 2021 (UTC)

И да допълня офтопика (може да го изнесем в отделен раздел). Аз лично бях озадачен от факта, че "потребителска сметка" не е приемлив термин и дори попитах БАН на езикови справки какъв термин се използва. Ето отговора, който получих

„

За превода на думата account: Терминът user account в компютърната терминология е от английски произход и най-точното му значение на български е потребителски абонамент за достъп до компютърни мрежи, системи и пр., който включва персонален идентификационен номер, парола и право на достъп до предлаганите услуги. Други срещани варианти на превод на user account са потребителски профил, потребителски достъп,потребителска сметка и потребителска партида. Всички те се срещат в специализираната литература и са правилни за употреба. Често изборът на даден вариант зависи от личните предпочитания. В компютърната терминология се употребява и прилагателното име акаунтен в значение на който се отнася до акаунт. Напр. Съществуват различни форми на акаунтно заключване и пр.

“

Поздрави --ikonact (беседа) 07:40, 18 март 2021 (UTC)

Въобще не е офтопик – на мен дори ми се наложи да пренапиша документацията в сървъра, щото иначе хората наистина не разбираха какво значи „да свържеш потребителската си сметка от Уикипедия“. Откакто го промених на „потребителя от Уикипедия“, броят на пробващите да ги свържат се увеличи. :-D Аз бих подкрепил да направим промяна и тук. Ще трябва:

• да изберем термин;
• да идентифицираме страниците тук, които трябва да бъдат редактирани;
• да идентифицираме преводите в Translatewiki, които трябва да бъдат актуализирани.

— Luchesar • Б/П 10:24, 18 март 2021 (UTC)

Четейки отговора на БАН най-прецизно ми се вижда абонамент, но към днешна дата като че ли най-разбираемо за най-широк кръг хора е профил покрай социалните мрежи пък и форумите преди това. Акаунт го ненавиждам щото е от идиотските американизми с които се напълни компютърният ни жаргон къде заради бедна езикова култура, къде заради мързел да се погледне в речник къде заради характерното за съжаление явно предпочитание към чуждици дори когато има точен и еднозначен превод на български. -- Сале (беседа) 10:43, 18 март 2021 (UTC)

И на мен профил ми се струва най-подходящо. Абонамент пак може да буди опасения :).--Randona.bg (беседа) 10:48, 18 март 2021 (UTC)

„Редакторски профил“, защото се регистрираме с цел редактиране, а не потребление. --Rumensz (беседа) 12:45, 18 март 2021 (UTC)

Готина забележка. :-D
— Luchesar • Б/П 14:59, 18 март 2021 (UTC)

+1. Признавам, че „потребителски“ ми е звучало странно ;). --Randona.bg (беседа) 18:12, 18 март 2021 (UTC)

+1 и от мен за предложението на Rumensz „Редакторски профил“! -- Сале (беседа) 20:50, 18 март 2021 (UTC)

За мен profile и account имат различен смисъл. Акаунт е това, което те свързва с услугата, докато профил е това, което другите виждат за теб в услугата. Но явно двете понятия са едно и също за повечето хора. Така, че от предложенията на БАН, изключвайки "сметка", за мен профил е най-подходящо. --ikonact (беседа) 16:52, 18 март 2021 (UTC)

Двете понятия не са едно и също разбира се. Сметка е прецизен превод на account в този контекст, но някак си създава объркване. Самата думичка си има още десетина значения както много други в английския, но нито едно от тях няма връзка. -- Сале (беседа) 20:50, 18 март 2021 (UTC)

ЦИЕ пролет 2021

Здравейте! Почти приключих със създаването на помощните страници за състезанието тази година, но ще се радвам ако се намерят доброволци да помагат с организацията със самото състезание - Уикипедия:Уикимедия ЦИЕ пролет 2021! Също така се търсят и участници.-- Алиса Селезньова (беседа) 15:07, 18 март 2021 (UTC)

Е, може би ще дойдат участници ! --Oficialniat ^{Б П} 16:01, 18 март 2021 (UTC)

„ Също така се търсят и участници. “

Закачката в това винаги много ме кефи. :-D Не знам дали ще мога да се отчета по друг начин, уви, но поне...

Нямаше и минута след съобщението и започнаха да ме разпитват: кога, какво... Дали ще има сух остатък, разбира се, не знам, но е обнадеждаващо поне.
— Luchesar • Б/П 16:45, 18 март 2021 (UTC)

Wikimedia Enterprise

Някой запознат ли е с подробности за проекта Wikimedia Enterprise? Нещо хич не ми харесва посоката в която може да тласне Фондацията и всичките ѝ проекти. „Wikimedia Enterprise aims to ... improve awareness and ease of attribution and verifiability by the organizations that reuse Wikimedia content the most—through self-funding services.“ -- Сале (беседа) 21:48, 18 март 2021 (UTC)

Сале, да, преди няколко дни го разказвах на колегите ми в работата. Уикимедия имат идея да направят паралелно на сегашното, допълнително „ентърпрайз“ API, предназначено за тези компании, работещи с цел печалба, които в момента товарят нормалното API с огромно количество и честота на заявки. За разлика от нормалното API, което е на принципа „като за без пари – толкова“, ентърпрайз API-то ще предлага обичайните за такива услуги SLA и въобще по-голяма производителност. Естествено, всички тези хубавини ще струват пари на желаещите да ги ползват, за да печелят, и вероятно ще има обичайните различни планове за абониране за определени обеми заявки и съответни нива на SLA.

Новото API обаче ще бъде достъпно безплатно за нетърговски организации. Въобще, като аргумент за създаването му беше изтъкнато, че разни компании използват данните от Уикипедия, за да печелят нелошо, но на практика не дават нищо обратно. Някои от тези компании дори не ползват сегашното API, ами директно скрейпват страниците на Уикипедия, което пък товари бездруго претоварения потребителски интерфейс. Мен напоследък ме дразни много колко бавно зарежда Уикипедия, и за първи път си дадох сметка, че причина едва ли е само, че във Фондацията не инвестират достатъчно в хардуер, ами и баналният факт, че разни по-безскрупулни товарят постоянно с автоматизирани запитвания. Компании като Гугъл, които са очевидно един от основните ползватели – изрично бяха споменати като примери „създателите на графове“ – поне чат-пат правят някакви дарения за Уикипедия, но повечето най-вероятно не даряват дори и пет долара.

Та, поне както беше написано, на мен даже ми хареса идеята и я намерих за съвсем справедлива и разумно планирана, затова не съм писал тук. Повече инфо има в m:Wikimedia Enterprise/Essay. Може би имах късмета първо да попадна на тая страница, иначе и аз щях да се стресна немалко. Естествено, не пропуснах сам да стресна колегите, като започна с „Уикипедия въвежда **платено** API!!!!11... Хаха, споко, бе!“ :-D
— Luchesar • Б/П 09:13, 19 март 2021 (UTC)

Точно това „вероятно ще има обичайните различни планове за абониране за определени обеми заявки и съответни нива на SLA“ е притеснителното :) Абонатите рано или късно ще започнат да оказват натиск върху съдържанието в Уикипедия. От рода на „Защо след като си плащаме получаваме съдържание което не е такова каквото ни харесва?“ Отделно пък вечният въпрос - Защо да давам пари за платено API след като мога да продължа за без пари както преди? - който вътре във Фондацията ще доведе до идеи от рода на „Амчи тогаз значи да затрудним изкуствено безплатния достъп!“ -- Сале (беседа) 10:00, 19 март 2021 (UTC)