Именник на българските ханове: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 18:07, 15 февруари 2011

Московски (синодален) препис на именника

Именникът на българските канове или както е по-известен Именник на българските ханове е кратък летопис, съдържащ имената и родовете на няколко ранни български владетели. В него са посочени също и датите на възкачването им на престола и продължителността на тяхното управление, която включва и времето когато са били съвладетели или в гражданска война. Интересното е, че титлата хан/кан не се споменава при нито едно от изброените имена. Единствената спомената титла е „княз“, с която са наречени Аспарух и петимата му предшественици.

Именникът е открит през 1861 г. от руския учен Александър Попов при изследването на руски летописи. Тогава са открити три руски преписа на документа: най-ранният от тях — Уваровият, е от края на 15 век, а другите два — Погодинов и Московски, са от 16 век. Между трите преписа има някои различия в транскрипцията на имената на владетелите. Текстът на творбата е вмъкнат в книгата „Елински и римски летописец“: между първата част — Четвърта книга на царете, и третата — Хрониката на Георги Амартол, без да бъде отделен от тях.

Оригинал на Уваровия препис

Авитохолъ житъ лѣт. ҃т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем. Ирникъ. житъ лѣт. ҃ри. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом тверимь. Гостунъ наместникь сьï два лѣта. рѡд ему. Ерми. а лѣт ему дохсъ. втиремь. Курт: ҃ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь. Безмеръ ҃г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь. сii ҃е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ҃ф.҃еі. остриженами главами. И потѡм пріиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ. Есперих кнѧз. ҃ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем. Тервен. ҃ка. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем. твирем. ҃ки. лѣт. рѡд ему Дуло. а рѡд ему дваншехтем. Севаръ. ҃еі. лѣт. рѡд ему Дуло. а лѣт ему тохалтом. Кормисошь. ҃зі. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь. Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь. Винех. ҃з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь. Телець. ҃г. лѣта. рѡд Ѹгаинь. а лѣт ему соморъ. алтемь. И сïй иного рад. Ѹморъ. ҃м. днïи. рѡд ему Ѹкиль а ему дилѡм тоутѡм.

Превод на Именника

Превод на Уваровия препис на новобългарски от Петър Добрев:

Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем
Ирник живя 150 години. Родът му Дуло, а неговата година дилом твирем.
Гостун, наместникът, 2 години. Родът му Ерми, а годината му докс твирем.
Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.
Безмер 3 години, а родът му Дуло, а пък годината му шегор вечем.

Тези петима князе управляваха княжеството (може да се разбира князуваха, тоест управляваха) оттатък Дунава 515 години с остригани глави и след това дойде отсам Дунава Аспарух княз, както е и досега.

Аспарух княз 61 години (управлява). Родът му Дуло, а годината му верени алем.
Тервел 21 години. Родът му Дуло, а неговата година текучитем твирем.
(неизвестен княз) (Вероятно Кормесий) 28 години. Родът му Дуло, а неговата година дван шехтем
Севар 15 години. Родът му Дуло, а неговата година тох алтом.
Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а неговата година шегор твирем.

Този княз смени рода Дуло, наречен (според други:сиреч) Вихтун.

Винех 7 години. Родът му Укил. А неговата година шегор алем.
Телец 3 години. Родът му Угаин, а неговата година сомор алтем.

И сій иного рад. (спорно тълкуване)

Умор (управлява) 40 дни. Родът му Укил, а неговата (година) дилом тутом.

За всеки владетел е дадена годината на възкачване на престола според прабългарския календар. В Именника липсват имената на хановете Кормесий, Сабин,Токту и Паган.

Проблеми на тълкуването на Именника

Именникът съдържа календарни термини на непознат език. Първият тълкувател на Именника е финландският езиковед Миккола, който приема, че първата част от календарния термин е име на година, а втората – име на месец, като думата за година е изпусната. От текста на непознатия език, предаден с кирилски букви, не може еднозначно да се определят началото и края на отделните части на някои термини заради липсата на крайни ерове в тях. Например Миккола тълкува съчетанието верениалем като вер-ениалем, докато е възможно и тълкуване верени-алем, както би се разчленило според правописното правило в старобългарски. Същото се отнася за съчетанието текучитем твирем. Според Добрев твирем е сбъркано лично име на владетел. Миккола разглежда само теку читем като календарен термин и го разчита като „година на коня – седми месец“ според чувашките думи тиха „жребче“ и чуваш. çиччĕ, каз. жеті, тюрк. *jĕtti „седем“

В полза на хипотезата, че текстът е сбор от каменни надписи, написани на гръцки език около 7 век и преведен на старобългарски език по време на царуването на Симеон I, говори фактът, че в Чаталарския надпис календарният термин „вол“ е записан като σιγορ (а календарната 821-2 г. отговаря на годината на вола по китайския календар^[1]), което е по-близо до тюркския корен *sïg-, „добитък“ в тур. sığır и др. и позволява да се изтълкува думата шегоръ в Именника. През 8-9 век прабългарският звук /ш/ се предава с гръцки букви като СХ (П. Добрев). Миккола също така отбелязва, че понятието *jïlan „змия“ е предадено като диломъ и прави сравнение с това, че началният звук /j/ в лични имена от тюркски произход е записван от византийските хронисти с буквата Δ и това е отразено в Именника.

Отделен проблем е дали думите алтем и алтом означават едно и също число. Според П. Добрев те са различни, докато Миккола и Златарски ги четат като едно и свързват с чувашкото числително ултă, старотюрк. altï „шест“. Двояк начин на записване има и името на Аспарух: веднъж Исперих, а в следващото изречение Есперих.

Изречението И сій иного рад има спорно тълкуване. Според П. Добрев то означава „И този друг измести“. Съществува обаче по-правдоподобно тълкуване: рад е съкратена форма от старобълг. предлог ради, т.е. изразът се превежда като „и този (управлява) заради друг“^[2]

Таблицата по-долу показва двете тълкувания — класическата тюркска теория на проф. Златарски (1918), която се основава на първото изследване на Именника от финландския езиковед Миккола, и иранската версия на Добрев (1994); освен езикови, Добрев прилага и математически аргументи в полза на своето (иранско) тълкуване (1998).

Дата	Тюркска теория (Васил Златарски)^[3]	Иранска хипотеза (Петър Добрев)^[4] ^[5]
дилом твирем	Змия, 9-ти месец	Змия, 4-ти месец
дохс твирем	Глиган, 9-ти	Глиган, 4-ти
шегор вечем	Вол, 3-ти	Вол, 5-ти
верени алем	Вълк (др: Дракон), 1-ви (други: „допълнителен“)	Дракон, първи
текучитем твирем	Куче (други:Кон, Овца), 9-ти	Кон, 4-ти
тох алтом	Кокошка, 6-ти	Фазан, 12-ти
шегор твирем	Вол, 9-ти	Вол, 4-ти
(имен)шегор алем	Кон, 1-ви (други: „допълнителен“)	Вол, 1-ви
сомор алтем	Плъх, 6-ти	Плъх, 12-ти
дилом тутом	Змия, 4-ти	Змия, 2-ри

Използвана литература

Христоматия по история на България, том 1
Подбрани извори за българската история том 1 — и том II. Издателство „ Тангра Тан Нак Ра“
Йосиф Юлиус Миккола. Тюркско-болгарское леточисление. Известия, Хелзинки, 1913

Източници

↑ Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren.
↑ Бешевлиев. В. Първобългарите. История, бит и култура. Пловдив 2008.
↑ Златарски, Васил 1918. История на Българската държава през средните векове. Българско летоброенен
↑ Надписи и азбука на прабългарите, от Петър Добрев
↑ Царственик на българското достолепие (1998)

Стефан Чурешки, Имменикът на българските князе .ханове, публикувана в www.pravoslavie.bg

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Именник на българските канове.

[1] Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren.

[2] Бешевлиев. В. Първобългарите. История, бит и култура. Пловдив 2008.

[zlatarski-3] Златарски, Васил 1918. История на Българската държава през средните векове. Българско летоброенен

[Dobrev-4] Надписи и азбука на прабългарите, от Петър Добрев

[Dobrev98-5] Царственик на българското достолепие (1998)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 31: / Ред 31: @@
 ==Проблеми на тълкуването на Именника==
-Именникът съдържа календарни термини на непознат език. Първият тълкувател на Именника е финландският езиковед Миккола, който приема, че първата част от календарния термин е име на година, а втората – име на месец, като думата за година е изпусната. От текста на непознатия език, предаден с кирилски букви, не може еднозначно да се определят началото и края на отделните части на някои термини заради липсата на крайни ерове в тях. Например Миккола тълкува слъчетанието ''верениалем'' като ''вер-ениалем'', докато е възможно и тълкуване ''верени-алем'', както би се разчленило според правописното правило в старобългарски. Същото се отнася за съчетанието ''текучитем твирем''. Според Добрев ''твирем'' е сбъркано лично име на владетел. Миккола разглежда само ''теку читем'' като календарен термин и го разчита като „година на коня – седми месец“ според [[чувашки език|чувашките]] думи ''тиха'' „жребче“ и чуваш. ''çиччĕ'', каз. ''жеті'', тюрк. *''jĕtti'' „седем“
+Именникът съдържа календарни термини на непознат език. Първият тълкувател на Именника е финландският езиковед Миккола, който приема, че първата част от календарния термин е име на година, а втората – име на месец, като думата за година е изпусната. От текста на непознатия език, предаден с кирилски букви, не може еднозначно да се определят началото и края на отделните части на някои термини заради липсата на крайни ерове в тях. Например Миккола тълкува съчетанието ''верениалем'' като ''вер-ениалем'', докато е възможно и тълкуване ''верени-алем'', както би се разчленило според правописното правило в старобългарски. Същото се отнася за съчетанието ''текучитем твирем''. Според Добрев ''твирем'' е сбъркано лично име на владетел. Миккола разглежда само ''теку читем'' като календарен термин и го разчита като „година на коня – седми месец“ според [[чувашки език|чувашките]] думи ''тиха'' „жребче“ и чуваш. ''çиччĕ'', каз. ''жеті'', тюрк. *''jĕtti'' „седем“
 В полза на хипотезата, че текстът е сбор от каменни надписи, написани на [[гръцки език]] около [[7 век]] и преведен на [[старобългарски език]] по време на царуването на [[Симеон I]], говори фактът, че в [[Чаталарски надпис|Чаталарския надпис]] календарният термин „вол“ е записан като σιγορ (а календарната 821-2 г. отговаря на годината на вола по китайския календар<ref>Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren.</ref>), което е по-близо до тюркския корен *''sïg''-, „добитък“ в тур. ''sığır'' и др. и позволява да се изтълкува думата ''шегоръ'' в Именника. През 8-9 век прабългарският звук /ш/ се предава с гръцки букви като СХ (П. Добрев). Миккола също така отбелязва, че понятието *''jïlan'' „змия“ е предадено като ''диломъ'' и прави сравнение с това, че началният звук /j/ в лични имена от тюркски произход е записван от византийските хронисти с буквата Δ и това е отразено в Именника.
@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 Изречението ''И сій иного рад'' има спорно тълкуване. Според П. Добрев то означава „И този друг измести“. Съществува обаче по-правдоподобно тълкуване: рад е съкратена форма от старобълг. предлог ''ради'', т.е. изразът се превежда като „и този (управлява) заради друг“<ref>Бешевлиев. В. Първобългарите. История, бит и култура. Пловдив 2008.</ref>
-Таблицата по-долу показва двете тълкувания — класическата тюркска теория на проф. Златарски (1918), която се основава на първото изследване на Именника от финландския езиковед Миккола, и иранската версия на Добрев (1994); освен езикови, Добрев прилага и математически аргументи в ползва на своето (иранско) тълкуване (1998).
+Таблицата по-долу показва двете тълкувания — класическата тюркска теория на проф. Златарски (1918), която се основава на първото изследване на Именника от финландския езиковед Миккола, и иранската версия на Добрев (1994); освен езикови, Добрев прилага и математически аргументи в полза на своето (иранско) тълкуване (1998).
 {| class="wikitable"