Дабиля: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 18: | Ред 18: | ||
}} |
}} |
||
''' |
'''Дабиля''' или '''Дабеле''' или '''Дабиле''' ({{lang-mk|Дабиља, Дабиље}}) е [[село]] в община [[Струмица (община)|Струмица]] на [[Република Македония]]. |
||
== География == |
|||
Селото е разположено в Струмишкото поле на 5 километра източно от [[Струмица]] и на 5 километра западно от [[Босилово]]. |
|||
==История== |
==История== |
||
През 19 век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Дабеле'' е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.188-189.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година ''Дабиля'' е населявано от 620 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_08.htm Кънчов, Васил. |
През 19 век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Дабеле'' е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.188-189.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година ''Дабиля'' е населявано от 620 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_08.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 160.]</ref> |
||
В началото на 20 век почти цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в ''Дабилия'' има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. |
В началото на 20 век почти цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в ''Дабилия'' (Dabilia) има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 106-107.</ref> |
||
В селото има комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], възстановен в края на 1909 година от [[Христо Чернопеев]] и [[Михаил Думбалаков]].<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|ѣ}} на живота и революцията, томъ II, София, 1937, стр. 65.</ref> |
В селото има комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], възстановен в края на 1909 година от [[Христо Чернопеев]] и [[Михаил Думбалаков]].<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|ѣ}} на живота и революцията, томъ II, София, 1937, стр. 65.</ref> |
||
Ред 60: | Ред 63: | ||
|} |
|} |
||
В |
В Дабиля има основно училище „Свети Кирил и Методий“ и църква „Света Троица“.<ref>[http://www.strumica.gov.mk/index.php?option=com_content&view=article&id=68%3A2010-09-03-06-48-40&catid=45%3A2010-09-02-08-42-58&Itemid=73&lang=mk Општина Струмица. Населени места. Дабиља.]</ref> |
||
==Личности== |
==Личности== |
||
;Родени в |
;Родени в Дабиля |
||
* {{BGR-флаг}} Атанас Караманов (? - 1911), български учител и революционер, ръководител на Дабилския комитет, по-късно войвода в Струмишко, починал на 1 август 1911 година<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 73.</ref> |
* {{BGR-флаг}} Атанас Караманов (? - 1911), български учител и революционер, ръководител на Дабилския комитет, по-късно войвода в Струмишко, починал на 1 август 1911 година<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 73.</ref> |
||
* {{BGR-флаг}} Иван Шабана, български революционер, войвода на Дабилската чета на на ВМОРО<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 61.</ref><ref>Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 173 - 174.</ref> |
* {{BGR-флаг}} Иван Шабана, български революционер, войвода на Дабилската чета на на ВМОРО<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 61.</ref><ref>Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 173 - 174.</ref> |
||
* {{BGR-флаг}} [[Константин Самарджиев Джемото]] (1884 - 1911), български революционер, деец на ВМОРО |
* {{BGR-флаг}} [[Константин Самарджиев Джемото]] (1884 - 1911), български революционер, деец на ВМОРО |
||
* {{BGR-флаг}} [[Стоян Георгиев (Дабиле)|Стоян Георгиев]] (? - 1914), български революционер, деец на ВМОРО |
* {{BGR-флаг}} [[Стоян Георгиев (Дабиле)|Стоян Георгиев]] (? - 1914), български революционер, деец на ВМОРО |
||
== Външни препратки == |
|||
* [http://www.strumica.gov.mk/ Официален сайт на Община Струмица] |
|||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references /> |
|||
{{Община Струмица}} |
{{Община Струмица}} |
Версия от 20:24, 3 март 2011
Дабиля или Дабеле или Дабиле (Шаблон:Lang-mk) е село в община Струмица на Република Македония.
География
Селото е разположено в Струмишкото поле на 5 километра източно от Струмица и на 5 километра западно от Босилово.
История
През 19 век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Дабеле е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 българи.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Дабиля е населявано от 620 жители, всички българи християни.[2]
В началото на 20 век почти цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Дабилия (Dabilia) има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.[3]
В селото има комитет на ВМОРО, възстановен в края на 1909 година от Христо Чернопеев и Михаил Думбалаков.[4]
Дабиле днес
Според преброяването от 2002 година селото има 1946 жители.[5]
Националност | Всичко |
македонци | 1 941 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 5 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
В Дабиля има основно училище „Свети Кирил и Методий“ и църква „Света Троица“.[6]
Личности
- Родени в Дабиля
- Шаблон:BGR-флаг Атанас Караманов (? - 1911), български учител и революционер, ръководител на Дабилския комитет, по-късно войвода в Струмишко, починал на 1 август 1911 година[7]
- Шаблон:BGR-флаг Иван Шабана, български революционер, войвода на Дабилската чета на на ВМОРО[8][9]
- Шаблон:BGR-флаг Константин Самарджиев Джемото (1884 - 1911), български революционер, деец на ВМОРО
- Шаблон:BGR-флаг Стоян Георгиев (? - 1914), български революционер, деец на ВМОРО
Бележки
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.188-189.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 160.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 106-107.
- ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, томъ II, София, 1937, стр. 65.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Општина Струмица. Населени места. Дабиља.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 73.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 61.
- ↑ Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 173 - 174.
|