Дриново

Дриново
Сградата на кметството и читалището
Дриново 43.38237, 26.338935 Дриново
Общи данни
Население	459 души (15 март 2024 г.) 18,3 души/km²
Землище	25,052 km²
Надм. височина	193 m
Пощ. код	7834
Тел. код	060380
МПС код	Т
ЕКАТТЕ	23738
Администрация
Държава	България
Област	Търговище
Община    – кмет	Попово Людмил Веселинов (Българска работническо-селска партия, КОЙ; 1991)
Кметство    – кмет	Дриново Борис Добрев (ГЕРБ)
Дриново в Общомедия

Дрѝново е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, Област Търговище.

География

Поглед към село Дриново

Намира се на 12 км североизточно от Попово и на 26 км югозападно от град Разград. Селото е дълго, разположено от двете страни на пътя за село Еленово на 200-300 м надморска височина. Едната му част е равнинна, а другата е по-висока и хълмиста. Землището му граничи със землищата на селата Ломци, Еленово, Кръшно, Голямо Ново и Кардам. Край селото минава шосе от град Попово за град Разград. Асфалтови пътища го свързват със селата Еленово, Кардам и Ломци, а със селата Голямо Ново и Кръшно – черни пътища. Образувано е от следните две махали: Горната (новата) махала и Долната махала.

Кратка историческа справка

Старото село се е намирало в местността Юрта, където и през 19-ти век още стоели камъните на турските гробища. За пръв път старото име на селото Бахшишлар (от турската дума „бакшиш”) се среща в османо-турски джелепкишански данъчен регистър от 1573 г. Населението му по това време е било изцяло или почти изцяло турско. През 1648 г. в селото е имало 6 немюсюлмански къщи. Според запазен регистър за данък джизие от 1658 г. в селото е имало 10 пълнолетни данъкоплатци – християни. В държавен документ (салнаме) от 1874 г. населението на селото се е състояло от 171 изцяло мохамедански къщи. Селото е било прочуто и като разбойническо.

Църковният храм

По време на Освободителната война половината село е било опожарено. В околностите на селото е имало битка с много жертви по време на Руско-турската война през 1877 год. В местността Саръ баир и Сакара до миналия век са стоели следите от окопите на войниците. След 1878 г. турците започнали да продават имотите си и да се преселват в Анадола. Първите нови жители - българи около 10 къщи, дошли през 1879 г. от селата Ганчовец, Дряновско, Гърня, Дрента, Еленско и от Бояновци и Гърневци, Великотърновско. Постепенно от тези села дошли и още нови семейства, като достигнали общо до 70 къщи балканджии. След избухналата през 1885 г. Сръбско-българска война и веднага след нея от застрашения, граничещ със Сърбия район в Дриново се заселили още 120 къщи шопи от Трънско – от селата Врабча, Рани луг, Цегриловци, Ярловци, Джинчовци и от колиби Стрезимировци. Голяма част от новите жители на селото били строители и градинари, които ходели сезонно на гурбет в Цариград, Румъния и Русия.

Войнишкият паметник

В края на 19-ти век жителите на селото решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, работещ в Харковския университет – Марин Дринов, като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника. Църквата на селото „Св. Иван Рилски” е построена през есента на 1900 г., като през 1913 г. тя е пострадала силно от земетресението с епицентър около Търново, а през 1915 г. е построена и нейната камбанария. Преди това е имало и стара джамия, която е била съборена. На 29.09.2008 г. русенският митрополит Неофит извърши освещаването на стенописите на църквата, изографисани от младите художнички Михаела Димитрова и Стиляна Георгиева, както и от техния учител Траян Добрев.

По-известни стари родове - заселници в селото са: Дядовите Бобеви, Дядовите Димови, Дядовите Колюви, Дядовите Лазарови, Дядовите Петкови, дядовите Урушови, Момчиловите, Пашите и др.

Преди около 25 години в селото са заселени и живеят и много семейства българо-мохамедани от Родопите, които се препитават основно от земеделие и животновъдство или работят в близките градове.

В селото функционират птицекомбинат и кланица, а жителите му имат достъп и до кабелна телевизия.

Религии

• Християнска (източно-православна);
• Мюсюлманска;

Обществени институции

• Кметство;
• Поща;
• Народно читалище „Развитие“;
• Църковно настоятелство;
• Училище (закрито);
• Целодневна детска градина;

Културни и природни забележителности

"Ойнарджата"

• Църковен храм „Св. Иван Рилски“;
• Войнишки паметник, посветен на загиналите от селото войници (1912-1918 и 1944-1945), построен през 1931 г.;
• Землището на селото е богато на археологически паметници от праисторията, античността и средновековието: селища, некрополи, могили;
• Крепостта „Ойнарджа кале“, намираща се на около 3 км югоизточно от селото на едноименния хълм;

Редовни събития

• Събор на селото - провежда се ежегодно на 1-ви ноември;
• Регионален помашки събор, като преглед на автентичния помашки фолклор - провежда се ежегодно, а през 2009 г. ще бъде на 5-ти септември;

Личности

• Тошо Тошев (род. 1942) - главен редактор на в-к „Труд“ и почетен гражданин на град Попово. Редовен дарител с нови книги на библиотеката към Народното читалище;
• Кирил Христов Гончев (род. 14.05.1960) - български поет, редактор, носител на Националната литературна награда за лирика "Иван Пейчев". Работи в Радио София, в ДТ-Търговище, в Радио Шумен, в списание "Български воин", в издателство "Народна младеж", в Профиздат и във вестник "Литературен фронт". Главен редактор на издателство "Български писател". Член на СБП. Автор на: "Пътуват макове", 1966; "Горчиво пространство", 1972; "Пера от Пегас", 1987; "Усмихнат до стената", 1990; "Под самия балкон на душата ми", 1995; "Майната ми", 2000 и др.

Литература

• Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
• Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
• Сборници „Попово в миналото“ (1-4);

Външни препратки

• Информация за войнишкия паметник;
• Местни избори 2007 - резултати за селото;