Христо Макриев: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1841 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Христо също са зографи - [[Исай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Христо е най-големият от братята и учи при [[Дичо Зограф]].<ref name="Василиев 215"/> След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в [[Охрид]], [[Дойранско]], [[Солунско]], [[Серско]], [[Драмско]], в селата [[Белица]] и [[Илинден (село)|Либяхово]] и други. |
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1841 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Христо също са зографи - [[Исай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Христо е най-големият от братята и учи при [[Дичо Зограф]].<ref name="Василиев 215"/> След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в [[Охрид]], [[Дойранско]], [[Солунско]], [[Серско]], [[Драмско]], в селата [[Белица]] и [[Илинден (село)|Либяхово]] и други. |
||
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 1857 година.<ref name="Василиев 215"/> По-късно е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том Ι |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=360 |url= |accessdate=}}</ref><ref name="ЕПК"/><ref name="Василиев 215"/><ref name="Василиев 216">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=216 |url= |accessdate=}}</ref> Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията - Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща - подобно обединяване на трите сцени е уникално.<ref name="Василиев 216"/> |
|||
След това работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги ]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят. Христо изписва църквата „Света Богородица“ в [[Сараево]] и стига до [[Босна (област)|Босна]]. След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година, а към тях по това време се присъединява [[Нестор Траянов]]. Христо заедно с Нестор, Исай и Кузман рисува в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и по околните села.<ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=222|url= |accessdate=}}</ref> Работят в църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]], Пловдивско. В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в [[Стара планина]]. С Нестор творят и в църквата „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в [[Карлово]] в 1891 година, както и в [[Калофер]], [[Сопот]] и околните села.<ref name="eiib">{{ЕИИБ|том=2|стр=22}}</ref><ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=217|url= |accessdate=}}</ref> Христо работи и в селата [[Медвен]], [[Ичера]], [[Градец (Област Сливен)|Градец]] и [[Жеравна]], където умира в 1893 година.<ref>{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|isbn= |pages= 2681|url= |accessdate=}}</ref> |
След това работят в 1872 година в църквата „[[Свети Георги (Струга)|Свети Георги ]]“ в [[Струга]], а по-късно из [[Вранско (област)|Вранско]], след което се разделят. Христо изписва църквата „Света Богородица“ в [[Сараево]] и стига до [[Босна (област)|Босна]]. След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година, а към тях по това време се присъединява [[Нестор Траянов]]. Христо заедно с Нестор, Исай и Кузман рисува в църквите „[[Свети Георги (Пловдив)|Свети Георги]]“ и „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“ в [[Пловдив]] и по околните села.<ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=222|url= |accessdate=}}</ref> Работят в църквите в [[Куклен]] и [[Катуница]], Пловдивско. В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в [[Стара планина]]. С Нестор творят и в църквата „[[Свети Никола (Карлово)|Свети Никола]]“ в [[Карлово]] в 1891 година, както и в [[Калофер]], [[Сопот]] и околните села.<ref name="eiib">{{ЕИИБ|том=2|стр=22}}</ref><ref>{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |coauthors= |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|isbn= |pages=217|url= |accessdate=}}</ref> Христо работи и в селата [[Медвен]], [[Ичера]], [[Градец (Област Сливен)|Градец]] и [[Жеравна]], където умира в 1893 година.<ref>{{cite book |title= Голяма енциклопедия България, Том 7 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2012|publisher= БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“|location= София|isbn= |pages= 2681|url= |accessdate=}}</ref> |
Версия от 14:55, 1 май 2015
Христо Макриев | |
зограф от Дебърската художествена школа | |
Роден |
1841 г.
|
---|---|
Починал | 1893 г.
|
Христо Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.[1]
Биография
Роден е в голямата мияшка паланка Галичник в 1841 година. Син е на резбаря и зограф Макрий Негриев. Тримата братя на Христо също са зографи - Исай Макриев (1843 - 1881), Кузман Макриев (1844 - 1899) и Серафим Макриев (1845 - 1869).[2] Христо е най-големият от братята и учи при Дичо Зограф.[1] След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в Охрид, Дойранско, Солунско, Серско, Драмско, в селата Белица и Либяхово и други.
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „Света Богородица“ в Петрич в 1857 година.[1] По-късно е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.[3][3][1][4] Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията - Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща - подобно обединяване на трите сцени е уникално.[4]
След това работят в 1872 година в църквата „Свети Георги “ в Струга, а по-късно из Вранско, след което се разделят. Христо изписва църквата „Света Богородица“ в Сараево и стига до Босна. След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година, а към тях по това време се присъединява Нестор Траянов. Христо заедно с Нестор, Исай и Кузман рисува в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и по околните села.[5] Работят в църквите в Куклен и Катуница, Пловдивско. В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в Стара планина. С Нестор творят и в църквата „Свети Никола“ в Карлово в 1891 година, както и в Калофер, Сопот и околните села.[6][7] Христо работи и в селата Медвен, Ичера, Градец и Жеравна, където умира в 1893 година.[8]
Негов син е известният иконописец Апостол Христов Макриев.
Родословие
Блаже (ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Негрий Блажев (1783 — 1843) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Макрий Негриев (около 1800 — 1859) | Траян Негриев (1809/1810 — 1883/1884) | Гюрчин Негриев (1811/1812 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Макриев (1841 — 1893) | Серафим Макриев (1845 — 1869) | Исай Макриев (1843 — 1881) | Кузман Макриев (1844 — 1899) | Велян Траянов | Евтим Траянов | Нестор Траянов (1841 — 1919) | Михаил Гюрчинов (1839 — 1874) | Теофил Гюрчинов (1845 — 1874) | Пане Гюрчинов (1847 — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Епифаний Христов (1860 — 1906) | Дамян Христов | Апостол Христов (1877 — 1947) | Овентий Исачев (1862 — 1918) | Георги Исачев (1878 — 1953) | Макрий Кузманов (1864 — 1899) | Янко Кузманов (1878 — ?) | Данаил Несторов (1870 — ?) | Негрий Несторов (1864 — 1885) | Йосиф Михайлов (1865 — 1896) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Илия Пефев (1899 — 1988) | Иван Пефев | Христо Дамянов | Денко Дамянов | Христо Апостолов (1896 — 1963) | Михаил Апостолов | Асен Апостолов | Исай Георгиев | Кирил Георгиев | Аспарух Георгиев | Кузман Янков | Никола Данаилов | Лазар Данаилов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кузман Фръчкоски | Данаил Фръчковски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Любомир Фръчковски (р. 1957) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 215.
- ↑ Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.
- ↑ а б Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 216.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 222.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 217.
- ↑ Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.