Второ сръбско въстание

На печата на въстаниците се виждат два герба - сръбското огниво и т.нар. герб на Трибалия.

Част от серията статии за
История на сърбите
Древни култури на територията на Сърбия
Старчево-Кришка култура Винчанска култура
Антична история на територията на Сърбия
Илирия илири илирийски племена трибали ауториати скордиски Илирик Панония Далмация Мизия Горна Мизия Вътрешна Дакия Крайбрежна Дакия дардани Дардания
Средновековна история на сърбите
Бела Сърбия Средновековни сръбски земи Княжеска Сърбия Дукля Зета Велико княжество Сърбия Сръбско кралство Сръбско царство Мачва Средновековно сръбско кралство Земята на Войновичи Моравско княжество Косовско деспотство Смедеревско деспотство Херцеговина Черна гора
Сръбските земи под османска власт
пречански сърби Военна граница Първо хабсбургско управление Второ хабсбургско управление Първо сръбско въстание Второ сръбско въстание
Нова история на сърбите
Княжество Сърбия Кралство Сърбия Княжество Черна гора Кралство Черна гора Сърбия по време на Първата световна война Кралство на сърби, хървати и словенци Кралство Югославия Сърбия по време на Втората световна война Четничество Офанзиви срещу партизаните СФРЮ Социалистическа република Сърбия Съюзна Югославия Сърбия и Черна гора Босна и Херцеговина Република Сръбска
Историография на сърбите
История на сръбския народ История на сърбите (Владимир Чорович)
Портал Сърбия

Второто сръбско въстание или Второто въстание в Белградския пашалък (Шаблон:Lang-sr) е повторна народна буна срещу османската власт, избухнала в резултат от подавянето от османската власт на първото въстание, но при изменена международна обстановка (Виенски конгрес).

След тоталния разгром на първото въстание избягалите в Австрийската империя - Карагеорги Петрович и други народни водачи от първия бунт са задържани от австрийските власти, след което са прехвърлени в Руската империя. Не всички народни предводители от първия бунт отиват на руска територия. Матея Ненадович е един от тези, които остават в Австрийската империя, и които внасят от името на побунилия се народ - молба до пребиваващите във Виена монарси на Руската империя, Австрийската империя, Прусия и Англия, с която се иска дипломатически натиск за облекчаване положението на раята в Белградския пашалък. Различните позиции на европейските велики сили по отношение на Османската империя, обаче не позволяват да се предприеме каквато и да е съгласувано в тази насока, т.е. интересите им се разминават, и най-вече тези на Прусия и Англия (крепителки на статуквото) от една страна, с тези на Руската и Австрийската империя - от друга страна.^{[източник? (Поискан преди 3084 дни)]}

През 1817 година, Карагеорги Петрович е удушен по заповед на провъзгласилият се за сръбски княз Милош Обренович.

От въстание към автономно княжество с нови български територии

С втория особен хатишериф, Портата признава по принцип на Княжество Сърбия правото на шестте нахии, като въстанали с Кара-Георги, и които не са се присъединили към Милошевото въстание през 1815 г., въпреки че са били придадени към други пашалъци (защото като български, не са искали по всяка вероятност, в ущърб на своето освобождение, да подкрепят пак сръбското).