Френски език: Разлика между версии

Френски език
français
	Френски език français
Страна	Франция и 53 други страни в Западна Европа, Африка и др.
Говорещи	128 милиона
Писменост	латиница
Ранглиста	11
Систематизация по Ethnologue
	Индоевропейски; Италийски; Романски; Итало-западни; Западноромански; Гало-иберийски; Гало-романски; Гало-ретийски; Оилски; Френски; Френски;
Официално положение
Официален в	Франция, Европейския съюз, Канада,Белгия и 22 други страни
Регулатор	Френската академия
Кодове
ISO 639-1	fr
ISO 639-3	fra
	Френски език по света:1)в тъмно синьо - със статут на официален език или де факто е официален език;2)в синьо - език на администрацията; 3)в светло синьо - език на културата; 4)зелено - френскоезични общности
	Уикипедия на Френски език
	Френски език в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 18:16, 21 ноември 2016

Френският език (le français, la langue française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския. Френският е майчин език на 109 милиона души, а на други 264 милиона е втори език. Официален език е на Франция и още 28 страни. Говори се в Канада, Белгия, Швейцария, Люксембург, Монако, Ливан, Алжир, Тунис и други. Той е както официален, така и административен език на много общности и международни организации като Европейския съюз (един от шестте официални езика), Международния олимпийски комитет, Организацията на обединените нации и други.

Географско разпространение

Европа

Франция

Франция е страната с най-голям брой говорещи френски. Езикът е официален в страната и е майчиният език на над 90% от жителите (около 60 милиона души).

Белгия

В Белгия френският е един от трите официални езика на федерално ниво (наред с нидерландския и немския). Той е и официалният език на региона Валония, както и един от двата официални езика на Брюксел - Столичен регион (заедно с нидерландския), където е говорен от голямото мнозинство от населението, макар и не винаги като майчин език.^[2] Общо в страната френският е роден език на около 40% от населението (около 4,3 милиона души), а други 35% от жителите го говорят като втори език.^[3]

Швейцария

В Швейцария френският е един от четирите официални езика (наред с немския, италианския и ретороманския) и е роден за около 20% от жителите (около 1,5 милиона души), главно в западната част на страната.

Люксембург

В Люксембург френският е един от трите официални езика (заедно с немския и люксембургския, който е и национален език). На френски се води голяма част от обучението след основното образование. На френски са и официалните версии на нормативните актове.

Монако

Въпреки че традиционният език в Монако е диалект на лигурския, той днес се говори от едва 16% от населението. Най-разпространеният език е френският, който е и единственият официален език в страната. В допълнение към това около 47% от жителите на Монако са френски граждани.

Италия

Френският е официален език, наред с италианския, в региона Вале д'Аоста в северозападната част на Италия.^[4]

Великобритания и Англо-нормандските острови

Френският е официален език, заедно с английския, на британските острови Джърси и Гърнси, където се използва главно за административни и церемониални цели. Във Великобритания живеят и около 300 хиляди французи, а френски в някаква степен разбират около 23% от жителите на страната.

Андора

В Андора френският език няма официален статут (официален език е каталонският), но образованието в училищата се води на френски или испански, по избор на родителите. 7% от жителите са френски граждани.

Америка

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Един от двата официални езици в Канада, заедно с английския. Френският език е единствен официален език в канадската провинция Квебек.

Африка

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Френския е официален език в Мали, Мавритания и Гвинея

Азия

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Макар и неофициален френският език е най-популярният втори език в Ливан, като резултат от това, че страната е била френски протекторат.

Океания

Френският език е официален в тихоокеанската островна държава Вануату, където около 45% от населението говори френски ^[5]. В отвъдморското владение на Франция - Нова Каледония, 97% от населението говори, чете и пише на френски и едва 1% не владее езика ^[6]. Във Френска Полинезия 95% от жителите владеят напълно френски език, а делът на населението без познания по френски е 2% ^[7]. Във френското владение Уолис и Футуна 17% от населението не владее френски, а 78% могат да четат, говорят и пишат на френски език ^[8].

История

Френският е романски език, който се е развил от гало-романските диалекти, говорени в Северна Франция. Известно е, че от 3 век насам в Западна Европа нахлуват германски племена и някои от тях се установяват в Галия. За историята на френския език най-важни са франките, алеманите, бургундите и вестготите. Тези германско-говорещи групи са оказали дълбоко влияние върху говоримия латински език в техните региони, променяйки неговото произношение и синтаксис. Те също така въвеждат и нови думи. Спорно е до каква степен в съвременния френски се употребяват думи, произлизащи от германски езици - дали те са само 400 или 2 % от днешния френски. Голяма част от тях са думи или изрази, свързани със социалната структура на обществото или са военни термини. Името на самия език français идва от германското Frank (свободен човек).

Съвременните езиковеди разделят езиците, говорени в Средновековна Франция, на 3 географски групи. Двете основни групи са langue d'oïl и langue d'oc (окситански език), в третата е franco-provençal (френско-провансалски език), в която са представени характеристики, общи за другите 2 групи, но не принадлежащи към нито една от тях. Романската езикова група в Северна Франция е тази на langue d'oïl - езиците, които използват oïl (в съвременния френски oui) за „да”. Тези езици са повлияни от германския език, говорен от франкските нашественици. Впоследствие френският език се е развил или от langue d'oïl, разпространен в района на Париж, или от стандартния административен език, основан върху общи характеристики, открити във всички langues d'oïl. Оïl произлиза от латинското hoc ille („това е”). Langue d'oc - езиците, които използват oc за „да”, е езикова група в Южна Франция и Северна Испания.

В съвременния френски се използват 2 думи за „да” - oui и si. Si се употребява при противоречие на отрицателни твърдения и при отговор на отрицателни въпроси, произлиза от латинското sic (“така”).

Фонология

Гласни звукове

Съвременният френски език разполага с 13 устнени гласни и 4 носови гласни.

		Предни		Средни	Задни
		незакръглени	закръглени	Средни	Задни
Затворени	Устнени	i	y		u
Полузатворени		e	ø	ə	o
Полуотворени		ɛ (ɛː)	œ	ə	ɔ
Полуотворени	Носови	ɛ̃	(œ̃)		ɔ̃
Отворени	Носови				ɑ̃
Отворени	Устнени	a			(ɑ)

Граматика

Правопис

Основна статия: Френски правопис

За френския език е ярко изразена особеност, че правописът се различава коренно от произношението. Причината е, че е запазен историческия правопис, следвайки своя логически развой, но буквените съчетания се прочитат по нов начин. В съвременния книжовен френски език има редица такива буквени съчетания, които съответстват на определени звуци или звукови съчетания.

Широка е употребата на острото ударение (é), слабото ударение (è), сиркумфлекс (ê), надбуквено двоеточие, наричано трема (ë).

Гласни

Основна статия: Гласни звукове във френския език

Гласните звукове може да бъдат предадени от една буква или от буквени съчетания, наречени дифтонги.

Писмена форма		Основно произношение (IPA)	Примери	Алтернативно произношение (IPA)	Примери	Изключения
a, à		/a/	patte, arable, là	/ɑ/	araser, base	/ɔ/ yacht
â		/ɑ/	château
ai		/ɛ/ /e/	vrai, faite baisser, aiguille			/ə/ faisons,^[9] и останалите спрегнати форми на faire, изписвани с fais-, последвано от гласна.
aî		/ɛ/	maître, chaîne
aï		/ai/	naïf, haïr
aie		/ɛ/	baie
aou, aoû		/au/	caoutchouc, aoûtien, yaourt	/u/	saoul, août
au		/o/	haut, augure	/ɔ/	restaurant, sauropode, dinosaure
ay	другаде	/ɛj/	ayons, essayer			/ei/ pays (also /ɛi/) /aj/ mayonnaise, papaye
ay	в краесловие	/ɛ/	Gamay, margay, railway			/e/ okay
aye		/ɛi/	abbaye			/ɛ/ La Haye /aj/ baye
e	другаде	/ə/	repeser, genoux			/a/ femme, fréquemment,^[10] solennel
	пред: x, две или повече съгласни (вкл. двойни съгласни), или крайна съгласна (няма или не)	/ɛ/	est, estival, voyelle, examiner, exécuter, quel, chalet	/e/	essence, effet, henné	/e/ mangez, и всяка глаголна форма за второ лице, множествено число, завършваща на -ez.
	в едносрични думи пред няма съгласна	/e/	et, les, nez, clef			/ɛ/ es
	в краесловие	Ø	caisse, unique, acheter, franchement	/ə/ (в края на многосрични думи)	que, de, je	/ə/ secret, grenouille, recevoir
é, ée		/e/	clé, échapper, idée	/ɛ/	événement, céderai, vénerie
è		/ɛ/	relève, zèle
ê		/ɛ/	tête, crêpe, forêt, prêt
eau		/o/	eau, oiseaux
ei		/ɛ/	neige, reine
eî		/ɛ/	reître
eu	в краесловие пред неми букви или /z/	/ø/	heureux, peu, chanteuse			/y/ eu и спрегнатите форми на avoir, изписвани с eu-.
eu	другаде	/œ/	beurre, jeune	/ø/	feutre, neutre
eû		/ø/	jeûne			/y/, eût и спрегнатите форми на avoir, изписвани с eû-.
i	другаде	/i/	ici, proscrire
i	пред гласна	/j/	fief, ionique, rien
î		/i/	gîte, épître
ï (в началото на думата или между гласни)		/j/	ïambe, aïeul, païen			/i/ ouïe
-ie		/i/	régie
o	в краесловие и пред неми букви	/o/	pro, mot, gros
	пред /z/	/o/	chose, déposes, oser, apozème
	другаде	/ɔ/	carotte, offre	/o/	cyclone, fosse, tome
ô		/o/	tôt, cône
œ		/œ/	œil	/e/	œsophage
oe		/oe/	coefficient			/wa/ moelle, moellon /we/ moelleux
oê		/wa/	poêle
oë		/ɔɛ/	Noël			/ɔe/ canoë
œu		/œ/	sœur, cœur	/ø/	nœud, œufs, bœufs, vœu
oi, oie		/wa/	roi, oiseau, foie, trois, noix			/ɔ/ oignon
oï		/oi/	coït, astéroïde
ou	другаде	/u/	ouvrir, sous
ou	пред гласни	/w/	ouest, couiner, oui
oû		/u/	coût, goût
-oue		/u/	roue
oy		/waj/	moyen, royaume			/ɔj/ goyave, cow-boy
u	другаде	/y/	tu, juge
u	пред гласни	/ɥ/	huit, tuer			/w/ cacahuète
û		/y/	sûr, flûte
ue	другаде	/ɥɛ/	actuel
	след c, g	/œ/	cueillir, orgueil
	в краесловие	/y/	rue
y	другаде	/i/	cyclone, style
y	в началото на думата пред гласни	/j/	yeux, yole

Съгласни

Ch се чете като ш, например: chateau – шато. X в края на думи, особено при образуване на множествено число, се чете като з или с, например: chateaux – шато, dix – дис.

Бележки

↑ [1], Europeans and their Languages.
↑ Van Parijs, Philippe. Belgium's new linguistic challenge (PDF) // KVS Express. март-април 2006. с. 34-36. Архивиран от оригинала на 2007-06-13.
↑ Ginsburgh, Victor и др. La dynamique des langues en Belgique (PDF) // Regards économiques (42). юни 2006. Посетен на 7 май 2007.
↑ Langues // Région Autonome Vallée d'Aoste. Посетен на 10 март 2010.
↑ Organisation internationale de la Francophonie. Estimation du nombre de francophones dans le monde1 // Посетен на 2009-10-03.
↑ ((fr)) INSEE, Government of France. P9-1 - Population de 14 ans et plus selon la connaissance du français, le sexe, par commune, "zone" et par province de résidence (XLS) // Посетен на 2009-10-03.
↑ ((fr)) Institut Statistique de Polynésie Française (ISPF). Recensement 2007 - Langues : Chiffres clés // Посетен на 2009-10-03.
↑ ((fr)) INSEE, Government of France. Tableau Pop_06_1 : Population selon le sexe, la connaissance du français et l'âge décennal (XLS) // Посетен на 2009-10-03.
↑ http://www.languageguide.org/french/grammar/pronunciation/index.html
↑ http://www.languageguide.org/french/grammar/pronunciation/vowels2.html

Вижте още

Външни препратки

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Правила за транскрипция и правопис на френските географски имена

Уикипедия на Френски език

Изучаване

Данни

((en)) Френският език на Ethnologue

Шаблон:Лингвистика-мъниче

[1] [1], Europeans and their Languages.

[philippevanparijs-2] Van Parijs, Philippe. Belgium's new linguistic challenge (PDF) // KVS Express. март-април 2006. с. 34-36. Архивиран от оригинала на 2007-06-13.

[3] Ginsburgh, Victor и др. La dynamique des langues en Belgique (PDF) // Regards économiques (42). юни 2006. Посетен на 7 май 2007.

[4] Langues // Région Autonome Vallée d'Aoste. Посетен на 10 март 2010.

[5] Organisation internationale de la Francophonie. Estimation du nombre de francophones dans le monde1 // Посетен на 2009-10-03.

[6] ((fr)) INSEE, Government of France. P9-1 - Population de 14 ans et plus selon la connaissance du français, le sexe, par commune, "zone" et par province de résidence (XLS) // Посетен на 2009-10-03.

[7] ((fr)) Institut Statistique de Polynésie Française (ISPF). Recensement 2007 - Langues : Chiffres clés // Посетен на 2009-10-03.

[8] ((fr)) INSEE, Government of France. Tableau Pop_06_1 : Population selon le sexe, la connaissance du français et l'âge décennal (XLS) // Посетен на 2009-10-03.

[9] ttp://www.languageguide.org/french/grammar/pronunciation/index.html

[10] ttp://www.languageguide.org/french/grammar/pronunciation/vowels2.html

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

@@ Ред 112: / Ред 112: @@
 ===Гласни===
+{{Основна|Гласни звукове във френския език}}
 Гласните звукове може да бъдат предадени от една буква или от буквени съчетания, наречени ''дифтонги''.