Струмишки конгрес на ВМРО (1924): Разлика между версии
1 съкращение при използване на шаблон |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
||
Ред 100: | Ред 100: | ||
{{Конгреси на ВМОРО}} |
{{Конгреси на ВМОРО}} |
||
{{Портал |
{{Портал|Македония}} |
||
[[Категория:Конгреси на ВМОРО]] |
[[Категория:Конгреси на ВМОРО]] |
Версия от 23:29, 3 февруари 2017
Струмишкият конгрес е конгрес на Струмишкия революционен окръг на Вътрешната македонска революционна организация, провел се от 5 до 7 юли 1924 година на територията на свободната Пиринска Македония, България. Конгресът е вторият от серията окръжни конгреси, предшестващи общия Шести конгрес на ВМРО в 1925 година.
Предистория
Възползвана от ангажираността на ВМРО в конфликта ѝ с правителството на Александър Цанков по повод Майския манифест, сръбската власт в 1924 година атакува позициите на организацията в селата и засилва дейността на контрачетите. На контрачетниците са осигурени редица придобивки, а на дезертиралите е обещана амнистия. Така контрачетническото движение настъпва дори и на българска територия и засяга селата Скрът, Ключ, Добри лаки, Цапарево, Горна Рибница. Ръководителите на ВМРО Тодор Александров и Александър Протогеров решават да стегнат редиците и да бъде свикан общ конгрес на организацията.
Делегати
|
|
|
|
|
|
|
|
За председател на конгреса е избран Димитър Биков, за подпредседател Огнянов, а за секретари - Никола Василев и Васил Ихчиев.[1]
Решения
Конгресът решава поради важността на Струмишка, Малешевска и Поройска околия в тях да се „засили организацията на контрашпионската мрежа от двете страни на сръбско-българската и гръцко-българската граница“ и „да се направи последен опит за обезвредяване на ренегатите, които стоят начело на сръбските войски при преследването на организационните работници“. Препоръчва се свикване на общ конгрес.
Конгресът прави следните избори:
|
|
Конгресът протича безконфликтно, не са предложени нови кандидатури за членове на Централния комитет и дори не се отправят атаки срещу преминалия на страната на болшевиките член Петър Чаулев.[2]
Бележки
|