Централни софийски гробища: Разлика между версии
Добавени исторически данни |
Редакция без резюме |
||
Ред 84: | Ред 84: | ||
==== '''Източници''' ==== |
==== '''Източници''' ==== |
||
''Столичен общински вестник, бр. 22, 1932 г.'' |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 21:36, 8 октомври 2017
Централните софийски гробища са най-голямото гробище в София, столицата на България. Намира се в квартал Орландовци, в северната част на града. То се използва от различни религиозни групи, като на територията му има няколко различни храма – православната църква „Успение Богородично“, католическия параклис „Свети Франциск“, арменска църква, еврейска синагога и други.
История[1]
След освобождението на София първият общински съвет (10. II - 29. XII.1878 година), който организира службите при новата градска община, не може да се освободи от традицията и оставя погребалното дело извън обсега на общинските служби. Пред тоя общински съвет се изпречва само въпросът, къде да се погребват труповете на починалите във „военната болница", които, разбира се, нямат близки да се грижат. Съветът определя за тия погребения празното място от 25,000 кв. крачки между "Новата махала и реката". Старите гробища продължават да приемат мъртъвците от трите вероизповедания - мохамеданство, израилтянство и християнство.
Вторият общински съвет (30. XII. 1878 г. - 13. IX. 1879 г.) си поставя за задача да разреши погребалния въпрос в Общината, като централизира гробищата на едно място извън града, парцелирано на участъци за отделните вероизповедания. На 1879 г. съвета постановява: 1. Новите градски гробища да бъдат 100 метра „извън града" по двете страни на Цариградското шосе с 3 отделни участъка — по един от мъртъвците от всяко едно вероизповедание, а именно: 100 метра на дясно от шосето за мохамеданите и израилтяните и 100 метра на ляво от същото на покойниците от всички християнски вероизповедания; 2. Новите гробища да се оградят с ров и да се построи в тях "часовня" (параклис) и „други потреби за погребението на мъртвите", като направеният разход за това се разхвърли на градското население „на глава"; 3. да се забрани погребението на мъртвите в старите гробища. Решението на общинския съвет по отношение на избраното место за нови градски гробища е било прибързано и не намира мълчаливото одобрение на градското население. Ето защо, решението от 1879 г. остава само на хартия и не е приложено в действие. Отделните вероизповедания продължават да извършват погребенията си в старите гробища, съгласно установената традиция. Новоопределеното място, неоградено, непарцелирано и без параклис, служи само за погребване на починали във военната болница. Това продължава и през следващите 2 години - 1880 и 1881.
С разрешаване на погребалния въпрос се заема и петият общински съвет (15.11. 1881 г. - 29 IV. 1883 г.). Понеже в новите гробища били погребани само 5-6 покойника (починали в болницата), тоя съвет решава на 8. II. 1882 г. да се закрият централните градски гробища при Цариградското шосе и се преместят на мястото между Циганската махала и Ломското шосе, като се оградят със зид откъм града и с ров около другите страни. Обаче, погребалната рутина се наложила, затова и петият, дори и шестият общински съвети не могат да приложат в действие решението от 8.II.1882 г.
Шестият общински съвет обаче (30. IV. 1883 г. - 9. V. 1884 г.) при гласуване на бюджета за финансовата 1884 г. все пак прави крачка напред - за пръв път постановява на Общината да се плаща такса за погребение и да се достави погребална кола за пренос на мъртвите от православно вероизповедание. Отделните вероизповедания продължили да си служат за погребални нужди със старите гробища, из които пак скитали псета и добитък. Така неефикасно сигурно би работил и седмият общински съвет (10. V. 1884 г. - 23. IV. 1885 г.), ако в разрешението на погребалния въпрос не се намесва Министерството на вътрешните дела.
Новите градски гробища не били пригодени за заравяне на мъртви и нямало изгледи да бъдат пригодени в едно скоро време, затова Министерството на вътрешните дела настояло пред Столичната община да се извърши в най-скоро време доизкарването на тия гробища и да се започне заравянето на мъртвите в тях. Общинският съвет се принуждава да вземе следните решения:
1. Да се парцелират новите гробища.
2. Понеже за друговерците не са нужни специални религиозни съоръжения, да се разпореди заравяне на мъртъвците им в новите гробища;
3. Понеже за православните още не е построена черквица в новите гробища, каквато трябва да има според православния обичай, до построяването на такава, заравянето на мъртъвците от православно вероизповедание да става в старите християнски гробища;
4. Старите християнски гробища да се оградят със зид и яки дървета.
А в бюджета за финансовата 1885 г. общинския съвет гласува сумата 20,000 лв. за Благоустрояване на новите гробища.
Осмият общински съвет (24.IV.1885 г. - 19.X.1886 г.) през 1885 г. решава веднага да започне строеж на църква в новите градски гробища, съгласно одобрените планове и сметки. През 1886 г. същият общински съвет възлага на техническото и финансовото отделения при Общината да проучат подробно въпроса за устройството на новите градски гробища.
Деветият общински съвет (20.X.1886 г. - 1.XI.1887 г.) при определяне на новите строителни граници на София постановява през 1886 г., новите градски гробища да влезат в строителната черта.
Техническото и финансовото отделения изготвят доклад за устройството на новите гробища, който е разгледан от десетия общински съвет (2.XI.1887 г. - 24.IX.1890 г.).
През 1883 г. общинския съвет: 1. одобрява проекта за централни, градски гробища с отделни участъци за православни, католици, протестанти, турци, цигани, евреи и самоубийци; 2. натоварва техническото отделение да изготви план на гробищата по вероизповедания; 3. решава да се доставят още две погребални коли (катафалки). През 1889 г. общинския съвет одобрява плана на парцелите по вероизповедания в новите гробища.
Същата година, началникът на санитарното отделение при Столичната община, с рапорт № 41 от 11.II.1889 г. докладва на кмета, че действуващите гробища (т. е. старите християнски гробища) не отговарят на исканите от хигиената условия и изказва мнение, да се забрани заравянето на мъртви в тия гробища.
Десетият общински съвет решава окончателно погребалния въпрос в българската столица. На 12 февруарий с. г. той решава да се забрани окончателно от април 1889 г. заравянето на мъртви в старите гробища. Така, от тая дата, завещаните от робската епоха гробища в столица София престават да прибират в своите разхвърляни и неустроени гробове покойници. В новите централни градски гробища, които започват изцяло да действат от 1 април 1889 г., вече е била построена православна църквица. От 1 април 1889 г. при Столичната община е организирана и нова общинска служба - погребалната служба.
Погребани в Централните софийски гробища
Сред известните личности, погребани в Централните софийски гробища са:
- Алеко Константинов, писател
- Ангел Методиев, художник
- Андрей Луканов, политик
- Андрей Ляпчев, политик
- Андрей Протич, учен
- Борис Сарафов, революционер
- Васил Коларов, политик
- Васил Радославов, политик
- Войдан Чернодрински, писател и драматург
- Георги Аспарухов, футболист
- Георги Илиев, борец, съдружник във ВИС и президент на ВАИ Холдинг
- Георги Вазов, военен деец
- Георги Димитров, политик
- Георги Занков, революционер
- Георги Тодоров, генерал от пехотата, Освободител на Македония
- Гьорче Петров, революционер
- Димитър Списаревски, български летец-изтребител
- Димитър Димов, писател
- Димитър Павлович, лекар и обществен деец
- Димитър Ризов, дипломат и публицист
- Димитър Талев, писател
- Иван Георгов, учен
- Йосиф Ковачев, учен, общественик и политик
- Кръстьо Мисирков, учител, общественик и политик
- Любомир Милетич, филолог
- Михайло Драгоманов, учен
- Николай Хайтов, писател
- Паша Христова, певица
- Пенчо Славейков, поет
- Петко Славейков, писател и политик
- Поли Пантев, борец и бос в СИК
- Румен Маринов-Нарциса, борец и съдружник във ВИС
- Иво Карамански, гребец и мафиот
- Стефан Стамболов, революционер и политик
- Тодор Живков, политик
- Трайко Китанчев, учител и революционер
- Христо Матов, революционер
- Христо Смирненски, писател
- Христо Татарчев, революционер
- Ярослав Тагамлицки, учен-математик
- Мария Нейкова, певица
Източници
Столичен общински вестник, бр. 22, 1932 г.
Външни препратки
|
- ↑ "Столичен общински вестник", бр. 22 от 1932 година