Уикипедия:Разговори

Първи стъпки

Правна рамка

Енциклопедично съдържание

Уикиетикет

Редактиране на страници

Портал на общността

Навигация

• Потребители
• Потребителско име
• Лична страница
• Беседа
• Подпис
• Е-поща

---

Потребителски групи:

• Автоматично одобрени
• Автопатрулирани
• Патрульори
• Разширено потвърдени потребители
• Администратори
• Интерфейсни администратори
• Бюрократи
• Проверяващи
• Ботове
• Списък на правата

Обсъждания и заявки:

• Общи разговори
• Активни обсъждания
• Заявки: към администратори и интерфейсни администратори
• към бюрократи
• към проверяващи
• за бот статут
• за бот задачи

Обсъждания с консенсус:

• Консенсус
• Оперативни решения
• Предложения за изтриване на страници
• Предложения за избрани статии
• Предложения за автопатрулирани редактори

Обсъждания с гласуване:

• Правила за гласуване
• Решения за политиката
• Вотове на доверие/недоверие: патрульори
• администратори
• бюрократи
• проверяващи
• редактори

Други:

• Уикисрещи и семинари
• Новини от Уикимедия
• Анкети
• Заявки към полиглоти
• Проекти в Уикипедия
• Страници за спасяване
• Категории
• Шаблони
• Техническа поддръжка

Съкращение: У:Р, WP:VP, Архив: 2004-2024

Здравейте и добре дошли! Това е страницата за обсъждания на общността на Уикипедия на български език. Ако в момента пристигате на този сайт, някои негови аспекти могат да се окажат объркващи и нови за вас – затова с удоволствие ще ви помогнем.

Страниците Първи стъпки, Наръчник на уикипедианеца, Портал на общността и Често задавани въпроси ще ви помогнат с някои стандартни насоки, от които има нужда всеки нов редактор на Уикипедия. Ако в помощните страници има неясни места, непременно ни кажете, за да ги подобрим при първа възможност. Разгледайте ги, но и не се колебайте направо да зададете тук своите въпроси.

Отново ви приветстваме за добре дошли!

Нова тема за разговор

Щати

Щати с голяма буква ли се пише, а когато е Съединени щати с малка? --Termininja 19:06, 3 февруари 2018 (UTC)

С малка. --Молли (беседа) 21:09, 3 февруари 2018 (UTC)

Ок мерси, ще ги оправя с бота, че има доста статии в които е изписано с голяма. --Termininja 08:06, 4 февруари 2018 (UTC)

„Щати“ се пише с главна буква, когато се използва вместо пълното име „Съединени американски щати“. Предполагам, че в спорните статии ще се срещнат подобни употреби. — Борислав 08:31, 4 февруари 2018 (UTC)

Име „Щати“ няма. Ако е употребено така, ще трябва да се преименува на САЩ. --Rumensz (беседа) 08:36, 4 февруари 2018 (UTC)

В статията за САЩ е записано "както и разговорно Ща̀тите". --Termininja 08:39, 4 февруари 2018 (UTC)

Да, и аз така разбрах, с малка ги правя само където е пълното име. --Termininja 08:37, 4 февруари 2018 (UTC)

Нинджа, може би е хубаво малко да промениш схемата на замени, иначе остават такива неща ([[Съединени американски щати|Съединени американски щати]]).
— Luchesar • Б/П 09:15, 4 февруари 2018 (UTC)

Точно по това работя в момента, но глобално за всички [[A|A]] --Termininja 09:20, 4 февруари 2018 (UTC)

Нинджа, какъв е смисълът от тия промени? Аз самият много често оправям по точно обратния начин препратки, за да се избегне излишно пренасочване.
— Luchesar • Б/П 12:33, 4 февруари 2018 (UTC)

Това е за връщане.--Мико (беседа) 13:26, 4 февруари 2018 (UTC)

Изненадан съм че го споменавате даже. Пренасочването на страниците се прави точно с тази цел, в противен случай пренасочващите страници стават излишни. Погледнете колко е опростено съдържанието на страниците, там където може да се използва пренасочващата страница е по-добре от това да се изписва препратката към оригиналната, просто е излишно. --Termininja 13:38, 4 февруари 2018 (UTC)

Това безспорно е логично, Нинджа, но и обратното е поне толкова вярно: когато може да бъдат избегнати пренасочвания, има причини да е добре това да се прави. Според мен за тези неща наистина е най-хубаво да се оставят редакторите сами да преценяват кой подход е по-подходящ -- по принцип, или в даден случай. Не се обиждай, но ще си позволя да върна редакциите на бота ти в статиите от проект „Македония“.
— Luchesar • Б/П 13:57, 4 февруари 2018 (UTC)

Въобще не се обиждам, вкарвайте директни препратки където искате, на мене това не ми пречи, аз го направих защото все още не виждам нужда от тях, даже мислех да пусна бота да оправи и всички други подобни пренасочвания, но като гледам че не виждате ползата... Винаги съм смятал, че тези вътрешни препратки се слагат само там където не съществува съответната пренасочваща страница за нея и не си струва да се създава такава заради едното изключение. Кога е по-добре да се избягва пренасочване?! Какъв е случая в който добавянето на допълнителна директна препратка ще компенсира увеличаването размера на статията? С какво препратките в проект „Македония“ са по-различни от тези във всяка една друга статия, и защо конкретно тази, ами другите препратки? Моля „редакторите които могат сами да преценяват кой подход е по-подходящ“ (като Алиса, Молли, Мико, ...) да обяснят по какви критерии го правят, за да мога и аз. --Termininja 14:17, 4 февруари 2018 (UTC)

Ще отговоря само на предпоследния въпрос, тъй като и така губя време да направя скрипта, който да направи връщанията: с това, че редакторите, които основно редактираме в този проект, очевидно имаме консенсус, че бихме искали препратките да бъдат така, както бяха преди. Тъй като не знам дали има същия консенсус относно останалите статии в енциклопедията, предпочитам засега да се огранича само до проект „Македония“.
— Luchesar • Б/П 14:24, 4 февруари 2018 (UTC)

Ааа, не, нямаме консенсус. Там Вие си имате нещо си необяснимо. Аз също го правя като нинджата, защото е напълно безсмислено да има дълги имена, пък да се виждат кратки. --Rumensz (беседа) 15:10, 4 февруари 2018 (UTC)

Ето, точно това имах предвид. :)
— Luchesar • Б/П 15:20, 4 февруари 2018 (UTC)

Нинджа, ти все пак се обиждаш, а няма наистина за какво. Да, тук става дума преди всичко за лични предпочитания. Всеки метод има своите предимства и недостатъци. Нека не превръщаме технологиите, създадени за удобство, в догма, и да оставим хората да ги използват, когато наистина искат. Размерът на уикитекста честно казано не мисля, че е проблем в днешно време. А малко по-големият му размер трябва да се съпоставя с необходимостта PHP парсерът да прави ризолвинг на препратките, така че когато опиташ да заредиш например САЩ от препратка, да ти покаже съдържанието на страницата Съединени американски щати + индикация, че това е препратка от „САЩ“. Кеширане, компресия и прочие съвременни техники най-вероятно правят тези разлики нищожни, така че според мен просто не се съсредоточавай толкова много върху тези технически аспекти. Някои неща разбира се наистина може да бъдат важни -- преди време например заради сложните ни филтри срещу злоупотреби направо гърмеше цялата система на Уикимедия, но тогава ни писаха, че има проблем. Наистина, не мисли, че тук има някакви лоши чувства към теб. За много неща вършиш чудесна и незаменима работа. Просто конкретният случай е по-особен.
— Luchesar • Б/П 15:10, 4 февруари 2018 (UTC)

Една полза от директните препратки е, че при посочване на препратка името на статията се вижда в статус линията на браузъра. Може би още по-важно, в тултип също се показваше, но сега са включили предварителни прегледи (подобно на джаджата Навигационни прозорци, но по-просто и бъгаво) по подразбиране и за нерегистрирани (с опция за изключването им), така че те заменят тултиповете. За по-неизвестни съкращения беше полезно да се вижда накъде сочат, а за известните съкращения, както и при членувания или множествени числа, просто е/беше по-красиво да се вижда името на статията вместо съкратен или членуван вариант. --V111P 17:46, 4 февруари 2018 (UTC)

Всъщност по-правилно е съкращенията да се въвеждат в текста първо в разгънат вид - тогава съкратената форма изобщо не трябва да е препратка (освен в списъци и подобни). --Спас Колев (беседа) 12:55, 5 февруари 2018 (UTC)

Изобщо крайно разхищение на ресурси - хиляди редакции на бота са за връщане. Препратките към пренасочвания натоварват излишно сървърите.--Алиса Селезньова (беседа) 12:03, 12 февруари 2018 (UTC)

Наистина, бих предложил да си установим една добра практика: когато се правят масови промени с бот из цялата енциклопедия, нека бъдат предварително обявявани на Разговори. Ако бележката остане без внимание, чудесно, значи явно всички са съгласни (или поне не им пука). Ако не, може да се обсъди как да бъдат направени по-добре промените. Естествено, за супер тривиални поправки (в --> във и т.н.) може и да не се прави обявление, но реално дори за тях трябва да се внимава -- като минимум подобни поправки не трябва да засягат директно цитиран текст, където е силно желателно оригиналният правопис да бъде запазен. Т.е. дори при тези случаи едно предварително обсъждане би помогнало да се избегнат бъдещи недоразумения. Допълнителен плюс е, че редакторите няма да бъдат изненадвани от направените промени, които иначе може да не забележат, заради скриването по подразбиране на редакциите от ботове.
— Luchesar • Б/П 12:24, 12 февруари 2018 (UTC)

Литиевойонна батерия е грешно обяснена

Здравейте, несъм специалист но мисля че обяснението за Литиевойонната батерия е згрешено !! По точно часта с АНОДА и КАТОДА , като анода е написан че е + положителен а Катода - отризателен, което всъщност е обратното !! Моля проверете и го поправете ако съм прав ! Благодаря
80.194.85.207 21:19, 3 февруари 2018 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Не намирам точния пасаж, за който говорите, но сте прав, че при батериите катодът (литиевата част) е положителен, а анодът (въглерод) е отрицателен. Така пише и в статията. Знаците на схемата са по-скоро объркващи, но виждам, че схемата първоначално е била качена с правилните обозначения на катода и анода и после е била заменена. Между другото, да поправяте можете и вие чрез бутона "Редактиране". Поздрави. --ShockD (беседа) 10:00, 4 февруари 2018 (UTC)

Мисля че оправих объркването катод/анод. Най-просто беше да се върне версията на фигурата от 30.12.2008 (тя е правилна), но не успях. Качих нова версия (моя редакция с Inkscape), но след качването се появи невидим по-рано черен правоъгълник. Помощ? --Zhoxy (беседа) 14:25, 4 февруари 2018 (UTC)

Готово Оправено е. Иначе връщането към стара версия на изображение в Общомедия става с бутона „revert“ до всяка версия. И после е добре да се изчисти кеша на браузъра, иначе ще продължава да показва едно и също изображение и човек може да си помисли, че тоя бутон нищо не прави. Поздрави. --ShockD (беседа) 22:56, 4 февруари 2018 (UTC)

Тнх, така и си помислих, човек се учи, докато е жив...--Zhoxy (беседа) 05:57, 5 февруари 2018 (UTC)

В Уикипедия на немски (и други езици също) избягват да дават наименования на електродите „анод“ и „катод“, тъй като те променят ролите си при зареждане и разреждане на акумулаторите от този вид. Там предпочитат наименованията „положителен електрод“ и „отрицателен електрод“, като се казва, че променят ролята си при зареждане и разреждане. Ако на схемата останат наименованията анод и катод, трябва да се напише за кой режим на работа са те. =L.Payakoff 08:39, 5 февруари 2018 (UTC)

По традиция, при всички батерии катодът и анодът се обозначават в режим на разряд. Ако се прочете текста, от схемата става ясно и че именно това е показания режим. Но съм съгласен и с немците, защото подобни обърквания стават не само при батериите. --ShockD (беседа) 09:42, 5 февруари 2018 (UTC)

ЦИЕ Пролет 2018 - търси се локален организатор

Здравейте, колеги. Пак аз по не много популярната тема за ЦИЕ Пролет 2018 . Конкурс с награден фонд най-вероятно ще има, тъй като проектът беше подаден в срок (31 януари), и въпреки че по график отговорът и финансирането ще дойдат малко след 21 март (традиционното начало), няма колебание, че Фондация Уикимедия ще финансира тази успешна инициатива. Тази година беше подаден като съвместен проект на индивидуални доброволци от 4 страни, вместо като проект на нашата потребителска група. Който желае, може да остави 1-2 изречения в подкрепа на проекта на страницата: meta:Grants:Project/Wikimedia_CEE_Spring_2018#Endorsements.

Следващият въпрос за изясняване е кой поема тази година грижата за локален организатор, като това може да са и повече от един души. Говорих по-рано днес с Асен, който последните години се беше нагърбил със задачката (и по мое мнение се справяше отлично), но той сподели, че му идва в повече. Така че някой друг трябва да се прежали за общото дело. :)

Локалното организаторство включва:

• създаване на страници и шаблони (основно рециклиране на миналогодишните);
• събиране на идеи от общността и оформяне на списъка със статии за България, които да бъдат предложени за създаване от колегите от другите страни в региона;
• своевременно преглеждане на създаваните статии за поставен шаблон на беседата;
• определяне на победителите по категориите след края на конкурса;
• купуване и разпращане на наградите до победителите (включва разходи от порядъка на 400 евро);
• финансов отчет на средствата пред фискалния спонсор Уикимедия Австрия, с представяне на сканирани копия на разходооправдателни документи (фактури, касови бонове, товарителници за куриерски услуги) - в рамките на един месец след обявяване на победителите, като средствата биват възстановявани на локалния организатор обичайно в рамките на 2-3 седмици след предаване на отчета.

Локалният организатор, също както и международните, могат да участват с писане на статии в състезанието, но не се квалифицират за награди.

Срок на конкурса. В края на миналата година, докато писахме финалния отчет на ЦИЕ Пролет 2017, както и отново тази година, няколко от големите общности в региона дадоха да се разбере, че 10 седмици за конкурса им идват твърде много и им объркват други паралелно течащи инициативи. На база какво предпочетат участниците в ЦИЕ Пролет 2018 от България, локалният организатор може да определи и по-кратък срок от 10 седмици. Това е експеримент тази година, не мога да преценя засега доколко ще бъде успешен.

Теми. И още нещо – за избора на теми. Има идеи тази година да се търсят повече наднационални теми, пресечни точки на дадена страна и други страни от региона. Например биографии на преводачи от/на ЦИЕ езици, посланици от/в ЦИЕ страни, хора родени в една и основно работили/творили в друга ЦИЕ страна, фолклорни обичаи, културни и географски обекти от погранични области и т.н. Този подход ще поразнообрази списъците от минали години. Споменавам го като източник на идеи за нашия списък. Друга идея е някакъв процент от статиите да бъдат свързани с УикиБотевград. Отново, само маркирам.

И така, надявам се, че ще се намери доброволец за локален организатор. :) Може би дори и повече от един? :))) Спири ··· - - - ··· 19:11, 5 февруари 2018 (UTC)

• Здравейте! Аз съм редакторка на руска Уикипедия и участвам в този проект вече три години, пиша статии по български теми. Съгласно правилата на конкурса, ние в руска Уикипедия пишем статии изключително от дадения списък. Българският списък не бе актуализиран. За кого мога да се свържа, за да създадем нов, актуализиран списък? --Томасина (беседа) 20:55, 19 февруари 2018 (UTC)

Заявка за шаблон

Nk, Iliev: - нуждая се от шаблон за сгъваема таблица, на която са видими освен хедър и заглавие, първите няколко (3-4 или n-конфигурируеми) реда съдържание. Огледайте, моля ви за нещо готово или полу-готово за преправяне. Поздрави, --Dido3 (беседа) 11:19, 8 февруари 2018 (UTC)

Dido3: Борислав направи някакъв прототип в Потребител:Nk/Тест, но както казва е грозна картинка - външният вид може да се оправи, на кодът е неприятен за скалиране, а доколкото разбрах ти трябва за големи таблици. --Спас Колев (беседа) 13:55, 12 февруари 2018 (UTC)

Nk, Iliev: - благодаря, огледах резултата. Писах направо в беседата му. Поздрави, --Dido3 (беседа) 15:42, 12 февруари 2018 (UTC)

This Month in GLAM: January 2018

This Month in GLAM – Volume VIII, Issue I, January 2018 Headlines Australia report: We came, we saw, we conquered! Basque Country report: Books, librarians, encounters and borrowed data Côte d'Ivoire report: #1Lib1Ref, Côte d'Ivoire participates for the 2nd time France report: Fonds André Cros; #1lib1ref; Library of Dinan; LATMOS Germany report: sustainability beyond metrics Indonesia report: Digitizing the letters from Dewantara Kirti Griya Museum Yogyakarta continues Italy report: Seventeen: let's talk and celebrate! Macedonia report: Importance of digitization in 21 century Netherlands report: Local heritage made available through Wikimedia & 3rd Wikicafé Tilburg Norway report: Image collection from Armenia and Sami bibliography Serbia report: #1lib1ref first time in Serbia: 786 references added! Spain report: #1Lib1Ref Sweden report: Photos, 3D and training with the National Heritage Board Tunisia report: Upload Book UK report: Oxford Wikidata project Ukraine report: Libraries at the Forefront of Running All-Out Action for Ukrainian Wikipedia USA report: Wikipedia Day Wikidata report: Our constraint reports won't constrain you! WMF GLAM report: Call for case studies, #1lib1ref, Structured Commons and more Calendar: February's GLAM events Read this edition in full • Single-page To assist with preparing the newsletter, please visit the newsroom. Past editions may be viewed here.

About This Month in GLAM · Subscribe/Unsubscribe · Global message delivery · Romaine 13:56, 9 февруари 2018 (UTC)

Зелени джихадисти

След изказването на вицепремиера трябва ли да въведем категория „зелени джихадисти“ ? :) - по повод квалификацията за Ска Келер. Имаме си официални източници.... --Stanqo (беседа) 11:47, 10 февруари 2018 (UTC)

Аз съм "За". --Rumensz (беседа) 12:24, 10 февруари 2018 (UTC)

След изказването на вицепремиера можете да напишете точно това: „в декларация на НФСБ вицепремиерът Валери Симеонов критикува Ска Келер за Х и У, като я определя като „нагла и самонадеяна особа“ и „зелена джихадистка“ и настоява МВнР да обяви Келер за „персона нон грата“ и да я експулсира от страната“. Ако напишете „Ска Келер е „зелена джихадистка““, това ще бъде манипулация с източниците.
— Luchesar • Б/П 12:40, 10 февруари 2018 (UTC)

Поради липса на енциклопедичност в случая нищо не се пише. Но определението е точно. --Rumensz (беседа) 14:52, 10 февруари 2018 (UTC)

Неенциклопедично, а по-точно ирелевантно е може би за статията за Келер. Но в статията за Симеонов би си било съвсем на място. Симеонов е политик, така че всичко публично, а още повече официално казано от него има значимост -- поне по отношение на неговата собствена персона. А какво било определението въобще не е тук мястото да се обсъжда.
— Luchesar • Б/П 16:25, 10 февруари 2018 (UTC)

Моля администраторите да не позволяват замяната на причините за протеста, а това е промяна на плана за управление на Пирин даващ възможност впоследствие да се застрои 48% от територията на парка. Втората кабинка е само прах в очите. --Stanqo (беседа) 15:46, 10 февруари 2018 (UTC)

А пък това Енциклопедия, а не политсайт. Докато едно нещо не е факт (като застрояването), няма място в нея. --Rumensz (беседа) 16:25, 10 февруари 2018 (UTC)

Има значение какво казват благонадеждните източници. „Фактите“ нерядко са въпрос на гледна точка.
— Luchesar • Б/П 16:28, 10 февруари 2018 (UTC)

Ненужни шаблони (дублиране на препратки)

Предлагам за премахване на използването на всички шаблони от Категория:Шаблони към сродни проекти. До преди време всички връзки към сродни проекти ги добавяхме ръчно през някой от тези шаблони, но сега вече има Уикиданни и връзките от там се показват автоматично в менюто отляво на всяка една страница. Ето един пример със статията за Христо Ботев, в която всички връзки поставени в края на статията най-долу в дясно (Общомедия, Уикицитат и Уикиизточник) се дублират с тези от менюто в ляво в раздел „В други проекти“. Смятам за излишно да продължаваме да използваме и съответно поддържаме ръчно тези шаблони на всяка страница, включително може да се махне и препратката в повечето инфошаблони към Общомедия по същата причина. --Termininja 14:22, 11 февруари 2018 (UTC)

Поддържането ръчно е за избягване. Но препратките долу във „Вижте също“/„Външни препратки“ е добра идея, защото човек стига до тях като свърши статията и ако му се чете още. Отделно изглеждат по-добре като препратки и е обяснено (може и по-добре) какво къде е. Да има как да се направят шаблоните да ползват Уикиданни-те... ? :) --Поздрави, Петър Петров 21:11, 11 февруари 2018 (UTC)

И аз мисля, че не е непременно лошо информацията да се дублира. За нас, като опитни в използването на Уикипедия, е естествено да знаем къде да търсим една или друга връзка, но с повечето хора, които просто четат Уикипедия, е напълно естествено да се случи „лелее, от години се чудех къде да търся това нещо, пък то било там“. Относно автоматичното попълване на иаблоните, наистина не е никакъв проблем информацията да се тегли от УД. Много от инфокутиите вече са направени, Нинджата също допълни още някои, а пък тези долните шаблони се променят лесно така и така (резултат). {{Общомедия}} иска малко повече премисляне, но концепцията би била същата.

Има едно нещо, между другото, за което трябва да се държи сметка: в Уикиданни има поне три вида възможна информация от такъв тип. Например, при Христо Ботев за Общомедия има:

1. директна връзка към страница в Общомедия (вж. дясната колона с проекти -- най-долу);
2. свойство галерия в Общомедия;
3. свойство категория в Общомедия.

Т.е. понякога може да е важно кое точно от тези неща се избира.
— Luchesar • Б/П 11:26, 12 февруари 2018 (UTC)

voeno istoriski dokumenti

zdravo kako mozam da najdam dokument od dedomi deka e bil bugarski vojnik kade da se obratam ili nekoja email adresa ako moze nekoj da mi pomogne neka mi pise na email.jakimovski005gmail,com.blagodaram

Изпратих ти имейл с информация. Поздрави--Ilikeliljon (беседа) 10:04, 13 февруари 2018 (UTC)

Нови таблични функционалности

Въведох две нови функционалности при таблиците и ще направя кратко описание тук.

Дясно подравнени таблици с числа | ✏️ код

Когато една таблица съдържа само числови стойности, може да се ползва класа wikitable-with-numbers. Така всички колони автоматично се подравняват вдясно.

{| class="wikitable wikitable-with-numbers"
! колона 1 || колона 2 || колона 3
|-
| 1000 || 100 || 1,60
|-
| 100 || 1000 || 100,60
|-
| 10 || 1 || 10,60
|}

колона 1	колона 2	колона 3
1000	100	1,60
100	1000	100,60
10	1	10,60

Полускриваеми таблици | ✏️ код

При таблици с много редове може да се въведе скриване на редовете, като само няколко реда в началото останат видими. Това става чрез класа semicollapsible. По подразбиране броя на редовете, които остават видими, е 3. Този брой може да се настрои чрез атрибута data-visible-rows на таблицата.

{| class="wikitable wikitable-with-numbers semicollapsible" data-visible-rows="2"
! колона 1 || колона 2 || колона 3
|-
| 1 || 10 || 1
|-
| 2 || 20 || 2
|-
| 30 || 300 || 30
|-
| 400 || 400 || 40
|-
| 5000 || 500 || 500
|-
| 6000 || 600 || 600
|}

колона 1	колона 2	колона 3
1	10	1
2	20	2
30	300	30
400	400	40
5000	500	500
6000	600	600

— Борислав 07:54, 14 февруари 2018 (UTC)

Благодаря, Боби! Много се радвам, че можем да разчитаме на теб за тези неща :)
— Luchesar • Б/П 09:43, 14 февруари 2018 (UTC)

Благодаря и аз! Но имам и въпрос: това хубаво описание след време ще изчезне оттук, къде може да се намери тогава?--Mmm-jun (беседа) 11:24, 14 февруари 2018 (UTC)

Добавих информацията от Боби в Уикипедия:Таблици.
— Luchesar • Б/П 11:49, 14 февруари 2018 (UTC)

Единствената ми забележка е по отношение на именуването, което беше добре да е семантично. Реално зад wikitable-with-numbers стои подравняване в дясно. Ако искам да подравня целият текст в една таблица в дясно, ще използвам wikitable-with-numbers, въпреки, че в таблицата може да няма нито едно число. Може би wikitable-align-right е по-добро име. --Стан (беседа) 12:54, 14 февруари 2018 (UTC)

Направо да си е align-right, контекстът би трябвало да е независим. Благодаря и аз. --Поздрави, Петър Петров 17:26, 14 февруари 2018 (UTC)

Името в момента е семантично – numbers се отнася за вида на съдържанието, а не за начина по който се форматира/показва. Нищо не пречи обаче да се въведе и втори клас, където просто да е указано подравняването. — Борислав 20:10, 14 февруари 2018 (UTC)

Подравняване може да се укаже и направо чрез атрибута style в началото на таблицата. Например: style="text-align: right". — Борислав 06:35, 15 февруари 2018 (UTC)

Благодаря и аз. --Спас Колев (беседа) 14:29, 14 февруари 2018 (UTC)

Български географски фестивал

Здравейте, на 21 и 22 април 2018 г. в Русе ще се проведе IV Български географски фестивал. Има покана от организаторите за участие на Потребителската група. Миналата година в Пазарджик участваха Spiritia и Ket, за което им благодаря. Ще се радвам да има желаещи, пък и вярвам, че ще бъде интересно.--Спасимир (беседа) 20:50, 19 февруари 2018 (UTC)

„Хибридна лъжа, преписана от…. Уикипедия“

...за която можем да благодарим на Mpb eu:

„	(...) още от самото начало разказът започна с хибридна лъжа, преписана от…. Уикипедия, дето всеки може да си напише и редактира каквото си иска: “Решението за издигане на монумент на Левски е взето на 6 август 1878 г. ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ГРАФ ИГНАТИЕВ (!?)от току-що съставения Софийски градски общински съвет. Така първият софийският градски общински съвет в освободения град, ПО ИСКАНЕ НА ПЪРВИЯ СОФИЙСКИ КМЕТ ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ, взема решение да бъде издигнат паметник на Апостола на българската свобода Васил Левски.” Обаче, в книгата „Паметниците на София” с автор Н. Ганев.публикувана през далечната 1939 г. пише друго: “…Почти непосредствено след Освобождението, а именно през лятото на 1878 г., Софийският градски общински съвет, при кмет Димитър X. Коцев, взел решение да бъде издигнат паметник (първия в новоосвободеното княжество) на великия апостол на българската свобода Васил Левски. Вследствие на това, на 6 август той изпратил окръжно писмо до всички градски общини в Софийската губерния, с което, като им съобщавал, че е взел решение да се издигне паметник на свещенодякона Левски в София, ги умолявал да съберат волни помощи от гражданите за великото дело”	“
Иво Инджев, БНТ ( отново) стана проводник на хибридните лъжи за Левски на руската пропаганда.

— Luchesar • Б/П 12:17, 20 февруари 2018 (UTC)

Почти не схващам за какво става дума, но най-вероятно има източник за тази информация. Трудно може да се измисли подобно нещо --Скроч б. п. 12:51, 20 февруари 2018 (UTC)

Такива обвинения за "хибридни" лъжи идващи от човек като Инджев ми звучат смешно. Ако е допусната грешка, умишлена или не, просто се оправя.--Ģiverņ (беседа)

Изобщо не е важно какво мисли Инджев. Информацията, че предложението е на граф Игнатиев я има и в книгата „Величието на Васил Левски“ на полк. о.з. проф. д.и.н. Марин Калонкин, утвърден авторитет в областта на военната история. --Стан (беседа) 13:30, 20 февруари 2018 (UTC)

Същият, който тук е в компанията на Шаренкова и Митьо Гестапото? Като минимум има различни гледни точки, включително, че Игнатиев е попречил да бъде спасен Апостола, както и цитираната от Инджев книга „Паметниците на София”, в която Игнатиев въобще не е споменат във връзка с паметника на Левски. Всичко това би следвало най-малко да ни накара да се замислим, защото като редактори в Уикипедия сме длъжни да бъдем критични.
— Luchesar • Б/П 14:03, 20 февруари 2018 (UTC)

Същият е. Информацията от книгата на Никола Ганев не противоречи на тази от Калонкин. Колонкин посочва кой е дал предложението, а Ганев посочва чие е решението, което фигурира и в книгата на Колонкин. Обективно погледнато имаме информация от проф. Колонкин и блог постинг от Иво Инджев. Ако някой авторитет оспорва написаното от Колонкин, можем да го добавим в статията. Иво Инджев не е авторитет в областта. Ето точното изречение от Колонкин: „Именно този негативизъм обяснява защо въпреки взетото по предложение на граф Игнатиев решение за издигане на паметник на Васил Левски още през лятото на 1878 година, паметникът е открит едва през есента на 1895 година.“ --Стан (беседа) 14:14, 20 февруари 2018 (UTC)

Не, въобще не става за Калонкин срещу Инджев. Не мога да се съглася, че няма противоречие с книгата на Ганев — силно странно ми се струва Ганев да е пропуснал такъв съществен факт, като това кой е бил инициатор за издигането на паметника. Въпросът определено има нужда от още проучване, защото за мен и обективността на Калонкин, като се има предвид собствената му биография, въобще не е безспорна.
— Luchesar • Б/П 14:24, 20 февруари 2018 (UTC)

И все пак щом го има като източник, в книга при това, е достатъчно за да оневиним потребителя който го е писал в статията. Също така е достатъчно да се позовем на тази книга за да отпаднат и обвиненията за хибридната война водена от Уикипедия --Скроч б. п. 15:37, 20 февруари 2018 (UTC)

Целта всъщност не е да обвиним или оневиним някого. Става дума за критичното мислене, обективността и добросъвестността ни като редактори. Източници има всякакви. За съжаление, когато става дума за история, дори обективната истина лесно се обагря в личните пристрастия на изучаващите я, а интерпретациите на фактите могат да бъдат пословично различни. Тъй или инак, смятам, че статията към момента има задоволителен вид, макар, отново ще повторя, въпросът да се нуждае от още проучване и повече източници.
— Luchesar • Б/П 16:02, 20 февруари 2018 (UTC)

В случая целия проблем става заради човек, който е крайно пристрастен в мненията си срещу една държава приписвайки ѝ всичките световни несгоди от разпъването на кръст на Христос до това, че се е заразил със свински грип онзи ден. За мене определено е по-добре да се пише "според този източник предложението за паметник е дадено от този и този", от колкото да трием информация само защото на господинът Инджев това не му отърва --Скроч б. п. 16:50, 20 февруари 2018 (UTC)

„ За мене определено е по-добре да се пише "според този източник предложението за паметник е дадено от този и този" “

Именно така са представени нещата в последната версия на статията. Относно Инджев, той може би наистина е пристрастен, но не и повече от Калонкин. Освен това спорът действително не е между тях двамата (имаме източник от 1939-та година), а нашата задача като редактори така или иначе е да представим максимално безпристрастно всички значими гледни точки.
— Luchesar • Б/П 17:20, 20 февруари 2018 (UTC)

Да така определено е добре --Скроч б. п. 17:40, 20 февруари 2018 (UTC)

Калонкин изследва архивът за Васил Левски на НВИМ (чийто директор е бил) и в книгата си публикува информация от там, докато Никола Ганев пише обща книга за „Паметниците на София“. Нормално е Ганев да не е навлизал в твърде големи подробности относно кой е предложил създаването на всеки паметник разгледан в книгата му, а е нормално и да не е имал пълната информация за това. При всички случаи Ганев не опровергава Калонкин, просто дава по-малко информация. Инджев също не опровергава Калонкин, той цитира друг източник в който информация за граф Игнатиев няма. --Стан (беседа) 15:57, 20 февруари 2018 (UTC)

Стан, ако книгата ти е под ръка, би ли проверил, моля те, дали Калонкин споменава на какво основава извода си, че Игнатиев е бил инициатор за издигане на паметника. Би трябвало да има някакви писма, документи, мемоари и пр.. Не изключвам да има истина в това твърдение, защото дори Игнатиев действително да има пръст в екзекутирането на Левски, това не пречи после цинично да предлага да му се издигне паметник (даже има логика, било заради гузна съвест, било за да се представи в положителна светлина). Затова мисля, че е особено интересно каква точно информация има относно това предложение. Ако пък Калонкин не посочва първоизточници, тогава не може да се избегне съмнението, че дори инак добър историк, в случая може да е представил като обективен факт просто една хипотеза (или направо лъжа), налагана от неговите среди (онез горе на снимката).
— Luchesar • Б/П 16:16, 20 февруари 2018 (UTC)

Книгата я нямам под ръка, но е лесно да се намери по книжарниците и да се прегледа страница 109 набързо. Имайки предвид цитираното изречение, едва ли ще има информация от къде точно е взето това за Игнатиев, тъй като той не го предоставя като теза, а като факт т.е. споменава го мимоходом. --Стан (беседа) 16:43, 20 февруари 2018 (UTC)

Въпросът е интересен и от гледна точка на биографията на Игнатиев. По това време е временно отстранен от служба и живее в имение в провинцията. Може би идеята е по-ранна или по това време е водел кореспонденция с някого в София? --Спас Колев (беседа) 11:00, 22 февруари 2018 (UTC)

— Luchesar • Б/П 11:10, 22 февруари 2018 (UTC)

Технически проблем

На няколко сайта (със много справочни данни) срещам в червено "Грешка в Lua: not enough memory." С едно търсене в Google излезнаха стотици резултати все от българската Уикипедия.
Xunonotyk (беседа) 07:47, 22 февруари 2018 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

[1] --Termininja 10:19, 22 февруари 2018 (UTC)

Встрани от въпроса: можете просто да редактирате страницата тук („Добавяне на тема“ от езичетата горе, когато искате да създадете нова, както в случая). У:ЗК е по-скоро за читатели.
— Luchesar • Б/П 10:38, 22 февруари 2018 (UTC)

Благодаря и простете, но не съм наясно с тънкостите :) А по темата: лошото е, че проблемът само се е разраснал. Xunonotyk (беседа) 10:46, 22 февруари 2018 (UTC)

Няма причина да се извинявате – всички тук сме се учили в началото :)
— Luchesar • Б/П 11:14, 22 февруари 2018 (UTC)

След поредни кръпки [2] би трябвало да е значително по-добре. За проба извадих [3] 1. ФШФ Майнц 05 от изключенията и като че ли няма проблеми. Трябва да се тества и с по-тежки страници. --Спас Колев (беседа) 11:42, 22 февруари 2018 (UTC)

Логиката в шаблона не стана ли много сложна. Не съм гледал подробно как работи и може и да греша, но не може ли просто да проверяваме с #iferror: дали има проблем с модула и ако има да ползваме стандартния шаблон (пример). --Termininja 13:54, 23 февруари 2018 (UTC)

Сега логиката е по-проста, още повече след като отпаднат изключенията (искам да тествам още, преди да ги махна): Уикиданни се ползва, когато е зададен параметър 2 или когато няма локална дефиниция. Това с #iferror: е хитро, но ще генерира повече заявки към Уикиданни, което пък може да чупи други шаблони, използващи Lua. --Спас Колев (беседа) 08:05, 27 февруари 2018 (UTC)

Ето тук [4] проблема все още се забелязва --инж. Николов беседа приноси 08:30, 27 февруари 2018 (UTC)

Благодаря за коментара. Имаше грешка в шаблон:флагче с име [5] - сега трябва да е наред. Иначе има проблем в много страници с паразитна употреба на параметър 2 (от рода на {{флагче|Франция|Франция}}) - те ще трябва да се обходят с бот. --Спас Колев (беседа) 09:29, 27 февруари 2018 (UTC)

Демоними при шаблоните за селища

Здравейте! Започнахме да обсъждаме тук идеята при шаблоните за селища да се добави "название на жителите" ("демоним"). В en (en:Paris), ru (ru:Москва) и други проекти го има. Мисля, че е добре да се направи и при нас.--Simin (беседа) 11:12, 22 февруари 2018 (UTC)

Готово редакция 8347003 — Luchesar • Б/П 11:25, 22 февруари 2018 (UTC)

Вече се взима и от Уикиданни, ако там е записано: УД, БгУ
— Luchesar • Б/П 14:13, 22 февруари 2018 (UTC)

Идеята не е лоша и мисля, че също ще е полезно, ако се добави към {{Държава}}. --ShockD (беседа) 15:10, 22 февруари 2018 (UTC)

В ен има и на оригиналния език, което мисля е добро. А и към некои има препратки - тоест не требва да са в Уикиданни? --Мико (беседа) 16:03, 22 февруари 2018 (UTC)

Има начин, но трябва да се направи с Lua. Демек, засега наистина е добре да се ползва локалния параметър {{демоним}}. При опитите ми с {{Държава}} също се оказа, че има проблем, когато в Уикиданни са въведени различни езици (примерно „българи“, „Bulgarians“, „болгары“) и граматически родове и числа („българин“, „българка“, „българи“). Там също явно ще трябва да се ползва Lua, но това ще иска повече време.
— Luchesar • Б/П 17:21, 22 февруари 2018 (UTC)

Статията за Варицела е изплагиатствана от сайта pramed.com без знанието и разрешението на автора.Законно ли е това?

Здравейте. Статията за Варицела в Уикипедия с адрес https://bg.wikipedia.org/wiki/Варицела е изплагиатствана с леки съкращения от същата на сайта pramed.com (Практическа медицина)- http://pramed.com/varicella.htm без знанието и разрешението на автора,като дори за източник е посочено несъществуващо от години наименование на сайта и то на 3-то място,а на 1-во и 2-ро място са посочени сайтове от които първият не функционира а вторият няма нищо общо със публикувания текст! Законно ли е това,като се има в предвид че в условията за ползване на сайта pramed.com, това е строго забранено? Същевременно страницата първоизточник практически не може да бъде открита в търсачката на Гугъл дори и на 500-то място,като основание за това е вероятно идентичността на текста на двете страници! Моля при това положение да изтриете или промените текста на вашата статия,защото в момента текстът й представлява обект на авторско право по смисъла на закона за авторското право и сродните му права, с всички правни последствия от това!

Др Румен Петков-автор на оригиналната статия.
185.134.230.225 17:50, 22 февруари 2018 (UTC) (изпратено през Уикипедия:За контакти)

Не, не е, но няма нужда да заплашвате (правните заплахи в Уикипедия водят до незабавно и безсрочно блокиране). В енциклопедията сме изключително стриктни относно спазването на авторските права. Всъщност, най-често именно Уикипедия бива ползвана без надлежно признание, но това е друга тема. Въпросният текст е бил добавян многократно и упорито през годините от анонимни потребители, като всеки път е бил премахван от регистрираните, опитни редактори. За съжаление, при последното добавяне от 2012-та година, един колега не е забелязал, че текстът е копиран, и просто го е форматирал, с което вероятно е намалил бдителността на останалите редактори. Съжалявам, че в случая наистина сме допуснали използване на текст в нарушение на авторските права, и Ви се извинявам. Копираният текст е премахнат.
— Luchesar • Б/П 18:11, 22 февруари 2018 (UTC)

Здравейте. Благодаря ви за разбирането и бързата реакция. Вие предполагам разбирате, че този който е изкопирал и пейстнал статията почти дословно, не е имал добри намерения. Приятна вечер. Др Румен Петков --Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 185.134.230.225 (беседа) 19:49, 22 февруари 2018‎ (UTC)

Всъщност просто е бил мързелив да не я преразкаже в друг вид, или да преведе от друг език. Съвсем обичайна практика дори за днешните студенти. --Rumensz (беседа) 19:54, 22 февруари 2018 (UTC)

Точно така, уви. — Luchesar • Б/П 19:57, 22 февруари 2018 (UTC)

Wiki Loves the Olympics 2018

Понеже видях, че Monaco, а навярно и други, е написал няколко статии за биатлонисти, които участват на Олимпийските игри и попадайки на тази информация – в момента, до 25 март 2018 г. се провежда международното състезание за писане на статии за спортисти от Олимпийските и Параолимпийските игри Wiki Loves the Olympics 2018. Всеки, който има желание може да се включи.--Спасимир (беседа) 20:41, 23 февруари 2018 (UTC)

Имена на кирилица, в оригинал или на латиница

Знам, че и преди е обсъждано и знам, че нищо не е решено. За съжаление отново има спор как да бъде озаглавена статията за Нова телевизия на беседата и и оттам – всички статии, чиито обекти оригинално не се пишат на кирилица. Накратко възможните варианти са четири:

---

1. Всеки пише което име както прецени, понякога се стига до конфликти докато на едната страна и писне и зареже темата. Това е текущото състояние. Защо така е добре: избягваме временно спорове. Примери: Диема Спорт, bTV Comedy, Macintosh, 1. ФК Магдебург, 君の名は。, Yes (албум на Пет Шоп Бойс).
2. Всички имена се пишат на кирилица, а оригиналните изписвания са в скоби. Основен довод: трябва да е достатъчно човек да знае български, за да чете бг У. Защо така е добре: прави енциклопедията достъпна за деца и възрастни. Примери: Ясуюки Морияма, Вятърът се надига, Уеб, Завод (група), Дюпюи де Лом (броненосен крайцер).
3. Всички имена се пишат в оригинал. Ако не са на български, в скоби се пишат на български. Основен довод: трябва да се уважава правото на самонаименуване и самоопределение. Защо така е добре: не се налага да транскрибираме или транслитерираме имена като ...Baby One More Time, 田園に死す и ZIP-код.
4. Всички имена се пишат на латиница, ако не са на кирилица. В скоби се пише оригиналното име и на български. Основен довод: Бг текстовете не могат без латиница – съвременният свят го изисква. Примери: Zlomrak, Yamaha FJR1300.

---

Аз смятам, че трябва да се придържаме към вариант 2 заради достъпността на енциклопедията. Статии за латински фрази ще ги оставим в оригинал, понеже самата фраза и как се изписва е темата на статията. Статиите за термини също – домейни, биологични видове, символи и т.н. Но всички марки, „брандове“ и имена следва да могат да бъдат прочетени на български. Разбира се утвърдените преводи имат предимство пред всичко. Аз самият нямам много енергия и желание да споря, така че не бих тръгнал да променям бг У сам. Но ако някой има аргументи за и против горните гледни точки, нека ги напише, моля. --Поздрави, Петър Петров 11:33, 24 февруари 2018 (UTC) Моля да се има предвид, че вече има някои аргументи изложени на Беседа:Нова телевизия. --Поздрави, Петър Петров 11:40, 24 февруари 2018 (UTC)

Аз практикувам вариант 2 при писане на статии. Като гледам другите - описани горе - варианти, струва ми се, че вариант 2 е най-смислен от гледна точка на читателя. Но който вариант и да се наложи, според мен изписването на имената на латиница и/или на оригинален език е силно препоръчително, защото транскрибираните/транслитерираните наименования не винаги съвпадат с общоприетото име в българските източници и ако някой иска да намери/провери информация от небългарски източници, необходимо е да знае изписването на оригиналния език. --Mmm-jun (беседа) 15:04, 24 февруари 2018 (UTC)

Преди да отговорите тук, погледнете беседата на статията Нова телевизия, каквато телевизия на практика не съществува. Петър Петров измисли "Нова телевизия". Ще преименува и bTV. Още не знаем как, въпреки, че го питах дали на БТВ или Битиви, или Бътъвъ или бТВ и по какви "правила". Измисли и 4 кратки варианти, как да се правят нещата. Марките, брандовете, добре познатите в България неща са такива, каквито са. EVN България не е нито Ивиен, нито ЕВН. BMW НИКЪДЕ не си е сложило на емблемата БМВ (Български морски войски) на нито една кола. Внимание, някои обекти от тях даже нямат оригинал на собствената си графика, но на лат. – имат задължително! Отбелязал съм си напр. гръцките Alpha Bank, Jumbo. (това е от Zhoxy). Попитах, как ще "преведем" DIEMA XTRA - Диема Кстра? Няма отговор! Зададох много въпроси, но не получих нито един отговор, освен - "искам да е така". Сменяме нещо разпознаваемо с нещо объркващо. Марките и брандовете не са думи, не означават нищо на български. Какво означава bTV? "Българска телевизия", вероятно ще изфантазира Петър Петров и ще я прекръсти така? Българска с малка буква, ама Телевизия с голяма. NOVA я "превежда" като "Нова телевизия". Ами ако беше "GO"? Щеше да е превод "Го" или "Давай"? Няма значение, нека той си го реши! Това са картинки. Как се "превеждат" или "транскрибират" картинки? На страницата си NOVA са написали - от еди коя си дата каналите се изписват така. Каналите са си техни. Работа на Уикипедия ли е да променя чужди емблеми, лога, гербове и тн? Без да отваряте статията, се замислете за какво се отнася абсурдното изписване Кис. Не, не било препарат за накисване. Няма причина също Петър да не е пренасочка към Камен, а Христос към Спас. Ще повторя: марките, брандовете, добре познатите в България неща са такива, каквито са. Това са неща, които българите виждат и разпознават и помнят по този начин. Ежедневно! Гледам bTV, гледам NOVA. Ако срещна някъде Битиви няма да разбера за какво става въпрос. Щото съм тъп и ограничен пуритан, латинолюбец! Ако някой ще пише тук, да вземе да ме опровергае, освен да пише - ми на мен така ми харесва! Колкото до придържането на максимум за изписване на кирилица и на български - 100% съм ЗА. Само моля, не "превеждайте" картинки!--Uroboros ^беседа 16:12, 24 февруари 2018 (UTC)

Та, петият вариант е - картинки не се "превеждат"--Uroboros ^беседа 16:28, 24 февруари 2018 (UTC)

Ситуацията с езика е доста променена от 2007 г. защото сме в ЕС, в който има официални езици, с които се съобразяваме. Не е правилно са се транскрибират имена от латиница от нас, а само от източниците. --Rumensz (беседа) 16:34, 24 февруари 2018 (UTC)

3 и 4, но с редакция, която ги обединява:

Всички имена на обекти (фирми, марки, лейбъли и др., необходимо е отделно пояснение) се пишат в оригинал – кирилица или латиница (заб.: нелатинските винаги имат втори, романизиран оригинал). Ако не са на кирилица, в скоби се добавят транскрипция, превод, произношение и т.н.) Основен довод: ползването на оригиналните имена е основен енциклопедичен принцип. Имена като 田園に死す (нечетимо, трябва да е Den-en ni shisu или Pastoral: To Die in the Country) или Дийпуотър Хърайзън (нито е оригинал, нито е на български) се недопустими.--Zhoxy (беседа) 07:19, 25 февруари 2018 (UTC)

Знам, че проблемът омръзна май на всички, затова и благодаря на колегата Петров за положеното усилие да формулира въпросника. Спорът кирилица/латиница се влачи с години, имаше сигурно стотици мнения, че ползването на латиницата е целесъобразно (при спазване на определени правила), но типичното за нашите спорове неконсенсусно поведение доведе до там, че многото аргументи „за“ не можаха докрай да оборят единствения аргумент „тук се пише на български“. Неверен, неточен, неясен аргумент, самоцелен, звучащ като лозунг. Ясно, точният израз не е „да е на български“, а да може да се чете от българи. Е, аз пък не мога да си представя човек с компютър пред себе си, бил той и дете, и да не познава латиницата. И така: обектът в оригинал, скобите след него уреждат останалото (произношение, превод и т.н.). --Zhoxy (беседа) 09:54, 26 февруари 2018 (UTC)

Коментар: - само информативно в английската версия си ги транслитерират ( или дори превеждат ) компаниите които имат „картинки“ само на кирилица. Примерно en:Transneft, en:Magnit, en:Russian Railways, en:Sberbank of Russia, en:Ariana_(beer), en:Fantastico (supermarket chain), en:Bulgarian State Railways --Скроч б. п. 10:58, 26 февруари 2018 (UTC)

Няколко кратки бележки:

• Ад хоминем аргументи „вие сте пуристи“, „фанатици“, „тъпи, че не разбирате латиница“ и т.н. са една от причините да е трудно намирането на консенсус.
• „Латиница“ е относително понятие, когато твърдим, че всеки „човек с компютър пред себе си“ я познава. Колко от тези хора биха разчели смислено Åhléns, Česká spořitelna, Đại Cát Tường, Doğtaş, Fjällräven, España Comunicación, Lancôme, Meißner, Munições Português, Ørsted...?
• Ако горните са ОК, въпреки, че много хора не могат да ги прочетат правилно (а някои и въобще), защо тогава 小米 科技, ソニー株式会社, 기아자동차, شرکت ملی صنایع پتروشیمی‎, Գազպրոմ Արմենիա, ვისოლ პეტროლიუმი, भारत पेट्रोलियम कॉर्पोरेशन लिमिटेड да не са?
• Някои случаи са наистина проблемни. MSNBC, например. МСНБС? Емесенбиси? Ем Ес Ен Би Си? За тях нямам отговор, но виж следващото...
• В крайна сметка ключова остава наложеността, освен в някои случаи на глупави грешки (Силиконова/Силициева долина). Затова например са неправилни опитите да се побългаряват на своя глава разни термини като TCP, SMTP и прочие, при положение, че в литературата те се изписват точно така.
  — Luchesar • Б/П 11:29, 26 февруари 2018 (UTC)

Scroch:: Мисля, че това не е транслитериране, а използване на официалния, международен (романизиран) оригинал на името. Всяка фирма с нелатинска писменост го има (Газпром и Gazprom, Ελληνικά Πετρέλαια и Hellenic Petroleum), даже някои нямат „местен“ оригинал на името, а само латинизиран, международен. Такива са напр. гръцките Alpha Bank, Jumbo, нашите HiComm, марката Tesy, списание Biograph. Тях ще използваме (защото са оригинали), непременно последвани от транслитерация, превод и т.н.

Iliev:: Е, недей така, чак такива неща не съм казал, пък и не е лична нападка (текстът е адресиран достатъчно общо). Приемам забележката, коригирам си поста. Впрочем, Ad hominem е по-стилно . По същество:

• Не може да се отрече, факт е, всеки познава латиницата. Разчитат се достатъчно тези думи. И нали веднага следва скобата с произношение, превод и т.н.? Да не говорим, че и кирилицата е относително понятие (ползват я десетина езика, всеки си има особености, странни за българското око). Но тези арабски и канджи – сакън, не ги намесвай, те наистина са нечетими. Струва ми се, че по принцип никоя латино-пишеща, нито кирилска уики не допускат такива заглавия.
• Никакви проблеми с MSNBC и подобни. Как е при другите? Иврит, арменски, японски – все си е MSNBC. Именно това е в основата на принципа – правѝ като всички. Предполагам, това разбираш под наложеност?
• Да подчертая, че предлагам принципно решение, ползвано в цял свят (да си спомним напр. правилата на Википедията). Сигурно не решава всички случаи, но... „лош закон, но закон“! Ще трябва да решаваме разни случаи, ще се спори. А сега? Харесва ли му на някой така, без правила?
• И накрая, да приема ли поста ти за консенсусното „добре, съгласен съм, но имам забележки“? --Zhoxy (беседа) 16:29, 26 февруари 2018 (UTC)

Всеки познава латиницата? Изключително твърдение изискващо изключителен източник, а не празни приказки за клавиатури. Абсурдно е общо правило. Но ако ще се прави - разбира се, че на кирилица.--Мико (беседа) 17:00, 26 февруари 2018 (UTC)

Не, защото аргументацията е изключително слаба. Қазатомөнеркәсіп четимо ли е? Това дори не е латиница, а кирилица. Кой ще решава кое е четимо и кое не? И според какви критерии? Ето това не виждам.
— Luchesar • Б/П 17:07, 26 февруари 2018 (UTC)

Zhoxy: какво ще кажеш за БДЖ и РЖД? Ами за en:A (Cyrillic). Покажи ми една статия в en wiki със заглавие на кирилица, аз не намерих --Скроч б. п. 17:28, 26 февруари 2018 (UTC)

Жалко, да продължавам ли? Все пак, Мико, какви клавиатури, какви 5 лева? Имам предвид, че латиницата е позната на всички можещи да четат хора на Земята, естествено и на българите, учи се от всички ученици – или на уроците по математика, или на уроците по чужд език. Прощавай, но че българите не познавали латиницата е „изключително твърдение, изискващо изключителен източник“.

Лъчо, аргументация по-точно за кое? Твърдя, че принципът е общ за всички уикита, особено ясно се вижда в руското вики. Има вариант да изредя превод на техните правила, тях да обсъдим. Те са втората най-добра енциклопедия, опитът им е безценен. Да, Қазатомөнеркәсіп не е четимо, затова статията ни ще е с латинизирания оригинал на фирмата – Kazatomprom. Би могло и с руското Казатомпром, има някаква логика. Впрочем, откъде дойде този критерий „четимо“, кой го иска и какво означава?? Вижда Иванчо реклама на фирмата JYSK, цъка на компа, и... готово. Там вижда как се произнася, и т.н. Проблем няма. Но търси The SSE Hydro (така е по цял свят), но не го намира, защото, вместо да е с оригинала, нашето е Дъ Ес Ес И Хайдро. Е, бога ми, никой няма да се сети да търси Дъ Ес Ес И Хайдро, добре че има пренасочка. А често няма, непрекъснато създавам такива пропуснати линкове (пример: оригиналният модел е Mitsubishi J2M, но не можеш го намери така, защото имаме Мицубиши J2M, някаква кирилско-латинска смес – това не е името на модела!). Пак и пак казвам – „ползвай оригинала“ е прост за изпълнение, универсален, утвърден принцип.

Скроч, не разбрах. За БДЖ си има статия, какъв е проблемът? Руски железници е РЖД на руски, нали? Аз бих сложил линк от РЖД. За en:A (Cyrillic) какво имаш предвид? Накрая, в en wiki няма заглавие на кирилица, защото всички марки, модели, фирми и т.н. в този свят имат имена на латиница. --Zhoxy (беседа) 20:54, 26 февруари 2018 (UTC)

Ти наистина не схващаш явно. Говоря само и единствено за английската уикипедия. Там статии на кирилица няма, само на латиница. Еквивалентно в българската уикидеия да имаме статия наречена Американски авиолинии вместо American airlines на принципа на който те са превели на английски БДЖ и РЖД. А това за A (Cyrillic) е еквивалентно да имаме статия със заглавие Л (латиница) --Скроч б. п. 08:36, 27 февруари 2018 (UTC)

Схващам. Говоря само и единствено за английската уикипедия. Там статии на кирилица няма, само на латиница, тъй като английската уики по принцип ползва само романизираните форми на нелатинските имена. Кирилски, канджи, арабски и т.н. имена имат романизирани форми, имащи ролята на международни. Даже някои фирми и др. имат имена само на латиница, напр. българското списание HiComm или гръцката фирма Jumbo. БДЖ, освен българското си име, има и еквивалентно латинизирано име, което се ползва там. Така е напр. и с руските Газпром и Gazprom: и двете са официално регистрирани имена, всички латинопишещи уикита ползват второто. Смея да кажа, че не само в английската, в никоя некирилопишеща уики няма статия на кирилица. Ако ме питаш, защо не ползват кирилските оригинали на имената, то е, защото (1) обектите, за които говорим, имат равностойни оригинали и на латиница, и (2) латиницата е международна азбука, а кирилицата - не. American airlines е единственото име на фирмата, добре е да ползваме него за нашата статия. Принципът не е симетричен: кирилицата си има своето важно, но местно значение, докато (повтарям се) латиницата е международна азбука. И при буквите няма симетрия. Английската има статии за кирилските, но ги наричат с английски имена (ние имаме Ғ, те – en:Ghayn (Cyrillic), след линк от Ғ).--Zhoxy (беседа) 10:48, 27 февруари 2018 (UTC)

„ Қазатомөнеркәсіп не е четимо, затова статията ни ще е с латинизирания оригинал на фирмата – Kazatomprom “

Енергопројект и Македонијапат също ли ще ги „латинизираме“? Ако да, дали не се увличаме с това „латинизиране“? Ако не, как точно ще бъде дефинирана разликата?

Направих все пак Казатомпром. Това е едно от имената на фирмата (на руски), макар и от отминал за Казахстан период. Не бива да се увличаме, естествено. Правилото точно така се и предлага: „Ако обектът има оригинално име на кирилица, именно това име се ползва“, трудностите идват от редките случаи на трудна четимост.--Zhoxy (беседа) 15:11, 27 февруари 2018 (UTC)

„ Пак и пак казвам – „ползвай оригинала“ е прост за изпълнение, универсален, утвърден принцип. “

Това е вярно, но ако сме наистина принципни, а не просто желаещи да използваме латиница, в такъв случай Мицубиши няма да е Mitsubishi, а 三菱.
— Luchesar • Б/П 09:34, 27 февруари 2018 (UTC)

Принципът е „Когато името не е на кирилица, ползва се латинизираният оригинал на името.“ Mitsubishi е еквивалентният, официален, международен, романизиран оригинал на 三菱. Той се ползва от грузинска, казахска, киргизка, руска и др., както и от латинопишещи уикита. Никой латино- или кирилопишещ не ползва канджи, арабски или др. нечетими имена – те си имат латинизирани оригинали.--Zhoxy (беседа) 15:11, 27 февруари 2018 (UTC)

„ Вижда Иванчо реклама на фирмата JYSK, цъка на компа, и... готово. “

Същинската логика, която виждам в твоето предложение, е „имената да се изписват чрез писмена система, която е налична на клавиатурата на читателите“. Това не е напълно лишено от основание, но според мен изхожда от твърде ограничена представа за същността и мисията на Уикипедия. То също има чисто практически проблеми.

Предложението няма отношение към клавиатурите. Не виждам практически проблем – всеки комп е с латиница, а почти всеки българин – и с кирилица на клавиатурата. --Zhoxy (беседа) 15:11, 27 февруари 2018 (UTC)

• Клавиатурите са най-различни. Някои въобще не са кирилизирани (и ако се съобразяваме с тях, най-добре е цялата българска Уикипедия да бъде на шльокавица, за да е лесно и редактирането). Има френски, немски, руски, китайски и прочие клавиатури и ние не можем и не трябва да изхождаме от предположение, че всички използват някаква „стандартна“. Също бих искал да видя как Иванчо „цъка“ Đại Cát Tường.

В английската цъкнах Dai Cat Tuong, излезе Đại Cát Tường. Пак повтарям – не виждам какво общо имат клавиатурите към предложението. Работи се по същия начин, както и сега се работи с бг уики.--Zhoxy (беседа) 15:11, 27 февруари 2018 (UTC)

• Уикипедия може да е електронна енциклопедия, но знанието по своята същност не е „електронно“. Уикипедия трябва да бъде точно толкова информативна и полезна, ако бъде разпечатана на хартия. Затова не трябва да изхождаме непременно от идеята, че Иванчо ще „цъка на компа“. Иванчо може да разпечати енциклопедията за баба си, която живее на село, или дори може просто да обича да чете на хартия.

Естествено, предложението не касае това разсъждение.--Zhoxy (беседа) 15:11, 27 февруари 2018 (UTC)

• Националните енциклопедии позволяват на една нация да бъде начетена на своя си език. А собственият език е нужен, за да има въобще нация. Известно привнасяне е неизбежно и дори желателно, но трябва да се спазва баланс. Ако „латинизирането“ изглежда естествено и нормално, нека си представим, че компютрите и Интернет бяха дошли от Китай – щяхме ли така охотно сега да „хандзифицираме“?
  — Luchesar • Б/П 09:34, 27 февруари 2018 (UTC)

Бг уики се пише на български, априори. Протестирам срещу думи като дийпуотър хърайзън, които са всъщност някаква английска шльокавица, но не и български думи. Чистотата на българския налага да се изчистим от подобни транслитерации, транскрипции и тему под. – те имат място само като пояснения, в скобите след чуждата дума. Чужда дума, написана с кирилица, не я прави българска, няма я в никакъв речник. Преди много време колегата Петко Йотов беше казал: „Твърдо сме против… да се пише текст на български език с латински букви - също толкова неудачно и смехотворно би изглеждало предложението да се изпише текст на френски или английски език с кирилица.“ --Предният неподписан коментар е направен от Zhoxy (приноси • беседа) 11:57, 27 февруари 2018‎ (UTC)

...и също толкова неудачно и смехотворно би било да се изпише текст на персийски, японски или виетнамски с кирилица. Впрочем, също и на казахски с латиница, ако следваме тази логика. Проблемът в твоето предложение е, че ти придаваш на латиницата някакво по-висше значение, отколкото има всяка една друга писмена система:

• Защо е нужно казахски, арабски или хинди да ги изписваме с латиница, когато можем да ги изпишем и с кирилица?
• Ако пък тях можем да ги изпишем с кирилица, защо тогава латиницата да не можем?

— Luchesar • Б/П 12:23, 27 февруари 2018 (UTC)

Точно, латиницата е международна азбука, в контекста на темата, да, тя е повече от всяка друга писмена система, бих казал, в частност, тя (що се отнася до имената на марки, компании, медии и т.н.) е азбуката на целия проект Уикипедия. Всичко може да се напише с кирилица, но същността на принципа е да се ползват само официални, оригинали имена на фирми, марки, модели. Може да напишем Ελληνικά Πετρέλαια с кирилица, но то няма да е оригинал на името. Казах вече, че нелатинските фирми, медии, марки имат два оригинала – на местната графика и (непременно) на латиница. Нашето кирилизиране не е оригинал.--Zhoxy (беседа) 15:11, 27 февруари 2018 (UTC)

Само да отбележа, че има много голяма вероятност имената на китайски, арабски, виетнамски, индийски и пр. компании да имат официално латинизирани имена, докато на кирилица едва ли съществуват и трябва да се кирилизират от нас. Официално компанията 小米科技 например има име, което се изписва на латиница като Xiaomi. --ikonact (беседа) 13:20, 27 февруари 2018 (UTC)

Точно, всички китайски, корейски, японски, арабски компании непременно имат официално латинизирани имена, те се ползват в уикитата. Това безкрайно улеснява връзката между проектите, получаването на повече и по-точна инфо и т.н. --Zhoxy (беседа) 15:11, 27 февруари 2018 (UTC)

Непременно? Откъде следва? Освен това, нашата цел в Уикипедия на български е да даваме информация на ползвателите на български език, а не да улесняваме връзката между проектите.
— Luchesar • Б/П 16:29, 27 февруари 2018 (UTC)

А на сайта на Радио Китай, компанията е изписана с най-чиста кирилица и на български – Сяоми.^[6] Т.е. дори самите китайци пишат името на компанията си на кирилица, но ние, по някаква причина, държим да го използваме на латиница – Xiaomi. Ето това е, което не разбирам, и не мога да подкрепя като предложение -- защото няма логика зад него.
— Luchesar • Б/П 13:47, 27 февруари 2018 (UTC)

Да, но това не е оригиналното название, а просто кирилска транскрипция, реверанс към българите. Марката има два (но само два) равнозначни оригинала – с йероглиф (местно име) и на латиница. Xiaomi е международното име, ползва се в контекста на всички езици, разпознаваемо е навсякъде. Малцина биха познали, че Сяоми е телефон. Унификацията, уеднаквяването – това е част от логиката. --Zhoxy (беседа) 15:11, 27 февруари 2018 (UTC)

Има ли благонадежден източник за тези твърдения? Защото ако няма, това е оригинално изследване.
— Luchesar • Б/П 16:29, 27 февруари 2018 (UTC)

Добре, попаднах сам в капана си Винаги съм си казвал, че не трябва да давам примери, когато се говори за глобален проблем, защото хората се хващат за примера, а не обсъждат проблема по същество. Става дума за официално име изписано на латиница. В случая със Сяоми става дума за вторичен източник, който го споменава написан на кирилица. Дори и да приемем, че радио Китай може да послужи за източник в случая, то сигурно има други компании, които не са споменати никъде на кирилица. --ikonact (беседа) 14:02, 27 февруари 2018 (UTC)

Ами ние отдаваме приоритет именно на вторичните източници. :) А и проблемът е именно в това: защо когато има благонадеждни вторични източници, даващи името на кирилица, ние трябва да предпочитаме имена на латиница. Имена, които, повтарям, са чисто пазарно обосновани, защото оригиналното име на Сяоми е именно 小米 科技, докато „Xiaomi“ и „Сяоми“ са производни, нагодени към съответните пазари/езици. Когато няма източник за изписване на кирилица случаят е съвсем друг и тогава наистина навлизаме в областта на У:БОИ, както е списал Спас.
— Luchesar • Б/П 15:05, 27 февруари 2018 (UTC)

Принципно не мисля, че обсъждането тук може да излиза извън рамките на официалния правопис - преди време преписах съответната част от речника в У:ПН. Там има общо правило (транскрибиране) с някои изключения, от които тук коментираме Допуска се широко известни собствени имена от чужди езици да се предават в оригиналната си графика. Моето тълкуване е, че възможностите ни за специфично плавило за Уикипедия са: а) Винаги да се транскрибира; и б) "широко известни" да се остави отворено за преценка на редакторите/потенциално обсъждане.

Друг и различен въпрос е този за заглавията на неиздавани на български произведения - там има конфликт между правилото за превод и У:БОИ, който според мен трябва да се обсъди отделно. --Спас Колев (беседа) 08:25, 27 февруари 2018 (UTC)

Смятам, че не излизаме извън рамките на официалния правопис. Към същата част прибавих тогава текст, който говори, че всъщност „предаването в оригиналната графика“ не е някакво изключение, а съвсем допустим начин на писане. Нещо повече, практиката на наши научни издания, сериозни, специализирани (и не толкова) публикации, авторитетни източници показва, че въпросните правила за транскрибиране просто не се отнасят за тях, те ползват оригиналните имена. Примери:

• В българските стандарти се пише CENELEC, IEC, ISO, OHSAS, TQM, стъкла на Petri, апаратура на Siemens;
• българското издание на Official Journal на Европейския съюз: Беше пусната Europarl TV; ...по искане на Open Joint Stock Company Novomoskovskiy Azot и Open Joint Stock Company Nevinnomyssky Azot, ...принадлежат към „Mineral and Chemical Company Eurochem“;
• списание на академично издателство "Проф. М. Дринов": ...отрасъла Mitsubishi Heavy Industries, производител на самолети F-15, ракетно-зенитни комплекси Patriot...; ускорител на тежки йони FAIR и лазер... XFEL;
• интересно: в сканиран текст от списание на БИАД (брой, издаден 1898 г. (!)) има статия със заглавие "Водоснабждението на г. София (отъ инженера Ст. Гешовъ)“, в която всички цитирани фирми са в оригинал: Siemens, Ganz & Cie, Abeille, Lambert & Thompson... – винаги е било така, още оттогава;
• банков бюлетин: ...сливане на EFG Ergasias и NBG; поредици от ABS (asset-backed securities)... от Fox news дори са изчислили, че...;
• в-к „Капитал“: ...фирмата Garanti Koza e създадена ...като Garanti İnşaat... След оттеглянето на основните акционери Koc Holding и Balfour Beatty през 2004 г...; турската банка Yapi Kredi Bank, в която Unicredit е съсобственик заедно с местния Koc Holding. Сделката беше обявена в началото на годината, а най-големият европейски застраховател Allianz беше избран за купувач на Yapi Kredi Sigorta.
• и т.н., и т.н., безброй примери.

За неиздаваните на бг произведения – заглавията трябва да са в оригинал.--Zhoxy (беседа) 13:27, 27 февруари 2018 (UTC)

Не съм казал, че ти излизаш извън рамките на официалния правопис, но някои от изброените нагоре варианти могат да отпаднат по тази причина. Изброените от теб примери съответстват на това, което и аз казах - съответните издания са избрали да използват възможността за изписване с оригиналната графика, нещо, което и ние можем да направим (или да не правим). --Спас Колев (беседа) 13:48, 27 февруари 2018 (UTC)

Не смятам дискусията за полезна, особено с обсъждане на уклон към пълно кирилизиране на имена. Освен това има и разлика между транскрибиране на имена, в смисъл на изписване на кирилица на фонетичното изговаряне (Python -> Питон или Пайтън), и на даване на превод на думите. --Rumensz (беседа) 14:11, 27 февруари 2018 (UTC)

Конкретни предложения

Коментар: Благодаря на всички, които се включват в дискусията. Може би няма да намерим едно правило, което да ги определи всичките, но поне да разделим на категории: топоними, лични имена и псевдоними, фирми и марки, лит. и муз. произведения и албуми, научни термини (вкл. мерни единици), латински фрази и т.н. За топонимите и личните имена май имаме консенсус. Има ли някой възражения към такова разделяне? --Поздрави, Петър Петров 13:42, 27 февруари 2018 (UTC)

Аз не. Ще се опитам да предложа конкретни текстове.--Zhoxy (беседа) 15:43, 27 февруари 2018 (UTC)

Както каза Спас - книжовният ни език е регулиран и не можем да се вихрим, колкото и да им се иска на редактори, на които изобщо не им е ясен мащабът на приказките им и какво е тежест на доказателството. В този смисъл имам възражения - никакви наши правила не могат да вървят срещу нормиращите документи.--Мико (беседа) 16:07, 27 февруари 2018 (UTC)

И според мен не е хубаво да се опитваме ние да измисляме правила. Има съществуващи норми на езика, има благонадеждни източници, има най-сетне и здрав разум. Освен това езикът непрестанно се развива. Например в компютърната област постепенно се утвърждават българските термини. Ако днес за нещо има само термин на английски, след година или две в литературата може да се наложи такъв на български.
— Luchesar • Б/П 17:59, 27 февруари 2018 (UTC)

Нормативни документи в България нема, за разлика от Русия например. Ако имаше, на фасадите щеше да пише „МакДоналдс”, а не "McDonalds". А правила за Уики трябват, защото тоя хаос който е в момента ще продължва и ще си играем на котка и мишка с връщания и пренасочки до безкрай... Това е и една от причините да не редактирам активно тия статии, защото все някой ще се намери да ми върне всички редакции за едно нещо на латиница и просто ми омръзна.--The Wiki Boy (беседа - приноси) 20:31, 27 февруари 2018 (UTC)

Норми на езика не означава „нормативни документи“.
— Luchesar • Б/П 20:37, 27 февруари 2018 (UTC)