Христо Макриев: Разлика между версии
Ред 10: | Ред 10: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1841 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Христо също са зографи - [[Исай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Христо е най-големият от братята и учи при [[Дичо Зограф]].<ref name="Василиев 215"/> След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в [[Охрид]], [[Солунско]], [[Дойранско]] - в Порой, [[Драмско]] - [[Алистрат]], [[Серско]] - в „[[Свети Безсребреници (Сяр)|Свети Безсребреници]]“ в серската махала |
Роден е в голямата [[мияци|мияшка]] паланка [[Галичник]] в 1841 година. Син е на резбаря и зограф [[Макрий Негриев]]. Тримата братя на Христо също са зографи - [[Исай Макриев]] (1843 - 1881), [[Кузман Макриев]] (1844 - 1899) и [[Серафим Макриев]] (1845 - 1869).<ref>Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.</ref> Христо е най-големият от братята и учи при [[Дичо Зограф]].<ref name="Василиев 215"/> След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в [[Охрид]], [[Солунско]], [[Дойранско]] - в Порой, [[Драмско]] - [[Алистрат]], [[Серско]] - в „[[Свети Безсребреници (Сяр)|Свети Безсребреници]]“ в серската махала Катаконос, в „[[Свети Димитър (Димитрич)|Свети Димитър]]“ в [[Димитрич]], в „[[Събор на Дванадесетте апостоли (Авдамал)|Събор на Дванадесетте апостоли]]“ в Абдомал, [[Хумкос|Хункос]], [[Тахино (дем Висалтия)|Тайнос]], в [[Белица]] и в „[[Успение Богородично (Илинден)|Успение Богородично]]“ в Либяхово и други.<ref name="Василиев 216"/> |
||
[[Файл:St Mary Petrich Church Old Mural.jpg|мини|250п|Стенопис от „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в Петрич]] |
[[Файл:St Mary Petrich Church Old Mural.jpg|мини|250п|Стенопис от „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в Петрич]] |
||
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 1871 година.<ref name="Василиев 215"/> Над западната врата отвътре в храма е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том Ι |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=360 }}</ref><ref name="Василиев 215"/><ref name="Василиев 216">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=216 }}</ref> Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията – Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща – подобно обединяване на трите сцени е уникално. Отвън на западната стена (източната на нартекса) са големите композиции „Отиване при врачката“ и „Страшният съд“. Първата показва богатото въображение на художницитеа, а втората е със сложни сцени с много действащи лица. Иконостасните икони в църквата са били с по-добро качество от стенописите.<ref name="Василиев 216"/> |
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „[[Успение Богородично (Петрич)|Света Богородица]]“ в [[Петрич]] в 1871 година.<ref name="Василиев 215"/> Над западната врата отвътре в храма е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.<ref name="ЕПК">{{cite book |title= Енциклопедия Пирински край, том Ι |year=1995 |publisher= Редакция „Енциклопедия“ |location= Благоевград |isbn= 954-90006-1-3|pages=360 }}</ref><ref name="Василиев 215"/><ref name="Василиев 216">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location= София|pages=216 }}</ref> Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията – Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща – подобно обединяване на трите сцени е уникално. Отвън на западната стена (източната на нартекса) са големите композиции „Отиване при врачката“ и „Страшният съд“. Първата показва богатото въображение на художницитеа, а втората е със сложни сцени с много действащи лица. Иконостасните икони в църквата са били с по-добро качество от стенописите.<ref name="Василиев 216"/> |
Версия от 18:12, 15 септември 2019
Христо Макриев | |
български зограф | |
Роден |
1841 г.
|
---|---|
Починал | 1893 г.
|
Христо Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.[1]
Биография
Роден е в голямата мияшка паланка Галичник в 1841 година. Син е на резбаря и зограф Макрий Негриев. Тримата братя на Христо също са зографи - Исай Макриев (1843 - 1881), Кузман Макриев (1844 - 1899) и Серафим Макриев (1845 - 1869).[2] Христо е най-големият от братята и учи при Дичо Зограф.[1] След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в Охрид, Солунско, Дойранско - в Порой, Драмско - Алистрат, Серско - в „Свети Безсребреници“ в серската махала Катаконос, в „Свети Димитър“ в Димитрич, в „Събор на Дванадесетте апостоли“ в Абдомал, Хункос, Тайнос, в Белица и в „Успение Богородично“ в Либяхово и други.[3]
Едно от първите дела на братята е изписването на стенописите на всички стени в наоса и нартекса и иконите за иконостаса в църквата „Света Богородица“ в Петрич в 1871 година.[1] Над западната врата отвътре в храма е поставен надпис, който гласи „Този храмъ е зографисанъ съ помощьта на всички христиани отъ този градъ. 13 июли 1871 г. Зографирали: Христо съ съдружници Исакий и Кузманъ Макриеви отъ Дебъръ“.[4][1][3] Изобразяват огромен брой библейски композиции, ликове на светци, пророци и прочие, включително и сложни композиции с много изображения. Под Богородица Ширшая небес в олтарната апсида е Евхаристията – Христос с по шестима апостоли от двете страни. На западната стена е „Архангел Михаил отнема душата на богатия“ и сцената „Угощението на богатия Лазар и сиромаха“ и огромна глава на змей, която поглъща богаташа. Композицията е своеобразно сглобена и силно въздействаща – подобно обединяване на трите сцени е уникално. Отвън на западната стена (източната на нартекса) са големите композиции „Отиване при врачката“ и „Страшният съд“. Първата показва богатото въображение на художницитеа, а втората е със сложни сцени с много действащи лица. Иконостасните икони в църквата са били с по-добро качество от стенописите.[3]
След това братята работят в 1872 година в църквата „Свети Георги“ в Струга, а по-късно из Вранско, след което се разделят - Христо работи сам, а Исай и Кузман заедно.[5] Христо изписва църквата „Рождество Богородично“ в Сараево.[5] След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението в 1878 година.[5] Рисуват в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и църквите в Куклен и Катуница.[5]
В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в Стара планина. Към тях по това време се присъединява Нестор Траянов, с когото в 1891 година работят големите икони в църквата „Свети Никола“ в Карлово и във „Възнесение Господне“ в Михилци, „Света Троица“ в Богаз, „Свети Архангел Михаил“ в Доганджии, в Клисура и Клисурско, Сопот, в „Света Богородица“ в Калофер, в Нова Загора и околните села.[5][6] В 1885 година Христо рисува повечето олтарни икони за „Свети Никола“ в Сливен: иконите на Св. св. Петър и Павел, Архангелски събор, подписана „Христо Макриев Иконописецъ“, Свети Никола, Света Богородица, Христос, Йоан Кръстител, Три Светии, Архангел Михаил, Свети Харалампий.[5] Христо работи и в Котел и в „Света Марина“ в Медвен, „Свети Димитър“ в Ичера, „Свети Илия“ в Градец и „Свети Николай“ в Жеравна, където умира в 1893 година.[5][7]
Негов син е известният иконописец Апостол Христов Макриев.
Родословие
Блаже (ΧVIII век) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Негрий Блажев (1783 — 1843) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Макрий Негриев (около 1800 — 1859) | Траян Негриев (1809/1810 — 1883/1884) | Гюрчин Негриев (1811/1812 — ?) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Христо Макриев (1841 — 1893) | Серафим Макриев (1845 — 1869) | Исай Макриев (1843 — 1881) | Кузман Макриев (1844 — 1899) | Велян Траянов | Евтим Траянов | Нестор Траянов (1841 — 1919) | Михаил Гюрчинов (1839 — 1874) | Теофил Гюрчинов (1845 — 1874) | Пане Гюрчинов (1847 — 1892) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Епифаний Христов (1860 — 1906) | Дамян Христов | Апостол Христов (1877 — 1947) | Овентий Исачев (1862 — 1918) | Георги Исачев (1878 — 1953) | Макрий Кузманов (1864 — 1899) | Янко Кузманов (1878 — ?) | Данаил Несторов (1870 — ?) | Негрий Несторов (1864 — 1885) | Йосиф Михайлов (1865 — 1896) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Илия Пефев (1899 — 1988) | Иван Пефев | Христо Дамянов | Денко Дамянов | Христо Апостолов (1896 — 1963) | Михаил Апостолов | Асен Апостолов | Исай Георгиев | Кирил Георгиев | Аспарух Георгиев | Кузман Янков | Никола Данаилов | Лазар Данаилов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Кузман Фръчкоски | Данаил Фръчковски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Любомир Фръчковски (р. 1957) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 215.
- ↑ Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 216.
- ↑ Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 360.
- ↑ а б в г д е ж Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 217.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година.
- ↑ Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.