Направо към съдържанието

Списък на деканите на Юридическия факултет на Софийския университет

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Това е списък на деканите на Юридическия факултет на Софийския университет от учредяването на длъжността през 1896 г. до днес. [1][2] До 1948 г. деканите се избират за академичната година, започваща на 1 октомври.

№ Портрет Име
(Роден-Починал) 		Встъпил в длъжност Напуснал длъжност Бележки Друго
Декани на Юридическия факултет на Софийския университет [3]
1 Марко Балабанов
(1837 – 1921) 		1896 1897 Първият декан на Юридическия факултет. Един от първите преподаватели във факултета - по римско право; византийско право и каноническо право. [4] Първият член на Върховния съд. Общественик, държавник и краен русофил в политиката.
2 Антон Каблешков
(1856 – 1917) 		1897 1898 Вторият декан. Племенник на Тодор Каблешков[5] и брат на Никола Каблешков.[6]
3 Бончо Боев
(1859 – 1934) 		1898 1899 Третият декан. Професор и доктор по право от катедрата по финансова наука и статистика. [7] Първият юрист избран за ректор. Управител на БНБ.
4 Петър Данчов
(1857 – 1913) 		1899 1900 Един от първите преподаватели във факултета - по римско право. Doctor juris honoris causa на Женевския университет (1909) по случай 350-годишнината от основаването му. [8] Главен прокурор на Върховния касационен съд; министър на правосъдието и Председател на Върховния касационен съд.
5 Стефан Киров
(1861 – 1948) 		1900 1901 Ректор на Университета. По време на ректорския му мандат избухва университетска криза (1907). Първият декан доживял и преживял Деветосептемврийския преврат.
3 Бончо Боев
(1859 – 1934) 		1901 1902 Създател на Бирническия институт (1892). Член-основател на Българското икономическо дружество (1896). Член на международния статистически институт (1898). [9] За втори път.
6 Георги Данаилов
(1872 – 1939) 		1902 1903 Професор в катедрата по политическа икономия. Народен представител, министър и първи преподавател в България по политическа икономия.
7 Йосиф Фаденхехт
(1873 – 1953) 		1903 1904 Народен представител, министър на правосъдието и председател на Висшия адвокатски съвет след създаването му със Закона за адвокатите (1925). Участва в изработването на законите за адвокатите (1925) и за задълженията и договорите (1950). [10] Един от основателите и ръководителите на Радикалдемократическата партия.
8 Михаил Поповилиев
(1873 – 1928) 		1904 1905 Ректор на Университета. Преподавател по международно право и енциклопедия на правото. [11] Като декан и зам-декан е на практика в ръководството на Юридическия факултет цяло десетилетие в годините 1904-1915.
9 Владимир Моллов
(1873 – 1925) 		1905 1906 Пеналист. Професор в катедрата по наказателно съдопроизводство. [12] Министър сключил спогодбата „Моллов-Кафандарис“.
6 Георги Данаилов
(1872 – 1939) 		1906 1907 Извънреден сенатор на Deutsche Akademie в Мюнхен. Изучавал финансовата организация в Прусия, Баден и Бавария. За втори път.
8 Михаил Поповилиев
(1873 – 1928) 		1907 1909 За втори път, два мандата.
5 Стефан Киров
(1861 – 1948) 		1909 1910 За втори път.
8 Михаил Поповилиев
(1873 – 1928) 		1910 1911 За трети път, четвърти мандат.
5 Стефан Киров
(1861 – 1948) 		1911 1912 За трети път.
8 Михаил Поповилиев
(1873 – 1928) 		1912 1914 За четвърти път, пети и шести мандат.
10 Венелин Ганев
(1880 – 1966) 		1914 1915 Първият декан роден след освобождението на България. Преподавател по философия на правото; енциклопедия на правото и търговско право. Министър на правосъдието, народен представител, регент и основател на Лигата за защита на правата на човека. Висше музикално образование от Женевската консерватория (1901).
11 Петко Стоянов
(1879 – 1973) 		1915 1916 Професор по финансова наука. Един от основателите на Свободния университет (1920); министър на финансите (1944-1945), политик и общественик.
10 Венелин Ганев
(1880 – 1966) 		1916 1918 След мандата му като министър на правосъдието във второто правителство на Теодор Теодоров (1919-1920) участва в Парижката мирна конференция при сключването на Ньойския договор, след която е пълномощен министър във Франция (1920-1922). За втори път за два мандата.
12 Тодор Кулев
(1878 – 1942) 		1918 1919 Пеналист избран за декан. Политик, председател на Народното събрание и министър на правосъдието.
13 Димитър Мишайков
(1883 – 1945) 		1919 1920 Професор в катедрата по статистика. Министър на народното просвещение.
12 Тодор Кулев
(1878 – 1942) 		1920 1921 За втори път.
13 Димитър Мишайков
(1883 – 1945) 		1921 1922 Един от първите преподаватели в България по политическа икономия (1913-1944). [13] За втори път.
12 Тодор Кулев
(1878 – 1942) 		1922 1923 За трети път.
14 Георги Генов
(1883 – 1967) 		1923 1925 Ректор. Юрист – специализант по международно публично право. Академик на БАН, автор на изследване по политическа и дипломатическа история на Източния въпрос. Два мандата.
5 Стефан Киров
(1861 – 1948) 		1925 1926 За четвърти път.
15 Стефан Баламезов
(1883 – 1960) 		1926 1927 Преподавател по конституционно право. На два пъти ректор на Университетата.
16 Любен Диков
(1895 – 1973) 		1927 1929 Преподавател по и ръководител на катедрата по гражданско право. Първият българин – член на Академията за германско право. Предлага за първи Doctor juris honoris causa на Университета - Джорджо дел Векио. Осъден от Народния съд и репресиран. Първият декан и ректор доживял и живял при Живковската конституция.
14 Георги Генов
(1883 – 1967) 		1929 1930 За втори път.
17 Никола Долапчиев
(1897 – 1966) 		1930 1931 Професор и доктор по правни науки в катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство. Ръководител на катедрата 1933-1943 г. Доктор по право на Берлинския университет (1924). Де факто като зам-председател на БАН в периода 1944-1946 г. е председател на Академията, поради отсъствието на Димитър Михалчев. [14]
18 Никола Саранов
(1895 – 1974) 		1931 1932 Професор и доктор по право и ръководител на катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство. Един от създателите на криминалистиката в България. Отстранен от Университета след деветосептемврийския преврат. [15]
19 Димитър Силяновски
(1892 – 1971) 		1932 1933 Професор по гражданско съдопроизводство. Последният юрист избиран за ректор.
20 Любомир Владикин
(1891 – 1948) 		1933 1934 Професор и доктор по правни, държавни и стопански науки. Ръководител на катедрата по общо държавно и българско конституционно право 1938-1944 г. Общественик и писател. Член, секретар и член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели и член на Съюза на българските журналисти. Доктор по държавните науки на Вюрцбургския университет (1924). Доктор по стопанските науки на Виенския университет (1924). Лисансие по право на Сорбоната (1932). Асоцииран член на Академиите на науките на Румъния, Югославия, Гърция и Австрия (1934). Член-кореспондент на Италианската академия на науките (1934). Почетен доктор на Университета в Осло (1939). Почетен доктор на Френската академия (1940).
21 Никола Жабински
(1888 – 1945) 		1934 1935 Професор, доктор и ръководител на катедрата по военнонаказателно право и военнонаказателно съдопроизводство. Доктор на Лайпцигския университет (1914). Началник на криминалната статистика в Главната дирекция на статистиката и член на Кодификационния съвет.
11 Петко Стоянов
(1879 – 1973) 		1935 1936 За втори път.
19 Димитър Силяновски
(1892 – 1971) 		1936 1937 За втори път.
20 Любомир Владикин
(1891 – 1948) 		1937 1938 За втори път.
22 Славчо Загоров
(1898 – 1970) 		1938 1939 Професор по статистика и ръководител на катедрата по статистика (1924-1944). Доктор по държавните науки на Лайпцигския университет (1922). Секретар на Висшия стопански съвет (1923). Главен директор на статистиката (1934-1937). Вещо лице по статистически проучвания на ОН (1939). Професор по статистически проучвания на Станфордския университет (1955). Декан на Факултета по право и държавни науки на Виенския университет (1959-1960). Златен медал на Виена (1969).
23 Христо Тодоров
(1881 – 1954) 		1939 1940 Професор и доктор по социология в катедрата по стопанска история със социология. Доктор по науките на Ерлангенския университет (1910). [16]
24 Петко Венедиков
(1905 – 1995) 		1940 1941 Професор по гражданско и римско право. Ръководител на катедрата по римско право 1937-1950.
25 Константин Бобчев
(1894 – 1976) 		1941 1942 Професор и доктор на държавностопанските науки в катедрата по политическа икономия. Доктор на държавностопанските науки на Фрайбургския университет (1924). [17]
26 Иван Апостолов
(1910 – 1981) 		1942 1943 Професор по гражданско право в катедрата по гражданско право. Отстранен по политически причини от Университета (1949). Член на работна група за изготвяне на Граждански кодекс.
24 Петко Венедиков
(1905 – 1995) 		1943 1945 За втори път за два мандата.
18 Никола Саранов
(1895 – 1974) 		1945 Избран за втори път, но остранен по политически причини. [18]
27 Любен Василев
(1911 – 1971) 		1945 1947 Професор и доктор по гражданско право в катедрата по гражданско право. Директор на института за държавата и правото при БАН (1950-1971).
28 Цеко Торбов
(1899 – 1987) 		1947 1948 Професор, доктор по право и доктор по философия. Секретар на философския клуб и на философското социологическо дружество (1931-1945). Член-основател на Съюза на преводачите в България и чуждестранни философски дружества, като е почетен член на старото немско дружество на Кант. Преводач на български език на трудовете на Имануел Кант. Последният декан избран за академичната година. [19]
29 Любомир Радоилски
(1908 – 1968) 		1948 1952 Професор (1950) и ръководител на катедрата по гражданско право (1959-1968). Председател на славянското дружество в България (1950-1968). [20]
30 Борис Спасов
(1912 – 2002) 		1952 1955 Професор и ръководител на катедрата по държавно право (1952-1983). Околийски съдия в Скопие по време на Втората световна война. [21]
31 Слава Митовска
(1908 – неизвестна дата на смърт) 		1955 1957 Професор в катедрата по международно право и история на международните отношения. Председател на Българската асоциация по морско право. Слава Стефанова Митовска е първата и единствена жена декан на Юридическия факултет. [22]
30 Борис Спасов
(1912 – 2002) 		1957 1958 За втори път.
32 Нисим Меворах
(1891 - 1968) 		1958 1962 Професор и доктор в катедрата по гражданско право. Пълномощен министър във Вашингтон по време когато САЩ прекъсват дипломатическите си отношения с България в началото на студената война (1947-1948). През 1959 г. при деканството на Нисим Меворах българо-американските отношения на дипломатическо ниво са възстановени. [23]
33 Витали Таджер
(1922 - 1999) 		1962 1964 Професор и доктор на юридическите науки.
30 Борис Спасов
(1912 – 2002) 		1964 1966 За трети път.
34 Георги Костадинов
(1919 - 1995) 		1966 1970 Професор и доктор в катедрата по държавноправни и административноправни науки.
35 Стефан Павлов
(1914 – 1993) 		1970 1973 Професор по наказателен процес. [24]
36 Костадин Лютов
(1927 – 1987) 		1973 1977 Професор и доктор по право в катедрата по наказателно право. Главен прокурор в периода 1981-1987 години. [25]
37 Янко Векилов
(1930 – 1984) 		1977 1979 Професор и доктор в катедрата по международно право и международни отношения.
38 Георги Бойчев
(1936 – 2020) 		1979 1983 Професор и доктор на юридическите науки в катедрата по история на държавата и правото. [26]
39 Живко Миланов
(1927 – 2017) 		1983 1989 Професор и доктор по право в катедрата по държавноправни и административноправни науки. [27]
40 Евгени Танчев
(1952 – ) 		1989 1991 Професор и доктор в катедрата по конституционноправни науки. Член на Конституционния съд (2003-2012). [28]
41 Георги Петканов
(1947 – 2015) 		1991 1995 Професор и доктор в катедрата по административноправни науки. Политик и министър на вътрешните работи и на правосъдието. [29]
42 Дончо Хрусанов
(1947 – 2021) 		1995 2003 Професор и доктор в катедрата по административноправни науки. [30]
43 Димитър Токушев
(1946 - ) 		2003 2006 Професор и доктор в катедрата по теория и история на държавата и правото. [31]
44 Тенчо Дундов
(1953 - ) 		2006 2011 Професор и доктор по право в катедрата по теория и история на държавата и правото. [32] Завършил Юридическия факултет на Софийския университет, но хабилитиран като доктор по право във ВИПОНД (1988).
45 Сашо Пенов
(1960 – ) 		2011 2019 Професор и доктор в катедрата по административноправни науки. [33]
46 Даниел Вълчев
(1962 - ) 		2019 Професор в катедра "Теория и история на държавата и правото". [34] Народен представител и министър на образованието и науката.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Списък на деканите на Юридическия факултет
  2. ↑ Списък на деканите
  3. ↑ Заб. Мандатите са дадени последователно, независимо от продължителността им.
  4. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 76-80; ISBN 978-954-07-4413-1
  5. ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 6. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104289. с. 2180.
  6. ↑ Енциклопедия Дарителството; „АНТОН КАБЛЕШКОВ“
  7. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 133-135; ISBN 978-954-07-4413-1
  8. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 259-262; ISBN 978-954-07-4413-1
  9. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 134; ISBN 978-954-07-4413-1
  10. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 942-959; ISBN 978-954-07-4413-1
  11. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 695-700; ISBN 978-954-07-4413-1
  12. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 543-544; ISBN 978-954-07-4413-1
  13. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 539-542; ISBN 978-954-07-4413-1
  14. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 291-296; ISBN 978-954-07-4413-1
  15. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 735-739; ISBN 978-954-07-4413-1
  16. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 918-919; ISBN 978-954-07-4413-1
  17. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 113-116; ISBN 978-954-07-4413-1
  18. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 735-739; ISBN 978-954-07-4413-1
  19. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 926-930; ISBN 978-954-07-4413-1
  20. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 926-930; ISBN 978-954-07-4413-1
  21. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 716-720; ISBN 978-954-07-4413-1
  22. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 844-849; ISBN 978-954-07-4413-1
  23. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 486-489; ISBN 978-954-07-4413-1
  24. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 609-614; ISBN 978-954-07-4413-1
  25. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 450-456; ISBN 978-954-07-4413-1
  26. ↑ Почина проф. Георги Бойчев
  27. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 490-494; ISBN 978-954-07-4413-1
  28. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 898-906; ISBN 978-954-07-4413-1
  29. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 649-653; ISBN 978-954-07-4413-1
  30. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 969-974; ISBN 978-954-07-4413-1
  31. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 921-924; ISBN 978-954-07-4413-1
  32. ↑ Алманах на Юридическия факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски" 1892-2017; стр. 401-405; ISBN 978-954-07-4413-1
  33. ↑ проф. д-р Сашо Пенов
  34. ↑ Биография
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Списък_на_деканите_на_Юридическия_факултет_на_Софийския_университет&oldid=11380023“.