Фетица

Фетица
Πολλά Νερά
— село —
Гърция
40.7169° с. ш. 22.0872° и. д.
Фетица
Централна Македония
40.7169° с. ш. 22.0872° и. д.
Фетица
Берско
40.7169° с. ш. 22.0872° и. д.
Фетица
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемНегуш
Географска областСланица
Надм. височина150 m
Население119 души (2021 г.)

Фетица (на гръцки: Πολλά Νερά, Пола Нера, до 1926 година Φέτσιστα, Фециста или Φέτιτσα, Фетица[1]) е село в Република Гърция, област Централна Македония, дем Негуш (Науса).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 150 m надморска височина в областта Сланица в североизточните склонове на планината Каракамен (Вермио). Отдалечено е на 12 km северно от град Негуш (Науса) и 26 km северно от град Бер (Верия).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

До Негушкото въстание от 1821 година Фетица е българско село, но след опожаряването му във въстанието е изоставено и използвано от власи пастири.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) година във Фетища има 24 власи.[3]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

В 1912 година през Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Фетица остава в Гърция. Данните от гръцките преброявания показват големи вариации, тъй като част от тях са правени през зимата, когато власите зимуват в полето.[2] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Фетица има 50 къщи власи християни.[4]

В 1924 година в селото са заселени 78[2] понтийски гърци бежанци от Турция от околността на град Севастия. В 1928 година Фетица е бежанско селище с 33 бежански семейства и 82 жители бежанци.[5]

През зимата на 1944 година селото е опожарено от германските окупационни войски, а жителите му са разселени.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 514[2] 340[2] 208[2] 217[2] 254[2] 169[2] 185[2] 163[2] 154[6] 139

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 38. (на македонска литературна норма)
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  4. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  5. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. Απογραφή 2001. Εθνική Στατιστική Υπηρεσία Ελλάδος (ΕΣΥΕ), PDF:875 KB → GR-530304 02:Πολλά Νερά, 466 κάτοικοι (σελ. 109/326)