Арабски протести (2010-2012)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вълнения в страните от арабския свят (2010—)
2010-2011 Arab world protests.svg

  Правителството е свалено   Правителството е в оставка   Гражданска война   Сериозни вълнения   Единични случаи на протест   Няма регистрирани инциденти


Извън границите на арабския свят:
  Подобни протести

  Няма инциденти
Страни

Северна Африка и Близък Изток

Дата

декември 2010 —

Причини

корупция, бедност, неравенство, безработица, агфлация, авторитаризъм[1]

Загинали

над 851 (включително самозапалили се)

Ранени

над 6000[2][3][4]

Арабските протести (също се употребяват термините Арабска пролет[5][6], Панара́бска револю́ция[7][8] и Вели́ка ара́бска револю́ция[9][10][11][12][13]) са серия от демонстрации и протести в някои от арабските държави. [14][15] Протестите започват на 18 декември 2010 в Тунис, които са последвани от такива в Египет, в Алжир, в Йемен, в Бахрейн, в Либия и в Йордания.[16][17] С по-малка значимост протести протичат в Мавритания, Саудитска Арабия, Оман, Судан, Сирия, Ирак, Кувейт, Мароко и Западна Сахара.

От другите мюсюлмански страни (в които арабският не е официален език), вълнения обхващат Албания, Кот д'Ивоар, Сомалия, Джибути, Иран, Севернокипърската турска република, Сенегал и др.

Дати на събитията в отделните страни[редактиране | edit source]

Начало на вълненията Страна Край на вълненията Вид на протестите Последствия Брой загинали
17 декември 2010 Flag of Tunisia.svg Тунис 14 януари 2011 Мохамед Буазизи се самозапалва
Масови демонстрации; общонационален протест; нападения върху офиси и владения
Сваляне на правителството
Президентът Бен Али и семейството му бягат от страната на 14 януари 2011 г.
219[18]
28 декември 2010 Flag of Algeria.svg Алжир 24 февруари 2011 Масови демонстрации Абделазиз Бутфлика обявява край на извънредното положение продължило 19 години (3 февруари 2011)[19] 5[20]
13 януари 2011 Flag of Libya.svg Либия 20 октомври 2011 Протести в цялата страна против корупцията и лошите жилищни условия, прераснали в гражданска война Правителството обещава подобряване на жилищните условия и проведеждане на реформи 6000[21]
14 януари 2011 Flag of Jordan.svg Йордания Малки протести Кралят Абдала II разпуска правителството на 1 февруари 2011 г. 0
17 януари 2011 Flag of Mauritania.svg Мавритания 17 януари 2011 Самозапалване 1
17 януари 2011 Flag of Sudan.svg Судан Малки протести 1
17 януари 2011 Flag of Oman.svg Оман Протести, размирици 6 [22]
18 януари 2011 Flag of Yemen.svg Йемен Несъгласие на правителството с политиката на президента[23]
Масови демонстрации[24][25]
Президентът Али Абдула Салех обявява, че няма да се кандидатира за втори срок (2 февруари 2011)[26] 100[27]
21 януари 2011 Саудитска Арабия Саудитска Арабия 29 януари 2011 Самозапалване[28]
Демонстрации[29]
Абдула бин Абдул Азис, кралят на Саудитска Арабия обещава да отдели 16 миллиарда долара за социални помощи[30] 4
21 януари 2011 Flag of Albania.svg Албания Протести, размирици 3[31]
25 януари 2011 Flag of Egypt.svg Египет 11 февруари 2011 Масови протести и въстание Смяна на правителството (29 януари 2011)
Оставка на Хосни Мубарак от поста президента (11 февруари 2011)[32]
384[33]
26 януари 2011 Сирия Сирия Самозапалване 1
28 януари 2011 Севернокипърска турска република Севернокипърска турска република Масови протести 0
20 февруари 2011 Мароко Мароко 20 февруари 2011 Самозапалване, протести[34] 0
1 февруари 2011 Flag of Djibouti.svg Джибути 1 февруари 2011 Малки мирни протести 1
4 февруари, 2011 (официално протестите започват на 14 февруари) Бахрейн Бахрейн Протести, размирици Крал Хамад ибн Иса ал Халифа обявява че правителството ще изплати по 1000 динара на всяко семейство (11 февруари) 7 [35]
10 февруари 2011 Ирак Ирак Демонстрации 14 [36]
13 февруари 2011 Сомалия Сомалия Малки протести 5[37]
14 февруари 2011 Иран Иран Протести, размирици 2
18 февруари 2011 Кувейт Кувейт 19 февруари 2011 Малки протести 0
18 февруари 2011 Flag of Senegal.svg Сенегал Самозапалване 0
26 февруари 2011 Flag of the Sahrawi Arab Democratic Republic.svg Западна Сахара Малки протести, размирици 2
27 февруари 2011 Ливан Ливан Малки протести 0
Общо загинали: 6695

Протести[редактиране | edit source]

Тунис[редактиране | edit source]

Политическа анимация от Карлос Латуф, изобразяваща Хосни Мубарак гледащ ефекта на доминото, започнал от Тунис

На 17 декември 2010 година, Мохамед Буазизи се самозапалва в Сиди Буазид като протест за това, че полицията конфискува плодовете и зеленчуците, които той продава на улицата. Самоубийството му предизвиква огромна вълна от протести на съпричастност срещу корупцията в страната, безработицата и полицейския произвол, цензурата на печата и огромното поскъпване на хранителните продукти. Протестите се превръщат във въстание, след като на 14 януари 2011 г. Бен Али, управлявал страната 23 години, напуска със самолет. Малко преди това правителството обявява бедствено положение, като не позволява на повече от трима души да се събират на едно място. Съставя се преходно правителство, но протестите продължават. Конституционния съд нарежда да се назначат нови избори до 60 дни. Действията на Буазизи отекват в региона: "Има огромен интерес. Египтяните последват примера на Тунис с голямо удоволствие, защото откриват огромни прилики между тяхното положение и това в Тунис."[38]

Алжир[редактиране | edit source]

На 29 декември, схватки с полицията са обявени и в съседен Алжир, в република Алжир, заради протести срещу липсата на жилища. Поне 53 души са ранени, а други 29 арестувани.[39] През януари 2011, заради увеличаването на цените на храните, нови протести изригват по цялата страна[40] за седмица.[41] Като цяло, трима демонстратори са убити, повече от 800 души ранени, и поне 1100 - арестувани. От 12 до 19 януари, вълна на самоубиващи се залива страната, започваща с Мохамед Ауичия в Бордж Менайел като протест срещу жилището на семейството мунеясно? ]. На 13 януари, Мохсен Бутерфиф се самозапалва след среща с кмета на Букадра в Тебеса, който не можел да му предложи работа и къща. Бутерфиф почива няколко дни по-късно, а около 100 младежи протестират след смъртта му, след което губернаторът на провинцията уволнява кмета. Поне десет други самоубийства са обявени до края на седмицата.

На 22 януари Обединението за култура и демокрация организира демонстрация за демократизация на Алжир. Явяват се 300 души, които са разбити от полицията, а 42 души са ранени.

Йордания[редактиране | edit source]

На 14 януари 2011, протести започват и в Аман, столицата на Йордания, Маан, Карак, Салт, Ирбид и други градове. Протестите, водени от търговски обединения и леви партии, идват след Петъчната молитва, и искат оставката на правителството, водено от премиера Самир Рифай.[42] На 21 януари 2011, 5 000 души в Аман участват в най-големите протести досега.[43]

Докато от основната опозиционна партия Фронт за ислямско действие заявяват, че за разлика от протестите в Египет и Тунис, йорданската опозиция не настоява за смяна на управлението в кралството, а за политически реформи, то Мюсюлманското братство се обявява за продължане на протестите. [44][45]

На 1 февруари превителството на Рифай подава оставка и за негов наследник от краля на Йордания е назначен Маруф Бахит. С обръщението си към новия министър-председател, крал Абдулла II апелира за бързи и прозрачни мерки за истински политически реформи, общи реформи и подкрепящи действията в полза на демокрацията. [44]

Египет[редактиране | edit source]

На 16 януари, египетската лира спада на рекордни нива заради протестите.[46] Протестите в египет тогава също водят до собственик на ресторант, Абду Абдел-Монейм Джаафара, който се е самозапалил. На 18 януари, двама други се самоубиват, един адвокат от Кайро и друг 25-годишен безработен в Александрия.[47] Много египтяни създават страници във Фейсбук, искащи 25 януари — египетския "Национален ден на полицията" да бъде ден на революцията срещу мъченията, бедността, корупцията и безработицата".[48]

Потенциалния кандидат за изборите за президент в Египет през 2011, Мохамед Ел Барадей, предупреждава за "експлозия в Тунизийски стил" в страната.[49]

Мавритания[редактиране | edit source]

На 17 януари 2011 г. в столицата на Мавритания - Нуакшот се самозапалва мъж в знак на протест против режима на генерал Мохамед Абдел Азиз. Сутринта 43 годишния Якуб Дахуд спира автомобила си пред зданието на Сената, залива се в колата с леснозапалима течност и се подпалва. Полицията реагира бързо, човекът е изкаран от колата и закаран в болницата с тежки изгаряния по лицето и тялото. По сведения на журналисти, няколко минути преди да се подпали Дахуд им позвънил и ги информирал за намеренията си. Той бил недоволен от политическата ситуация в страната и се обявил срещу управляващия режим. Генерал Мохамед Абдел Азиз взема властта в страната след военен преврат през август 2008 г. и е избран за президент на Ислямска Република Мавритания през юли 2009 г.

Сомалия[редактиране | edit source]

На 13 февруари 2011 г. стотици млади хора участват в демонстрация в Могадишу, столицата на Сомалия против временното федерално правителство на Сомалия начело с президента Шейх Шариф Ахмед и ислямистската въстанническа групировка Харакат ал Шабаб начело с Шейх Ибрахим «ал Афгани», която контролира по-голяма част от страната. Протестиращите заявяват, че протестите ще продължат докато не падне правителството като в Тунис и Египет. Седем човека са арестувани. На 15 февруари силите лоялни на федералното правителство обстрелват протестиращите, в резултат на което загиват четирима и са ранени 11 демонстранти.

Мароко[редактиране | edit source]

По Facebook се призовават протести за 20 февруари. В този ден се провеждат мирни демонстрации в градовете на Мароко с искания за ограничаване властта на краля и приемане на програма за разрешаване на социалните проблеми.

Западна Сахара[редактиране | edit source]

На 26 февруари 2011 г. преминават протести в град Дахла. В резултат на вълненията загиват двама човека, а около 100 са ранени.

Йемен[редактиране | edit source]

Протестите се появяват в много градове в северен и южен Йемен за няколко дни в средата на януари срещу правителствените цели да променят конституцията на Йемен, отказвайки целите като неадекватни, и срещу безработицата и икономическото състояние.[50] Протести на 20 януари включват хиляди протестиращи в Та`из.[50] Протестите в Аден са на 18, 19[51] и 20 януари. Автомобилни гуми са горени, пътища — блокирани, а поне седем души, войници и протестиращи, са ранени. Протести в Сана изглежда да отслабват на 20 януари. Два от протестите се появяват в университета на Сана, с лозунг "Напуснете преди да бъдете принудени да го направите". Лидерът на Йеменския събор за реформи, най-голямата опозиционна партия в Йемен, Мохамед ал-Сабри, казва: "Ние искаме конституционни изменения но ние искаме изменения които не водят до продължение на властта на управляващите и наследството на властта за децата им."

Либия[редактиране | edit source]

Киренайка на картата на Средиземноморието

През нощта на 15 февруари 2011 г. в либийския пристанищен град Бенгази става сблъсък между 500-600 протестиращи с полицията и поддръжниците на правителството. Повод за това става задържането на адвокат правозащитник. Според агенция Associated Press протестиращите скандирали антиправителствени лозунги и призовавали са оставката на премиер-министъра Багдади ал Махмуди. По същото време в столицата се организират митинги в подкрепа на М. Каддафи.

На 17 февруари 2011 г. 213 представителя на интелигенцията поискали оставката на Кадафи, мирен преход в страната и непреследване на демонстрантите. В Ел Байда загиват четири човека, а до края на деня — за 17 убити. Парламентът прекратява работа, а третия по големина град Ел Байда преминава напълно на страната на протестиращите.

Властите на Либия изкарват по улиците на Бенгази войска с бронетехника. Четири танка взимат под охрана зданието на съда. Електричеството е изключено, аеропорта не работи. Част от военните преминават на страната на протестиращите. Демонстрантите подпалват полицейските участъци. До края на 19 февруари се споменават 200 разстреляни и над 800 ранени. Ел Байда е ограден от правителствените войски и подложен на масиран обстрел.

На 20 февруари 2011 г. синът на либийския лидер Саиф Кадафи излезе по националната телевизия и изрази решимост за удържане на властта и постепенни преобразования в страната.[52] На следващия ден се появяват първите съобщения за формиране на гражданско правителство. Най-големите племена в основата на държавното устройство на страната обявиха, че свалят доверието си от режима на Кадафи и застават на страната на протестиращите. Младежки формирования се обявиха против "тиранина Кадафи". В интернет се появиха 11 официални искания на протестиращите. Според Хюман Райтс Уоч жертвите на протестите в Либия до 20 февруари са най-малко 233. [53]

На 21 февруари 2011 г. бойната авиация нанася въздушни удари в столицата Триполи на всеки 20 минути. Според Ал Джазира са загинали над 250 човека.[54] По улиците патрулират банда наемници които стрелят по местните жители. Поддържниците на Кадафи нахлуват в болниците и нападат ранените и медицинския персонал. В града прекъсва тока и има остър недостиг на хранителни продукти. В пряка връзка с Ал Джазира местен жител заяви: "Хората ни измират. Това е политика на изпепелената земя. Къде са Обединените нации, къде е "Амнести интернешънъл?"

На 22 февруари 2011 г. жертвите в Триполи и страната наближават 300. Заговори се за възможни "престъпления против човечеството" в Бенгази.[55] Късно по телемизията Кадафи заявява пълната си решимост да задържи властта. Лигата на арабските държави изключи Либия от участие в общите заседания на представителите на страните членки докато не престане насилието в страната.

На 23 февруари 2011 г. според думите на италианският министър на външните работи Франко Фратини жертвите в Либия надвишават 1000. Източният либийски район Киренайка е напълно в ръцете на протестиращите.[56] Министърът на вътрешните работи подава оставка и призовава по Ал Джазира армията да премине на страната на народното недоволство. Евросъюзът преустанови преговорите с Либия за рамковото споразумение за партньорство и преустанови оръжейните доставки за Либия.[57]

Оман[редактиране | edit source]

В Оман, 200 протестиращи излизат, искайки увеличаване на заплатите и по-ниска цена на живот на 17 януари, протест който шокира репортерите. Досега те смятат Оман за стабилна страна.[58]

Судан[редактиране | edit source]

Судан арестува главата на Популярна Конгресна партия, Хасан ал-Тураби, след като той пледира за подобни протести срещу измамите на изборите, инфлацията и ограничените граждански свободи.[59][60] По това време в Судан се провеждат избори за независимост на Южен Судан.

Джибути[редактиране | edit source]

След няколко протеста от края на януари 2011, над 30 000 души протестират в Джибути на 18 и 19 февруари, когато умират двама души.

Сирия[редактиране | edit source]

Самозапалвания[редактиране | edit source]

След като самозапалването на Мохамед Буазизи в Тунис води до успешно сваляне на режима на Бен Али, се появяват много самозапалили се демонстранти в Арабския свят.

Инциденти със самозапалили се
Държава Име Място Дата на самозапалване Дата на смърт Връзки
1 Алжир Flag of Algeria.svg Мохсен Бутерфиф Букадра 13 януари 2011 16 януари 2011 [61]
2 Алжир Flag of Algeria.svg Ауичия Мохаммад Бордж Менайел 15 януари 2011
[62]
3 Алжир Flag of Algeria.svg Бубакар Бойден Джиджел 15 януари 2011
[63]
4 Алжир Flag of Algeria.svg Мамиер Лотфи Ел Куед 16 януари 2011
[64]
5 Алжир Flag of Algeria.svg Сеноуки Тоуат Мостаганем 16 януари 2011
[62]
6 Мавритания Flag of Mauritania.svg Якоб Оулд Дахуд Тиджикжа 17 януари 2011 22 януари 2011 [65][66]

[62]

7 Египет Flag of Egypt.svg Абду Абдел-Монейм Джафар Шибин ел-Канатер 17 януари 2011
[62]
8 Египет Flag of Egypt.svg Мохамед Фарук Хасан Кайро 18 януари 2011
[67]
9 Египет Flag of Egypt.svg Ахмед Хашим ал Сайед Александрия 18 януари 2011 18 януари 2011 [68][69]
10 Египет Flag of Egypt.svg Мохамед Ашур Сорур Кайро 18 януари 2011
[68]
11 Саудитска Арабия Flag of Saudi Arabia.svg Неидентифициран Самтах 21 януари 2011 21 януари 2011 [70]
"—" обозначава, че човекът е оцелял.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Korotayev A., Zinkina J. Egyptian Revolution: A Demographic Structural Analysis. Entelequia. Revista Interdisciplinar 13 (2011): 139–65.
  2. Lenta.ru: ООН уточнила число жертв переворота в Тунисе
  3. Ennahar Online — Algeria: meeting Saturday of the opposition after the liberalization measures
  4. CNN: Egypt crisis: Eight dead, 896 injured so far in Cairo violence
  5. Арабската пролет струва $75 млрд на икономиките в района
  6. Измина година от началото на Арабската пролет
  7. РБК: Египет в очакване на «Марша на милионите»
  8. Радио Ехото на Москва, Санкт-Петербург: Вълненията в Алжир и Йемен. СМИ говорят за «панарабска» революция
  9. «Съдейки по лекотата, с която Обама предаде Мубарак, тази съдба ще постигне и режима на Саудитска Арабия»: Израел днес
  10. САЩ безгласно предават Близкия Изток под контрола на Иран
  11. Великата арабска националистическа революция
  12. Великата арабска революция
  13. Ъгъл на виждане: Великата арабска революция
  14. Thousands in Yemen Protest Against the Government
  15. Protest spreads in the Middle East - The Big Picture - Boston.com
  16. UPDATE 1-Egypt, Algeria, Jordan risk political unrest -S&P | Reuters
  17. Inspired by Tunisia and Egypt, Yemenis join in anti-government protests
  18. Tunisia protests against Ben Ali left 200 dead, says UN, BBC, February 1, 2011. (англ.)
  19. ((en))  Algeria to lift emergency powers'. // Al-Jazeera, 2011-02-03. Посетен на 2011-02-03.
  20. Ennahar Online — Algeria: meeting Saturday of the opposition after the liberalization measures
  21. Броят на загиналите в Либия достигна 6000 човека
  22. http://english.aljazeera.net/news/middleeast/2011/02/20112288422610894.html
  23. ((en)) Bryan, Angie. Yemeni tribal leader: for Saleh, Saudi involvement in Sa'ada comes not a moment too soon. // WikiLeaks, 2009-12-28. WikiLeaks cable:09SANAA2279. Посетен на 2011-01-31.
  24. ((en))  Yemenis in anti-president protest. // Irish Times, January 27, 2011.
  25. ((en)) BAKRI, NADA. Thousands in Yemen Protest Against the Government. // The New York Times, 27 Jan 2011.
  26. ((en))  Yemen President Ali Abdullah Saleh 'to quit in 2013'. // BBC News, 2011-02-02. Посетен на 2011-02-02.
  27. В Йемене убиты 30 манифестантов
  28. ((en))  Man dies after setting himself on fire in Saudi Arabia. // BBC News, 23 January 2011. Посетен на 23 January 2011.
  29. ((en))  Flood sparks rare action. // Montreal Gazette, 29 January 2011. Посетен на 29 January 2011.
  30. Saudi Arabia’s King Abdullah promises $36 billion in benefits
  31. http://www.rian.ru/incidents/20110121/324693561.html
  32. Лента.ру: Мубарак ушел в отставку
  33. время переворота в Египет загиват 384 человека(англ.)
  34. Region’s Protests Spread to Morocco — WSJ.com
  35. Броя на жертвите на размириците достига седем човека | В света | Лента новостей «РИА Новости»
  36. 14 killed on Iraq 'Day of Rage'
  37. Somalia — Government Forces Fire on Demonstrators, Killing 5 — NYTimes.com
  38. Westcott, Kathryn. Why do people set themselves on fire?. // BBC News, 2011-01-18. Посетен на 2011-01-26.
  39. Scores hurt in Algeria protests – Africa. // Al Jazeera English, 2010-12-30. Посетен на 2011-01-14.
  40. Price protests erupt across Algeria – Africa. // Al Jazeera English, 2011-01-07. Посетен на 2011-01-14.
  41. Anger in Algeria – Africa. // Al Jazeera English, 2011-01-07. Посетен на 2011-01-14.
  42. Jordanians march against inflation – Middle East. // Al Jazeera English. Посетен на 2011-01-15.
  43. al-Khalidi, Suleiman. Thousands of Jordanians protest economic conditions. // Reuters, 2011-01-21. Посетен на 2011-01-21.
  44. а б Йордания с нов премиер, Дарик радио, 1 февруари 2011
  45. Johnny McDevitt. Jordanians protest against soaring food prices. //
  46. Namatalla, Ahmed A. Egypt Stocks Drop Most in Six Weeks on Concern Tunisia Unrest May Spread. // Bloomberg, 2011-01-16. Посетен на 2011-01-26.
  47. Egyptian man dies after setting himself alight. // BBC News, 2011-01-19. Посетен на 2011-01-26.
  48. Man sets himself on fire in Cairo protest. //
  49. Jack Shenker. Warning Egypt could follow Tunisia. //
  50. а б Protests erupt in Yemen, president offers reform. // Reuters, 2011-01-11. Посетен на 2011-01-20.
  51. Seven people wounded in Aden province. // List of newspapers in Yemen, 2011-01-20. Посетен на 2011-01-20.
  52. http://africa.actualno.com/news_336587.html
  53. Libya: Governments Should Demand End to Unlawful Killings: Update: Death Toll Up to At Least 233, видяно на 22. февруари 2011
  54. 160 убити при въздушни удари на войските на Кадафи над Триполи
  55. Жертвите в Либия достигат до 300
  56. Фратини: Убитите в Либия са над 1000
  57. http://africa.actualno.com/news_336961.html
  58. Oman protestors call for fight against corruption - Culture & Society. // ArabianBusiness.com. Посетен на 2011-01-29.
  59. Sudan opposition leader arrested. // PressTV, 2011-01-19. Посетен на 2011-01-26.
  60. Al-Turabi arrested in Khartoum. // Al Jazeera, 2011-01-17. Посетен на 2011-01-26.
  61. Tunisia triggers copycat suicides. // Al Jazeera, 17 January 2011. Посетен на 17 January 2011.
  62. а б в г Tunisia copycat burnings in 3 North African countries. // The Jordan Times, http://www.jordantimes.com/,+18 January 2011. Посетен на 18 January 2011.
  63. Yacoub Ould Dahoud, Self-Immolation Victim, Is Part Of Growing Trend. // The Huffington Post, http://www.huffingtonpost.com/,+17 January 2011. Посетен на 17 January 2011.
  64. Algerian father of four sets himself on fire to protest government. // Monsters and Critics, http://www.monstersandcritics.com/,+17 January 2011. Архив на оригинала от 4 January 2013. Посетен на 17 January 2011.
  65. Wikiwix's cache. // Wikiwix.com, 2011-01-17. Посетен на 2011-01-26.
  66. Mauritanie: mécontent du régime, un homme s'immole par le feu à Nouakchott. // Le Parisien, 2011-01-17. Посетен на 2011-01-26.
  67. Dina Zayed. Egyptians set themselves ablaze after Tunisia unrest. // Reuters, http://www.reuters.com/,+18 January 2011. Посетен на 18 January 2011.
  68. а б Tunisia new government is fractured by resignations. // yalibnan, http://www.yalibnan.com/,+18 January 2011. Посетен на 18 January 2011.
  69. Mother of Ahmed Hashim al-Sayyed. // Yahoo, http://news.yahoo.com/,+18 January 2011. Посетен на 18 January 2011.
  70. Man dies after setting himself on fire in Saudi Arabia. // BBC News, http://www.bbc.co.uk/,+23 January 2011. Посетен на 23 January 2011.; Mohideen Mifthah. Man dies in possible first self-immolation in Saudi. // The Sunday Times, http://sundaytimes.lk/,+22 January 2011. Посетен на 23 January 2011.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „2010–2011 Arab World protests“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.