Афонсу де Албукерке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Афонсу де Албукерке
португалски адмирал
Афонсу де Албукерке 
Роден: 1453
Аландра, Португалия
Починал: 16 декември 1515
Индийски океан

Афонсу де Албукерке (на португалски: Afonso de Albuquerque), наричан още Велики и Португалския Марс, е португалски адмирал. Неговите експедиции в Индийския океан поставят основите на португалската колониална империя.

Ранни години 1453-1503[редактиране | edit source]

Афонсу де Албукерке е роден през 1453 г. в Аландра, близо до Лисабон. По линия на баща си Гонсалу, който заема висок пост в кралския двор, той е свързан чрез незаконен произход с португалското кралско семейство.

Албукерке се обучава в двора на крал Афонсу V, а след неговата смърт за известно време е на служба в армията в Африка. След завръщането си е на служба в двора на Жуау II.

Експедиции в Индиите[редактиране | edit source]

Първа експедиция (1503-1504)[редактиране | edit source]

През 1503 г., четири години след завръщането на Вашку да Гама от първото потешествие до Индия, Афонсу де Албукерке заминава за пръв път към Индиите, които се превръщат в сцена на бъдещите му триумфи. Придружаван от своя родственик Франсишку, той заобикаля нос Добра Надежда открива остров Честърфилд (16º21`ю.ш., 43º58`и.д.) и достига до Индия. Там той помага на владетеля на Кочин да затвърди властта си, получавайки в замяна разрешение да построи португалска крепост в града. С това той поставя основите на португалската империя в региона.

Операции в Персийския залив и Малабар (1507-1508)[редактиране | edit source]

Албукерке се завръща в Португалия през юли 1504 г. и е приет от крал Мануел I. Той му поверява командването на група от пет кораба, част от по-голям флот от 16 съда, който заминава за Индия през 1506 г. под командването на Тристан да Куня. След поредица успешни нападения на арабските градове по източния бряг на Африка, Албукерке се отделя от да Куня и заминава с корабите си към остров Ормуз в Персийския залив, по това време един от главните центрове на търговията в Изтока. Той пристига там на 25 септември 1507 г. и установява контрол над острова, но не успява да го задържи за дълго.

Със своя флот, нарастнал до 8 кораба, Албукерке достига Малабарския бряг в края на 1508 г. и незабавно обявява, че кралят му е наредил да заеме мястото на губернатора Франсишку де Алмейда. Губернаторът отказва да приеме пълномощията на Албукерке и го изпраща в затвора, откъдето е освободен три месеца по-късно след пристигането на нов флот от Португалия през ноември 1509 година. Алмейда се връща в Европа, а Албукерке веднага демонстрира своята енергичност. След постъпването на новата си длъжност Албукерке започва да строи португалски крепости по западния бряг на Индостан и неговите кораби господстват над големите индийски пристанищни градове. Нито един търговски кораб не смее да плава в Индийския океан без португалски паспорт, тъй като португалски военни кораби охраняват важните морски пътища, водещи към бреговете на Индия, потопяват и пленяват кораби, плаващи в тези води без тяхно разрешение, а с моряците се разправят като с пирати. Арабските пристанищни градове по крайбрежието на Източна Африка са задължени да плащат данък на португалците. Те проникват в Червено море, завързват търговия с християнска Етиопия, нападат западните арабски пристанища и започват разузнаване във вътрешните райони на Африканския континент.

Операции в Гоа и Малака (1510-1511)[редактиране | edit source]

Малко след неуспешно нападение на Каликут през януари 1510 г., в което самият Албукерке е тежко ранен, той обсажда и превзема Гоа (март 1510). Албукерке не успява да задържи града и го изоставя през август, но в края на ноември се връща с подкрепления и установява траен контрол над него. Гоа, която остава португалско владение до 1961, се превръща в център на португалските владения в Азия.

На следващата година Албукерке с флотилия от 19 кораба и около 1400 войници се насочва към султаната Малака, който е завладян на 24 август 1511 г. след тежка борба. Адмиралът остава в града близо година, за да укрепи позициите на португалската корона. На брега на Малака Албукерке основава наблюдателен пункт, чрез който португалците спират всички преминаващи през протока кораби, но не ги ограбват, а поставят на всеки от тях по един португалски моряк, който впоследствие докладва за морските търговски пътища в района. По този начин португалците узнават за пътищата водещи към хилядите острови на Индонезия и за богатите на подправки Молукски о-ви.

Последни години (1511-1515)[редактиране | edit source]

В края на 1511 г. Албукерке заминава обратно за Малабар. По пътя при силна буря неговият кораб, „Флор де ла Мар“, превозващ натрупаните при завоюването на Малака съкровища, потъва и самият той едва оцелява. През септември 1512 г. пристига в Гоа, където потушава едно въстание и укрепва града.

Афонсу де Албукерке получава нареждане от правителството да предприеме експедиция в Червено море и да установи там португалски контрол. През 1513 г. той обсажда Аден, но е отблъснат. След това ръководи първия европейски флот, навлязъл в Червено море, но не постига особени успехи. Твърди се[кой го твърди?], че планирал оклоняването на течението на река Нил, за да унищожи икономически Египет.

Последното военно начинание на Албукерке е второто нападение на Ормуз през 1515. Островът се предава без съпротива и този път остава в португалски ръце до 1622.

Наследството на Албукерке[редактиране | edit source]

В края на кариерата си Албукерке изпада в немилост. Той има врагове в португалския двор, които не пропускат възможност да настройват крал Мануел срещу него, а и неговото неразумно и тиранично поведение до голяма степен им помага. При завръщането си в Гоа след операцията в Ормуз Албукерке среща кораб от Европа, носещ заповед за смяната му с неговия личен враг Лопу Соареш де Албергария. Това е тежък удар за него и той умира на кораба си на 16 декември 1515.

Преди смъртта си Албукерке пише изпълнено с достойнство и вълнение писмо до краля, в което защитава поведението си и настова синът му да получи почестите и наградите, които по право се падат на него. Тялото на Афонсу де Албукерке е погребано в Гоа.

Крал Мануел I, убеден със закъснение във верността на Албукерке и опитващ се да изкупи вината си, оказва големи почести на Афонсу, сина на адмирала. Той от своя страна публикува част от бележките на баща си под заглавие „Commentarios do Grande Affonso d'Alboquerque“.

Индийците в Гоа дълго помнят управлението на Афонсу де Албукерке като благословен период и посещават гроба му, за да се молят да им помогне срещу подтисничеството на неговите наследници.

Източници[редактиране | edit source]

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец XV – середина XVII в.), М., 1983 г., стр. 85, 90-91, 93. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
WP-TranslationProject TwoFlags.svgТази статия включва текст, преведен от статията „Afonso de Albuquerque“ в Уикипедия на английски (автори).