Байко Бърнев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Байко Бърнев
български военен ветеринарен лекар
Семеен портрет на д-р Байко Бърнев и съпругата му Димитрина
Семеен портрет на д-р Байко Бърнев и съпругата му Димитрина
Роден
Починал
4 юли 1957 г.
Етносбългари
Работилветеринарен лекар
Семейство
СъпругаДимитрина д-р Бърнева
ДецаБърни Бърнев, Маргарита Байкова

Байко Бърнев Байков е български ветеринарен лекар, един от основоположниците на ветеринарномедицинската професия в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в на 16 август 1865 г. в град Осман пазар (от 1934 г. – Омуртаг). Първоначално учи в родния си град. Завършва Априловската гимназия в Габрово (1887). Доброволец в Ученическия легион по време на Сръбско-българската война (1885) [1]. Следва ветеринарна медицина в Лион (Франция) като държавен стипендиант от втория випуск ветеринарни лекари, следвали в чужбина. Завършва през 1892 г.[2]

Д-р Байко Бърнев се завръща в България и получава право на „свободна практика по ветеринарство“ от Гражданската санитарна дирекция при Министерството на вътрешните дела (1892). Назначен е за временно завеждащ погранична ветеринарна служба в митницата при с. Чифуткьой (дн. Йовково) на българо-румънската граница. Той е първият титулярен пограничен ветеринарен лекар във Варненски окръг. Преназначен е в Свищов на длъжност окръжен ветеринарен лекар. Отбива редовната си военна служба в Шумен (1893-1894). След това става пограничен ветеринарен лекар във Варна. През 1895 г. във "Варненски общински вестник" д-р Бърнев за пръв път в България регистрира болестта червенка[4] по свинете при преглед на месо от Варненската скотобойна.[3] Преназначен на длъжност пограничен ветеринарен лекар в Балчик (1896). През 1903 г. е изпратен на занятия по бактериология за повишаване на квалификацията си във Ветеринарно санитарна станция – София. Д-р Бърнев работи като окръжен ветеринарен лекар в Бургас (1905-1908). Премества се в Шумен (1908-1911), където градското общинско управление му дава възнаграждение от 100 лв. месечно и право да използва градския файтон за отиване и връщане до градската скотобойна. [4] С височайша заповед № 1 от 1 януари 1912 г., подписана от министъра на войната генерал-майор Никифор Никифоров, д-р Бърнев е назначен за ветеринарен лекар с чин подпоручик в Ремонтното конско депо „Кабиюк“ край Шумен. През Първата световна война служи във Втори гаубичен полк като полкови ветеринарен лекар. По-късно е командирован в Моравската област в Сърбия. Демобилизира се с чин майор. След края на войната д-р Бърнев е назначен за първостепенен околийски ветеринарен лекар в Нови пазар (1921-1925). Там поставя началото на организираната ветеринарна дейност и се бори с редица остри заразни болести като шап, класическа чума по свинете и др.[5] Известно време работи и в родния си Омуртаг. Наред с ветеринарната си практика лекува и кожни болести при хората.

Д-р Байко Бърнев умира в Омуртаг на 4 юли 1957 г. на 93 годишна възраст.

Негови писма, фотографии[6] и картини[7] се съхраняват във фонда на Историческия музей - Омуртаг, а дипломата му за висше ветеринарно-медицинско образование, подписана от министъра на земеделието на република Франция,[8] заповеди и служебна кореспонденция - в Националния земеделски музей [5].

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на ордени „За заслуга“ и „За гражданска заслуга“ V степен, възпоменателен медал „25 години от Априлското въстание“, възпоменателен кръст „За независимостта на България – 1908“, медали за участието му в Балканската война и Първата световна война.

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

Майка му Мария била родена в Сливен. Баща му Бърни Байков бил земеделец и търговец. Известен с прякора „Бърни скръндзата“, той забранил на сина си да учи право и да стане адвокат, защото „Хайдутин вкъщи не искам!“. След дълги увещания разрешил на Байко да следва ветеринарна медицина, и то защото му казал, че обучението е само четири години, а не пет, както е било в действителност. Когато обаче изтекли четирите години, а студентът не се завърнал, баща му спрял да изпраща пари. Йорданка, омъжената сестра на Байко Бърнев, продала накитите си и изпратила парите на брат си във Франция, за да може да завърши висшето си образование. Д-р Байко Бърнев и съпругата му Димитрина имат син, учителя Бърни Бърнев и дъщеря - Маргарита Байкова (1922-2020), която завършва философия в Софийския университет.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Габровска Доброволческа ученическа чета – ученически легион, http://saedinenieto.bg/, посетен на 15 декември 2023 г.
  2. ↑ а б Тошев, Мирослав. Доктор Байко Бърнев - един от основоположниците на ветеринарномедицинската професия в България. - Трети симпозиум по история на ветеринарната медицина. Стара Загора, 2003, 313-317.
  3. ↑ Стаматов, Тодор. Още за приоритета на първото доказване на червенка по свинете в България. - Ветеринарна сбирка: месечно списание по ветеринарна медицина и скотовъдство. - ISSN 0205-3829, 9-10, 1999, с. 28-29.
  4. ↑ Протокол № 28 от 20 юни 1909 г. на Градско общинско управление – Шумен. ДА- Шумен, ф. 34К, оп. 1, а.е. 5, л. 146. [1]
  5. ↑ История на фондообразувателя „Околийска ветеринарна лечебница – Нови пазар (1900–1944)“. ДА- Шумен, ф. 601К.[2]
  6. ↑ Тошев, Мирослав. Из душевния мир на старите османпазарлии. Образи и слова от фронта на Първата световна война. – Известия на Регионален исторически музей – Габрово, V, 2017 [3], 161-175.
  7. ↑ Тошев, Мирослав. Четиридесет години Исторически музей – Омуртаг. Велико Търново, 2014, с. 69, 73.
  8. ↑ Тошев, Мирослав. Д-р Байко Бърнев - един от редовите строители на едновремешна България - Будител: българското списание за история, археология и памет. ISSN - 1312-7829. 2, 2022, с. 84.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Медицина“         Портал „Медицина“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Байко_Бърнев&oldid=12166005“.