Направо към съдържанието

Колин Фърт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Колин Фърт
Colin Firth
британски актьор
Фърт на Сан Диего Комик-Кон през 2014 г.
Фърт на Сан Диего Комик-Кон през 2014 г.
Роден
Колин Андрю Фърт
Учил вНационален младежки театър (Лондон)
Драматичен център на Лондон
Работилактьор, продуцент
Актьорска кариера
Активностот 1983 г.
ОскариНай-добра мъжка роля:
2011 „Речта на краля“
Златен глобусНай-добър актьор в драма:
2011 „Речта на краля“
БАФТАНай-добър актьор:
2009 „Самотен мъж“
2011 „Речта на краля“
Други награди„Сателит“, „Европейски филмови награди“
Семейство
СъпругаЛивия Джуджоли (1997 – 2021)
ПартньорМег Тили (1989 – 1994)
ДецаУилям Джоузеф Фърт
Лука Фърт
Матео Фърт
Подпис
Уебсайт
Колин Фърт в Общомедия

Колин Андрю Фърт, CBE (на английски: Colin Andrew Firth) е британски театрален и филмов актьор и продуцент.

В средата на 80-те години е идентифициран с групата изгряващи млади британски актьори,[1] изпълнявайки предизвикателна поредица от роли, включително главни роли в игралните филми A Month in the Country (1987), Tumbledown (1988) и „˞Валмон“ (1989). Неговият образ на г-н Дарси в „Гордост и предразсъдъци“ – телевизионна адаптация от 1995 г. на романа на Джейн Остин води до широко внимание и до роли в по-известни филми като „Английският пациент“ (1996), „Влюбеният Шекспир“ (1998), „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (2002), „Момичето с перлената обица“ (2003) и „Наистина любов“ (2003), ролята на Марк Дарси в романтичните комедии „Дневникът на Бриджит Джоунс“ (2001), „Бриджит Джоунс: На ръба на разума“ (2004) и „Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта“ (2016), и тази на Хари Брайт в музикалните комедии „Mamma Mia!“ (2008) и „Отново заедно!“ (2018).

През 2009 г. Фърт получава международно признание за изпълнението си във филма на Том Форд „Самотен мъж“, за което печели наградата на БАФТА и Купа „Волпи“ за най-добър актьор и получава първата си номинация за „Оскар“. През 2010 г. превъплъщението му в крал Джордж VI във филма на Том Хупър „Речта на краля“ му печели „Оскар“ за най-добър актьор.[2] Впоследствие той се появява като агента на МИ6 Бил Хейдън в „Дама, поп, асо, шпионин“ (2011) и като таен агент Хари Харт / агент Галахад в „Kingsman: Тайните служби“ (2014) и неговото продължение „Kingsman: Златният кръг“ (2017). Оттогава той се появява в музикалния фентъзи филм „Мери Попинз се завръща“ (2018), военния филм „1917“ (2019) и романтичния филм „Пътуване към спомените“ (2020). Той също така е известен с изпълненията си в телевизията, включително във филма „Заговор“ на Би Би Си (2001) и в министериала The Staircase (2022) на Хоум Бокс Офис, получавайки номинации за наградата „Еми“ в праймтайм за всеки от тях.

През 2012 г. основава продуцентската компания „Рейндог Филмс“, където работи като продуцент на „Война на дронове“ (2015) и Loving (2016). Неговите филми печелят повече от 3 млрд. долара от 42 издания по целия свят.[3] Фърт води кампании за правата на коренното население и е член на организацията за защита на човешките права „Сървайвал Интернешънъл“. Той също така води кампании по въпросите на търсещите убежище, правата на бежанците и околната среда. Поръчва и е съавтор на научно изследване на разликите в структурата на мозъка между хора с различни политически ориентации.[4]

Носител е на различни награди, включително Награда на филмовата академия на САЩ, две награди на БАФТА, Наградата „Златен глобус“, две „Европейски филмови награди“, Награда „Сателит“ и три награди на Гилдията на актьорите. През 2011 г. е номиниран за Командор на Ордена на Британската империя от кралица Елизабет II в Бъкингамския дворец за заслугите му към драматургията.[5][6] Същата година получава звезда на Холивудската алея на славата и се появява в списъка на 100-те най-влиятелни хора в света на списание „Тайм“.[7]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Фърт е роден в село Грейшот, Хампшър.[8] Майка му Шърли Джийн (по баща Ролс), е лектор по сравнително религиознание в колежа „Крал Алфред“ (сега Университет на Уинчестър), а баща му Дейвид Норман Луис Фърт, е преподавател по история в същия колеж и служител по образованието на нигерийското правителство.[9][10][11] Фърт е най-голямото от три децаː сестра му Кейт е актриса и гласов треньор, а брат му Джонатан също е актьор.[12] Неговите баба и дядо по майчина линия са свещеници конгрегашанци, а дядо му по бащина линия е англикански свещеник. Те извършват мисионерска работа в чужбина и двамата му родители са родени и прекарват част от детството си в Индия.[13][14][15]

Като дете Фърт често пътува поради работата на родителите си, прекарвайки няколко години в Нигерия.[16] Когато е на 11 г., живее в Сейнт Луис, Мисури, което описва като труден период.[17] При завръщането си в Англия учи в средното училище „Монтгомъри ъф Аламейн“ (днес „Кингс Скул“), което по това време е държавно общообразователно училище в Уинчестър, Хампшър. Той е обект на тормоз. За да се противопостави на това, той възприема хампшърски акцент на местната работническа класа и имитира липсата на интерес на своите съученици към учебната работа.[18]

Фърт започва да посещава драматични семинари на 10-годишна възраст и на 14 г. решава да бъде професионален актьор. До гимназията не харесва училището и го смята за скучно.[19] Въпреки това в Колеж „Бартън Певърил“ в Истли, Хампшър, ентусиазирана учителка Пени Едуардс събужда любовта му към английската литература и Фърт казва, че двете години, прекарани там, са сред най-щастливите в живота му.[20]

След матурата се премества в Лондон и се присъединява към Националния младежки театър, където създава много контакти и получава работа в гардеробния отдел в Националния театър.[21] Впоследствие учи в Драматичния център в Лондон.[22]

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

1983 – 1995 г.: Ранна работа и пробив

[редактиране | редактиране на кода]

Играейки Хамлет в продукцията на Драматичния център на Лондон в края на годината, Фърт е забелязан от драматурга Джулиан Мичъл, който го избира за ролята на гей и амбициозен частен ученик Гай Бенет в продукцията на Театър „Уест Енд“ от 1983 г. на пиесата Another Country. През 1984 г. Фърт прави филмовия си дебют като Томи Джъд – хетеросексуалния училищен приятел на Гай Бенет (Рупърт Евърет), в екранната адаптация на същата пиеса.[23][24] Това е началото на дългогодишна публична вражда между Фърт и Еверет, която в крайна сметка е разрешена.[25] Той участва със сър Лорънс Оливие в минисериала „Изгубени империи“ (1986) – телевизионна адаптация на романа на Джон Пристли.[26]

През 1987 г. Фърт и други изгряващи британски актьори като Тим Рот, Брус Пейн и Пол Макган са наречени „Брит глутница“ (на англ. Brit Pack).[27] През същата година той се появява с Кенет Брана във филмовата версия на „Месец на село“ на Джоузеф Лойд Кар.[28] Той изобразява реалния британски войник Робърт Лорънс, МС, в драматизацията на Би Би Си от 1988 г. Tumbledown. Лорънс е тежко ранен в битката при планината Тъмбълдаун по време на Фолкландската война и филмът описва подробно борбите му да се приспособи към увреждането си, докато се сблъсква с безразличието на правителството и обществеността. По онова време това предизвиква полемика, като критиките идват от левите и десните страни на политическия спектър.[29] Въпреки това изпълнението носи на Фърт наградата за най-добър актьор на Кралското телевизионно дружество и номинацията за телевизионната награда на БАФТА през 1989 г.[30] През 1989 г. той играе главната роля във филма „Валмон“ на Милош Форман, базиран на романа „Опасни връзки“.[31] Излязъл само година след филма „Опасни връзки“, той не оказва голямо влияние в сравнение с него. През същата година актьорът също играе параноичен, социално неудобен герой в аржентинския психологически трилър „Апартамент нула“.[32]

Фърт най-накрая се превръща в британско име с ролята си на високомерния аристократ г-н Дарси в телевизионната адаптация на Би Би Си от 1995 г. на романа „Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин. Сериалът има международен успех и неочаквано издига Фърт до звезда,[33] отчасти поради сцена, която не е от романа, в която той излиза от езеро, плувайки с мокра риза.[34] Въпреки че няма против да бъде признат за „романтичен идол като Дарси с тлеещ сексуален облик“[35] в роля, която „официално го превърна в предизвикваща сърцебиене“,[36] той изразява желание да не бъде свързван с „Гордост и предразсъдъци“ завинаги.[37] Следователно той не желае да приема подобни роли.[38]

1996 – 2008 г.: Романтични и ансамблови филми

[редактиране | редактиране на кода]

За известно време изглежда, че г-н Дарси ще засенчи останалата част от кариерата на Фърт и има хумористични намеци за ролята в следващите му пет филма.[39] Най-забележителното е избирането му за ролята на влюбения Марк Дарси във филмовата адаптация на романа „Дневникът на Бриджит Джоунс“, която сама по себе си е съвременен преразказ на „Гордост и предразсъдъци“. Фърт приема ролята, тъй като я вижда като възможност да осмее героя си г-н Дарси.[40] Филмът е много успешен [41] и добре харесан от критиката.[42] Продължението от 2004 г. „Бриджит Джоунсː На ръба на разума“ е предимно критикувано от критиците,[43] но все пак е финансово успешно.

Преди това Фърт има значителна поддържаща роля в „Английският пациент“ (1996) като съпруг на героинята на Кристин Скот Томас, чиято ревност от нейната изневяра води до трагедия. През същата година той играе и съпруга на героя на сестрата на Кристин, Серина Скот Томас, в телевизионния минисериал Nostromo. Той има части в леки романтични исторически драми като „Влюбеният Шекспир“ (1998), „Относителни ценности“ (2000) и „Колко е важно да бъдеш сериозен“ (2002). Той се появява в няколко телевизионни продукции, включително „Донован Куик“ (актуализирана версия на Дон Кихот) (1999),[44] и има по-сериозна роля като д-р Вилхелм Щукарт в „Заговор“ (2001), засягаща нацистката Ванзейска конференция, за която той е номиниран за наградата „Еми“ в праймтайм[45]

Фърт участва в звездния състав на филма на Ричард Къртис „Наистина любов“ (2003) – друг финансов успех[46], който разделя критиците.[47][48] Той също така играе романтична главна роля в „Извор на надежда“, но получава много лоши отзиви[49][50] и не оказва голямо влияние в боксофиса.[51] Той играе ролята на бащата на героя на Аманда Байнс в тийнейджърската комедия от 2003 г. „Какво искат момичетата“, базирана на пиесата The Reluctant Debutante.[52] Той играе и художника Йоханес Вермер срещу Скарлет Йохансон във филма „Момичето с перлената обица“ от 2003 г.; някои критици хвалят финеса[53] и разкошните визуализации на филма,[54] докато други го намират за почти сдържан, досаден и лишен от емоции.[55] Въпреки това получава предимно положителни отзиви, има умерен успех[56] и спечели няколко награди и номинации.

През 2005 г. Фърт се появява в „Бавачката Макфий“ с Ема Томпсън, в който той играе затруднен овдовял баща, това е рядко начинание за него във фентъзи жанра.[57] Той също така се появява в „Къде се крие истината“ – завръщане към някои от по-мрачните му, по-интензивни ранни роли, които включват прословута сцена с бисексуална оргия.[58] Други филми от това време включват „Тя ме откри“ (2007) с Хелън Хънт и „Последният легион“ (2007) с Айшвария Рай.

През 2008 г. Фърт играе възрастния Блейк Морисън, който си спомня трудната си връзка с болния си баща във филмовата адаптация на мемоарите на Морисън „Кога за последно видя баща си?“. Като цяло получава положителни отзиви.[59][60][61][62][63]

Филмовата адаптация на „Mamma Mia!“ (2008) е първият опит на Фърт в мюзикълите. Той описва преживяването като „малко нервно разкъсващо“[64], но вярва, че се е отървал леко, като му е възложена задачата да изпълни една от по-малко взискателните песни – Our Last Summer.[65] Mamma Miaǃ става най-касовият британски филм на всички времена,[66] който печели над 600 млн. долара по целия свят.[67] Подобно на „Наистина любов“ той поляризира критиците.[68][69][70] Същата година Фърт участва и в „Семейна война“, показан на Филмовия фестивал в Рим с отлични отзиви.[71] Той участва в „Генуа“, чиято премиера беше на Международния филмов фестивал в Торонто през 2008 г.[72] През 2009 г. Фърт се появява в „Коледна песен“ – адаптация на романа на Чарлз Дикенс, използваща процедурата за улавяне на движението, където играе оптимистичния племенник на Скрудж, Фред.[73]

2009 – 2011 г.: Критичен успех

[редактиране | редактиране на кода]

На 66-ия Международен филмов фестивал във Венеция през 2009 г. Фърт получава Купа „Волпи“ за най-добър актьор за ролята си в режисьорския дебют на Том Форд „Самотен мъж“ като професор в колеж, който се бори със самотата след смъртта на своята дългогодишна партньорка. Изпълнението му му носи най-добрите отзиви в кариерата му и номинации за „Оскар“, „Златен глобус“, Наградата на Гилдията на актьорите, Наградата на БАФТА и на BFCA, като печели Наградата на БАФТА за най-добър актьор в главна роля през февруари 2010 г.[74]

Фърт получава звезда на Холивудската алея на славата през 2011 г.

Фърт участва във филма от 2010 г. „Речта на краля“ като принц Албърт, херцог на Йорк/крал Джордж VI, описвайки усилията му да преодолее говорния си дефект, докато става монарх на Обединеното кралство в края на 1936 г. Филмът е аплодиран на Международния филмов фестивал в Торонто (TIFF).[75] Прожекцията на филма на фестивала съвпада с 50-ия рожден ден на Фърт и е наречена „най-добрият подарък за 50-ия рожден ден“. На 16 януари 2011 г. той печели „Златен глобус“ за изпълнението си във филма в категорията за най-добър актьор в драма. Гилдията на киноактьорите му присъжда наградата за най-добър актьор на 30 януари 2011 г.[76] През февруари 2011 г. той печели втората си поредна награда за най-добър актьор на наградите на БАФТА за 2011 г.[77] и получава „Оскар“ за най-добра мъжка роля на 27 февруари 2011 г.[78] Филмът спечели 414 211 549 долара в световен мащаб.[79]

Фърт се появява като старшия британски таен агент Бил Хейдън в адаптацията от 2011 г. на романа на Джон льо Каре „Дама, поп, асо, шпионин“, режисирана от Томас Алфредсън и с участието на Гари Олдман, Бенедикт Къмбърбач, Том Харди, Марк Стронг и Джон Хърт.[80] Събира предимно отлични отзиви.[81][82][83][84]

2012 – 2022 г.: Утвърден актьор

[редактиране | редактиране на кода]

През май 2011 г. Фърт започва снимките на „Гамбит“ - римейк на криминалния филм от 60-те г., в ролята, първоначално изиграна от Майкъл Кейн. Той е пуснат в Обединеното кралство през ноември 2012 г. и е финансов и критичен провал.[85][86][87] През 2012 г. Фърт съосновава „Рейндог Филмс“ с изпълнителния директор на британската музикална индустрия и предприемач Гед Дохърти.[88] Първият му игрален филм „Война на дронове“, за който Фърт е копродуцент, е пуснат през април 2016 г.[89]

През май 2013 г. е обявено, че Фърт е подписал да си партнира с Ема Стоун в романтичната комедия на Уди Алън „ Магия в полунощ“, която се развива през 20-те години на 20. век и е заснета на Френската ривиера.[90] През 2014 г. той прави първата си роля като Хари Харт/агент Галахад в шпионския екшън филм „Kingsman: Тайните служби“, който печели 414,4 млн. долара срещу бюджет от 81 млн.[91]

През юни 2015 г. актьорът започва да снима историята на аматьорския яхтсмен Доналд Кроухърст в „Милост“, заедно с Рейчъл Вайс, Дейвид Тюлис и Джонатан Бейли.[92] През 2016 г. Фърт повтаря популярната си роля на Марк Дарси в „ Бебе на хоризонта“, която се представя много по-добре сред публиката и критиците от втория в поредицата („Бриджит Джоунс: На ръба на разума“). Той се превъплъщава в американския редактор Макс Пъркинс в „Геният“, партнирайки на Джуд Лоу като автора Томас Улф и базиран на биографията на А. Скот Бърг Max Perkins: Editor of Genius.[93][94] През 2016 г. Фърт започва снимките на режисьорския дебют на Рупърт Евърет „Щастливият принц“ – биографичен филм за Оскар Уайлд, като играе ролята на приятеля на Уайлд Реджиналд „Реджи“ Търнър.[95]

През 2017 г. той повтаря ролята си на Джейми от „Наистина любов“ от 2003 г. в телевизионния късометражен филм „Наистина е Денят на червения нос“ на оригиналния сценарист и режисьор Ричард Къртис.[96] Също същата година Фърт се завръща като Хари Харт/агент Галахад в продължението „Kingsman: Златният кръг.[97] През 2018 г. повтаря ролята си на Хари Брайт в продължението „Отново заедно“.[98] През същата година той се появява и като Уилям Уедърол Уилкинс в музикалния фентъзи филм „Мери Попинз се завръща“ с участието на Емили Блънт в главната роля. Той също играе британския военноморски командир Дейвид Ръсел във филма на Томас Винтерберг „Курск“ – филм за истинската история на катастрофата на подводницата Курск през 2000 г., в който той играе заедно с Матиас Шонартс.[99][100][101] През 2019 г. има епизодична роля като британски генерал Еринмор във филма на Сам Мендес за Първата световна война „1917“.[102] Развиващ се през 1947 г. в Англия, Фърт участва с Джули Уолтърс в „Тайната градина“ и по-късно през 2020 г. със Стенли Тучи в „Пътуване към спомените“ (Supernova).[103] През 2021 г. участва в романтичната драма „Майчина неделя“, режисирана от Ева Хюсън.[104] През декември 2021 г. той получава роля в драматичния филм на Сам Мендес „Империята на светлината“ с участието на Оливия Колман.[105] Играе ролята на Юен Монтагю в „Операция „Дезинформация““ през април 2022 г.[106] Фърт се завръща в телевизията през май 2022 г. с участието на Майкъл Питърсън в продукцията на HBO The Staircase.[107]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]
Фърт със съпругата си Ливия Джуджоли през 2011 г.

От 1989 до 1994 г. Колин Фърт има любовна връзка с актрисата Мег Тили, с която се среща на снимачната площадка на филма на Милош Форман „Валмон“. През 1990 г. се ражда синът им Уилям Джоузеф Фърт. Уилям става актьор, появявайки се с баща си в „Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта“ през 2016 г. Семейството се премества в Лоуър Мейнленд на Британска Колумбия, Канада.[108] Актьорската кариера на Фърт се забавя, докато не се разделят през 1994 г. и той се връща в Обединеното кралство.[109]

По време на снимките на „Гордост и предразсъдъци“ Фърт започва романтична връзка с колежката му Дженифър Или, която получава медийно внимание едва след раздялата им.[110]

През 1997 г. Фърт се жени за италианската активистка Ливия Джуджоли (р. 4 септември 1969 г.).[111] Двамата имат двама сина, Лука и Матео.[112] Фърт говори свободно италиански език.[113] Семейството разделя времето си между Уонзуърт, Лондон, и Умбрия, Италия.[114][115] Двойката се разделя през 2019 г.[116][117]

Фърт е яростен противник на Брекзит. След победата на референдума и последвалата несигурност относно правата на гражданите извън ЕС, той кандидатства за двойно гражданство (британско и италианско) през 2017 г., за да има същите паспорти като съпругата и децата си.[118][119] Италианският вътрешен министър Марко Минити обявява, че молбата на Фърт е одобрена на 22 септември 2017 г.[120]

През 2011 г., след като печели „Оскар“ за превъплъщението си в крал Джордж VI в „Речта на краля“, Фърт предполага, че може да е републиканец (антимонархист) в интервю за Си Ен Ен с Пиърс Морган, като казва, че гласуването е „едно от любимите му неща“ и че неизбраните институции са „проблем за него“.[121][122]

Взима дейно участие в редица благотворителни кампании.

Участия

[редактиране | редактиране на кода]
Игрални, телевизионни и късометражни филми
година филм оригинално заглавие роля режисьор Филмов жанр Бележки
1984 Друга страна Another Country Томи Джуд Марек Каниевска драма, биографичен
Дамата с камелиите Camille Арман Дювал Дезмънд Дейвис драма, романтичен тв филм
1985 1919 Nineeen Nineteen Младият Александър Хю Броуди драма
Холандски момичета Dutch Girls Трулав Джил Фостър комедия, драма, романтичен тв филм
1987 A Month in the Country Бъркин Пат О'Конър драма
Tales from the Hollywood Hills: Pat Hobby Teamed with Genius Рене Уилкокс Ров Томпсън драма тв филм
Тайната градина The Secret Garden Колин Крейвън като голям Алан Гринт драма, семеен тв филм
1988 Thumbledown Робърт Лоурънс Ричард Айър драма, биографичен, военен тв филм
Apartment Zero Адриан ЛеДюк Мартин Донован драма, мистерия, трилър
1989 Валмон Valmont Валмон Милош Форман драма, романтичен
1990 Wings of Fame Браян Смит Отакар Воточек комедия, драма, фентъзи
1991 Фаталната жена Femme Fatale Джоузеф Принс Андре Р. Гутфройнд драма, мистерия
1992 Луд на Луната Mad at the Moon бръснар Мартин Донован ужаси, романтичен, уестърн некредитиран
Hostages Джон МакКарти Дейвид Уитли драма тв филм
1993 Часът на прасето The Advocat или The Hour of the Pig Ричард Куртоа Лесли Мегахей драма, криминален
1994 Playmaker Рос Талбърт/Майкъл Кондрън Юри Зелтсер драма, мистерия, трилър
1995 Кръг от приятели Circle of Friends Саймън Уестуорд Пат О'Комър драма, романтичен
1996 Английският пациент The English Patient Джефри Клифтън Антъни Мингела драма, романтичен, военен
1997 Футболна треска Fever Pitch Пол Ашуорт Дейвид Еванс драма, комедия, романтичен
Хиляда акра A Thousand Acres Джес Кларк Джослин Мурхауз драма
1998 Влюбеният Шекспир Shakespeare in Love Лорд Уесекс Джон Мадън комедия, драма, исторически
1999 Животът ми дотук My Life So Far Едуард Хю Хъдсън биографичен, комедия, драма
The Secret Laughter of Women Матю Филд Питър Швабах комедия, драма, романтичен
Черното влечуго: Напред, назад Blackadder Back & Forth Шекспир Пол Уейланд исторически, комедия късометражен
The Turn of the Screw Мастър Бен Болт драма, ужаси, трилър тв филм
2000 Относителни ценности Relative Values Питър Ингълтън Ерик Стайлс комедия
Донован Куик Donovan Quick Донован Куик Дейвид Блеър драма тв филм
2001 Дневникът на Бриджит Джоунс Bridget Jones's Diary Марк Дарси Шарън Магуайър комедия, драма, романтичен
Заговор Conspiracy Вилхелм Стюкарт Франк Пирсън биографичен, драма, исторически тв филм
Fourplay или Londinium Алан Портланд Майк Биндер комедия
We Know Where You Live себе си Деклан Лоуни комедия тв филм
2002 Колко е важно да бъдеш сериозен The Importance of Being Earnest Джак Оливър Паркър комедия, драма, романтичен
2003 Извор на надежда Hope Springs Колин Уеър Марк Хърман комедия, романтичен
Наистина любов Love Actually Джейми Ричард Къртис комедия, драма, романтичен
Момичето с перлената обица Girl with a Pearl Earring Йоханес Вермер Питър Уебър драма, биографичен, романтичен
Какво искат момичетата What A Girl Wants Лорд Хенри Дашуд Дени Гордън комедия, драма, романтичен
2004 Травма Trauma Бен Марк Еванс драма, мистерия, трилър
Бриджит Джоунс: На ръба на разума Bridget Jones: The Edge of Reason Марк Дарси Бейбан Кидрон комедия, драма, романтичен
2005 Бавачката Макфий Nanny McPhee мистър Седрик Браун Кърк Джоунс семеен, фентъзи, комедия
Къде се крие истината Where the Truth Lies Винс Колинс Атом Егоян криминален, драма, мистерия
Bridget Jones Interviews Colin Firt себе си късометражен, неизписан
2006 Born Equal Марк Доминик Саваж драма тв филм
2007 Celebration Расъл Джон Краули драма тв филм
Последният легион The Last Legion Аврелий Дъг Лефлър екшън, приключенски, фентъзи
Кога за последно видя баща си? And When Did You Last See Your Father? Блейк Ананд Такър драма, биографичен
Тя ме откри Then She Found Me Франк Хелън Хънт комедия, драма, романтичен
Св. Тринианс St. Trinian's Джофри Тоуейтс Оливър Паркър, Барнаби Томпсън комедия, семеен
2008 Съпруга по неволя The Accidental Husband Ричард Грифин Дън комедия, романтичен
Mamma Mia! Mamma mia! Хари Филида Лойд музикален, комедия, романтичен
Генуа A Summer in Genova Джо Майкъл Уинтърботъм драма, мистерия, романтичен
Семейна война Easy Virtue Мистър Уитакър Стивън Елиът комедия, романтичен
2009 Дориан Грей Dorian Gray Лорд Хенри Уотън Оливър Паркър драма, мистерия, фентъзи
Самотен мъж A Single Man Джордж Том Форд драма, романтичен
Св. Тринианс 2: Легенда за златото на Фритън St. Trinian's 2 Джофри Туейтс Оливър Паркър, Барнаби Томас комедия, приключенски, семеен
2010 The Promised Land Майкъл Уинтърботъм трилър
Речта на краля The King's Speech Джордж VI Том Хупър драма, биографичен, исторически
Главната улица Main Street Гус Лерой Джон Дойл драма
Behind the Carol: The Full Motion-Capture Experience Фред Робърт Земекис драма, фентъзи късометражен
Стив Steve Стив Рупърт Френд драма
2011 Дама, поп, асо, шпионин Tinker Tailor Soldier Spy Бил Хейдън Томас Алфредсон драма, трилър
2012 Звезди в късометражни филми Stars in Shorts Стив Рупърт Френд и др. комедия късометражен; сегмент Steve
Артър Нюмън, професионален голфаджия Arthur Newman Артър Нюман Данте Ариола драма
Гамбит Gambit Хари Диан Майкъл Хофман комедия, драма
2013 Дяволски възел Devil's Knot Рон Лакс Етом Агоян биографичен, драма, криминален
Затворник на миналото The Railway Man Ерик Джонатан Теплицки биографичен, драма, романтичен
2014 Kingsman: Тайните служби Kingsman: The Secret Service агент (Kingsman) Хари Харт / Галахад Матю Вон екшън, приключенски, комедия
Преди да заспя Before I Go To Sleep Бен Лукас / Майк Роуън Джофи драма, трилър
Магия в полунощ Magic in the Moonlight Станли Уди Алън комедия, драма, романтичен
2016 Геният Genius Макс Пъркинс Майкъл Грандейдж драма, биографичен
Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта Bridget Jones's Baby Марк Дарси Шарън Магуайър комедия, драма, романтичен
2017 Наистина е Денят на червения нос Red Nose Day Actually Джейми Ричард Къртис, Мат Уайткрос комедия, романтичен късометражен
Kingsman: Златният кръг Kingsman: The Golden Circle Хари Харт / Галахад Матю Вон екшън, приключенски, комедия
2018 Милост The Mercy Доналд Кроухърст Джеймс Марш приключенски, драма, биографичен
Щастливият принц The Happy Prince Реджи Търнър Рупърт Евърет драма, биографичен
Mamma Mia! Отново заедно Mamma Mia! Here We Go Again Хари Ол Паркър комедия, музикален, романтичен
Курск The Command или Kursk Ком. Дейвид Ръсъл Томас Винтерберг драма, екшън, исторически
Мери Попинз се завръща Mary Poppins Returns Уилкинс/Уолф Роб Маршал семеен
2019 1917 1917 Ген. Еринмор Сам Мендес драма, военен
Greed себе си Майкъл Уинтърботъм комедия
2020 Тайната градина Secret Garden Арчибалд Крейвън Марк Мъндън семеен, драма, фентъзи
Пътуване към спомените Supernova Сам Хари Макуин драма, романтичен
2021 Операция „Дезинформация“ Operation Mincemeat Йън Монтагю Джон Мадън драма, военен
Денят на майката (Майчина неделя) Mothering Sunday г-н Нивън Ева Хъсън драма
2022 Империята на светлината Empire of Light Доналд Елис Сам Мендес драма, романтичен
2023 Rye Lane приготвящ бурито Рейн Алън-Милър комедия, драма некредитиран
Curtain-Call Ананд Тъкър
New York Will Eat You Alive Тод Шраус-Шулсон екшън
Kingsman: The Blue Blood Хари Харт Матю Вон екшън
Телевизионни сериали
Година Заглавие Оригинално заглавие Роля филмов жанр Епизод Бележки
1984 Crown Court Франклин драма Citizens: Part 1
1986 Lost Empires Ричард Хърнкасъл драма Всички 7 еп. минисериал
1991 The Play on One Алан драма Out of the Blue
1994 Ruth Rendell Mysteries Стивън Уолби криминален, драма, мистерия Master of the Moor
1994 – 1995 Performance Чарлз Холройд/Фреди Пейдж драма The Widowing of Mrs. Holroyd, The Deep Blue Sea
1995 Гордост и предразсъдъци Pride and Prejudice Мистър Дарси драма, романтичен Всички 6 части минисериал
1996 – 1997 Nostromo Чарлз Гулд биографичен, криминален Всички 4 части минисериал
2022 Стълбището The Staircase Майкъл Питърсън драма, криминален сезон 1, еп. 1-8 минисериал
Документални филми и сериали
година оригинално заглавие роля Бележки
1984 Arena (еп. From an Immigrant's Notebook) разказвач тв сериал
1995 Pride & Prejudice: From Page to Screen себе си тв филм
1999 Shakespeare in Love and on Film
2000 Windmills on the Clyde: Making 'Donovan Quick'
2002 At the Angelika (еп. от 3 юни) тв сериал
Forever Ealing тв филм
2003 The Storytellers Себе си, Джейми видео късометражен
2004 The Mini Break to Austria себе си, Марк Дарси
The Big Figtht
2005 Same Bridget, Brand New Diary себе си
2006 Pride and Prejudice: Lasting Impressions Мистър Дарси тв филм
2007 The Money Programme (еп. Once More with Ealing) себе си
2008 Mamma Mia: The Making of Mamma Mia себе си/ Хари видео късометражен
Mamma Mia!: Gimme! Gimme! Gimme! Music Video себе си
Mamma Mia!: Becoming a Singer
Mamma Mia!: Anatomy of a Musical Number – Lay All Your Love on Me
Mamma Mia!: A Look Inside 'Mama Mia! The Movie'
2009 A Single Man: Making of a Single Man себе си/ Джордж
2010 Arena (еп. Harold Pinter: A Celebration) разл. лица тв сериал
The People Speak UK себе си филм
Capturing Dickens: A Novel Retelling видео късометражен
2011 60 Minutes (еп. Scott Brown: The King's Speech) себе си като актьор тв сериал
The King's Speech: A Courageous Journey себе си тв филм
Interview with Mark Logue Джордж VII видео късометражен
King George VI: The Man Behind the King's Speech себе си
Der Weg des Ruhms филм
2012 Tinker Tailor Soldier Spy: UK Premiere Featurette себе си видео късометражен
Earth's Most Threatened Tribe късометражен
2014 Pride and Prejudice: Keepsake Edition – The Definitive Pride and Prejudice Мистър Дарси видео късометражен
Pride and Prejudice: Keepsake Edition – Love or Money? Courtship and Marriage in 'Pride and Prejudice'
2015 Kingsman: The Secret Service Revealed себе си видео
2016 Under the Radar: The Mike Edmonds Story филм
Eye in the Sky: Morals видео късометражен
Eye in the Sky: Perspectives
2017 Full Circle: The Making of Bridget Jones's Baby
Loving v. Virginia
Kingsman: Inside the Golden Circle видео
2018 Mamma Mia! Here We Go Again: HBO First Look тв късометражен
2019 Under the Radar: The Mike Edmonds Story филм
Hugh Grant: A Life on Screen тв филм
2020 Being Bridget Jones филм
Озвучаване
година заглавие оригинално заглавие роля режисьор жанр
2009 Коледна песен A Christmas Carol Фред Робърт Земекис анимационен
Музикални изпълнения
година оригинално заглавие част от
2002 Lady Come Down Колко е важно да бъдеш сериозен
2007 Love Is In The Air Свети Тринианс
2008 Our Last Summer, Take A Chance On Me, Waterloo, Take A Chance On Me (Film Version) Mamma Mia!
2010 Camptown Races Речта на краля
2018 Dancing Queen, Super Trouper Mamma Miaǃ: Отново заедно
Our Last Summer Everything Wrong with Mamma Mia in 15 Minutes or Less
2020 Salut d'Amour Пътуване към спомените
Театър
Година Оригинално заглавие Роля автор режисьор Бележки
1983 Another Country Гай Бенет Джулиан Мичъл Марек Каниевска
1984 The Doctor's Dilemma Луи Дюбда Джордж Бърнард Шоу
1985 The Lonely Road Феликс
1987 Desire Under the Elms Ебън Юджийн О'Нийл
1991 The Caretaker Астън Харолд Пинтър
1993 Chatsky Чатски
1994 The Deep Blue Sea Фреди Пейдж Терънс Ратиган Карел Рейш тв пиеса
1999 Three Days of Rain Уолкър/Нед Ричард Грийнберг
Продуцент
  • Eye in the Sky (2015), екшън, Гевин Худ
  • Loving (2016), биографична драма, реж. Джеф Никълс
  • The Happy Prince (2018), биографична драма, реж. Рупърт Еверет
  • Amá (2018), документален филм, реж. Лорна Тъкър
  • Squaring the Circle: The Story of Hipgnosis (2022), документален филм, реж. Антон Корбиин
Изпълнителен продуцент
  • In Preason My Whole Life (2007), документален филм, реж. Марк Еванс
  • Bondage for Freedom (2009), късометражен филм, реж. Нийл Колиър
  • The People Speak UK (2010), документален филм, реж. Антъни Арноув, Колин Фърт и Стюарт Макдоналд
  • Official Secrets (2019), биографична драма, реж. Гевин Худ

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Kistler, Alan. Doctor Who: A History. Rowman & Littlefield, 2013. ISBN 9781493000166. с. 198. Посетен на 20 November 2021.
  2. ↑ Colin Firth wins best actor Oscar for The King's Speech // BBC News. 28 February 2011. Посетен на 5 май 2021.
  3. ↑ Colin Firth's Box Office Stats // The Movie Times. Посетен на 23 January 2013.
  4. ↑ Colin Firth credited in brain research // BBC News. 5 June 2011. Посетен на 13 March 2021.
  5. ↑ Шаблон:London Gazette
  6. ↑ Main list of the 2011 Queen's birthday honours recipients // BBC News UK. Посетен на 11 юни 2011.
  7. ↑ "Full List – The 2011 Time 100", Time (magazine), 21 April 2011. Посетено на 8 октомври 2012 г.
  8. ↑ Person Details for Colin A Firth, "England and Wales Birth Registration Index, 1837-2008" — FamilySearch.org // FamilySearch.
  9. ↑ Actor Colin Firth is perhaps bes // Firthessence.net. Посетен на 3 May 2010.
  10. ↑ Colin Firth's Lineage // Firthessence.net. Посетен на 3 May 2010.
  11. ↑ Colin Firth Biography (1960–) // Filmreference.com. Посетен на 3 май 2010.
  12. ↑ Donnelly, Gabrielle. Colin Firth // Real Magazine. Посетен на 3 May 2010.
  13. ↑ lmw. Colin Firth – Fresh Air interview 2001 // Hem.passagen.se. Архивиран от оригинала на 2011-03-04. Посетен на 3 May 2010.
  14. ↑ Fresh Air from WHYY. British Actor Colin Firth // NPR.org. NPR. Посетен на 3 May 2010.
  15. ↑ Karen. Globe and Mail – The Other Face of Colin Firth (May 18, 2002) // Firth.com. Архивиран от оригинала на 2011-07-11. Посетен на 3 май 2010.
  16. ↑ Stated in interview on Inside the Actors Studio, 2011
  17. ↑ Press Releases Colin Firth Desert Island DiscsCategory: Radio 4 // BBC Press Office releases. BBC. Посетен на 25 January 2013.
  18. ↑ Colin Firth // Biography. Архивиран от оригинала на 2015-11-21. Посетен на 6 July 2012.
  19. ↑ Press Releases Colin Firth Desert Island DiscsCategory: Radio 4 // BBC Press Office releases. BBC. Посетен на 25 януари 2013.
  20. ↑ Jason Rainbow. College 'saved me', reveals actor Colin Firth // FE News. Посетен на 26 април 2012.
  21. ↑ Colin Firth // Biography. Архивиран от оригинала на 2015-11-21. Посетен на 6 July 2012.
  22. ↑ Colin Firth // People (magazine). Time Inc. Посетен на 25 януари 2013.
  23. ↑ Another Country // BFI Film. BFI. Архивиран от оригинала на 2012-07-13. Посетен на 27 януари 2013.
  24. ↑ Jacques, Adam. How we met: Colin Firth & Julian Mitchell // The Independent. 23 March 2014. Посетен на 14 април 2014.
  25. ↑ Fenton, Andrew. Colin Firth has ended his feud with Rupert Everett // Herald Sun. 27 март 2008. Посетен на 27 януари 2013. "Everett publicly branded Firth 'boring' and classified him as 'a ghastly guitar-playing redbrick socialist who was going to give his first half-million away to charity'. 'We didn't get along very well the first time we worked together,' Firth says simply. 'I think he was probably terribly threatened because I was an awful lot better than him.'" There is some truth to this because in Everett's 2006 autobiography, the gay actor admits he fancied, and felt threatened by, Firth at the time.
  26. ↑ Lose Yourself With Colin Firth in 'Lost Empires' | BBC America // BBC America. Посетен на 17 април 2018.
  27. ↑ Empty citation (help)
  28. ↑ Maslin, Janet. Film Festival; 'Month in the Country,' From Director of 'Cal' // The New York Times. 27 септември 1987. Посетен на 17 април 2018.
  29. ↑ Shuaib, Keith. Tumbledown (1988) // BFI Screenonline. BFI. Посетен на 30 January 2013.
  30. ↑ Television Actor in 1989 // BAFTA Awards. BAFTA. Посетен на 30 януари 2013.
  31. ↑ Empty citation (help)
  32. ↑ Andrew, Geoff. Apartment Zero // Time Out London. Посетен на 30 януари 2013.
  33. ↑ Steiner, Susie. Twice Shy // The Guardian. 31 March 2001. Посетен на 20 май 2008.
  34. ↑ Karen. Vanity Fair (Italy), Oct 16, 2003, article on Colin Firth // www.firth.com. Архивиран от оригинала на 2010-02-04. Посетен на 2024-02-12.
  35. ↑ James, Caryn. Austen Powers: Making Jane Sexy // The New York Times. 29 юли 2007. Посетен на 17 май 2007.
  36. ↑ Ryan, Tom. Renaissance man // The Age. 6 март 2004. Посетен на 25 май 2008.
  37. ↑ Empty citation (help)
  38. ↑ Colin Firth // Biography. Архивиран от оригинала на 2015-11-21. Посетен на 6 юли 2012.
  39. ↑ Petterson, John. Colin Firth has left his posh acting peers in the dust. Give him the Oscar for The King's Speech now // The Guardian. 1 януари 2011. Посетен на 28 януари 2013.
  40. ↑ Empty citation (help)
  41. ↑ Bridget Jones's Diary box office // Box Office Mojo. IMDb.com, Inc. Посетен на 28 януари 2013.
  42. ↑ Bridget Jones's Diary Reviews top critics // Rotten Tomatoes. Flixster, Inc. Посетен на 28 януари 2013.
  43. ↑ Bridget Jones – The Edge of Reason (2004) // Rotten Tomatoes. Flixster, Inc. Посетен на 28 януари 2013.
  44. ↑ Johnston, Sheila. Firth, Colin (1960–) // BFI Screenonline. BFI. Посетен на 30 January 2013.
  45. ↑ Colin Firth // Television Academy.
  46. ↑ Love Actually at TheNumbers.com // The-numbers.com. Архивиран от оригинала на 2014-07-19. Посетен на 16 август 2011.
  47. ↑ Wloszczyna, Susan. USA Today review // USA Today. 5 November 2003. Посетен на 16 август 2011.
  48. ↑ Scott, A. O. Tales of Love, the True and the Not-So-True // The New York Times. 7 ноември 2003. Посетен на 16 август 2011.
  49. ↑ Bradshaw, Peter. Hope Springs Our Review // The Guardian. 21 July 2008. Посетен на 29 януари 2013. It made me want to tumble off the red plush seats, curl up into a foetal ball and mew like a maltreated kitten
  50. ↑ Smith, Anna. Hope Springs Review // Empire. Посетен на 29 януари 2013.
  51. ↑ Hope Springs box office // Box Office Mojo. IMDb.com, Inc. Посетен на 29 януари 2013.
  52. ↑ Colin Firth - IMDb // IMDb. Посетен на 15 август 2023.
  53. ↑ Ebert, Roger. Girl with a Pearl Earring, December 26, 2003 // RogerEbert.com. 26 декември 2003. Посетен на 30 January 2013.
  54. ↑ McCarthy, Todd. Girl With a Pearl Earring // Variety reviews, Mon, Sep. 1, 2003. Посетен на 30 януари 2013.
  55. ↑ Empty citation (help)
  56. ↑ Girl With Pearl Earring (2003) ratings // Rotten Tomatoes. Flixster, Inc. Посетен на 30 януари 2013.
  57. ↑ Felperin, Leslie. Film Review: 'Nanny McPhee' // Variety. 24 октомври 2005. Посетен на 17 април 2018.
  58. ↑ Johnston, Sheila. Is that Mr Darcy taking part in an orgy? // The Daily Telegraph. 26 November 2005. Посетен на 17 април 2018.
  59. ↑ When Did You Last See Your Father? // rottentomatoes.com.
  60. ↑ Stuck // Metacritic. Архивиран от оригинала на 2010-07-20. Посетен на 17 April 2020.
  61. ↑ Peter Bradshaw. And When Did You Last See Your Father? // The Guardian. 5 October 2007.
  62. ↑ Dargis, Manohla. As a Father Nears Death, a Son Grows No Closer // The New York Times. 6 June 2008.
  63. ↑ Philip French. All about my father // The Guardian. 7 October 2007.
  64. ↑ Ivan-Zadeh, Larushka. Mamma Mia! Firth is a super trooper // Metro, Sunday 6 Jul 2008. Associated Newspapers Limited. Посетен на 30 January 2013.
  65. ↑ Sutherland, Claire. Colin Firth talks about the challenges of Mamma Mia! // Herald Sun. 10 July 2008. Посетен на 30 януари 2013.
  66. ↑ Irvine, Chris. Mamma Mia becomes highest grossing British film // The Daily Telegraph. 30 October 2008. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 30 януари 2013. The film has made £66,995,224 in the UK, beating Harry Potter and the Sorcerer's Stone.
  67. ↑ Mamma Mia! gross // Box Office Mojo. IMDb.com, Inc. Посетен на 30 януари 2013.
  68. ↑ Empire review // Архивиран от оригинала на 2010-03-03. Посетен на 2024-02-12.
  69. ↑ Peter Bradshaw. Mamma Mia! // The Guardian. 10 July 2008.
  70. ↑ 'Mamma Mia,' here we go again – this time on screen // philly-archives. Архивиран от оригинала на 2010-12-11. Посетен на 30 януари 2013.
  71. ↑ Easy Virtue brings British humour to Rome Film Festival // Посетен на 27 October 2008.
  72. ↑ Colin Firth, Genova Interview. AOL Entertainment Canada Архив на оригинала от 24 октомври 2008 в Wayback Machine.
  73. ↑ Colin Firth's discomfort in skin-tight spandex for A Christmas Carol animated movie // The Telegraph. 3 ноември 2009. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 30 януари 2013.
  74. ↑ Bafta wins for Carey Mulligan and Colin Firth // BBC News. 21 February 2010. Посетен на 14 февруари 2011.
  75. ↑ DigitalHit.com.
  76. ↑ Whitworth, Melissa. Golden Globes 2011: Colin Firth wins Best Actor as The Social Network takes four awards // The Daily Telegraph. London, 17 January 2011. Архивиран от оригинала на 10 January 2022. Посетен на 14 February 2011.
  77. ↑ Brown, Mark. Baftas 2011: The King's Speech sweeps the board // The Guardian. London, 14 February 2011. Посетен на 14 February 2011.
  78. ↑ Singh, Anita. Colin Firth takes Oscars crown as British film proves mother knows best // The Daily Telegraph. London, 28 February 2011. Архивиран от оригинала на 2011-03-03. Посетен на 28 февруари 2011.
  79. ↑ The King's Speech box office statistics // Box Office Mojo. IMDb.com, Inc. Посетен на 23 January 2013.
  80. ↑ Benedict Cumberbatch Joins 'Tinker, Tailor, Soldier, Spy' // 16 August 2010. Посетен на 4 September 2010.
  81. ↑ Tinker Tailor Soldier, Spy 2011 // Rotten Tomatoes. Flixster, Inc. Посетен на 3 February 2013.
  82. ↑ Romney, Johnathan. Tinker Tailor Soldier Spy (15) // The Independent. 18 септември 2011. Посетен на 3 февруари 2013.
  83. ↑ Young, Deborah. Tinker, Tailor, Soldier, Spy: Venice Film Review // The Hollywood Reporter. 9 май 2011. Посетен на 3 февруари 2013.
  84. ↑ Felperin, Leslie. Venice Film Festival Review Tinker Tailor Soldier Spy // Variety. 5 септември 2011. Посетен на 3 February 2013.
  85. ↑ Gambit (2013) – International Box Office // Box Office Mojo. Посетен на 1 January 2013.
  86. ↑ Gambit (2012) // Rotten Tomatoes. Посетен на 1 януари 2013.
  87. ↑ Gambit 2012 // IMDb. Посетен на 31 октомври 2012.
  88. ↑ Ged Doherty // LinkedIn. Посетен на 12 юни 2016.[неработеща препратка]
  89. ↑ Staff. Eye in the Sky: watch the UK trailer for the drone warfare drama starring Helen Mirren and Alan Rickman – video // The Guardian. 9 December 2015. Посетен на 17 юни 2022.
  90. ↑ Ben Child. Colin Firth to star in Woody Allen's next film, alongside Emma Stone // The Guardian. May 2013.
  91. ↑ "Kingsman: The Secret Service (2015)". Box Office Mojo. 1 март 2015. Посетено на 23 юни 2015.
  92. ↑ PICTURES: Colin Firth and Rachel Weisz on a Teignmouth film set // Western Morning News.
  93. ↑ Khomami, Nadia. Colin Firth and Jude Law to star in upcoming literary drama Genius // The Telegraph. 6 ноември 2012.
  94. ↑ McClintock, Pamela. Berlin 2013: Colin Firth, Jude Law's 'Genius' Sells Around the World (Exclusive) // The Hollywood Reporter. 2 July 2013. Посетен на 11 февруари 2013.
  95. ↑ Grater, Tom. Rupert Everett, Colin Firth begin filming Oscar Wilde biopic // Screen Daily. Screen International, 22 September 2016. Посетен на 4 October 2016.
  96. ↑ Red Nose Day Love Actually sequel: what happened to every character in the Comic Relief special
  97. ↑ Shoard, Catherine. Colin Firth back from the dead for Kingsman 2 // The Guardian. Посетен на 1 September 2017.
  98. ↑ Zach Seemayer. EXCLUSIVE: Dominic Cooper Dishes on Returning for 'Mamma Mia 2': It's 'a Phone Call I've Been Waiting For' // Entertainment Tonight. Архивиран от оригинала на 2018-07-21. Посетен на 12 август 2017. The actor will be joining a slew of big-name stars who are returning to the fun franchise, including Meryl Streep, Colin Firth, Amanda Seyfried and Pierce Brosnan.
  99. ↑ Kroll, Justin. Colin Firth Joins Emily Blunt in 'Mary Poppins' Sequel (EXCLUSIVE) // Variety. 10 February 2017. Посетен на 24 октомври 2016.
  100. ↑ Colin Firth to Star in Submarine Disaster Movie 'Kursk' // The Hollywood Reporter. Посетен на 5 май 2017.
  101. ↑ Lea Seydoux Boards EuropaCorp Submarine Drama 'Kursk' – Berlin // Deadline Hollywood. Посетен на 5 май 2017.
  102. ↑ Galuppo, Mia. Colin Firth, Benedict Cumberbatch Join Sam Mendes' WWI Movie '1917' // The Hollywood Reporter. Посетен на 7 май 2020.
  103. ↑ Allen, Ben. Colin Firth and Julie Walters to star in classic children's adaptation The Secret Garden // Radio Times. Посетен на 30 октомври 2020.
  104. ↑ Hammond, Pete. 'Mothering Sunday' Cannes Review: Josh O'Connor And Odessa Young Give Their All In Raw, Naked, And Intense British Romantic Drama // Deadline Hollywood. 9 юли 2021.
  105. ↑ Grobar, Matt. 'Empire Of Light': Colin Firth, Toby Jones, Crystal Clarke & Tanya Moodie Join Sam Mendes' Searchlight Pictures Drama // Deadline Hollywood. Посетен на 25 December 2021.
  106. ↑ Ritman, Alex. Warner Bros. Postpones U.K. Release of Colin Firth WWII Drama 'Operation Mincemeat' as Omicron Soars (Exclusive) // The Hollywood Reporter. 14 декември 2021.
  107. ↑ How 'The Staircase' Brings Kathleen Peterson's Story to Life
  108. ↑ Colin Firth And The Story Of The Canadian Son He Had While Living In A Cabin In The Woods In B.C. // Посетен на 2022-04-08.
  109. ↑ Johnston, Sheila. Firth, Colin (1960–) // BFI Screenonline. Посетен на 3 February 2013.
  110. ↑ Steiner, Susie. Twice Shy // The Guardian. 31 March 2001. Посетен на 20 май 2008.
  111. ↑ Steiner, Susie. Twice Shy // GY. London, 31 March 2001. Посетен на 20 май 2008.
  112. ↑ Colin Firth // Biography. Архивиран от оригинала на 2015-11-21. Посетен на 6 юли 2012.
  113. ↑ Colin Firth, in Italian, on the Differences Between British, American and Canadian Actors/Part 2 // YouTube.
  114. ↑ Eden, Richard. Colin Firth's wife Livia refuses to let the sun set on her eco dream // The Daily Telegraph. 17 June 2012. Архивиран от оригинала на 10 януари 2022. Посетен на 23 април 2015.
  115. ↑ O'Ceallaigh, John. Livia Firth's traveling life // The Daily Telegraph. 30 ноември 2012. Архивиран от оригинала на 9 юни 2014. Посетен на 23 април 2015.
  116. ↑ 'Bridget Jones' actor Colin Firth and wife split after 22 years // Reuters. 13 декември 2019. Посетен на 10 май 2021.
  117. ↑ Colin Firth and Livia Giuggioli announce separation after 22 years of marriage // USA Today. 13 декември 2019. Посетен на 20 август 2022.
  118. ↑ British actor Colin Firth gets Italian citizenship after Brexit vote // Muslim Global. Посетен на 24 September 2017.
  119. ↑ Squires, Nick. Colin Firth applies for Italian citizenship // The Daily Telegraph. 23 May 2017. Архивиран от оригинала на 10 January 2022. Посетен на 21 юли 2017.
  120. ↑ British star Colin Firth becomes Italian citizen following Brexit decision // Fox News Channel, 23 септември 2017. Посетен на 30 септември 2017.
  121. ↑ 'Piers' Preview: 'King's Speech' star Firth 'likes voting'; unelected institutions 'a problem' – Piers Morgan – CNN.com Blogs // Архивиран от оригинала на 2011-07-22. Посетен на 21 November 2020.
  122. ↑ People: 'King's Speech's' Colin Firth is an anti-monarchist // The Denver Post. Архивиран от оригинала на 2023-02-10. Посетен на 21 ноември 2020.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Colin Firth в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Колин_Фърт&oldid=12425419“.