Малашевски говор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Малашевският говор, според представите на българската диалектология, е български диалект от централната група югозападни говори. Говори се в рамките на Република Македония, в районите на Царево село (Делчево), Пехчево, Берово, Радовиш, Струмица, Щип. Името си носи от областта Малешево. Сходен е с граничещите на изток благоевградски и петрички говор.

Македонската диалектология го систематизира като част от малешевско-пиринския диалект на македонския език.

Характерни особености[редактиране | edit source]

  • Праславянските *tj и *dj застъпени като:
    • шч и жджлèшча (леща), прèжджа (прежда)
    • шт и ждкàшти (къщи), вèжда (вежда)
    • к’ и г’ (само в по-западните райони) — нок’ (нощ), вèг’и (вежди)
  • Застъпник на стб. ѫ е гласната a: вàже (въже), гàска (гъска).
  • Застъпници на стб. ъ:
    • в силна позиция - o: бòчва (бъчва), дош (дъжд)
    • в слаба позиция - а: лàжа (лъжа)
    • е преди краесловно р: вèтер (вятър).
  • Застъпник на стб. ь е гласната е: ден (ден), тèнка (тънка).
  • Изпадане на съгласната л при групата ъл/лъ: вък (вълк), гъ̀там (гълтам).
  • Сонантно р: др̥̀во (дърво), ср̥п (сърп), но врòх (връх).
  • Членна форма за мъжки род единствено число : градò (градът), мажò (мъжът), човèко (човекът).
  • Частица ке плюс мин.несв.вр. като средство за образуване на глаголно време бъдеще в миналото (сравни книжовното щях да плюс сег.вр.): ке плетèх (щях да плета)
  • Ударение върху окончанието за 1 л. ед. ч. мин. св. вр. при глаголи на -ох: рекòх, влекòх.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.