Матео I Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Матео I Висконти (ок. 1858)

Матео I Висконти (на италиански: Matteo I Visconti, Matteo Magno, * 15 август 1250 в Инворио, † 24 юни 1322 в Кресцензаго в Милано) от фамилията Висконти е господар на Милано (1287−1302 и 1310–1322).

Той е син на Теобалдо Висконти и Анастасия Пировано. Той последва архиепископ Отоне Висконти (чичо на баща му) като капитан на народа в Милано. През 1302 г. Матео е изгонен от града заради фамилията делла Торе. С помоща на крал Хайнрих VII (управлява 1308-1313) той се връща обратно. На 13 юли 1311 г. Хайнрих VII го прави имперски викар на Ломбардия. Матео съставя своя войска и подчинява градовете Пиаченца, Бергамо, Лоди, Кремона, Тортона, Павия, Верчели и Алесандрия. Той става могъщ ръководител на гибелините.

Матео се отказва от службата си през 1322 г. в полза на син му Галеацо I Висконти и умира малко след това.

Матео Висконти се жени през август 1269 г. за Бонакоса (* 1254, † 15 януари 1321), дъщеря на Сквуарчино Бори. Двамата имат децата:

Източници[редактиране | edit source]

  • The New Encyclopaedia Britannica, Band 12 (1993), S. 395
  • Francesca Maria Vaglienti: Visconti, Matteo I., in: Lexikon des Mittelalters Band 8, 1997, Sp. 1725/26
  • Viscónti, Mateo I, in: Dizionario Biografico degli Italiani online
  • Matteo Visconti, Opac, Regesta Imperii

Външни препратки[редактиране | edit source]

* Marek, Miroslav, Family 1, Genealogy.Eu