Пирин (село)

Вижте пояснителната страница за други значения на Пирин.

---

Пирин
Пирин
41° с. ш. 23° и. д.41.55° с. ш. 23.567° и. д. 41.55, 23.567
Общи данни
Население	194 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	141,757 km²
Надм. височина	630 m
Пощ. код	2823
Тел. код	074386
МПС код	Е (Бл)
ЕКАТТЕ	56410
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    - кмет	Сандански Андон Тотев (независим)

Пирин е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, Област Благоевград.

География

Село Пирин се намира в планински район, на границата между Среден и Южен Пирин. Разположено е в историко-географската област Мървашко в живописна местност до течението на река Пиринска Бистрица. До селото се стига по 2 километрова отбивка от главния път, свързващ град Гоце Делчев с долината на Струма и ГКПП Кулата. От селото води третокласен път за хижите Малина и Пирин.

История

Панорама към село Пирин. Насреща - долината на река Пиринска Бистрица

Село Пирин е един от големите центрове на средновековната черна металургия в Мървашко. В землището му е имало 11 пещи (пехци) и 5 самокова. Последният самоков просъществувал до 1896 година. В селото са работели около 30 ковачници (кузни) за подкови, клинци, пирони, земеделски сечива и други. Получени произведения се разнасяли главно по пазарите в Серско.

През 19 век село Пирин е едно от големите планински села в Демирхисарската каза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, в село Пирин са отбелязани 120 домакинства с 410 жители българи. Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.

Към 1900 година според изследванията на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото наброява 1295 жители, от които 1250 българи и 45 власи.

По време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година в района на селото се водят няколко сражения между въстанически формирования и турски военни части. На 1 септември 1903 година край Пирин се провежда сражение между обединени чети на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация с османски войски по време на Илинденско-Преображенското въстание. За станалите сражения ценни сведения оставя свещеник Апостол Попов.

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на село Пирин се състои от 1280 българи екзархисти. В селото функционира 1 начално българско училище с 1 учител и 38 ученика.

При избухването на Балканската война през 1912 година 8 души от село Пирин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

От тук е минал Яне Сандански с коня си преди да бъде причакан в засада няколко километра по-нагоре по пътя за Неврокоп, където днес има паметна плоча. Местните жители разказват как конят ровел с копита земята и пръхтял недоволно сутринта, преди Яне да тръгне на път за важна среща в града. После, след като стопанинът му бил застрелян никой не могъл да го хване. Той се върнал обратно в дома на сестрата на Яне.

Религии

Жителите са православни християни.

Културни и природни забележителности

• Църквата "Свети Николай" от 1885 година;
• Параклисът "Свети Дух";
• Пещерите - Яворова дупка и Змейова дупка;
• Лобното място на Яне Сандански;
• В село Пирин все още съществува единственото в България двугласно оплакване на покойници, по-късно пренесено и в село Ново Делчево.

Редовни събития

• Всяка година на празника Свети Дух (той се мени в православния календар, често е през месец юни) се прави голям селски събор на параклиса "Свети Дух" в близост до селото. Тук всеки дъб е наречен на някоя фамилия и на празника всеки род застава до едноимения си пазител. Православният празник "Свети Дух" е винаги в понеделник, но още в неделя селските жители отиват в местността около параклиса, която се нарича "Света Троица". Нощуват под родовия дъб за здраве. На самия празник в параклиса се отслужва литургия. Подът е застлан с орехова шума (листа от орех), за да са здрави хората като ореха. Жените обикалят сградата на параклисчето хванати за ръце и пеещи местни народни песни. Прави се курбан за здраве. Организират се спортни борби. Извиват се хора. Специално на този ден се пее и играе една религиозна песен за кръщението на Младенеца Иисус. С тази песен и лека стъпка напред жените обикалят църквето:

„

Море, изникна ми Бужя ми дърво високо, с кореня я цял'та земя фатило, с въровя я синьото небе подпряло. Под дървото Бужя ми майка Мария, в ръки държи Ристоса детя малинко. При нея са дванайся апостола. Проговори Бужа ми майка Мария: Ой ми вие дванайся апостола, запаляйте дванайся ламбаде, ударяйте дванайсе камбане, та идете на тая река Йордана, та найдете свети Йоан за калтята да ми кръсти Ристоса детя малинко.

“

• Бабинден (8 януари) е един от големите празници на селото, в който бодрият дух на старите жени разбужда древната традиция на даряване на бабите-акушерки с кърпа и поливането на ръцете им с бистра вода от родилите през изминалата година невести. Жените пеят и танцуват на площада облечени в традиционните носии, които сами са правили някога като моми.

Личности

Село Пирин е родното място на сестри Бисерови и на известния невролог д-р Димитър Николов Попстоев.

Други

Тук през 1999 година е сниман филмът "Писмо до Америка" с режисьор Иглика Трифонова.

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.