Работна група за финансово действие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Работна група за финансово действие
Информация
АкронимиFATF / GAFI
Типмеждуправителствена организация
Основана1989 година
СедалищеПариж, Франция
Езицианглийски, френски
РъководителРоджър Уилкинс
Членове36 държави
Сайтwww.fatf-gafi.org
Работна група за финансово действие в Общомедия

Работна група за финансово действие (срещу изпирането на пари), на английски: Financial Action Task Force (on Money Laundering) или FATF; на френски: Groupe d'action financière или GAFI, е междуправителствена организация.[1] Повод за организирането ѝ е инициативата на Г-7 от 1989 г.[2] за разработване на стратегии (равняващи се на 40 препоръки[3]), насочени срещу изпирането на пари. През 2001 г. мисията на групата се разширява и включва борбата срещу финансирането на тероризма (изразени чрез 9 нови препоръки[4] на организацията). Секретариатът на FATF се помещава в сградата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в Париж.[5]

Страни-членки[редактиране | редактиране на кода]

През 2015 г. във FATF сътрудничат 34 отделни национални юрисдикции, както и две регионални организации – Европейският съюз и Съветът за кооперация в Персийския залив. Работната група за финансово действие също така работи заедно с няколко международни и регионални организации, с цел борба с прането на пари и финансирането на тероризма.

  1.  Австралия
  2.  Австрия
  3.  Аржентина
  4.  Белгия
  5.  Бразилия
  6.  Великобритания
  7.  Германия
  8.  Гърция
  9.  Дания
  10.  Индия
  11.  Ирландия
  12.  Исландия
  13.  Испания
  14.  Италия
  15.  Канада
  16.  Китай
  17.  Люксембург
  18.  Малайзия
  19.  Мексико
  20.  Нидерландия
  21.  Нова Зеландия
  22.  Норвегия
  23.  Португалия
  24.  Русия (от 19 юни 2003 година)
  25.  Южна Корея
  26.  Сингапур
  27.  САЩ
  28.  Турция
  29.  Финландия
  30.  Франция
  31.  Хонконг (Китай)
  32.  Швейцария
  33.  Швеция
  34.  ЮАР
  35.  Япония

България[редактиране | редактиране на кода]

Република България не е член на организацията, но в страната действат няколко нормативни акта, посветени на задачите на FATF. Това са Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП)[6], Правилникът за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ППЗМИП)[7], и Законът за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ).[8] Действа и дирекция Финансово разузнаване към Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС)[9]. https://www.fatf-gafi.org/en/countries/black-and-grey-lists.html

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Сайт на FATF. "What is the FATF?". Проверен на 19 юни 2016 година.
  2. ↑ Сайт на FATF-GAFI. History of the FATF Архив на оригинала от 2016-06-19 в Wayback Machine... Проверен на 19 юни 2016 година.
  3. ↑ Сайт на FATF-GAFI. The 40 Recommendations, published October 2004. Проверен на 19 юни 2016 година.
  4. ↑ Сайт на FATF-GAFI. IX Special Recommendations. Проверен на 19 юни 2016 година.
  5. ↑ Официален уебсайт на FATF. Секретариат Архив на оригинала от 2019-03-02 в Wayback Machine.. Проверен на 19 юни 2016 година.
  6. ↑ Уебсайт на Министерство на финансите на България. Текст на ЗМИП. Проверен на 19 юни 2016 г.
  7. ↑ Уебсайт на Министерство на финансите на България. Текст на ППЗМИП. Проверен на 19 юни 2016 г.
  8. ↑ Lex.bg. Текст на ЗМФТ. Проверен на 19 юни 2016 г.
  9. ↑ ДАНС. „Мерки срещу изпирането на пари“. Проверен на 19 юни 2016 г.
Тази статия, свързана с икономика, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Работна_група_за_финансово_действие&oldid=12159788“.