1991 Голяма награда на Канада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
 Гран При на Канада
Карта на пистата
Жил Вилньов
Дължина писта4.3902 km
Обиколки70
Състезание307.300 km
Дата2 юни 1991
ВремеГорещо, Сухо, Слънчево
Победител
Пилот
– време
Нелсън Пикет
1:38:51.490
Полпозишън
Пилот
– време
Рикардо Патрезе
1:19.837
Най-бърза обиколка
Пилот
– време
Найджъл Менсъл
1:22.385 (65)

1991 Голяма награда на Канада е 23-то за Голямата награда на Канада и пети кръг от сезон 1991 във Формула 1, провежда се на 2 юни 1991 година на пистата Жил Вилньов, Монреал в Канада.

Репортаж[редактиране | редактиране на кода]

Големи промени бяха направени между Гп на Монако и Гп на Канада. Първо Чезаре Фиорио е уволнен заради слабите резултати които Скудерия Ферари имаха както и проблеми с техните болиди най-вече механически. Пиеро Ферари ще го замести от Канада до края на сезона. Джулиан Бейли също е уволнен като на неговото място е Джони Хърбърт който се завърна за отбора на Лотус след като участва в последните две състезания предната година като заместник на Мартин Донели.

Айртон Сена и Рикардо Патрезе имаха проблеми в петъчната квалификация. Първо двигателят на бразилеца гръмна и трябваше горивото да бъде премахнато. След това Патрезе катастрофира тежко на мястото където Сена имаше проблем с двигателя Хонда.

Найджъл Менсъл който взе пола с време 1:22.385 поведе колоната пред Патрезе, Сена, Прост, Бергер, и Морено. Състезанието на Бергер завърши след като проблеми с електрониката на неговия Макларън го попречиха по време на 4-та обиколка. Агури Сузуки също прекрати участието си след като болида на неговия Ларус е обхванат от пламъци малко преди австриеца да отпадне. Морено също отпадна поради завъртане на 10-а обиколка. Мартин Брандъл единствения състезател на Брабам след като Марк Блъндел не се класира за състезанието имаше проблеми с двигателя Ямаха, докато Хакинен се завъртя на същата обиколка където британеца отпадна. Междувременно колата на Прост започна да създава проблеми със скоростната кутия. Той успя да удържи темпото, и после се увлечен в битка между Алези и Пикет. Бертран Гашо имаше проблем при излизането на последния завой като неговия Джордан се завъртя, но никой не го удари.

Менсъл продължаваше да повежда пред Патрезе и Сена на 25-а обиколка, преди бразилецът да получи същата повреда както сполетя и неговия съотборник Бергер, оставайки двата Уилямс-а да поведат с огромна преднина. Прост също отпадна поради създадените проблеми със скоростната кутия две обиколки след отпадането на Сена. Алези маркира пълното разочорование на Ферари с повреден двигател на 34 обиколка.

Всичко вървеше по план за отбора на Уилямс преди Нелсън Пикет да се доближи до Патрезе след като италианецът също получи проблеми на своята скоростна кутия. Той е изпреварен от пилота на Бенетон, което даде шанс на Стефано Модена от Тирел да се доближи и също да го изпревари. На последната обиколка Найджъл Менсъл имаше комфортна преднина сигурен че е победител преди да намали драстично на виража. Вероятно е определено че той остави двигателния режим толкова бавно че получи дефект докато той маха на публиката, докато от Уилямс обявиха че е получил повреда на скоростната кутия. Радостен Пикет изненадващо спечели състезанието за Бенетон пред Стефано Модена, Рикардо Патрезе, Андреа де Чезарис, Бертран Гашо и класираният на 6-а позиция Найджъл Менсъл. С 4-та и 5-а позиция на пилотите на Джордан те избегнаха участието на пре-квалификация докато жребият е определен за втората половина на сезона.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Поз No Пилот Конструктор Оби. Време/Отпадане Място Точки
1 20 Нелсън Пикет Бенетон-Форд 69 1:38:51.490 8 10
2 4 Стефано Модена Тирел-Хонда 69 + 31.832 9 6
3 6 Рикардо Патрезе Уилямс-Рено 69 + 42.217 1 4
4 33 Андреа де Чезарис Джордан-Форд 69 + 1:20.210 11 3
5 32 Бертран Гашо Джордан-Форд 69 + 1:22.351 14 2
6 5 Найджъл Менсъл Уилямс-Рено 68 Електро 2 1
7 23 Пиерлуиджи Мартини Минарди-Ферари 68 + 1 Об. 18
8 26 Ерик Комас Лижие-Ламборгини 68 + 1 Об. 26
9 21 Емануеле Пиро Далара-Джъд 68 + 1 Об. 10
10 3 Сатору Накаджима Тирел-Хонда 67 + 2 Об. 12
Отп 15 Маурисио Гужелмин Лейтън Хаус-Илмор 61 Двигател 23
Отп 22 Джей Джей Лехто Далара-Джъд 50 Двигател 17
Отп 10 Стефан Йохансон Футуърк-Порше 48 Газ 25
Отп 16 Иван Капели Лейтън Хаус-Илмор 42 Двигател 13
Отп 28 Жан Алези Ферари 34 Двигател 7
Отп 29 Ерик Бернар Лола-Форд 29 Ск.кутия 19
Отп 27 Ален Прост Ферари 27 Ск.кутия 4
Отп 25 Тиери Бутсен Лижие-Ламборгини 27 Двигател 16
Отп 1 Айртон Сена Макларън-Хонда 25 Алтернатор 3
Отп 11 Мика Хакинен Лотус-Джъд 21 Завъртане 24
Отп 7 Мартин Брандъл Брабам-Ямаха 21 Двигател 20
Отп 24 Джани Морбидели Минарди-Ферари 20 Завъртане 15
Отп 19 Роберто Морено Бенетон-Форд 10 Окачване 5
Отп 2 Герхард Бергер Макларън-Хонда 4 Впръскване 6
Отп 30 Агури Сузуки Лола-Форд 3 Теч-гориво 22
Отп 9 Микеле Алборето Футуърк-Порше 2 Газ 21
НКв 18 Фабрицио Барбаца АГС-Форд
НКв 17 Габриеле Таркини АГС-Форд
НКв 8 Марк Блъндел Брабам-Ямаха
НКв 12 Джони Хърбърт Лотус-Джъд
НПКв 14 Оливие Груяр Фондметал-Форд
НПКв 34 Никола Ларини Ламбо-Ламборгини
НПКв 35 Ерик ван де Пуле Ламбо-Ламборгини
НПКв 31 Педро Чавес Колони-Форд

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Класиране след състезанието[редактиране | редактиране на кода]

Генерално класиране при пилотите
Поз Пилот Точки
1 Айртон Сена 40
2 Нелсън Пикет 16
3 Ален Прост 11
4 Рикардо Патрезе 10
5 Герхард Бергер 10
6 Стефано Модена 9
7 Найджъл Менсъл 7
8 Жан Алези 5
Генерално класиране при конструкторите
Поз Конструктор Точки
1 Макларън-Хонда 50
2 Бенетон-Форд 19
3 Уилямс-Рено 17
4 Ферари 16
5 Тирел-Хонда 11
6 Далара-Джъд 5
7 Джордан-Форд 5
8 Минарди-Ферари 3

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Предходно състезание:
1991 Монако
ФИА Формула 1 Световен
Шампионат, Сезон 1991
Следващо състезание:
1991 Мексико

Предходно състезание:
1990
Голяма награда на Канада Следващо състезание:
1992