Църква на адвентистите от седмия ден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Църквата на адвентистите от седмия ден е християнска протестантска църква със световно разпространение. Наименованието „Църква на адвентистите от седмия ден“ подчертава две библейски доктрини: учението за Второто пришествие на Христос (от лат. adventus — пристигане, идване) и Десетте Божи заповеди, съдържащ в IV-та заповед — съботната институция.

История[редактиране | edit source]

Световна[редактиране | edit source]

Към края на XVIII и началото на XIX век в Европа и Северна Америка се пробужда нов интерес към пророчествата на библейските книги Даниил и Откровение. Появяват се множество брошури и печатни материали, в които авторите стигат до убеждението, че най-дългият пророчески период в Библията, именно 2300 години от Даниил 8:14, ще приключи в 1844 г. и това ще ознаменува Второ пришествие на Исус Христос и края на земната история.

Най-оживено е движението в Северна Америка, ръководено от Уилям Милър и неговите сътрудници. Те разглеждат Даниил 8:14 съвместно с Откровение 14:6, 7, където се оповестява истината, че е настъпил часът на Божия съд.

Библейското учение за съботата се приема от адвентистите чрез влиянието на баптистите от седмия ден в лицето на Rachel Oakes Preston и се утвърждава чрез дейността на Джоузеф Бейтс.

Външният облик на адвентното движение в света е представен в Откровение 10 глава (например изразът „няма да има вече време“ в Откровение 10:6 се разбира от адвентистите така, че след 1844 г. няма други пророчески периоди, чието изпълнение да се очаква и че краят е близо), а вестта, която църквата на адвентистите от седмия ден носи, е така наречената тройна ангелска вест, чийто текст е в Откровение 14:6-12.

Църквата на адвентистите от седмия ден е организирана като самостоятелна деноминация през 1863 г. въз основа на Христовите думи, записани в Матей 16:18, 19 и Матей 18:15-18.

Централното ѝ седалище е във Вашингтон, САЩ. В световен план Църквата на адвентистите от седмия ден е разделена на 12 подразделения /дивизии/ и има над 16 милиона членове.

Днес тя има множество отдели, училища, университети, болници, проповедници и мисионери в целия свят. Световната адвентна благотворителна[1] организация за развитие и помощ АДРА подпомага бедстващи райони при наводнения[2], земетресения[3], глад[4] [5] и болести и епидемии.[6]

Българска[редактиране | edit source]

Първите признаци на адвентно присъствие в България датират от 1891 г., когато група немски преселници от Русия пристигат в Румъния и в Добруджа и донасят адвентизма в нашата страна. През 1893 г. Е. С. Попов, американски адвентист от български произход, проповядва в Русе с помощта на Яков Гринберг, баптист, книгоразпространител на Британското библейско дружество.

Българската мисия на Църквата на адвентистите от седмия ден е организирана през 1911 г. от К.Мотцер (Германия).

През 1912 г. в София е организирана църква с 8 члена благодарение на работата на първия български пастор Георги Кадалев, завърнал се след обучението си в адвентния колеж във Фриденсау, Германия.

След Първата световна война представител на Южноевропейската дивизия, Гай Дейл, посещава България и през 1920 г.докладва, че има 56 адвентисти в София, Русе и Габрово. През 1924 г. членството на църквата нараства на 205 души. По същото време се организира издателство, което снабдява църквата с религиозна литература и с вестник „Вестител на истината“. В един от малкото доклади за онези години Карл Золман описва през 1937 г. дейността на 750 адвентисти, които притежавали собствена зала с 250 места, устройвали публични беседи и извършвали благотворителна дейност в полза на бедните.

По време на Втората световна война Българската адвентна църква е изолирана от адвентистите от другите страни и живее в неблагоприятна политическа атмосфера. През 1941 г. няколко адвентни църкви са затворени.

След войната църквата възобновява всички свои дейности. Изградени са нови църковни здания на няколко места. След кратко време на свобода тоталитарната власт започва да преследва всички църкви.

През 1959 г. отношението на правителството към църквата е подчертано враждебно. То започва да се меси във вътрешните ѝ работи. Ръководството на църквата в лицето на председателя Борис Бонев и секретаря Димитър Киров е отзовано и държавата назначава ръководство от хора, на които има доверие.

Евангелизация в гр. Добрич (2001 г.)

През 1965 г. секретарят на Южноевропейската дивизия организира избирането на ново ръководство с председател Белчо Тотев. Но през 1967 г. властите брутално го отзовават и налагат трима нови ръководители на църквата. Тази намеса в ръководството ѝ продължава с известни промени на лицата до политическите промени през 1989 г.

През 1990 г. за пръв път от 42 години се организира свободна изборна конференция с делегати от всички църкви и е избрано официално ръководство с председател Агоп Тахмисян. През ноември същата година Адвентната църква е официално призната от държавата.

Днес в България има 94 адвентни църкви с общо 7700 члена.

Учение[редактиране | edit source]

Адвентистите от седмия ден признават Библията като единствения мащаб за вярата и разглеждат следните верски учения като основни учения на Библията. Тези църковни учения представят разбирането на църквата за библейското учение. Една редакция или промяна е възможна при редовното общо събрание на Генералната конференция на световната църква, ако църквата получи по-дълбоко разбиране за библейския текст чрез Светия Дух или ако се намери една по-добра формулировка, за да се изразят ученията на Святото Божие Слово.


Статистика за световната адвентна църква[редактиране | edit source]

Данните са от 01.01.2009[7]

Брой на църковните членове (2010)[8]
16 641 357
Общ брой на църквите в цял свят
65 961
Ръкоположени служители
15 343
Общ брой на служителите
205 083
Брой на държавите, в които църквата има организирана дейност
203
Брой на признатите държави от ООН
232
Адвентни училища и висши училища (общо)
7 597
Университети и висши училища
111
Основни училища
5 763
Медийни центрове
11
Издателства
61
Езици, на които се публикува
369
Болници и санаториуми
171
Сиропиталища и детски домове
33
Клиники
429
Пациенти
14 997 107
Страни, в които АДРА функционира
116
Проекти на АДРА
2 242
Брой на получилите помощ от АДРА
35 777 678

Известни представители[редактиране | edit source]

Виж още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]