Град: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:41, 1 януари 2014

Вижте пояснителната страница за други значения на Град.

Файл:Tokyo odaiba.jpg

Токио

Градът е голямо населено място, обикновено много по-голямо от селото^[1]^[2]. Градското население, за разлика от селското, се занимава с индустрия и търговия, а не със земеделие, животновъдство и други селскостопански дейности. Броят на населението е важен, но не и определящ показател за това дали едно населено място ще получи статут на град или село. В много части на света, като например Индия (поне към 2004 г.), едно голямо село се населява от няколко пъти повече хора, отколкото малък град. Но по принцип гъстотата на населението е много по-голяма в градовете. Те имат изградена административна, законова, санитарна, жилищна и политическа структура, както и добре организирана транспортна система. Големите градове имат метра, небостъргачи, университети и други обществени и културни придобивки, които като правило липсват в селата. Населението на тези градове достига 20-25 милиона.

Причини за възникване на града

Специалистите теоретици посочват многобройни възможни причини за това защо хората се събират заедно на едно място, за да формират гъсто населени общности, но няма достатъчно доказателства за условията, които довеждат до създаването на градовете. Някои теоретици обаче спекулират върху това, което те считат подходящи предварителни условия, както и основни механизми, които са важни движещи сили.

Конвенционалната гледна точка е, че градовете първо се формират след неолитната революция. Тя довежда селското стопанство, което прави по-гъсти човешки популации възможни, като по този начин стимулира развитието на града. Така че за основна причина за развитието на града може да се счита появата на селското стопанство. Има учени, които считат, че градът възниква преди селското стопанство, но такива идеи не са широко приети^[3].

Друга причина за възникването на градовете може да се смята закрилата, която те предоставят по време на враждебни нападения и войни, защото са добре укрепени. Съществува пряка връзка между оформянето на един град и изграждането на укрепителната му система. Повечето градове се образуват около крепост, където при опасност населението може да намери закрила и убежище.

Трета причина за възникване на градовете е съсредоточаването на различни видове занаяти и стоки на едно място и улесняване на търговията с тях. Много историци разглеждат отделянето на занаятите, бягството на селяните от феодалните имения и цялостното развитие на икономическите взаимоотношения и новата организация на производството като основополагащ фактор за формиране на града.

Така например смята се, че на Балканите „укрепеният на хълм град“ се появява през втората половина на XII в. Градовете от XII-XIV са все още свързани със земеделието и скотовъдството.^[4]

География и планиране на града

Карта на Харлем, Нидерландия, от около 1550 година. Градът е напълно заобиколен от защитна стена и канал.

Модерното планиране на градовете се извършва по разнообразни схеми в зависимост от вижданията на урбанистите и другите специалисти в градското планиране и тяхната представа как градът трябва да изглежда. Най-популярният градоустройствен план е този с вид на решетка или мрежа, използван още от древните римляни, в някои части на Америка, а също така в продължение на хиляди години в Китай. Това мрежесто или решетъчно планиране се използва в много британски колонии, особено в Северна Америка.

Древните гърци, които строят градовете си по Средиземноморието, също използват този вид планиране. Петнадесет века по-рано, индската цивилизация също използва подобно планиране. През Средновековието тенденцията е повече към линейно планиране. Примери за това са различи градове на юг от Франция. Решетъчното планиране е популярно отново през 19-ти век. Използвано е при строежа на Сан Франциско.

Друг вид планиране е радиалното, където всички главни пътища се събират в една точка. такива градове обикновено говорят за поетапно разширяване към периферията с концентрични следи от стени и цитадели. В съвремието към този вид планиране са прибавени пръстеновидни пътища за да се облекчи транспорта и да се избегнат задръстванията. Много градове в Нидерландия са построени по този начин - централен площад, заобиколен с концентрични канали. Всяко разширение на града е съпроводено със строене на нови защитни стени и канали. В Москва тази структура е все още много добре запазена.

Колкото се отнася до географията, обикновено се избира място, което да е добре природно защитено — на равна площ в близост до планини. Лесният достъп до питейна вода е също много съществен. Друг съществен показател е климатът, като естествено се предпочитат местата с топъл или умерен климат.

История на града

Градовете в Древността

Ранните градове възникват в редица региони на древния свят. Месопотамия може да претендира за най-ранните градове, по-специално Ериду, Урук и Ур. След Месопотамия, тази култура се пренася в Сирия и Мала Азия, както се вижда от град Чаталхьоюк (7500 — 5700 пр.н.е). Това е най-големият неолитен некропол, открит до момента. Въпреки че понякога се твърди, че в Древен Египет липсва урбанизъм, няколко вида градски населени места са открити в древни времена.

Индската цивилизация в древна Индия и древен Китай са две други места с местни градски традиции. Сред първите населени места в Стария свят, Мохенджо-Даро на индската цивилизация, намиращ се в днешен Пакистан, съществувал от около 2600 пр.н.е. до 1900 пр.н.е., е един от най-големите, с население от около 40 000 или повече жители.^[5] Мохенджо-Даро и Харапа, големите столици, са сред първите градове, които използват мрежов градски план, дренаж, унитаз, както и градски канализационни системи. Малко по-късно, отличителна градска традиция е развита в района на Кхмер, Камбоджа, където Ангкор се превръща в един от най-големите градове (по площ) на света.

Ур, един от най-древните градове в Месопотамия

В древна Америка началото на градските традиции са разработени в Мезоамерика и Андите. Мезоамерика вижда увеличаване на ранната урбанизация в няколко културни региони, включително маите, сапотек на Oaxaca и Теотиуакан в централно Мексико. По-късни култури, като ацтеките се осланят на тези ранни градски традиции. В Андите, първите градски центрове са разработени от чавинската култура и тази на моче, следвани от големите градове на уарите, чиму и цивилизацията на инките.

Този списък от началото на градските традиции се отличава с разнообразието си. Археологически разкопки в тези градски територии показват, че някои градове са рядко населени политически столици, други търговски центрове, и трети имат предимно религиозна насоченост. Някои градове имат големи, гъсто населени популации, докато други извършват градски дейности в сферите на политиката или религията, без да са непременно големи. Теориите, които се опитват да обяснят древния урбанизъм с един-единствен фактор, например икономическата изгода, не успяват да уловят диапазона на всички промени, документирани от археолозите.

Ръстът на населението на древните цивилизации, формирането на древните империи и концентрирането на политическата власт, ръстът в търговията и производството довежда до все по-голямо съсредоточаване на капитал в тези населени места, които стават центрове за търговия и промишленост, като Александрия, Антиохия, Патна, Картаген, древен Рим, Константинопол (по-късно Цариград), както и китайски, индийски и мюсюлмански капитали, които създават градове с над половин милион население.

Градовете в Средновековието

Средновековните градове от 5 век от н.е., както показва историята на Рим, Константинопол и много други големи и малки областни центрове, до голяма степен продължават преобладаващите още от древността тенденции на традиционното общество. Още през 9-ти век се оформят някои градове в Италия - Венеция, Генуа, Пиза, Неапол и Флоренция, както и на юг във Франция - Марсилия, Арл и Монпелие). Тяхното равитие е вследствие на търговските им връзки с Византия и арабския свят. В периода 11-12 век, най-големите градове на Европа са Рим, Париж, Лондон, Кьолн, Киев и други.

Градовете често се разрастват на мястото на отбранителни укрепления (замъци, крепости и др.) и около тях. Това се отразява и в етимологията: „град“ (в църковнославянския език – „градъ“) буквално означава оградено, защитено място (сравни полската дума gród - „крепост“ ^[6]).

Независимо от това, че още в периода на ранното Средновековие в Западна Европа съществуват градове, съхранени от времето на Римската империя или възникнали след това административни единици с църковни центрове, те не са центрове на занаяти и търговия.

Докато Дейвид Кеслър и Питър Темин разгледат древния Рим като най-големият град преди 19-ти век, Лондон е първият град, който надвишава 1 милион души население^[7]. Джордж Моделски счита средновековен Багдад с население от около 1,2 милиона души за най-големия град преди 19-ти век и Лондон за първия с население от над един милион души^[8]. Други смятат, че населението на Багдад може да е надвишавало 2 милиона през 9-ти век^[9].

От 9-ти до края на 12-ти век град Константинопол, столицата на Византия е най-големият и най-богатият град в Европа с население от близо 1 милион^[10]^[11].

В изключителни случаи, като тези на Венеция, Генуа или Любек, самите градове стават мощни държави, взимайки понякога околните райони под техен контрол или създавайки обширни морски империи. Подобни явления съществуват и другаде, както в случая на Сакай, която се радва на значителна автономия в края на средновековна Япония.

Модерните градове

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Градът в България

В България Министерският съвет има право да дава или отнема статута на териториалната единица, а президентът определя наименованието. През 2005 година е въведено изискването село, обявявано за град, да има изградена социална и техническа инфраструктура и население не по-малко от 3500 души, а в курортните населени места — не по-малко от 1000 души.

Има селища със статут на град поради исторически и културни причини (Мелник), а също и такива, получили този статут поради политически причини (Правец, Каблешково и др.)

Съвременното явление на екстензивен растеж на предградията, развитие на градската общност и миграция на градското население към селата допълнително усложняват определението за град, тъй като по този начин се създават градски общности, които са такива в икономически и културен аспект, но им липсват другите характеристики на градските местности.

Някои форми на заселничество, които не са селски — като временни миньорски селища, може определено да не са селски по характер, но да не са със сигурност и градски. На тях Министерският съвет на НРБ е давал статут на селище от градски тип. В днешно време това е неофициално, разговорно понятие.

Вижте още

Списъци

Списък на градовете в България

Понятия

Видове градове

Източници

↑ Goodall, B. (1987) The Penguin Dictionary of Human Geography. London: Penguin.
↑ Kuper, A. and Kuper, J., eds (1996) The Social Science Encyclopedia. 2nd edition. London: Routledge.
↑ Jacobs, Jane (1969). The Economy of Cities. New York: Random House Inc
↑ Градът, д-р Явор Василев
↑ Kenoyer, Jonathan Mark (1998) Ancient Cities of the Indus Valley Civilization. Oxford University Press, Karachi and New York.
↑ ucoz.ru
↑ The organization of the grain trade in the early Roman Empire, David Kessler and Peter Temin
↑ George Modelski, World Cities: –3000 to 2000, Washington DC: FAROS 2000, 2003. ISBN 0-9676230-1-4. See also Evolutionary World Politics Homepage.
↑ Trudy Ring, Robert M. Salkin, K. A. Berney, Paul E. Schellinger. International dictionary of historic places, Volume 4: Middle East and Africa // {{{journal}}}. Taylor and Francis, 1996. с. 116.
↑ Cameron, Averil. The Byzantines. John Wiley and Sons, 2009. ISBN 978-1-4051-9833-2. с. 296.
↑ Laiou, Angeliki E. Writing the Economic History of Byzantium // The Economic History of Byzantium (Volume 1). Washington, DC, Dumbarton Oaks, 2002. с. 130–131.

Шаблон:Link FA

[Goodall-1] Goodall, B. (1987) The Penguin Dictionary of Human Geography. London: Penguin.

[Kuper_and_Kuper-2] Kuper, A. and Kuper, J., eds (1996) The Social Science Encyclopedia. 2nd edition. London: Routledge.

[3] Jacobs, Jane (1969). The Economy of Cities. New York: Random House Inc

[4] Градът, д-р Явор Василев

[5] Kenoyer, Jonathan Mark (1998) Ancient Cities of the Indus Valley Civilization. Oxford University Press, Karachi and New York.

[6] ucoz.ru

[7] The organization of the grain trade in the early Roman Empire, David Kessler and Peter Temin

[Modelski-8] George Modelski, World Cities: –3000 to 2000, Washington DC: FAROS 2000, 2003. ISBN 0-9676230-1-4. See also Evolutionary World Politics Homepage.

[9] Trudy Ring, Robert M. Salkin, K. A. Berney, Paul E. Schellinger. International dictionary of historic places, Volume 4: Middle East and Africa // {{{journal}}}. Taylor and Francis, 1996. с. 116.

[10] Cameron, Averil. The Byzantines. John Wiley and Sons, 2009. ISBN 978-1-4051-9833-2. с. 296.

[11] Laiou, Angeliki E. Writing the Economic History of Byzantium // The Economic History of Byzantium (Volume 1). Washington, DC, Dumbarton Oaks, 2002. с. 130–131.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

@@ Ред 39: / Ред 39: @@
 === Градовете в Средновековието ===
-{{раздел-мъниче}}
 [[Файл:Schedelsche Weltchronik - Paris-noborder.jpg|thumb|[[Париж]] през 15 век]]
+[[Файл:Bizansist touchup.jpg|мини|Константинопол]]
-Средновековните градове от [[5 век]] от н.е., както показва историята на Рим, [[Константинопол]] и много други големи и малки областни центрове, до голяма степен продължават преобладаващите още от древността тенденции на традиционното общество. Още през 9-ти век се оформят някои градове в [[Италия]] - [[Венеция]], [[Генуа]], [[Пиза]], [[Неапол]] и [[Флоренция]], както и на юг във [[Франция]] - [[Марсей]], [[Арл]] и [[Монпелие]]). Тяхното равитие е вследствие на търговските им връзки с [[Византия]] и арабския свят. В периода 11-12 век, най-големите градове на [[Европа]] са [[Рим]], [[Париж]], [[Лондон]], [[Кьолн]], [[Киев]] и други.
+Средновековните градове от [[5 век]] от н.е., както показва историята на Рим, [[Константинопол]] и много други големи и малки областни центрове, до голяма степен продължават преобладаващите още от древността тенденции на традиционното общество. Още през 9-ти век се оформят някои градове в [[Италия]] - [[Венеция]], [[Генуа]], [[Пиза]], [[Неапол]] и [[Флоренция]], както и на юг във [[Франция]] - [[Марсилия]], [[Арл]] и [[Монпелие]]). Тяхното равитие е вследствие на търговските им връзки с [[Византия]] и арабския свят. В периода 11-12 век, най-големите градове на [[Европа]] са [[Рим]], [[Париж]], [[Лондон]], [[Кьолн]], [[Киев]] и други.
 Градовете често се разрастват на мястото на отбранителни укрепления ([[замък|замъци]], [[крепост]]и и др.) и около тях. Това се отразява и в етимологията: „град“ (в [[църковнославянски език|църковнославянския език]] – „градъ“) буквално означава оградено, защитено място (сравни полската дума ''gród'' - „крепост“ <ref>[http://autopublication.ucoz.ru/blog/2010-03-05-21 ucoz.ru]</ref>).
 Независимо от това, че още в периода на ранното Средновековие в [[Западна Европа]] съществуват градове, съхранени от времето на [[Римската империя]] или възникнали след това административни единици с църковни центрове, те не са центрове на [[занаят]]и и [[търговия]].
+Докато Дейвид Кеслър и Питър Темин разгледат древния Рим като най-големият град преди 19-ти век, Лондон е първият град, който надвишава 1 милион души население<ref>The organization of the grain trade in the early Roman Empire, David Kessler and Peter Temin</ref>. Джордж Моделски счита средновековен [[Багдад]] с население от около 1,2 милиона души за най-големия град преди 19-ти век и Лондон за първия с население от над един милион души<ref name=Modelski>George Modelski, ''World Cities: –3000 to 2000'', Washington DC: FAROS 2000, 2003. ISBN 0-9676230-1-4. See also [http://faculty.washington.edu/modelski/ Evolutionary World Politics Homepage].</ref>.  Други смятат, че населението на Багдад може да е надвишавало 2 милиона през 9-ти век<ref>{{Cite journal|title=International dictionary of historic places, Volume 4: Middle East and Africa|last=Trudy Ring, Robert M. Salkin|first=K. A. Berney, Paul E. Schellinger|year=1996|publisher=[[Taylor and Francis]]|page=116|ref=harv|postscript=<!--None-->}}</ref>.
+От 9-ти до края на 12-ти век град [[Константинопол]], столицата на [[Византия]] е най-големият и най-богатият град в Европа с население от близо 1 милион<ref>{{Cite book|last=Cameron|first=Averil|title=The Byzantines|page=47|page=296|url=http://books.google.bg/books?id=59c6PSa5JCAC|publisher=John Wiley and Sons|year=2009|isbn=978-1-4051-9833-2|ref=harv}}</ref><ref>{{Cite book|last=Laiou|first=Angeliki E.|title=The Economic History of Byzantium (Volume 1)|pages=130–131|year=2002|location=Washington, DC|publisher=Dumbarton Oaks|editor=Angeliki E. Laiou|chapter=Writing the Economic History of Byzantium|url=http://www.doaks.org/publications/doaks_online_publications/EHB.html|ref=harv}}</ref>.
+В изключителни случаи, като тези на [[Венеция]], [[Генуа]] или [[Любек]], самите градове стават мощни държави, взимайки понякога околните райони под техен контрол или създавайки обширни морски империи. Подобни явления съществуват и другаде, както в случая на [[Сакай]], която се радва на значителна автономия в края на средновековна [[Япония]].
 === Модерните градове ===