Абдул Азис
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Абдул Азис عبد العزيز |
|
---|---|
султан на Османската империя | |
![]() |
|
Роден |
9 февруари 1830 г. (стар стил)
|
Починал | |
Погребан | Истанбул, Турция |
|
|
Религия | ислям |
Награди | Орден на жартиерата (14 август 1867) |
Управление | |
Период | 25 юни 1861 – 30 май 1876 |
Предшественик | Абдул Меджид I |
Наследник | Мурад V |
![]() |
|
Семейство | |
Род | Османска династия |
Баща | Махмуд II |
Майка | Пертевниял валиде султан |
Братя/сестри | Абдул Меджид I |
Деца |
Абдул Меджид II Юсуф Изеддин |
Подпис |
![]() |
Абдул Азис в Общомедия |
Абдул Азис (османски турски: عبد العزيز; на турски: I. Abdülaziz) е 32-рият султан на Османската империя от 25 юни 1861 до 30 май 1876 година.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Син е на султан Махмуд II и Пертевниял валиде султан. Брат е на Абдул Меджид I. През 1857 г., още преди да се възкачи на трона, му се ражда син – Юсуф Изеддин.
Управление[редактиране | редактиране на кода]
Наследява брат си Абдул Меджид на 25 юни 1861. През 1867 г. предприема пътуване до Великобритания, Франция и Австро-Унгария, през 1869 г. присъства на откриването на Суецкия канал. Привърженик е на танзимата, по-късно провежда реакционна политика.
През неговото управление е разрешен българският църковен въпрос (1870), но вътрешното и международното положение на Турция се влошават. Жестоко потушава въстанието в Босна и Херцеговина и Априлското въстание в България през 1875 – 1876 г. През май 1875 г. Абдул Азис обявява финансовия банкрут на Османската империя. Това е една от причините да бъде детрониран от Младотурската партия през 1876. Свален е с преврат на либералните кръгове. Детрониран е на 30 май 1876 г. заради неуспехи в управлението, Априлското въстание и убийството на консулите в Солун. На трона го наследява племенникът му Мурад V – обявен за луд и детрониран няколко месеца по-късно.
Самоубива се или е убит 6 дни след детронирането, на 4 юни 1876 година.
Деца[редактиране | редактиране на кода]
1. от Дюрюнев:
- Юсуф Изеддин (1857 – 1916)
- Салиха (1862 – 1941)
2 . от Едадил:
- Махмуд Джелаледин (1862 – 1888)
- Мехмед Селим (1866 – 1867)
- Амина (1866 – 1867)
3. от Хайранидил:
- халиф Абдул Меджид II (1868 – 1944)
- Назиме (1866 – 1947)
4. от Несрин:
- Мехмед Шевкет (1872 – 1899)
- Амина (1874 – 1920)
5. от Гевхери:
- Мехмед Сайфедин (1874 – 1927)
- Есма (1873 – 1899)
6. от неизвестна майка:
- Фатма
- Мюнире
|