Антимонит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антимонит
Стибнит
Stibnite-250241.jpg
Антимонит от Дзянси, Китай.
Общи
Категория сулфиден минерал
Формула
(повтаряща се единица)
Sb2S3
Класификация на Щрунц 2.DB.05a
Елементарна клетка a = 11.229 Å, b = 11.31 Å, c = 3.8389 Å; Z = 4
Характеристики
Цвят оловносив, черникав или в преливащи се цветове
Кристална система ромбична
Сдвояване рядко
Цепителност съвършена по {010}; добра по {100} и {110}
Лом полумидест
Твърдост по Моос 2 – 2,5
Блясък металически
Цвят на чертата оловносива
Прозрачност непрозрачен
Специфично тегло 4.63
Плътност 4.5 – 4.6 g/cm³
Разтворимост разтваря се в солна киселина
Източници [1][2][3]
Основни разновидности
Метастибнит червеникав
Антимонит в Общомедия

Антимонит[4], наричан още стибнит,[1] е сулфиден минерал с формула Sb2S3. Това е най-важният източник на металоида антимон. Понякога са възможни примеси на арсен, бисмут, олово, желязо, мед, злато и сребро.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Антимонитът образува кристали с орторомбична сингония. Кристалите са във формата на призми или иглички с вертикална щриховка по ръбовете, като могат да се образуват ветрилообразни друзи, влакнести или зърнести агрегати. Цветът му е оловносив със силен металически блясък, а твърдостта му по скалата на Моос е 2 – 2,5.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Минералът се среща в хидротермални находища и често придружава реалгар, цинобър, аурипигмент, галенит, пирит, марказит, арсенопирит, сервантит, калцит, анкерит, барит и халцедон.[1] Често може да се намери в антимоно-кварцови и антимоно-живачни жили.

Малките находища на антимонит са много, но големите находища са рядкост. Среща се в Канада, САЩ, Мексико, Перу, Япония, Китай, Германия, Румъния, Италия, Франция, Англия, и Индонезия (Борнео).

Най-големият антимонитов кристал тежи над 450 kg, открит е в Китай и може да се види в Американския музей за природна история.[5]

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Пасти от прах на Sb2S3 в мазнина или други материали се използват като козметика за очи още от 3000 г. пр. Хр. в Близкия Изток и близките региони.[6] В тази си употреба антимонитът се нарича каял и се използва за потъмняване на веждите и миглите или за очна линия.

Намира приложение, също така, в пиротехниката като бляскава съставка. Използва се и в съвременните кибритени клечки. В миналото се е използвал и във фотографията със светкавица, но това му приложение е изоставено поради токсичността му и чувствителността му към статично електричество. В Древен Египет се е използвал като лекарство, което избистря зрението и козметика, която кара косата да расте.[7]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((en)) Stibnite. Handbook of Mineralogy
  2. ((en)) Stibnite. Mindat.org
  3. ((en)) Stibnite. Webmineral
  4. АНТИМОНИТ – Речник на българския език 2.0
  5. ((en)) Chinese stibnite crystal on display in US
  6. Alchemie. Lexikon einer hermetischen Wissenschaft. Мюнхен, C.H. Beck, 1998. ISBN 3-406-44106-8.
  7. Sunan Abu-Dawud (Ahmad Hasan translation). Book 32, Number 4050.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Stibnite“ и страницата „Антимонит“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.