Георги Данаилов (икономист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Георги Тодоров Данаилов)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Данаилов.

Георги Данаилов
български икономист и политик
Роден
Починал
22 октомври 1939 г. (67 г.)
Научна дейност
Област Икономика
Политика
Депутат XIV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   

Георги Тодоров Данаилов е български икономист и политик от Демократическата партия (след 1923 година – от Демократическия сговор). Той е първият български преподавател по политическа икономия, а на два пъти за кратко е министър – на търговията, промишлеността и труда през 1918 и на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1930 – 1931 година.

Георги Данаилов е почетен гражданин на Свищов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

В Шуменския затвор, заедно с други лидери на опозицията през 1923 година

Георги Данаилов е роден на 15 май (3 май стар стил) 1872 година в Свищов[1] в семейството на заможен търговец. Първоначалното си образование получава в своя роден град. След това завършва Първа софийска мъжка гимназия (1891) и право в Московския университет (1895).[1] През 1897 година става доцент по политикономия във Висшето училище, днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“, като през 1897 – 1898 година специализира политическа икономия, финансова наука и статистика в университетите във Виена, Мюнхен и Берлин.

През 1902 година Данаилов става извънреден професор в Софийския университет, а след прекъсване по време на Университетската криза е частен доцент (1908 – 1924), хонорован професор (1925 – 1935) и накрая редовен професор и титуляр на катедрата по политическа икономия (1935 – 1939). От 1901 година е действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), а през 1937 – 1939 година е председател на неговия Философско-обществен клон.[1] От 1920 г. е преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки[2].

Георги Данаилов публикува ценни трудове по методология, теория и техника на статистиката. Основоположник е и на демографската наука в България. Научните, икономическите и специалните възгледи на проф. Георги Данаилов са обобщени в речта, произнесена на 8 ноември 1936 г. в Свищов при откриването на Висшето търговско училище „Д. А. Ценов“ (днешната Стопанска академия). Той е първият български автор, написал учебник по статистика, който има респектиращ обем от 638 страници. В голяма степен учебникът има монографичен характер, като голяма част от него са посветени на историографията и същността на статистическата наука и практика.

Георги Данаилов се включва активно и в политическия живот като участник в Демократическата партия, като през 1908 – 1911 и 1913 – 1934 година е народен представител. През 1911 година е обвинител в създадения Втори държавен съд, който трябва да съди министри от стамболовистките кабинети. През 1918 година става секретар на Централното бюро на партията и за няколко месеца е министър на търговията, промишлеността и труда в третото правителство на Александър Малинов. През 1923 година е арестуван, както много лидери на опозицията, за да бъде съден от организирания от земеделците Трети държавен съд, но след Деветоюнския преврат е освободен.[1]

През 1923 година Данаилов е в крилото на Демократическата партия, оглавявано от Андрей Ляпчев, което се присъединява към Демократическия сговор.[1] Участва в групата, която изработва първата програма на партията.[3] През 1930 – 1931 година той е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в третото правителство на Ляпчев.[1]

Дядо е на българския писател и сценарист Георги Данаилов.

Георги Данаилов умира в София на 22 октомври 1939 година.[1]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Един паметник на старото българско право“ (1901)
  • „Нашите железници с особено внимание върху линията Централната – Свищов“ (1902)
  • „Петко Каравелов“ (1904)
  • „Основни начала на политическата икономия“ (1906)
  • „Лекции по демография“ (1908)
  • „Изследвания върху демографията на България“ (1930)
  • „Теорията на статистиката“ (1931)
  • „Благотворителността и културно-просветните институти в гр. Свищов“ (1936)
  • „Социална и стопанска структура на България“ (1937)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 137 – 138.
  2. Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. С.:1922 г. стр. 4
  3. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 146.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Жечо Бакалов Министър на търговията, промишлеността и труда (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) Янко Сакъзов