Георги Данаилов (икономист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Георги Тодоров Данаилов)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Георги Данаилов.

Георги Данаилов
български икономист и политик
Роден
Починал
Научна дейност
Област Икономика
Политика
Депутат XIV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   

Георги Тодоров Данаилов е български икономист и политик от Демократическата партия (след 1923 година – от Демократическия сговор). Той е първият български преподавател по политическа икономия, а на два пъти за кратко е министър – на търговията, промишлеността и труда през 1918 и на обществените сгради, пътищата и благоустройството през 1930 – 1931 година.

Георги Данаилов е почетен гражданин на Свищов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

В Шуменския затвор, заедно с други лидери на опозицията през 1923 година

Георги Данаилов е роден на 15 май (3 май стар стил) 1872 година в Свищов[1] в семейството на заможен търговец. Първоначалното си образование получава в своя роден град. След това завършва Първа софийска мъжка гимназия (1891) и право в Московския университет (1895).[1] През 1897 година става доцент по политикономия във Висшето училище, днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“, като през 1897 – 1898 година специализира политическа икономия, финансова наука и статистика в университетите във Виена, Мюнхен и Берлин.

През 1902 година Данаилов става извънреден професор в Софийския университет, а след прекъсване по време на Университетската криза е частен доцент (1908 – 1924), хонорован професор (1925 – 1935) и накрая редовен професор и титуляр на катедрата по политическа икономия (1935 – 1939). От 1901 година е действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките), а през 1937 – 1939 година е председател на неговия Философско-обществен клон.[1]

Георги Данаилов публикува ценни трудове по методология, теория и техника на статистиката. Основоположник е и на демографската наука в България. Научните, икономическите и специалните възгледи на проф. Георги Данаилов са обобщени в речта, произнесена на 8 ноември 1936 г. в Свищов при откриването на Висшето търговско училище „Д. А. Ценов“ (днешната Стопанска академия). Той е първият български автор, написал учебник по статистика, който има респектиращ обем от 638 страници. В голяма степен учебникът има монографичен характер, като голяма част от него са посветени на историографията и същността на статистическата наука и практика.

Георги Данаилов се включва активно и в политическия живот като участник в Демократическата партия, като през 1908 – 1911 и 1913 – 1934 година е народен представител. През 1911 година е обвинител в създадения Втори държавен съд, който трябва да съди министри от стамболовистките кабинети. През 1918 година става секретар на Централното бюро на партията и за няколко месеца е министър на търговията, промишлеността и труда в третото правителство на Александър Малинов. През 1923 година е арестуван, както много лидери на опозицията, за да бъде съден от организирания от земеделците Трети държавен съд, но след Деветоюнския преврат е освободен.[1]

През 1923 година Данаилов е в крилото на Демократическата партия, оглавявано от Андрей Ляпчев, което се присъединява към Демократическия сговор.[1] Участва в групата, която изработва първата програма на партията.[2] През 1930 – 1931 година той е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в третото правителство на Ляпчев.[1]

Дядо е на българския писател и сценарист Георги Данаилов.

Георги Данаилов умира в София на 22 октомври 1939 година.[1]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Един паметник на старото българско право“ (1901)
  • „Нашите железници с особено внимание върху линията Централната – Свищов“ (1902)
  • „Петко Каравелов“ (1904)
  • „Основни начала на политическата икономия“ (1906)
  • „Лекции по демография“ (1908)
  • „Изследвания върху демографията на България“ (1930)
  • „Теорията на статистиката“ (1931)
  • „Благотворителността и културно-просветните институти в гр. Свищов“ (1936)
  • „Социална и стопанска структура на България“ (1937)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 137 – 138.
  2. Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 146.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Жечо Бакалов Министър на търговията, промишлеността и труда (21 юни 1918 – 17 октомври 1918) Янко Сакъзов