Джефри Епстайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джефри Епстайн
Jeffrey Epstein
Епстайн през 2019 година
Епстайн през 2019 година

Роден
Починал
Джефри Епстайн в Общомедия

Джефри Епстайн (на английски: Jeffrey Edward Epstein) е американски инвеститор и осъден сексуален престъпник. Започва кариерата си като учител, но впоследствие се пренасочва към банкирането и финансовия сектор, като работи за Bear Stearns преди да създаде своя собствена компания. Основните интереси на компанията му преди нейния разпад са капиталовите пазари, инвестиционното банкиране, управление на капитала, клиринг и е силно замесена в ипотечната криза в САЩ през 2008 година. Епстайн се установява в широк елитен кръг от влиятелни и известни личности и привлича множество жени, сред които и малолетни момичета, които са насилвани сексуално от него и негови познати.[1][2]

През 2005 година полицията в Палм Бийч, Флорида започва да го разследва, след като родители се оплакват, че той е злоупотребил сексуално с 14-годишната им дъщеря.[3] Епстайн пледира виновен и е осъден през 2008 година за склоняване към проституция на непълнолетно лице. Излежава в затвора 13 месеца, но получава множество отпуски за да продължи работата си. Епстайн е осъден само за това свое престъпление като част от правно споразумение, въпреки че федералните служби установяват общо 36 момичета, някои по-млади от 14 години, които Епстайн е насилвал сексуално.[4]

Епстайн е арестуван на 6 юли 2019 година с обвинения за секс трафик на непълнолетни лица във Флорида и Ню Йорк. Умира в килията си на 10 август 2019 година. Медицинските лица определят смъртта му като самоубийство, въпреки че адвокатите му отричат тази вероятност.[5]

През живота си е много близък приятел или поддържа близки взаимоотношения с огромен брой влиятелни фигури в САЩ и по света сред които Бил Клинтън, Доналд Тръмп, Хилъри Клинтън, Андрю Йорк, Уди Алън, Харви Уайнстийн, Рупърт Мърдок, Майкъл Блумбърг, Майкъл Джексън, Ричард Брансън, Алек Болдуин и много други. Сред близките му приятели е Бил Клинтън, който през 2016 година лети с неговия самолет общо 26 пъти до различни международни локации.[6] Поради връзките, които има, Епстайн става основна фигура в множество теории на конспирацията, които твърдят, че той не се е самоубил, а е бил ликвидиран от влиятелни личности за да не излизат наяве връзките им с него. Смъртта му се превръща в мийм с хедлайнер „Epstein didn't kill himself“.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Who Was Jeffrey Epstein Calling? A close study of his circle—social, professional, transactional—reveals a damning portrait of elite New York. // New York. July 22, 2019. Посетен на July 25, 2019.
  2. Nally, Leland. An Actual Conspiracy Kept Jeffrey Epstein's Accomplices out of Prison. // Mother Jones. October 1, 2019. Посетен на October 1, 2019. According to [the facts for the] ruling by US District Judge Kenneth Marra in February 2019: 'In addition to his own sexual abuse of the victims, Epstein directed other persons to abuse the girls sexually. Epstein used paid employees to find and bring minor girls to him. Epstein worked in concert with others to obtain minors not only for his own sexual gratification, but also for the sexual gratification of others.'
  3. Brown, Julie K.. Jeffrey Epstein abused teen girls for years, police say. A timeline of his case. // Miami Herald. November 28, 2018. Посетен на August 12, 2019.
  4. Buncombe, Andrew. Jeffrey Epstein: the billionaire paedophile with links to Bill Clinton, Kevin Spacey, Robert Maxwell – and Prince Andrew. // The Independent. London, England, January 2, 2015. Посетен на November 7, 2016.
  5. Medical examiner rules Epstein death a suicide by hanging. // August 17, 2019.
  6. Zimmerman, Malia. Flight logs show Bill Clinton flew on sex offender's jet much more than previously known.. // Fox News. May 13, 2016. Архивиран от оригинала на October 9, 2016. Посетен на October 9, 2016. 26 trips aboard the "Lolita Express" -- even apparently ditching his Secret Service detail for at least five of the flights
  7. www.wired.com