Хранопровод

Хранопровод
	Глава и шия
	Храносмилателни органи
Латински	oesophagus
Атлас	Хранопровод
Система	част от храносмилателната система
Артерия	хранопроводни артерии
Вена	хранопроводни вени
Нерв	чревни ганглии, блуждаещ нерв
Прекурсор	предно черво
MeSH	Esophagus
Elsevier	Esophagus
	Хранопровод в Общомедия

Хранопроводът (на латински: oesophagus s. esophagus) представлява дълга около 25 – 30 cm тръба, която свързва гълтача със стомаха. Започва от горния езофагеален сфинктер на нивото на VI шиен прешлен като продължение на гълтача, навлиза в гръдната клетка, разположен зад трахеята, в коремната кухина навлиза през отвор в диафрагмата и през долния езофагеален сфинктер достига до стомаха на нивото на XI гръден прешлен.

Анатомично устройство[редактиране | редактиране на кода]

Хранопроводът се разполага в три топографски области (шия, гръден кош, коремна кухина) и на него се различават три части: шийна, гръдна и коремна.

Шийната част на хранопровода (на латински: pars cervicalis oesophagi) е с дължина около 5 cm и се намира зад трахеята и пред гръбначния стълб.

Гръдната част (на латински: pars thoracica oesophagi) е с дължина 16 – 19 cm. В тази част хранопроводът се намира пред гръбначния стълб и кръстова аортната дъга и левия главен бронх. По-надолу той върви вдясно от аортата, а след това пред нея и напуска гръдния кош на нивото на X гръден прешлен през собствения си отвор в диафрагмата.
Коремната част (на латински: pars abdominalis oesophagi) е с дължина 1 – 4 cm. Тя започва след навлизането на хранопровода през диафрагмата и завършва като се отваря в кардията на стомаха.

a – адвентиция; b – надлъжен мускулен слой (външен); c – напречен мускулен слой (вътрешен); d – подлигавичен слой; e – лигавична мускулна пластинка; f – лигавица с лимфен възел и съдове; g – многослоен плосък епител

Хранопроводът притежава три постоянни анатомични и две физиологични стеснения.

Анатомичните стеснения са фарингеално (на 15 cm от резците), бронхиално (на 24 cm от резците) и диафрагмално (на 40 cm от резците). Физиологичните стеснения са аортално (малко над бронхиалното анатомично стеснение) и кардиално (малко под диафрагмалното анатомично стеснение). Аорталното стеснение се получава на мястото на пресичане на хранопровода с аортната дъга, а кардиалното непосредствено преди отварянето на хранопровода в стомаха.

Хистологичен строеж[редактиране | редактиране на кода]

Гънка от лигавицата на хранопровод. Виждат се слоевете плосък епител и собствената пластинка.

Стената на хранопровода е образувана от три слоя: лигавица, мускулатура и адвентиция.

Лигавицата е изградена от многослоен плосък епител в 20 – 24 слоя и образува надлъжни гънки. Под него се образува собствената пластинка на лигавицата, която съдържа лимфни фоликули и повърхностните (кардиачни) жлези на хранопровода. Те са слузни жлези и не се различават от кардиачните жлези на стомаха. Под собствената пластинка се оформя мускулна пластинка от гладкомускулни клетки и еластична съединителна тъкан, която се появява още в началото на хранопровода и надолу задебелява.

Под лигавицата се намира добре изразен подлигавичен слой, образуван от колагенни и еластични влакна, в който се разполагат собствените жлези на хранопровода. Собствените жлези на хранопровода са със значителна големина и представляват сложни тубуло-ацинозни жлези.

Мускулната стена на хранопровода е изградена от два слоя. В горната четвърт на хранопровода мускулатурата е напречнонабраздена, като надолу преминава в гладка. Външният слой е надлъжен с хаотично ориентирани мускулни снопчета. Вътрешният е циркулярен, като мускулните снопчета имат спираловиден ход.

Външната обвивка на хранопровода е изградена от хлабава съединителна тъкан и се нарича адвентиция. В нея се намират кръвоносни и лимфни съдове, както и нервно сплетение.

Физиология на хранопровода[редактиране | редактиране на кода]

Когато човек преглъща, храната се движи от устата към гълтача, след което горният езофагеален сфинктер се отпуска, за да може храната да премине в хранопровода. Стените на хранопровода придвижват храната не по силата на гравитацията, а чрез ритмични мускулни съкращения, наречени перисталтични вълни. Когато перисталтичната вълна достигне до долния езофагеален сфинктер, той се отпуска, и храната постъпва в стомаха. Твърдата храна преминава през хранопровода за 7 – 15 секунди, а течностите – за около 0,5 – 3 секунди.