Ефес
| Ефес | |
 Библиотеката на Целз | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Ефес Местоположение в Турция | |
| Страна |  Турция |
| Вилает | Измир |
| Археология | |
| Вид | Град |
| Период | X век пр.н.е. – XV век |
| Епоха | Гръцки тъмни векове – Късно Средновековие |
| Сайт | www.muze.gov.tr/en/museums/ephesus-archaeological-site |
| Ефес в Общомедия | |
Ефес (на гръцки: Ἔφεσος; на латински: Ephesus; на турски: Efes) е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция. Разположен е на около 50 км южно от Измир, днес недалеч от турския бряг на Егейско море, а в античността е бил на самия бряг при устието на река Кючук Мендерес, която с времето запълва залива и градът вече не е на морето.
Славата на Ефес се дължи в голяма степан на местния култ към източната богиня на плодородието, с времето отъждествена с гръцката богиня Артемида. Поклонението на богинята се извършва от незапомнени времена, но през първата половина на 6 век пр.н.е. започва строителство на храм на Артемида, превърнал се в едно от седемте чудеса на античния свят.
Градът е основан като пристанище на брега на Егейско море и бързо се развива вследствие на търговията. Към 500 г. е пренесен на хълма Айясолук близо до днешния град Селчук, тъй като заливът се запълнил с наноси. Впоследствие морето продължило да отстъпва и това става причина за упадъка на града. Земетресения и свлачища окончателно погребват руините и така ги съхраняват за археолозите. В днешно време развалините на Ефеса, в голямата си част реконструирани, се намират на около 6 километра от морския бряг на седловината между два хълма.
Ефес и неговите жители се споменават многократно в Деяния на апостолите (Acta Apostolorum). Ефеската църква фигурира в Откровение на Йоан като една от седемте църкви на Апокалипсиса.
Първите археологически разкопки са направени през 1869 г. от английски учени, които разкриват града на хълма, преместен там от Лизимах и така светът научава за красотата на античния град. В днешно време археологическата зона на Ефес заема над десет километра в околностите на турския град Селчук, в чийто музей са събрани уникалните находки.
История
Неолит и бронзова епоха
Околностите на града били населени още през неолита, за което свидетелстват разкопки на могилите Арвалъ и Кукуричи[1].
При разкопки от последните години са намерени селища от ранната бронзова епоха на хълма Аязулук. В 1954 г. недалеч от развалините на базиликата на Св. Йоан е намерено гробище от микенския период (1500 – 1400 г. пр.н.е.). Сред находките има керамични изделия [2].
Според хетски източници градът се наричал Апаса (Апаша), откъдето произлиза по-късното Ефес, и за кратко е столица на конфедерация или царство Арцава, враждебно на хетите и съюзник на ахейците[3][4].
След хетския период в края на бронзовата епоха Ефес е столица на неголямата карийска държава[5], след което тук пристигат и се заселват йонийски гърци от Атина.
Йонийски период
До превземането на града от царя на Лидия Крез през 560 г. пр.н.е. Ефес е разположен на север от бъдещия град, прочут с храма на Артемида (Артемизион) – едно от седемте чудеса на древния свят, построен на ново и през 296 г. пр.н.е. от царя на Тракия Лизимах преместен на сегашното място и преименуван за известно време на името на жена му Арсиноя. След това Ефес става голям пристанищен град, заемащ 350 хектара и от 189 пр.н.е. до 133 пр.н.е. влиза в състава на Пергамското царство, а след 133 г. пр.н.е. в Римската империя, като един от най-важните градове и седалище на проконсула на провинция Азия. През късната античност запазва значението си като място на поклонение и седалище на епископа на Азиатския (държавно-административен) диоцез.
В Новия завет Ефес е известен с това, че апостол Павел оставя Тимотей в Ефес („Тогава градският писар, като въдвори тишина между народа, каза: Ефесяни, кой е оня човек, който не знае, че град Ефес е пазач на капището на великата Диана и на падналия от Юпитера идол?“ // Деяния на апостолите19:35), както и с „Послание на св. ап. Павел до Ефесяни“. Християните на Ефес са получатели и на едно от Седемте писма до Малоазиатските църкви („До ангела на ефеската църква“ // Откровение на Йоан 2:1 – 7). Съществува легенда, че след Възнесение Христово Св. Богородица с жените около Исус Христос и апостол Йоан са се заселили в Ефес и живели там до Успение Богородично, където са просвещавали и лекували.
През 431 г. император Теодосий II свиква там Третия вселенски събор, а през 449 г. там се състоява т.нар. „разбойнически“ събор. До днес са запазени 85 м от сградата и кръщелния купол на църквата Св. Богородица, в която са се състояли съборите. Ефес губи значението си през византийско време, преди всичко заради отдръпването на морето от пристанището. През 1090 г., малко преди Първия кръстоносен поход, Ефес е превзет от селджуките. Близко до града, по време на османите, е основано селището Аясолук (Ayasoluk), преименувано по-късно на Селджук (Selçuk).
Археологически разкопки
Археологическите изследвания в Ефес започват през 19 век с търсенето на останките на храма на Артемида от англичанина Джон Ууд, изпратен от Британския музей. При това се откриват първите участъци от древния град. След края на 19 век планомерни разкопки провеждат главно археолози от основания от Ото Бендорф Австрийски археологически институт и разкриват обширни райони на града, предимно обществени здания, но също така и големи частни домове, между които т.нар. „къщи на склона“ (на южния сенчест склон на хълма), в които се намират ценни мозайки.
Австрийските археолози провеждат реставрационни работи по съвременна методология, отчасти след конгреси на специалисти. Така например монументалната Библиотека на Целз (Celsus) от 2 век е реставрирана при използване на оригиналните фрагменти, но реконструираната фасада се възприема от някои като „черга от парчета“. След голямото земетресение се налага някои ценни сгради, като храмът на Адриан и двата театъра да бъдат частично реконструирани по метода анастилоза. Една от тях е тази, която е описана в Деянията на апостолите, в сцената с апостол Павел и търговците на религиозни предмети.
Междувременно тези реставрирани сгради, както и църквата Св. Богородица (на събора от 431 г.), стават притегателни туристически обекти. На фасадата на Библиотеката на Целз се установява за пръв път на римска постройка лека извивка, която прави вида на зданието по-изящно. Подобно нещо е известно дотогава само при старогръцки храмове.
Важни археологически находки от преди сто години се намират днес във виенския дворец Хофбург – Ephesos Museum. Днес находките, както е международно прието, се съхраняват в музеи в близост до разкопките – например в Селджук.
Личности
- Хераклит, философ, роден ок. 535 пр.н.е. в Ефес.
- Херострат, подпалвач на храма на Артемида за да придобие слава.
- Ханибал е бил известно време в изгнание в Ефес.
- Менандер (Ефес)
- Ксенофон от Ефес, автор на романа Ephesiaca (по римско време).
- Апостол Йоан Евангелист пребивава в Ефес. Църквата Св. Йоан Евангелист в Ефес е построена от Юстиниан I на хълма над храма на Артемида.
- Света Богородица според католическата църква е починала в Ефес, според православната в Йерусалим. Предполагаемият ѝ дом в близост до Ефес днес е място за поклонение както на католиците, така и на мюсюлманите, почитащи я като „майка на пророк“.
- Тиберий Клавдий Аристион (Tiberius Claudius Aristio) – римски гражданин, прочут с разкошни градски здания в Ефес.
- Свети Седем отроци в Ефес, спасени от преследване като християни, събуждат се след 200-годишен сън в пещера на северния клон на хълма в Ефес.
Източници
- ↑ New findings push back estimated age of Ephesus // Turkish Daily News, 29 октомври 1996.
- ↑ Coskun Özgünel. Mykenische Keramik in Anatolien // Asia Minor Studien 23. 1996.
- ↑ J. David Hawkins. 48:1 – 31 // Tarkasnawa King of Mira: Tarkendemos, Boğazköy Sealings, and Karabel. Anatolian Studies, 1998.
- ↑ J. David Hawkins. Article: The Arzawa letters in recent perspective // British Museum, 2009. с. 76.
- ↑ Греческий мир в доклассическую эпоху. 1998.
Литература
- Anton Bammer, Das Heiligtum der Artemis von Ephesos, Graz 1984. ISBN 3-201-01260-2
- Peter Scherrer (Hrsg.), Ephesos – der neue Führer – 100 Jahre österreichische Ausgrabungen 1895 – 1995. (Österr. Archäologisches Inst.), Wien 1995. ISBN 3-900305-19-6
- Stefan Karwiese, Gross ist die Artemis von Ephesos – die Geschichte einer der grossen Städte der Antike. (Phoibos), Wien 1995. ISBN 3-901232-05-2
- Traute Wohlers-Scharf, Die Forschungsgeschichte von Ephesos. Entdeckungen, Grabungen und Persönlichkeiten. (Lang), Frankfurt a. M. 1996.(2. Aufl.) ISBN 3-631-30577-X
- Friedmund Hueber, Ephesos – gebaute Geschichte. (Zabern), Mainz 1997. ISBN 3-8053-1814-6
- Dieter Knibbe, Ephesus – Geschichte einer bedeutenden antiken Stadt und Portrait einer modernen Großgrabung im 102. Jahr der Wiederkehr des Beginnes österreichischer Forschungen (1895 – 1997). (Lang), Frankfurt am Main 1998. ISBN 3-631-32152-X
Външни препратки
- Ефес в Религия.бг
- Храмът на Артемида в Ефес
- Ефес в Новия завет
- OeAI Ephesos – сайтове на Австрийския археологически институт за настоящите разкопки в Ефес
- „Материали по история” – фотоалбуми за Ефес
| |||||||
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ephesus в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |