Битка при Криволак (1913)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Криволашка битка (1913))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за битката през Междусъюзническата война. За битката през Първата световна вижте Битка при Криволак (1915).

Битка при Криволак
Междусъюзническа война
Информация
Период 19 - 21 юни 1913 г.
Място Криволак, Вардарска Македония
Резултат победа за България
Воюващи страни
Flag of Bulgaria.svg България Flag of Serbia.svg Сърбия
Командири
Димитър Гешов Драгутин Милутинович
Сили
части от Втора тракийска и Трета балканска дивизия (6 пехотни полка) Тимошка (II) дивизия и Доброволческа бригада (15 батальона)
Жертви и загуби
2 100 убити и ранени[1] 3 470 души от Тимошката дивизия[2]

Битката при Криволак от 19 – 21 юни 1913 година е битка от Междусъюзническата война, в която българските войски (части от 2-а Тракийска и 3-а Балканска дивизия) нанасят тежко поражение на сръбската Тимошка дивизия II призив. Победата не е използвана от българското командване за обрат в по-обхватните операции в поречието на Брегалница, които водят до общо отстъпление на българските войски в края на същия месец.[3]

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Терен и разположение на противниците[редактиране | редактиране на кода]

Битката се състои в периметъра между река Брегалница (при устието на притока ѝ Крива Лакавица) на север и завоя на Вардар при село Криволак на юг. Тимошката дивизия II призив заема за отбрана северните и западните склонове на Серта планина и района на железопътната станция Криволак. Началникът ѝ – полковник Драгутин Милутинович, разполага с три пехотни полка (13-и, 14-и и 15-и), артилерийски и други части, заемащи три реда окопи по стръмнините западно от Крива Лакавица. В началото на бойните действия – на 17 и 18 юни, българите настъпват на широк фронт, изтласквайки сърбите от селата Патрик и Драгоево и от подстъпите на Криволак. По заповед на върховното командване, което, на свой ред, действа под натиска на правителството на Стоян Данев, настъплението е преустановено на 18 юни, което дава на сърбите време да преустроят отбраната си.[4]

Развой на битката[редактиране | редактиране на кода]

Районът на бойните действия (австроунгарска военна карта от 1910 година)

Боеве на 19 юни[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Криволак започва на 19 юни сутринта, след като Сърбия и Гърция отхвърлят опити на българското правителство за спиране на конфликта. Привечер същия ден, съгласно плана на командващия 2-а Тракийска дивизия полковник Димитър Гешов, части от втора бригада на дивизията (27-и Чепински и 28-и Стремски пехотен полк) щурмуват височините източно от селата Пепелище и Криволак и, с цената на около 450 убити и ранени, нанасят поражение на укрепилия се там сръбски 14-и полк, който дава близо 700 пленници. Появата на четири батальона от Доброволческата бригада, прехвърлени от сръбското командване с влак от Скопие до Криволак, не внася желания от сърбите обрат в битката.[5]

Боеве на 20 юни[редактиране | редактиране на кода]

На 20 юни сръбската отбрана край Криволак е временно стабилизирана. Командирът на Тимошката дивизия успява да реорганизира разбитите при Пепелище части, като ги разполага вдясно от Вардар и на надвисналия над левия бряг на реката Орло баир. Разположените на този рид сръбски картечници и артилерия задържат българското настъпление.[6]

На същия ден действащите в центъра 21-и Средногорски полк и части от 9-и Пловдивски полк под общото командване на полковник Владимир Серафимов нападат сръбските окопи при село Шеоба. Боят продължава от 3 ч. сутринта до 10 ч. вечерта без успех за българите.[7]

Безрезултатни са и българските атаки при Драгоево, които целят разбиване на северния фланг на Тимошката дивизия и прекъсване на пътя ѝ за отстъпление към Велес. Ключовите височини в района са овладени от 11-и Сливенски полк още на 18 юни, но по-късно напуснати без бой, поради недоразумение – командващият първа бригада от 3-а Балканска дивизия, на чието подчинение е полкът, го изтегля, воден от неоснователни опасения за сръбско напредване в района на Щип.[8] Повторната атака на 20 юни край Драгоево не сполучва, поради преумората на войниците и демонстрациите на два сръбски конни полка, които прекосяват закратко Брегалница край село Софилари, във фланг на бригадата.[9]

Въпреки успешната отбрана, Тимошката дивизия остава изолирана със своите девет батальона и с шестте батальона от Доброволческата бригада далеч на юг от основните сръбски сили, действащи оттатък Брегалница срещу Щип и Кочани. Призивите на полковник Милутинович към прекия му началник – командира на 3-а армия генерал Божидар Янкович, за по-голяма подкрепа остават напразни.[10]

Боеве на 21 юни[редактиране | редактиране на кода]

На 21 юни българите постигат решителни пробиви във фланговете на сръбската отбрана.

Атаката на Орло баир започва през нощта с четири дружини от 28-и, 27-и и 49-и полк. Под прикритието на тъмнината българските войници изкатерват склона без големи загуби, но на платото попадат под кръстосан обстрел. Сърбите са разбити след третата атака на нож. Боят приключва на разсъмване с овладяване на рида от българите.[11]

Боят при Драгоево също започва през нощта, но се проточва по-дълго. Сърбите в състав от три батальона оказват най-сериозна съпротива на височината Щъркелево. Заградени от три страни от седемте дружини на 9-и и 11-и полк, те отстъпват по обед на 21 юни.[12]

Тези неуспехи водят до общо отстъпление на Тимошката дивизия към Градско и Велес. Българите не ги преследват, поради умората, претърпените загуби и грешките на бригадните командири.[13]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

При Криволак българите пленяват близо 2 900 сръбски войници и офицери, 18 оръдия и други материали. Те обаче не успяват да развият стратегически успеха си в посока към Велес и Скопие, поради недостиг на свежи войски.[1]

Българският успех е локално ограничен, но се отразява върху развитието на Брегалнишкото сражение като цяло. В същия ден, в който приключват боевете край Криволак, сърбите разбиват българската 7-а дивизия при Кочани. Сръбското командване обаче спира настъплението, стреснато от разгрома на Тимошката (II) дивизия на южния си фланг.[1][14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение. Том 2. София, Печатница „Нов живот“, 1925. с. 637.
  2. Скоко, Саво. Воjвода Радомир Путник. Том 1. Београд, Београдски издавачко-графички завод, 1985. с. 363.
  3. Христов, А. Исторически преглед на войната на България срещу всички балкански държави – 1913 г. София, Печатница на Армейския Военноиздателски фонд, 1922. с. 119-120, 127-129.
  4. Филипов, Ив. и др. Войната между България и другите балкански държави през 1913 г. Том 1. София, Държавна печатница, 1941. с. 509-513.
  5. Филипов 1941, с. 589-595.
  6. Филипов 1941, с. 667-671.
  7. Филипов 1941, с. 664-665.
  8. Филипов 1941, с. 595-597.
  9. Филипов 1941, с. 659-662.
  10. Филипов 1941, с. 687-688.
  11. Филипов 1941, с. 689-693.
  12. Филипов 1941, с. 699-702.
  13. Филипов 1941, с. 704.
  14. Скоко 1985, с. 377.
     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България          Портал „Македония“         Портал „Македония