Номлаки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Номлаки
Значителен
брой в
САЩ, Калифорния
Език Уинту
Сродни етно групи уинту, патвин

Номлаки (на английски: Nomlaki) е Калифорнийско индианско племе, живяло в централната част на долината на река Сакраменто, южно от племето уинту. Към времето на първия контакт с европейците наброявали около 2000 души. Езикът им заедно с езиците на уинту и патвин образуват малкото езиково семейство Уинту, включено към Пенутийските езици[1]

Подразделения[редактиране | редактиране на кода]

Били разделени на две основни подразделения:

  • Речни номлаки (Ривър номлаки) – в долината на Сакраменто в днешния окръг Техама.
  • Номлаки от хълмовете (Хил номлаки) – в предпланините на Крайбрежните планини, в днешните окръзи Техама и Глен.

Ривър номлаките били разделени на 2 групи:

  • Мемуайлака
  • Пуймок

Хил номлаките били разделени на няколко групи според диалектната разлика и живеели в басейните на няколко потока:

  • Уайкеуел – Редбанк
  • Уалтойкеуел – северно от Елдър Крийк
  • Номлака – по Елдър Крийк и по Томс Крийк
  • Нойкеуел (Колауел) – Гриндстоун Крийк

Хората от южната страна на Гриндстоун Крийк се наричали Ноймок и говорели по-различен диалект.[1]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Имали тайно общество, в което членували всички мъже с висок статус.

Всекидневието им се въртяло около селото, състоящо се от 25 до 200 души, водени от водач наричан „чабату“. Неговата позиция била наследявана по мъжка линия. В едно село живеела група от роднини по мъжка линия. Тази роднинска група имала свое име и била екзогамна. Жилището на водача на селото представлявала голяма дървена постройка, изградена около централен стълб и покрита с тръстика, която служела и за мъжко общежитие. Тя била център на селския живот. Домовете на хората били същите, но по-малки от жилището на водача. В селото имало още отделна колиба за жените по време на месечния цикъл и една по-голяма постройка вкопана в земята използвана за церемониални цели.

Хората изработвали множество кошници с различно предназначение. Не произвеждали керамика. Основно облеклото им се състояло от животински кожи. Мъжете обикновено носели набедреник, а жените пола от декорирана еленова кожа.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Номлаките живеели извън обсега на испанските мисии и затова нямат директен контакт с испанците до 1808 г., когато Габриел Морага преминава през територията на речните номлаки. През 1821 г. отец Блас Ордас прекосява окръзите Глен и Техама на път за крайбрежието. През 1832 – 1833 г. Юинг Юнг преминава през територията им. През 1833 г. епидемия от малария разразила се в долината на Сакраменто драстично съкращава населението им. Срещите им с белите зачестяват по време на Калифорнийската златна треска. След 1851 г. белите заселници започват постепенно да изземват земите им и племето е затворено в резервати. През 1854 г. е създаден резервата Номлаки (25 000 акра) между Елдър Крийк и Томс Крийк. След 1860 г. много номлаки се завръщат в земите си и започват да работят като наемни работници. Постепенно те създават редица населени места, наричани индиански ранчерии.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Goldschmidt, Walter. „Nomlaki“ in Handbook of North American Indians. Т. 8 California. Washington DC, Smithsonian Institution, 1978. ISBN 978-0160045745. с. 341 – 349.