Плевенчани

Плевенчаните са жителите на град Плевен, България. Това е списък на по-известните от тях.

Родени в Плевен

Албена Врачанска-Петрович (р. 1965 г.) – българска композиторка, пианистка, музикална педагожка.
Александър Оббов (1887 – 1975) – политик
Анастасия Димитрова (1815 – 1894) – учителка
Анастасия Михайлова - Каракашева (р. 1924 г.) – видна музикална педагожка, преподавателка по пиано, създала пиано школа в град Плевен
Андрей Лулчев (1896 - 1944), български военен, македоно-одрински опълченец, общественик и народен представител
Анна Цолова, телевизионен водещ
Асен Селимски (р. 1930), оперен певец
Асен Халачев (1889 – 1923) – политик
Бойко Димитров (р. 1941), политик, министър на външните работи (1989 – 1990)
Бойко Станкушев (р. 1954) – журналист
Борис Цонев (1900 – 1964) – хореограф и фолклорист
Валентин Попов (р. 1979 г.) – български писател
Васил Димитров, български революционер от ВМОРО, четник на Трифун Аджаларски^[1]
Васимир Ел-Хатиб, футболен съдия, ръководещ двубои от елитната Първа професионална футболна лига на България
Венцеслав Андрейчев (1941 – 2001), физик
Греди Асса (р. 1954), художник
Гена Димитрова (1941 – 2005) – оперна певица
Гала (р. 1967) – модел и телевизионна водеща
Георги Димов (р. 1954), художник
Данаил Попов (1840 – 1909) – революционер
Диана Дудева (р. 1968) – гимнастичка
Димитър Върбенов (1884 – 1961), политик
Димитър Пачев, български революционер от ВМОРО, четник на Гроздан Рандев^[2]
Дора Гложенска (р. 1924 – 2008 г.) – видна вокална педагожка и преподавателка по оперно пеене в СМУ
Дочо П. Боджаков, български революционер от ВМОРО, четник на Панчо Константинов^[3]
Драгомир Драганов – треньор по спортна акробатика
Евгени Димитров (1919 – ) – юрист от Република Македония, професор в Скопския университет
Емил Димитров (1940 – 2005) – естраден певец
Здравко Петров (р. 1970), музикант, изследовател на историята на забавната музика в България, италианската забавна музика, музикален редактор в БНР, автор и водещ на предаването „Звезден прах“
Иван Винаров (1896 – 1969), български офицер и политик, създател на Парк „Кайлъка“ в Плевен и на Витската напоителна система.
Иван Коларов, български революционер от ВМОРО, четник^[4]
Ивелин Илиев (р. 1969 г.) – състезател по спортна акробатика
Доц. Д-р Илия Ватев (р. 1947) – осъществил първото in-vitro оплождане в България, понастоящем ръководител на катедра Биология на Медицински университет – София
Камен Пенчев – световен шампион по кик-бокс 1995 категория 69.8 kg
Карло Луканов (1897 – 1982) – политик
Катя Попова (1924 – 1966) – оперна певица
Красимир Рангелов (р. 1958), скулптор
Красимир Тодоров (р. 1959) – художник
Крум Петишев (1886 – 1975) – български революционер на ВМРО
Коста Златарев – златар (спасил, с бързата намеса на властите, Вълчитрънското златно съкровище от унищожаване и разграбване), истински баща на Бойко Димитров но е осиновен от Георги Димитров след смъртта му.
Любо Киров – певец
Людмила Дяковска – певица
Тереза Маринова (р. 1977) – лекоатлетка
Светлин Русев (1933 – 2018) – художник, академик на БАН
Петьо Цеков (р. 1968) – журналист
Слави Трифонов (р. 1966) – продуцент, певец и телевизионен водещ
Наталия Симеонова – телевизионен водещ
Парашкев Цветков (1875 – 1903) – български революционер, войвода на ВМОРО
Магърдич Халваджиян (р. 1967) – продуцент и режисьор
Христо Бояджиев (1912 - 2001) - художник, живописец, участвал в изрисуването на панорамните платна на “Панорама- Плевенска епопея”.
Хрисимир Димитров (р. 1974) – баскетболист, национал
Христо Паков (Христо Костакиев Паков, Христофор Константинов Паков) (1859 – 1941) – български офицер (генерал-майор)
Петър Петров (р. 1970) – баскетболист, национал
Станислав Найденов Найденов – Спенс (р. 1975) – рап изпълнител
Доц. Д-р Стефан Николов Кръстанов (р. 1931 г.), български ортопед – травматолог
Милена Спасова (р. 1963) – пианист – педагог, създала частна пиано школа в гр. Плевен
Невяна Владинова – българска състезателка по художествена гимнастика.
Детелин Далаклиев (р. 1983 г.) – световен шампион по бокс в категория 54 кг от световното първенство в Милано (Италия) през 2009 г.
Людмил Христов (р. 1979 г.) – отговорен редактор на вестник „Меридиан Мач“.
Краси Ванков телевизионен водещ на предаването „Рекордите на Гинес“ и съпродуцент на „Аламинут“
о.з. полк. Петко Йотов (1947 – 2009), 13 години преподавател по военна история във ВВУ „Георги Бенковски“ в гр. Долна Митрополия и във Военна академия „Г. С. Раковски“ в София.
Константин Симеонов-Костика (под.1952 г.) скулптор
Нина Дудева (р. 1963 г.) – състезател по спортна акробатика
Нико Ников (1986 – 2011), поет. Внук на известния писател Николай Соколов.
Тодор Коцев, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров^[5]

Починали в Плевен

Стоян Заимов (1867 – 1932) – революционер
Павел Левкийски (1957 – 2024) – духовник

Други

Христо Бръмбаров-Маестрото (1905 – 1974) – оперен певец
Ставри Мицарев (р. 1914), български военен деец
Пламен Гетов (р. 1958) – футболист, национал
Васил Аврамов (1863 – 1946) – юрист, председател на Окръжния съд – Плевен
Дора Винарова (р. 1926) – режисьор, завършва гимназия през 1945
Дианка Тодорова (р. 1959) – художник, живее и твори в Плевен
Нестор Марков (1836 – 1916) – просветен деец, учител в града през 1867 – 1870 и 1872 – 1873
Лалю Метев (1885 – 1957) – индустриалец, основател на първото българско предприятие за цимент АД „Лев“ – Плевен
Николай Ракитин (1885 – 1934) – писател, живее в града след 1908
Александър Стамболийски (1879 – 1923) – политик, учи в Лозаро-винарското училище през 1895 – 1897
Ирена Дунева (р. 1963 г.) – състезател по спортна акробатика
Емил Кръстанов Младенов (р. 1966 г.) – състезател по спортна акробатика
Соня Цакова Александрова (р. 1966 г. гр. Бяла Слатина) – състезател по спортна акробатика
Поликсена Стефанова Пономарьова (р. 1966 г. гр. Габрово) – състезател по спортна акробатика
Жана Михайлова (р. 1966 г.) – състезател по спортна акробатика
Георги Петров (1874 – ?) – опълченец от Македоно-одринското опълчение, родом от Бер, живял в Плевен, 1 рота на 11 Сярска дружина^[6]

Източници

↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 557.

[1] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.54

[2] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55

[3] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.42

[4] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58

[5] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34

[ГУА-6] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 557.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]