Моин: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: Special:Diff/10401099 |
|||
Ред 28: | Ред 28: | ||
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.<ref name="Докторов.52">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560</ref> |
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.<ref name="Докторов.52">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560</ref> |
||
{{Долап|[[Густав Вайганд]], „[[Аромъне]]“, 1894 г.|29em| |
|||
„...покрай селото Мойна. На въпроса, който зададохъ на кираджията албанецъ върху жителитѣ на това село, той ми отговори така: „Тамъ живѣятъ гърци, българи и папишташи.“ „ На какъвъ езикъ говорятъ тѣ?“ „Български, а нѣкои могатъ и нѣщо турски.“ Подъ думата гърци той е разбиралъ онѣзи българе, които признаватъ патриарха; подъ думата българе е разбиралъ онѣзи, които признаватъ екзарха, а пъкъ подъ папишташи е разбиралъ [[Македонски български апостолически викариат|римокатолицитѣ]]. Тъкмо въ гевгелийската околия римокатолицитѣ сѫ развили голѣма дѣятелность и иматъ осемь малки общини подъ свое вѣдомство.“<ref name="Аромъне 229">{{cite book | title = Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре | last = Вайгандъ | first = Густавъ | authorlink = Густав Вайганд | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 1899 | edition = | publisher = Издание на П. Хр. Генковъ | location = Варна | isbn = | doi = | pages = 229 | url = http://promacedonia.org/gva/gva_5.htm | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
|||
}} |
|||
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. ''Мóйнъ'' има 404 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|152}}</ref> |
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 г. ''Мóйнъ'' има 404 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>{{МЕС|152}}</ref> |
Версия от 13:30, 26 септември 2020
Моин Моин | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югоизточен |
Община | Гевгели |
Географска област | Боймия |
Надм. височина | 73 m |
Население | 317[1] души (2002) |
Пощенски код | 1480 |
Моин в Общомедия |
Моин или Мойн, понякога Муин, (на македонска литературна норма: Моин) е село в Община Гевгели, Северна Македония.
География
Селото е разположено на 4 km западно от общинския център Гевгели, в непосредствена близост до границата с Гърция.
История
В XIX век Моин е чисто българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Моин (Moïn), Воденска епархия, живеят 270 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Моин (Moïne) е посочено като село с 42 домакинства и 224 жители българи.[3]
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[4]
„...покрай селото Мойна. На въпроса, който зададохъ на кираджията албанецъ върху жителитѣ на това село, той ми отговори така: „Тамъ живѣятъ гърци, българи и папишташи.“ „ На какъвъ езикъ говорятъ тѣ?“ „Български, а нѣкои могатъ и нѣщо турски.“ Подъ думата гърци той е разбиралъ онѣзи българе, които признаватъ патриарха; подъ думата българе е разбиралъ онѣзи, които признаватъ екзарха, а пъкъ подъ папишташи е разбиралъ римокатолицитѣ. Тъкмо въ гевгелийската околия римокатолицитѣ сѫ развили голѣма дѣятелность и иматъ осемь малки общини подъ свое вѣдомство.“[5]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Мóйнъ има 404 жители, всички българи християни.[6]
На 27 ноември 1901 година според рапорт на българския търговски агент в Солун Атанас Шопов четата на Иванчо Карасулията убива двама гъркомани в Моин, защото служели като укриватели и проводници на гръцките чети и го съобщава с писмо до каймакамина в Гевгели.[7]
В селото има три църкви – българска екзархийска, гъркоманска и българска униатска.[8]
След Илинденското въстание в 1904 година православните патриаршисти минават под върховенството на Българската екзархия.[9] Но по данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Муин (Mouin) има 176 българи екзархисти и 160 българи униати и в селото работи българско униатско училище.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Мойн се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В 1917 година, когато селото е на фронтовата линия, и трите му църкви – екзархийската „Света Архангел Михаил“, патриаршистката и католическата са разрушени. Селяните изграждат нова, която обаче също е разрушена през Втората световна война. В 1963 година църквата „Свети Архангел Михаил“ е възстановена.[8]
Според преброяването от 2002 година, в селото Моин има 317 жители, от които 298 македонци, 16 сърби и 3 власи.
Националност | Всичко |
македонци | 298 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 3 |
сърби | 16 |
бошняци | 0 |
други | 0 |
Личности
- Родени в Моин
- Гоно Баев, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Иван Танов Милков, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Мицо Ташев Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО[4][12]
- Петър Христов Илков, български революционер, деец на ВМОРО[4][13]
- Тано Кольов, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Христо Танов Туджаров, български революционер, деец на ВМОРО[4]
- Починали в Моин
- Никола Гърков (? – 1908), български революционер, войвода на ВМОРО, убит на 18 март 1908
- Стоян Бойчош (? – 1908), български революционер от Ошин, деец на ВМОРО, убит на 18 март 1908 година в Моин заедно с Никола Гърков[14]
Бележки
- ↑ Официален сайт на Община Гевгели
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 50.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168-169.
- ↑ а б в г д е ж „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
- ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 229.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX – началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 20.
- ↑ а б Цркви и манстири во Гевгелија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
- ↑ Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.126.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.194-195.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 863.
- ↑ Църнушанов, Коста, Ради Каранджулов. Никола Каранджулов. София, Златовръх, 1993. с. 27.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
- ↑ „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560
|