Пестришино: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
MystBot (беседа | приноси)
м r2.7.1) (Робот Добавяне: fr:Petrichino
Ред 48: Ред 48:
[[Категория: Села в Община Пробищип]]
[[Категория: Села в Община Пробищип]]


[[fr:Petrichino]]
[[mk:Петришино]]
[[mk:Петришино]]
[[sq:Petrishina]]
[[sq:Petrishina]]

Версия от 22:57, 7 януари 2012

Шаблон:Селище в РМ инфо

Пестришино (Шаблон:Lang-mk) е село в източната част на Република Македония, Община Пробищип.

География

Землището на Пестришино е 7,7 km2, от които земеделската площ е 728 хектара - 311 хектара обработваема земя, 409 хектара пасища и 24 хектара гори.[1]

История

В 19 век Пестришино е малко българско село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов от 1900 година Пестришино има 80 жители, всички българи християни.[2]

В началото на 20 век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пестришино (Pestrichino) има 96 българи екзархисти.[3]

През 1905 година Петър Ацев и Пере Тошев правят наблюдението, че жителите на Пестришино по нрави, обичаи и говор са близки до шопите. Ацев отбелязва, че те носят калпаци, а по отношение на говора им пише:

През целия ден Пере водеше разговор със селяните и следеше в говора им, че много общо има в езика на тези селяни с оня на шопите. Изглежда, че шопското племе действително се простира до крайните западни предели на Осоговската планина.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители (4 мъже и 6 жени), в 5 домакинства и 19 къщи.[1]

Личности

Родени в Пестришино

Бележки

  1. а б Сайт на Община Пробищип.
  2. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 232.
  3. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 136 - 137.
  4. Ацев, Петър. Спомени, София 2011, с. 111-112.
  5. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 711.