Люлин (планина): Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Обработка|форматиране, препратки, източници, енциклопедичен вид}} |
|||
{{към пояснение|Люлин|Люлин}} |
{{към пояснение|Люлин|Люлин}} |
||
{{Планина |
|||
| name = Люлин |
|||
| other_name = |
|||
| photo = |
|||
| photo_size = |
|||
| photo_alt = |
|||
| photo_caption = Изглед от планината Люлин |
|||
| elevation = вр. '''Дупевица{{Br}}1255,8 m''' |
|||
| elevation_m = |
|||
| elevation_ft = |
|||
| elevation_ref = |
|||
| prominence = |
|||
| prominence_m = |
|||
| prominence_ft = |
|||
| prominence_ref = |
|||
| listing = |
|||
| translation = |
|||
| pronunciation = |
|||
| range = Завалско-Планска планинска редица |
|||
| parent_peak = |
|||
| location = България |
|||
| map = България |
|||
| map_alt = |
|||
| map_caption = |
|||
| map_size = |
|||
| label = |
|||
| label_position = |
|||
| lat_d = 42 |
|||
| lat_m = 39 |
|||
| lat_s = 08 |
|||
| lat_NS = N |
|||
| long_d = 23 |
|||
| long_m = 10 |
|||
| long_s = 18 |
|||
| long_EW = E |
|||
| age = |
|||
| region = [[Софийска област]], [[Област София]], [[Област Перник]] |
|||
| coordinates = 2 |
|||
| coordinates_ref = |
|||
| grid_ref_UK = |
|||
| grid_ref_Ireland = |
|||
| topo = |
|||
| type = |
|||
| volcanic_arc/belt = |
|||
| last_eruption = |
|||
| first_ascent = |
|||
| easiest_route = |
|||
}} |
|||
'''Люлин''' е планина в [[Западна България]], на границата между [[Софийска област|Софийска]] и [[Пернишка област]], част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието. |
|||
Планината е разположена между [[Софийска котловина|Софийската котловина]] на североизток и [[Пернишка котловина|Пернишката котловина]] на югозапад. На северозапад чрез [[Радуйска седловина|Радуйската седловина]] (830 м) се свързва с планината [[Вискяр]], а на югоизток [[Владайски проход|Владайската седловина]] я свързва с [[Витоша]]. Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 20 км, а ширината 12-13 км. |
|||
[[Картинка:Lulin.jpg|мини|дясно|250п|Люлин откъм [[Витоша]], Копитото]] |
[[Картинка:Lulin.jpg|мини|дясно|250п|Люлин откъм [[Витоша]], Копитото]] |
||
[[Картинка:Lulinp03.jpg|мини|дясно|250п|Върховете Дупевица и Добринова скала]] |
[[Картинка:Lulinp03.jpg|мини|дясно|250п|Върховете Дупевица и Добринова скала]] |
||
| Ред 7: | Ред 57: | ||
== Месторазположение == |
== Месторазположение == |
||
Бучинският проход разделя Люлин планина на два дяла — западен и източен. Източният дял на планината е по-висок и на него се намира нейният първенец — връх Дупевица. Близо до него се намира интересната област Добринова скала. Името ѝ идва от формата на съседния до Дупевица връх, представляващ отвесна скала от която се открива добра панорамна гледка към столицата, град [[Банкя]] и [[Витоша]]. |
Бучинският проход разделя Люлин планина на два дяла — западен и източен. Източният дял на планината е по-висок и на него се намира нейният първенец — връх Дупевица. Близо до него се намира интересната област Добринова скала. Името ѝ идва от формата на съседния до Дупевица връх, представляващ отвесна скала от която се открива добра панорамна гледка към столицата, град [[Банкя]] и [[Витоша]]. |
||
В северното подножие на планината се намира с. [[Мало Бучино]] и гр. [[Банкя]], а в южното |
В северното подножие на планината се намира с. [[Мало Бучино]] и гр. [[Банкя]], а в южното — с. [[Владая]] и софийският квартал [[Княжево]], а в източното — кв. [[Горна Баня]]. Разделена е от планина [[Витоша]] чрез Владайския проход, където тече [[Владайска река]]. |
||
[[Картинка:Lulinp02.jpg|мини|дясно|250п|Манастирски поляни]] |
[[Картинка:Lulinp02.jpg|мини|дясно|250п|Манастирски поляни]] |
||
| Ред 16: | Ред 66: | ||
== Туризъм == |
== Туризъм == |
||
Люлин планина е интересно място за [[туризъм]]. Макар и да е доста по-малка от популярния си съсед [[Витоша]], тя предлага интересни места и туристически атракции, които могат да бъдат обиколени и разгледани в рамките на един ден. Планината е доста разнообразна. Северният склон е покрит от дъбови и букови гори, през които има направени няколко туристически пътеки. Те са маркирани за улеснение на туристите. Южните склонове на планината са обезлесени. Те са покрити с тревна растителност и ниски храсти |
Люлин планина е интересно място за [[туризъм]]. Макар и да е доста по-малка от популярния си съсед [[Витоша]], тя предлага интересни места и туристически атракции, които могат да бъдат обиколени и разгледани в рамките на един ден. Планината е доста разнообразна. Северният склон е покрит от дъбови и букови гори, през които има направени няколко туристически пътеки. Те са маркирани за улеснение на туристите. Южните склонове на планината са обезлесени. Те са покрити с тревна растителност и ниски храсти — шипки и други подобни. Той е и значително по-беден на водни ресурси. |
||
Има няколко интересни варианта за туризъм из планината. От „Манастирски поляни“ може да се тръгне към [[Банкя]], [[Владая]] или към върховете на планината — Дупевица и Добринова скала. Има и възможност за кратка разходка до [[Горнобанския манастир]] „Св. св. Кирил и Методий“, както и за такава из околността около „Манастирски поляни“. При изкачване на връх Дупевица се откриват други възможности за туризъм. От там може да се продължи на запад по билото на планината, до Добринова скала и по пътя водещ към Банкя да се слезе на голяма поляна, която е видима от м. „Манастирски поляни“. Тя се нарича [[Люлинов рид]]. Известна е и като летището, поради формата ѝ, както и от факта, че е ползвана от селскостопанската авиация по времето на [[Социализъм|социализма]]. |
Има няколко интересни варианта за туризъм из планината. От „Манастирски поляни“ може да се тръгне към [[Банкя]], [[Владая]] или към върховете на планината — Дупевица и Добринова скала. Има и възможност за кратка разходка до [[Горнобанския манастир]] „Св. св. Кирил и Методий“, както и за такава из околността около „Манастирски поляни“. При изкачване на връх Дупевица се откриват други възможности за туризъм. От там може да се продължи на запад по билото на планината, до Добринова скала и по пътя водещ към Банкя да се слезе на голяма поляна, която е видима от м. „Манастирски поляни“. Тя се нарича [[Люлинов рид]]. Известна е и като летището, поради формата ѝ, както и от факта, че е ползвана от селскостопанската авиация по времето на [[Социализъм|социализма]]. |
||
[[Картинка:Lulinp05.jpg|мини|дясно|250п|Люлинов рид]]Под нея има път, който води обратно до вилна зона „Манастирски поляни“, но преминава и през [[горнобанския манастир]]. В обратната посока същият път води и към Банкя. Докато се двоуми накъде да поеме, туристът може да си почине на чешмичката намираща се близо до пътя и да разгледа прекрасния параклис в построен в гората. |
[[Картинка:Lulinp05.jpg|мини|дясно|250п|Люлинов рид]]Под нея има път, който води обратно до вилна зона „Манастирски поляни“, но преминава и през [[горнобанския манастир]]. В обратната посока същият път води и към Банкя. Докато се двоуми накъде да поеме, туристът може да си почине на чешмичката намираща се близо до пътя и да разгледа прекрасния параклис в построен в гората. |
||
От връх Дупевица може да се слезе и по северния склон намиращ се под него, по пътечка в гората, и да се стигне до Горнобанския манастир. Друг интересен маршрут тръгващ от върха води към Владая. В близост до портала на поделението тръгва пътека, която стига до [[Владайския манастир]] „Св. Петка“. Минава се покрай красива брезова гора. Манастирът е основан по време на Втората българска държава и е възобновен през ХХ в. Понастоящем е постоянно действащ. Състои се от черква, жилищни и стопански сгради и параклис „Св. Неделя“. Черковният иконостас е обявен за паметник на културата. |
От връх Дупевица може да се слезе и по северния склон намиращ се под него, по пътечка в гората, и да се стигне до Горнобанския манастир. Друг интересен маршрут тръгващ от върха води към Владая. В близост до портала на поделението тръгва пътека, която стига до [[Владайския манастир]] „Св. Петка“. Минава се покрай красива брезова гора. Манастирът е основан по време на Втората българска държава и е възобновен през ХХ в. Понастоящем е постоянно действащ. Състои се от черква, жилищни и стопански сгради и параклис „Св. Неделя“. Черковният иконостас е обявен за паметник на културата. |
||
[[Картинка:Lulinp12.jpg|мини|дясно|250п|Манастир „Св. Св. Кирил и Методий“]] |
[[Картинка:Lulinp12.jpg|мини|дясно|250п|Манастир „Св. Св. Кирил и Методий“]] |
||
Този манастир не е единственият, който може да бъде видян в Люлин планина. В северното подножие на планината, над вилна зона „Манастирски поляни“ се намира Горнобанският манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, известен още и като „Св. Крал“. Манастирът е основан през [[15 век]]. До манастира се стига по асфалтов път дълъг 1 km, който започва от просторен паркинг във вилна зона „Манастирски поляни“. |
Този манастир не е единственият, който може да бъде видян в Люлин планина. В северното подножие на планината, над вилна зона „Манастирски поляни“ се намира Горнобанският манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, известен още и като „Св. Крал“. Манастирът е основан през [[15 век]]. До манастира се стига по асфалтов път дълъг 1 km, който започва от просторен паркинг във вилна зона „Манастирски поляни“. |
||
Версия от 08:48, 21 октомври 2013
- Вижте пояснителната страница за други значения на Люлин.
| Люлин | |
 | |
 | |
| Част от | Средна гора |
|---|---|
| Най-висок връх | Дупевица |
| Люлин (планина) в Общомедия | |
Люлин е планина в Западна България, на границата между Софийска и Пернишка област, част от Завалско-Планската планинска редица на Средногорието.
Планината е разположена между Софийската котловина на североизток и Пернишката котловина на югозапад. На северозапад чрез Радуйската седловина (830 м) се свързва с планината Вискяр, а на югоизток Владайската седловина я свързва с Витоша. Дължината ѝ от северозапад на югоизток е около 20 км, а ширината 12-13 км.
Люлин е планина в Западна България. Намира се на 5 km югозападно от столицата София. Най-високата ѝ точка е връх Дупевица с неговите 1256 m. До 1997 г. посещаването му е забранено.
Месторазположение
Бучинският проход разделя Люлин планина на два дяла — западен и източен. Източният дял на планината е по-висок и на него се намира нейният първенец — връх Дупевица. Близо до него се намира интересната област Добринова скала. Името ѝ идва от формата на съседния до Дупевица връх, представляващ отвесна скала от която се открива добра панорамна гледка към столицата, град Банкя и Витоша.
В северното подножие на планината се намира с. Мало Бучино и гр. Банкя, а в южното — с. Владая и софийският квартал Княжево, а в източното — кв. Горна Баня. Разделена е от планина Витоша чрез Владайския проход, където тече Владайска река.
В южното подножие на Добринова скала, в югозападна посока на около стотина метра от върха преминава черен път с маркировка водещ към хижа Люлин и идващ от вилна зона „Манастирски поляни“.
Туризъм
Люлин планина е интересно място за туризъм. Макар и да е доста по-малка от популярния си съсед Витоша, тя предлага интересни места и туристически атракции, които могат да бъдат обиколени и разгледани в рамките на един ден. Планината е доста разнообразна. Северният склон е покрит от дъбови и букови гори, през които има направени няколко туристически пътеки. Те са маркирани за улеснение на туристите. Южните склонове на планината са обезлесени. Те са покрити с тревна растителност и ниски храсти — шипки и други подобни. Той е и значително по-беден на водни ресурси.
Има няколко интересни варианта за туризъм из планината. От „Манастирски поляни“ може да се тръгне към Банкя, Владая или към върховете на планината — Дупевица и Добринова скала. Има и възможност за кратка разходка до Горнобанския манастир „Св. св. Кирил и Методий“, както и за такава из околността около „Манастирски поляни“. При изкачване на връх Дупевица се откриват други възможности за туризъм. От там може да се продължи на запад по билото на планината, до Добринова скала и по пътя водещ към Банкя да се слезе на голяма поляна, която е видима от м. „Манастирски поляни“. Тя се нарича Люлинов рид. Известна е и като летището, поради формата ѝ, както и от факта, че е ползвана от селскостопанската авиация по времето на социализма.
Под нея има път, който води обратно до вилна зона „Манастирски поляни“, но преминава и през горнобанския манастир. В обратната посока същият път води и към Банкя. Докато се двоуми накъде да поеме, туристът може да си почине на чешмичката намираща се близо до пътя и да разгледа прекрасния параклис в построен в гората.
От връх Дупевица може да се слезе и по северния склон намиращ се под него, по пътечка в гората, и да се стигне до Горнобанския манастир. Друг интересен маршрут тръгващ от върха води към Владая. В близост до портала на поделението тръгва пътека, която стига до Владайския манастир „Св. Петка“. Минава се покрай красива брезова гора. Манастирът е основан по време на Втората българска държава и е възобновен през ХХ в. Понастоящем е постоянно действащ. Състои се от черква, жилищни и стопански сгради и параклис „Св. Неделя“. Черковният иконостас е обявен за паметник на културата.
Този манастир не е единственият, който може да бъде видян в Люлин планина. В северното подножие на планината, над вилна зона „Манастирски поляни“ се намира Горнобанският манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, известен още и като „Св. Крал“. Манастирът е основан през 15 век. До манастира се стига по асфалтов път дълъг 1 km, който започва от просторен паркинг във вилна зона „Манастирски поляни“.
Друго интересно място в планината е Войнишкия паметник. Той се намира в поляните над горнобанското танково поделение. До него може да се стигне по черен път, тръгващ от местността „Кърлежа“ в „Манастирски поляни“. До паметника има и чешмичка. От същото място в „Манастирски поляни“ тръгва и стръмна пътека, по която за 15 минути се слиза на пътя София-Перник. Минава се през местността „Черният кос“, а по средата на разстоянието има чешмичка, до която минава черен път, по който може да се стигне до прекрасната скална местност, която всеки жител или гост на столицата е виждал минавайки по шосето идващо от Перник.
Вижте още
Топографска карта
Източници
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 296. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
| |||||