Вълчища (дем Амфиполи): Разлика между версии
м fixing dead links |
м А. Синве -> Александър Синве |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
===В Османската империя=== |
===В Османската империя=== |
||
През [[19 век]] Вълчища е село със смесено население, числящо се към [[Зъхна|Зъхненската]] [[каза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. Гръцка статистика от [[1866]] година показва ''Вулдзиста'' (Βουλτζίστα / Βουλτζίσθα) като село със 150 жители [[гърци]] и 125 турци.<ref>[http://www.nea-zihni.info/history1.htm Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово]</ref> |
През [[19 век]] Вълчища е село със смесено население, числящо се към [[Зъхна|Зъхненската]] [[каза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. Гръцка статистика от [[1866]] година показва ''Вулдзиста'' (Βουλτζίστα / Βουλτζίσθα) като село със 150 жители [[гърци]] и 125 турци.<ref>[http://www.nea-zihni.info/history1.htm Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово]</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Волциста'' (Voltsista) живеят 180 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/23|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.]]</ref> В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Вулчиста'' като село с 43 гръцки и 21 труски къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.</ref> |
||
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“ издадена в [[Константинопол]] през [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година ''Вълчища (Vëtchichta)'' е показано като село със 71 домакинства и 54 жители мюсюлмани и 150 жители [[гърци]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146-147.</ref> Според [[Георги Стрезов]] към [[1891]] ''Вълчища'' е гръцко село.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.]</ref> |
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“ издадена в [[Константинопол]] през [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година ''Вълчища (Vëtchichta)'' е показано като село със 71 домакинства и 54 жители мюсюлмани и 150 жители [[гърци]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146-147.</ref> Според [[Георги Стрезов]] към [[1891]] ''Вълчища'' е гръцко село.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.]</ref> |
Версия от 09:52, 13 януари 2014
- Тази статия е за селото в Серско. За селото в Мъглен вижте Вълчища (дем Мъглен).
Вълчища или Волчища (Шаблон:Lang-el, Домирос, до 1926 година Βουλτσίστα, Вулциста[1]) е село в Република Гърция, дем Амфиполи, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 182 жители.
География
Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в северното подножие на планината Кушница (Пангео). Във Вълчища е разположен Вълчищкият манастир „Света Петка“.
История
Според Йордан Н. Иванов името е патроним от личното име Вълчо.[2]
В Османската империя
През 19 век Вълчища е село със смесено население, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Гръцка статистика от 1866 година показва Вулдзиста (Βουλτζίστα / Βουλτζίσθα) като село със 150 жители гърци и 125 турци.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Волциста (Voltsista) живеят 180 гърци.[4] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Вулчиста като село с 43 гръцки и 21 труски къщи.[5]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Вълчища (Vëtchichta) е показано като село със 71 домакинства и 54 жители мюсюлмани и 150 жители гърци.[6] Според Георги Стрезов към 1891 Вълчища е гръцко село.[7]
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Волчища има 90 жители турци и 300 жители гърци.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Волчища (Voltchichta) има 165 гърци.[9]
В Гърция
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1916-1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 176 жители и 36 къщи.[10]
В 20-те година турското му население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 43 бежански семейства и 143 души.[11] В 1926 година селото е прекръстено на Домирос.[12]
Външни препратки
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βουλτσίστα -- Δόμιρος
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 94.
- ↑ Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146-147.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 182.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 202-203.
- ↑ Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
|