Вълчища (дем Амфиполи): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rotlink (беседа | приноси)
м fixing dead links
Sherpa (беседа | приноси)
м А. Синве -> Александър Синве
Ред 26: Ред 26:


===В Османската империя===
===В Османската империя===
През [[19 век]] Вълчища е село със смесено население, числящо се към [[Зъхна|Зъхненската]] [[каза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. Гръцка статистика от [[1866]] година показва ''Вулдзиста'' (Βουλτζίστα / Βουλτζίσθα) като село със 150 жители [[гърци]] и 125 турци.<ref>[http://www.nea-zihni.info/history1.htm Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово]</ref> А. Синве („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Волциста'' (Voltsista) живеят 180 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/23|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.]]</ref> В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Вулчиста'' като село с 43 гръцки и 21 труски къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.</ref>
През [[19 век]] Вълчища е село със смесено население, числящо се към [[Зъхна|Зъхненската]] [[каза]] на [[Сяр|Серския]] [[санджак (административна единица)|санджак]]. Гръцка статистика от [[1866]] година показва ''Вулдзиста'' (Βουλτζίστα / Βουλτζίσθα) като село със 150 жители [[гърци]] и 125 турци.<ref>[http://www.nea-zihni.info/history1.htm Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово]</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Волциста'' (Voltsista) живеят 180 гърци.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/23|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.]]</ref> В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) отбелязва ''Вулчиста'' като село с 43 гръцки и 21 труски къщи.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.</ref>


В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“ издадена в [[Константинопол]] през [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година ''Вълчища (Vëtchichta)'' е показано като село със 71 домакинства и 54 жители мюсюлмани и 150 жители [[гърци]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146-147.</ref> Според [[Георги Стрезов]] към [[1891]] ''Вълчища'' е гръцко село.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.]</ref>
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“ издадена в [[Константинопол]] през [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година ''Вълчища (Vëtchichta)'' е показано като село със 71 домакинства и 54 жители мюсюлмани и 150 жители [[гърци]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146-147.</ref> Според [[Георги Стрезов]] към [[1891]] ''Вълчища'' е гръцко село.<ref>[http://www.scribd.com/doc/80796428/1889-%D0%98%D0%B7%D1%82%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4 Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.]</ref>

Версия от 09:52, 13 януари 2014

Тази статия е за селото в Серско. За селото в Мъглен вижте Вълчища (дем Мъглен).

Шаблон:Селище в РГ инфо

Вълчища или Волчища (Шаблон:Lang-el, Домирос, до 1926 година Βουλτσίστα, Вулциста[1]) е село в Република Гърция, дем Амфиполи, област Централна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 182 жители.

География

Селото е разположено в историко-географската област Зъхна в северното подножие на планината Кушница (Пангео). Във Вълчища е разположен Вълчищкият манастир „Света Петка“.

История

Според Йордан Н. Иванов името е патроним от личното име Вълчо.[2]

В Османската империя

През 19 век Вълчища е село със смесено население, числящо се към Зъхненската каза на Серския санджак. Гръцка статистика от 1866 година показва Вулдзиста (Βουλτζίστα / Βουλτζίσθα) като село със 150 жители гърци и 125 турци.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Волциста (Voltsista) живеят 180 гърци.[4] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Вулчиста като село с 43 гръцки и 21 труски къщи.[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“ издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Вълчища (Vëtchichta) е показано като село със 71 домакинства и 54 жители мюсюлмани и 150 жители гърци.[6] Според Георги Стрезов към 1891 Вълчища е гръцко село.[7]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Волчища има 90 жители турци и 300 жители гърци.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Волчища (Voltchichta) има 165 гърци.[9]

В Гърция

През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1916-1918 година е под българско управление. Данни от март 1918 година сочат 176 жители и 36 къщи.[10]

В 20-те година турското му население се изселва и на негово място са заселени гърци бежанци от Турция. Според преброяването от 1928 година селото е смесено с 43 бежански семейства и 143 души.[11] В 1926 година селото е прекръстено на Домирос.[12]

Външни препратки

Бележки

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Βουλτσίστα -- Δόμιρος
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 94.
  3. Ν. Σχινά, "Οδοιπορικαί σημειώσεις, Μακεδονία", τόμος Β', Εν Αθήναις 1866, цитирано по официалния сайт на Дем Зиляхово
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 46.
  5. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 240-241.
  6. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 146-147.
  7. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 3.
  8. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 182.
  9. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 202-203.
  10. Цокова, Полина. Дейността на Неврокопската митрополия в периода на войните 1912-1919 година, Исторически преглед, книжка 1-2, 2009, с. 105.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971