Инфекциозна болест: Разлика между версии
м вътр. препратки; форматиране: 22x тире, 4x кавички, 26 интервала, запетая (ползвайки Advisor) |
м форматиране: 3x А|А(Б) |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
==История== |
==История== |
||
Описание на редица инфекциозни заболявания като [[чума]], [[холера]], [[тиф]], [[тетанус]], [[жълтеница]] и други се срещат още в [[ |
Описание на редица инфекциозни заболявания като [[чума]], [[холера]], [[тиф]], [[тетанус]], [[жълтеница]] и други се срещат още в [[древност]]та в съчиненията на [[Хипократ]], [[Гален]], в [[Библията]], в староиндийските [[Веди]], в писмените произведения на [[Китайска медицина|китайската медицина]]. За пръв път през [[1546]] г. италианският лекар Джироламо Фракасторо заговаря за „''заразно начало, което се пренася от болния на здрав човек''“. С епохалните открития на [[Антони ван Льовенхук]] се полагат основите на учението за [[микроб]]ите като причинители на болести и се създава съвременната [[микробиология]]. В края на [[19 век]] се откриват и първите [[вирус]]и, но съвременната [[вирусология]] започва от [[1930-те|30-те години на 20 век]] с откриването на основните семейства вируси. Средата на 20 век бележи голямо развитие на имунопрофилактиката на редица инфекциозни болести – [[полиомиелит]], [[дифтерия]], тетанус, [[вариола]] и други. През [[1986]] г. J. Paterson формулира основните постулати на съвременната [[инфектология]]. |
||
Преподаването на инфекциозните болести в [[България]] започва през [[1947]] г. като отделна [[Академична дисциплина|дисциплина]] със създаването на Катедра по епидемиология и инфекциозни болести към [[Медицински факултет (Софийски университет)|Медицинския факултет в София]], с ръководител П. Вербев и завеждащ секцията по инфекциозни болести И. Танев. През [[1972]] г. се отделя катедра само по инфекциозни болести с ръководител И. Киров, създават се катедри и в другите медицински висши училища – в [[Пловдив]], [[Варна]], [[Плевен]] и [[Стара Загора]]. |
Преподаването на инфекциозните болести в [[България]] започва през [[1947]] г. като отделна [[Академична дисциплина|дисциплина]] със създаването на Катедра по епидемиология и инфекциозни болести към [[Медицински факултет (Софийски университет)|Медицинския факултет в София]], с ръководител П. Вербев и завеждащ секцията по инфекциозни болести И. Танев. През [[1972]] г. се отделя катедра само по инфекциозни болести с ръководител И. Киров, създават се катедри и в другите медицински висши училища – в [[Пловдив]], [[Варна]], [[Плевен]] и [[Стара Загора]]. |
||
Ред 20: | Ред 20: | ||
* '''Въздушно-капкови инфекции''' – [[варицела]], [[морбили]], [[епидемичен паротит]], [[грип]], [[скарлатина]], дифтерия, [[коклюш]], [[Менингит|менингококова инфекция]], [[туберкулоза]], [[рубеола]], [[вариола при маймуните]], [[легионелоза]]. |
* '''Въздушно-капкови инфекции''' – [[варицела]], [[морбили]], [[епидемичен паротит]], [[грип]], [[скарлатина]], дифтерия, [[коклюш]], [[Менингит|менингококова инфекция]], [[туберкулоза]], [[рубеола]], [[вариола при маймуните]], [[легионелоза]]. |
||
* '''Чревни инфекции''' – полиомиелит, вирусен [[Хепатит A|хепатит А]], ротавирусен [[гастроентерит]], холера, [[коремен тиф]], [[шигелоза]], [[колиентерит]], [[салмонелоза]], [[бруцелоза]], [[орнитоза]], [[лептоспироза]], [[кампилобактериоза]], [[псевдотуберкулоза]], [[йерсиниоза]], [[ботулизъм]]. |
* '''Чревни инфекции''' – полиомиелит, вирусен [[Хепатит A|хепатит А]], ротавирусен [[гастроентерит]], холера, [[коремен тиф]], [[шигелоза]], [[колиентерит]], [[салмонелоза]], [[бруцелоза]], [[орнитоза]], [[лептоспироза]], [[кампилобактериоза]], [[псевдотуберкулоза]], [[йерсиниоза]], [[ботулизъм]]. |
||
* '''Трансмисивни инфекции''' – [[петнист тиф]], [[болест на Брил-Цинсер]], [[възвратен тиф]], [[волинска треска]], [[малария]], [[висцерална лайшманиоза]], вирусни [[ |
* '''Трансмисивни инфекции''' – [[петнист тиф]], [[болест на Брил-Цинсер]], [[възвратен тиф]], [[волинска треска]], [[малария]], [[висцерална лайшманиоза]], вирусни [[енцефалит]]и, [[Хеморагична треска Синдбис|вирусна хеморагична треска]], [[вирусна треска|вирусни трески]], [[лаймска болест]], чума, [[туларемия]], [[ку-треска]], [[марсилска треска]], [[американска кожна лайшманиоза]]. |
||
* '''Инфекции на външните покривки''' – [[трахома]], инфекциозни [[Дерматоза|дерматози]], [[билхарциоза|билхарциози]], [[анкилостомидоза|анкилостомидози]], [[бяс]], [[антракс]], [[сап]], [[шап]], [[содоку]], [[доброкачествена лимфоретикулоза]], [[мелиоидоза]], тетанус, [[газова гангрена]], [[бластомикоза]], [[аспергилоза]], [[кокцидиоидомикоза]]. |
* '''Инфекции на външните покривки''' – [[трахома]], инфекциозни [[Дерматоза|дерматози]], [[билхарциоза|билхарциози]], [[анкилостомидоза|анкилостомидози]], [[бяс]], [[антракс]], [[сап]], [[шап]], [[содоку]], [[доброкачествена лимфоретикулоза]], [[мелиоидоза]], тетанус, [[газова гангрена]], [[бластомикоза]], [[аспергилоза]], [[кокцидиоидомикоза]]. |
||
* '''Полово предавани инфекции''' – [[сифилис]], [[гонококция]], [[венерическа лимфогранулома]], [[трихомоназа]], HHV1 и HHV2 инфекции, [[урогенитална хламидиаза|урогенитални хламидиази]], [[урогенитална микоплазмоза|урогенитални микоплазмози]], [[краста]]. |
* '''Полово предавани инфекции''' – [[сифилис]], [[гонококция]], [[венерическа лимфогранулома]], [[трихомоназа]], HHV1 и HHV2 инфекции, [[урогенитална хламидиаза|урогенитални хламидиази]], [[урогенитална микоплазмоза|урогенитални микоплазмози]], [[краста]]. |
Версия от 15:35, 22 септември 2016
Инфекциозната болест е нозологично обособен инфекциозен процес или крайната фаза в неговата еволюция. Понятието инфекция произлиза от латинската дума inficio – „нещо вредно“, „ гниещо” и infectio – „заразяване“. Понятието инфекциозна болест не е тъждествено с понятието инфекция. До инфекциозна болест се стига само при някои от случаите на инфекция.
История
Описание на редица инфекциозни заболявания като чума, холера, тиф, тетанус, жълтеница и други се срещат още в древността в съчиненията на Хипократ, Гален, в Библията, в староиндийските Веди, в писмените произведения на китайската медицина. За пръв път през 1546 г. италианският лекар Джироламо Фракасторо заговаря за „заразно начало, което се пренася от болния на здрав човек“. С епохалните открития на Антони ван Льовенхук се полагат основите на учението за микробите като причинители на болести и се създава съвременната микробиология. В края на 19 век се откриват и първите вируси, но съвременната вирусология започва от 30-те години на 20 век с откриването на основните семейства вируси. Средата на 20 век бележи голямо развитие на имунопрофилактиката на редица инфекциозни болести – полиомиелит, дифтерия, тетанус, вариола и други. През 1986 г. J. Paterson формулира основните постулати на съвременната инфектология.
Преподаването на инфекциозните болести в България започва през 1947 г. като отделна дисциплина със създаването на Катедра по епидемиология и инфекциозни болести към Медицинския факултет в София, с ръководител П. Вербев и завеждащ секцията по инфекциозни болести И. Танев. През 1972 г. се отделя катедра само по инфекциозни болести с ръководител И. Киров, създават се катедри и в другите медицински висши училища – в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора.
Основни понятия
- Инфекция – това е състояние на заразеност на даден макроорганизъм с даден микроорганизъм, резултат от антагонистичните взаимоотношения между тях, протичащо в условията на околната среда.
- Инфекциозен процес – това е процес на взаимодействие между микро и макроорганизма с всички промени настъпващи в последния (резултат от прякото или непрякото действие на микроорганизма и неговите токсични и други продукти).
- Суперинфекция – дължи се на повторно заразяване със същия патоген при неоздравял болен.
- Реинфекция – дължи се на заболяване от същия причинител скоро след оздравяване.
- Смесена инфекция – заболяването е причинено от 2 или повече патогена.
- Вторична инфекция – в хода на една инфекция се прибавя втора, причинена от друг микроорганизъм.
- Миксиинфекция – едновременно боледуване от инфекциозно и неинфекциозно заболяване.
- Ендогенна инфекция – заболяването е причинено от микроорганизми, които се намират в макроорганизми (от нормалната, условно патогенна флора).
- Вътреболнична инфекция – заразяването е станало при медицинското обслужване на болните.
Видове инфекции
- Въздушно-капкови инфекции – варицела, морбили, епидемичен паротит, грип, скарлатина, дифтерия, коклюш, менингококова инфекция, туберкулоза, рубеола, вариола при маймуните, легионелоза.
- Чревни инфекции – полиомиелит, вирусен хепатит А, ротавирусен гастроентерит, холера, коремен тиф, шигелоза, колиентерит, салмонелоза, бруцелоза, орнитоза, лептоспироза, кампилобактериоза, псевдотуберкулоза, йерсиниоза, ботулизъм.
- Трансмисивни инфекции – петнист тиф, болест на Брил-Цинсер, възвратен тиф, волинска треска, малария, висцерална лайшманиоза, вирусни енцефалити, вирусна хеморагична треска, вирусни трески, лаймска болест, чума, туларемия, ку-треска, марсилска треска, американска кожна лайшманиоза.
- Инфекции на външните покривки – трахома, инфекциозни дерматози, билхарциози, анкилостомидози, бяс, антракс, сап, шап, содоку, доброкачествена лимфоретикулоза, мелиоидоза, тетанус, газова гангрена, бластомикоза, аспергилоза, кокцидиоидомикоза.
- Полово предавани инфекции – сифилис, гонококция, венерическа лимфогранулома, трихомоназа, HHV1 и HHV2 инфекции, урогенитални хламидиази, урогенитални микоплазмози, краста.
- Инфекции с множествен механизъм на предаване – вирусни хепатити В, С, D, G, HIV-инфекцията, листериоза, токсоплазмоза.
- Инфекции с недостатъчно изяснен механизъм на предаване – бавни инфекции, болест на Кройцфелд-Якоб – човешки вариант, хеликобактериоза, болест на Кавазаки, болест на Кройцфелд-Якоб – животински вариант.
Източници
- „Инфекциозни болести“ – под редакцията на проф. д-р Иван Диков, дмн
- „Инфекциозни болести“ – под редакцията на проф. д-р Генчо Генев, дмн
|