Бранимир Орманов: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Bot: Automated text replacement (-Съветски Съюз +Съветски съюз) |
Редакция без резюме |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
| въоръжени сили = |
| въоръжени сили = |
||
| години на служба = |
| години на служба = |
||
| звание = |
| звание = [[адмирал]] |
||
| войсково поделение = |
| войсково поделение = |
||
| командвания = [[ |
| командвания = [[ВМС на България|Военноморски флот]] на НРБ<br>[[Гражданска защита (държавно учреждение)|Гражданска отбрана]] на НРБ |
||
| войни = |
| войни = |
||
| битки = |
| битки = |
||
Ред 24: | Ред 24: | ||
}} |
}} |
||
'''Бранимир Иванов Орманов''' е български военноморски [[офицер]] |
'''Бранимир Иванов Орманов''' е български висш военноморски [[офицер]] ([[адмирал]]) и военачалник. |
||
Заема високи командни и ръководни длъжности: командващ [[Военноморски сили на България|Военноморския флот]], после заместник-началник на [[Генерален щаб на Българската армия|Генералния щаб]] на БНА, след това [[МНО|заместник-министър на народната отбрана]], накрая началник на [[Гражданска защита (държавно учреждение)|Гражданската отбрана]] на [[НРБ]]. След излизането му в запас е председател на [[Национален океанографски комитет|Националния океанографски комитет]]. |
|||
== Биография == |
== Биография == |
||
=== Родители и детски години, 1914 – 1930 г. === |
=== Родители и детски години, 1914 – 1930 г. === |
||
Бранимир Орманов е роден на [[30 септември]] [[1914]] г. в град [[Омуртаг]]<ref> |
Бранимир Орманов е роден на [[30 септември]] [[1914]] г. в град [[Омуртаг]]<ref>Източник за тук и за много други текстове: Биография на Бранимир Орманов, предоставена от сина му Чавдар Орманов</ref>. Родителите му са [[Иван Орманов]] и [[Ружа Орманова]]; Бранимир е тяхното 3-то дете, има брат [[Пламен Орманов|Пламен]] и сестра Искра. |
||
Ранното си детство прекарва в село [[Стражица]] (сега град), [[Велико Търново|Великотърновско]], където родителите му са учители. |
|||
Баща му [[Иван Орманов]] е всестранно надарена личност, голям педагог за своето време, от рано прегърнал социалистическата идея. Той е основател на партията в Стражица и е председател на кооперация „Освобождение“, чрез която се изпращат храни за гладуващите в Поволжието |
Баща му [[Иван Орманов]] е всестранно надарена личност, голям педагог за своето време, от рано прегърнал социалистическата идея. Той е основател на [[БКП|партията]] в Стражица и е председател на кооперация „Освобождение“, чрез която се изпращат храни за гладуващите в Поволжието ([[СССР]]). За да организира предаването на храните на съветското правителство заминава за [[Одеса]], където посреща корабите. За революционната му дейност е уволнен със забрана за цяла България да бъде учител. След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] от 1923 г. заминава като политически [[емигрант]] в СССР, чийто гражданин става под името Михаил Горов. Той е [[публицист]], кооперативен деец, [[научен работник]] – крупен специалист по аграрните въпроси, [[доктор на икономическите науки]] в СССР. Паметта за Иван Орманов се пази: негови паметници са изградени в Стражица<ref>[http://archives.bg/politburo/bg/2013-04-24-11-12-48/dokumenti/1960-1969/3888---81--26--1963-- "Протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 81 от 26 март 1963 г."]</ref> и в Омуртаг<ref>[http://www.omurtag.bg/bg/aktualno_/parva_kopka_proekt_rzshiryavane_administrativen_centar Документ на Общинската администрация, Омуртаг "„Първа копка” по проект „Разширяване на административен център гр. Омуртаг ІІ-ри етап“]" от 06.08.2014 г.</ref>, а училището в Стражица до септември [[1990]] г. носи неговото име<ref>[http://www.soustrajica.hit.bg/istoria.html „Образованието през вековете“]</ref>. |
||
9-годишният Бранимир с майка си Ружа и сестра му Искра също емигрират в СССР през [[1923]] г., като пътуват с параход от [[Истанбул]] за |
Ранното си детство Бранимир прекарва в село (сега град) [[Стражица]], [[Велико Търново|Великотърновско]], където родителите му са учители. 9-годишният Бранимир с майка си Ружа и сестра му Искра също емигрират в СССР през [[1923]] г., като пътуват с параход от [[Истанбул]] за Одеса. По-късно пристига и по-големият брат Пламен, завършил образованието си в [[Германия]]. |
||
=== Съветски съюз, 1923 – 1946 г. === |
=== Съветски съюз, 1923 – 1946 г. === |
||
==== Обучение във ВВМУ „Фрунзе“, 1930 – 1936 г. ==== |
==== Обучение във ВВМУ „Фрунзе“, 1930 – 1936 г. ==== |
||
През октомври |
През октомври 1930 г. под името '''Бранимир Михайлович Горов''', след като е учил в техникум по електротехника, е приет в подготвителните курсове на Висшето военноморско училище „Фрунзе“ в [[Ленинград]] (сега [[Санкт Петербург]]), което е приемник на Морския кадетски корпус, възпитал много видни моряци, в това число и българи. По онова време в училището цари атмосферата на елитно военно училище. Високо се ценят високата обща и професионална култура, знаенето на чужди езици (преди всичко английски), познаване на морската практика. През май [[1936]] г. Горов завършва военноморското училище като отличник и предсрочно е произведен в първо [[военно звание|офицерско звание]]. |
||
През май [[1936]] г. Горов завършва военноморското училище като [[отличник]] и предсрочно е произведен в първо [[военно звание|офицерско звание]]. |
|||
==== Офицер в Балтийския флот, 1936 г. ==== |
==== Офицер в Балтийския флот, 1936 г. ==== |
||
Бранимир Горов започва офицерската си служба в [[Балтийски флот (Русия)|Балтийския ВМФ]], [[Кронщат]], назначен за [[щурман]] на [[подводница]] тип „Л“. В дивизиона подводни лодки инженер-механик е |
Бранимир Горов започва офицерската си служба в [[Балтийски флот (Русия)|Балтийския ВМФ]], [[Кронщат]], назначен за [[щурман]] на [[подводница]] тип „Л“. В дивизиона подводни лодки инженер-механик е големият българин [[Гечо Кокилев]] (в СССР с името '''Георгий Кокулев'''<ref>[http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0 „Подводники – жертвы „Большого террора“ конца 1930-х гг.“]</ref>), учил в [[ВВМУ|Морското машинно училище]] и завършил Военноморската академия Ленинград, при когото младият Горов е чест гост. Кокилев има бурна революционна биография – механик на партийната яхта „Иван Вазов“, участник в [[Септемврийското въстание]] от 1923 г., съорганизатори на бунта и бягството на 43-та от о-в [[Света Анастасия (остров)|Св. Анастасия]]. През втората половина на 1936 г. подводницата, на която служи щурманът Горов, е изпратена да помага на републиканското правителство на [[Испания]]. Но е върната от района на [[Датски проливи|Балтийските проливи]], понеже изходът на [[Гражданска война в Испания|войната в Испания]] е бил вече предрешен. |
||
==== Репресиран от НКВД, 1936 – 1937 г. ==== |
==== Репресиран от НКВД, 1936 – 1937 г. ==== |
||
Когато вълната на недоверието и [[голяма чистка|сталинските репресии]] обхваща и военните специалисти, [[Гечо Кокилев]], спасил се от полицейските куршуми в България, ще загине от куршум на [[КГБ]]. На [[10 септември]] [[1937]] г. |
Когато вълната на недоверието и [[голяма чистка|сталинските репресии]] обхваща и военните специалисти, [[Гечо Кокилев]], спасил се от полицейските куршуми в България, ще загине от куршум на [[КГБ]]. На [[10 септември]] [[1937]] г. ст. лейт. Бранимир Горов е арестуван като „[[враг на народа]]“<ref>[http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0 „Подводники – жертвы „Большого террора“ конца 1930-х гг.“]</ref>. Вината му е била, че имал приятел [[евреи]]н, чиито родители са в лагер, а и той също по-късно е [[арест]]уван. И офицерът Бранимир Горов е арестуван, защото имал приятел „изменник на родината“ и го посещавал в дома му. И по кратката процедура Горов е осъден на смърт от „тричленката“. Половин година е в килията на смъртниците, но след това ненадейно е пуснат на свобода. Има различни версии за освобождаването му. Най-вероятната е, че за това е изиграла роля намесата на [[Георги Димитров]], който е бил близък с родителите на Бранимир Горов. Към този момент баща му вече е бил починал, но среща с Димитров си е извоювала майка му [[Ружа Орманова]]. |
||
==== Отново във ВМФ СССР, 1938 – 1947 г. ==== |
==== Отново във ВМФ СССР, 1938 – 1947 г. ==== |
||
Случайна среща с негов бивш командир от |
Случайна среща с негов бивш командир от Ленинград, състояла се в [[Москва]] през [[1938]] г., връща Бранимир Горов в строя като офицер от съветския военноморски флот. На [[27 юни]] [[1939]] г. е назначен за преподавател по [[навигация]] и мореходна [[астрономия]] в Каспийското военноморско училище<ref>[http://www.kvvmku.ru/index.php?go=Page&id=16 „Апшеронский меридиан“], от Курочкин А. П., Татаренко В. Т., ГЛАВА 1 „У ИСТОКОВ“</ref> в [[Баку]]. В този град Бранимир Горов се среща с жената, с която ще бъде до края на дните си – [[Евгения Орманова|Евгения]], там се ражда дъщеря им [[Елена Гиндева|Елена]]. |
||
На тази длъжност го заварва началото на |
На тази длъжност го заварва началото на войната с [[Германия]]. Рапортите му за изпращане в действащия [[флот]] остават без последици. Той продължава да обучава офицери за корабите. През 1942 г. е изпратен на курсове в [[Самарканд]], където се подготвя за изпълнение на задачи, свързани с посрещането и съпровождането на американските корабни [[конвой|конвои]], които доставят през [[Тихия океан]] помощи по договора „[[заем-наем]]“ за воюващия Съветски съюз. След курсовете заминава за [[Далечния изток]], където изпълнява такава задача. |
||
През [[1943]] г. се завръща в [[Баку]] и продължава преподавателската си дейност в [[Каспийско военноморско училище|КВВУ]]. След вдигане на [[Блокада на Ленинград|блокадата на Ленинград]] в началото на [[1944]] г. и възстановяването на занятията във [[висшето военноморско училище „Фрунзе“]], неговата популярност на високо ерудиран, с подчертани качества на преподавател и педагог го отвеждат в това елитно училище за преподавател по [[навигация]] и [[астрономия]]<ref>„Подводники – жертвы „Большого террора“ конца 1930-х гг.“ – http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0</ref>. Но през [[1945]] г. е принуден по семейни причини да напусне |
През [[1943]] г. се завръща в [[Баку]] и продължава преподавателската си дейност в [[Каспийско военноморско училище|КВВУ]]. След вдигане на [[Блокада на Ленинград|блокадата на Ленинград]] в началото на [[1944]] г. и възстановяването на занятията във [[висшето военноморско училище „Фрунзе“]], неговата популярност на високо ерудиран, с подчертани качества на преподавател и педагог го отвеждат в това елитно училище за преподавател по [[навигация]] и [[астрономия]]<ref>„Подводники – жертвы „Большого террора“ конца 1930-х гг.“ – http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0</ref>. Но през [[1945]] г. е принуден по семейни причини да напусне Ленинград и да се премести да работи в [[Одеса]] – отново преподавател в съществувалото тогава [[Одеско военно-морско училище]]. |
||
През [[1946]] г. на кап.-лейт. Бранимир Горов е предложено, както и на много други българи-[[емиграция|политемигранти]], да се завърне в България за продължаване на службата си в [[Военноморски сили на България|Българските военноморски сили]]. Макар 23 години да е далеч от своята родина България, тя е оставила незаличими спомени в съзнанието му. И той не престава да мечтае да се завърне в нея. Животът му в емиграция в продължение на 16 години е изпълнен с непрестанен стремеж да израсне и се реализира в избрания от него път като добре подготвен морски командир и специалист. И затова той посреща с голяма радост разрешението да се завърне в България. В началото на [[1947]] г. се връща в България. |
През [[1946]] г. на кап.-лейт. Бранимир Горов е предложено, както и на много други българи-[[емиграция|политемигранти]], да се завърне в България за продължаване на службата си в [[Военноморски сили на България|Българските военноморски сили]]. Макар 23 години да е далеч от своята родина България, тя е оставила незаличими спомени в съзнанието му. И той не престава да мечтае да се завърне в нея. Животът му в емиграция в продължение на 16 години е изпълнен с непрестанен стремеж да израсне и се реализира в избрания от него път като добре подготвен морски командир и специалист. И затова той посреща с голяма радост разрешението да се завърне в България. В началото на [[1947]] г. се връща в България. |
||
Ред 66: | Ред 64: | ||
През есента на [[1948]] г. кап. II ранг Орманов е изпратен като [[експерт]]<ref>„THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949“ – http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf</ref> по морските въпроси от албанска страна в [[международния съд]] в [[Хага]], където се гледа [[Съдебно дело|дело]] за вината на [[Албания]] при подривяването на [[морска мина|мини]] през [[октомври]] [[1946]] г. на 2 ескадрени миноносеца на [[Великобритания]] в пролива до [[Корфу|остров Корфу]] („Saumarez“ G-12 и „Volage“ R-41) В продължение на половин година кап. II ранг Орманов защитава блестящо интересите на Република Албания, въпреки че се среща с непознати за него до този момент неща: непозната страна, морското [[международно право]], досега непознати немски морски мини и ред други неща, които затрудняват работата му. Съгласно думите на Орманов делото има благоприятен ход за Албания, „защото и аз като албанците бях честен.“ Неговата работа дава решителен принос за удовлетворителното решението на съда за Албания. Професионализмът на българския [[експерт]] е оценен от французина [[Пиер Кот]] (съдебен експерт, [[професор]] в правния факултет на [[Франция]], помощник на албанския официален представител в съда)<ref>„THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949“ – http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf</ref>, който заявява, „...това е първата победа на българският флот над флота на Великобритания...“. Заслугата му за благоприятния изход от процеса е оценена от Албания и албанското [[правителство]] награждава кап. II ранг Орманов с високия [[Орден (отличие)|орден]] „[[Скендербег]]“. Тази командировка продължава до пролетта на [[1949]] г. |
През есента на [[1948]] г. кап. II ранг Орманов е изпратен като [[експерт]]<ref>„THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949“ – http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf</ref> по морските въпроси от албанска страна в [[международния съд]] в [[Хага]], където се гледа [[Съдебно дело|дело]] за вината на [[Албания]] при подривяването на [[морска мина|мини]] през [[октомври]] [[1946]] г. на 2 ескадрени миноносеца на [[Великобритания]] в пролива до [[Корфу|остров Корфу]] („Saumarez“ G-12 и „Volage“ R-41) В продължение на половин година кап. II ранг Орманов защитава блестящо интересите на Република Албания, въпреки че се среща с непознати за него до този момент неща: непозната страна, морското [[международно право]], досега непознати немски морски мини и ред други неща, които затрудняват работата му. Съгласно думите на Орманов делото има благоприятен ход за Албания, „защото и аз като албанците бях честен.“ Неговата работа дава решителен принос за удовлетворителното решението на съда за Албания. Професионализмът на българския [[експерт]] е оценен от французина [[Пиер Кот]] (съдебен експерт, [[професор]] в правния факултет на [[Франция]], помощник на албанския официален представител в съда)<ref>„THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949“ – http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf</ref>, който заявява, „...това е първата победа на българският флот над флота на Великобритания...“. Заслугата му за благоприятния изход от процеса е оценена от Албания и албанското [[правителство]] награждава кап. II ранг Орманов с високия [[Орден (отличие)|орден]] „[[Скендербег]]“. Тази командировка продължава до пролетта на [[1949]] г. |
||
След завръщането си кап. II ранг Орманов заварва |
След завръщането си кап. II ранг Орманов заварва извършване на реорганизация на военноморските сили, при която е закрита длъжността му началник на щаба на Черноморския флот. Той е назначен за командир на [[бригада]]та надводни [[кораби]] от Черноморския военен флот<ref>„Хора, пагони, лампази“, книга от Рангел Златков, военен журналист</ref>. По думите на адм. Орманов за него това е било поредното сериозно изпитание – без да е командвал кораб, в този момент му се поверява да ръководи бойната подготовка и да отговаря за бойната готовност не само на един кораб, а за цяло [[съединение бойни кораби]]. Тогава се поставя началото на водене на бойната подготовка по нови методи, което за командира на съединението изисква прелом в съзнанието и психиката му. И той преустроява дейността и мисленето си от офицер-изпълнител в офицер-ръководител. |
||
В края на 1949 г. |
В края на 1949 г. началникът на щаба на ВМФ кап. I ранг Валентин Паспалеев е наклеветен и арестуван. След поредната реорганизация на военноморския флот на [[12 декември]] [[1949]] г. Орманов е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на щаба, а през февруари [[1950]] г. му е присвоено званието [[капитан I ранг]]. Длъжността началник на щаба е важен етап в изграждането му като бъдещ командващ. |
||
По онова време в щаба на флота се формират отделите и службите, създават се условия за неговото нормално функциониране, поставя се началото на водене на бойната подготовка по нови методи. Но не достигат подготвени кадри. В основните отдели и служби на щаба на флота получават назначения на отговорни длъжности както по-опитни офицери, така и току-що завършили НВМУ, чиято подготовка далеч не съответства на високите изисквания към длъжностите, които заемат. Наред с усилената работа в щаба и в поделенията на флота заедно със своя началник се учат и усвояват военно-морската наука и изкуство. При първата голяма „чистка“ през 1946 г. във въоръжените сили на страната във флота не уволняват веднага останалите „царски офицери“ – добре подготвени специалисти, които са уволнени последни в сравнение с другите видове въоръжени сили. Голяма роля за това играе и началникът на щаба на ВМФ кап. I ранг Орманов, който разбира, че не е достатъчна верността към [[БКП|Партията]], за да се управляват кораби и сложното [[военно-морско оръжие]]. По-късно Орманов казва, че освен всичко друго, се е учел и на обноски от тях. Неоценима тогава и в следващите години е помощта, която оказват съветските военно-морски специалисти – „съветниците“. Не се стеснява да се учи от своите подчинени и от своя командващ, участника в [[Гражданска война в Испания|Испанската гражданска война]] кап. I ранг [[Кирил Халачев]]. |
|||
==== Командващ Военноморския флот, 1950 – 1962 г. ==== |
==== Командващ Военноморския флот, 1950 – 1962 г. ==== |
||
В [[култ|култовските времена]] кап. I ранг Халачев е наклеветен, проверен от поредната комисия и снет от длъжност. През юли [[1950]] г. Орманов приема изпълнението на длъжността командващ Военноморските сили на България, като е назначен на тази длъжност на [[8 август]] с.г. Месец по-късно му е присвоено званието [[контраадмирал]]. Това събитие се посреща с радост и задоволство от офицерския корпус на флота. Той е негов [[флагман]] в продължение на 10 години. Контраадмирал Орманов поема с присъщото си чувство на висока отговорност новите задължения и съдбите на целия флот. За повишаване на своята подготовка за този висок пост адм. Орманов заминава в началото на декември 1954 г. във Военноморската академия „Ворошилов“ в Ленинград, който завършва в края на януари [[1956]] г. |
|||
Като командващ ВМФ |
Като командващ ВМФ счита за най-важни задачи укрепването му по пътя на нарастването на количествения и качествен състав на корабите, запазването на най-добрите специалисти, независимо от това, че е критикуван за „недостатъчен класово-партиен подход“. Но Орманов продължава да настоява за работа с така наречените „царски офицери“. Основно внимание адм. Орманов обръща на професионализма и високата подготовка на [[офицери]]те, [[старшини]]те и [[матроси]]те. През тези години ВМФ се попълва с нови кораби: новия [[ескадрен миноносец]] „Георги Димитров“, 2 бр. [[стражеви кораби]], нови [[противолодъчни кораби]], 3 бр. подводници тип „М“, торпедни катери ТМ-200 и други. През 1957 г. са доставени нови 8 бр. [[торпеден катер|торпедни катери]] пр. 123-К „Комсомолец“, през 1958 г. [[подводница|подводниците]] са заменени с 2 подводници пр. 613, като по този начин се възстановяват традициите на първите български подводничари. След получаването в българския ВМФ на най-големия и модерен за времето си кораб – ЕМ „Г. Димитров“, Орманов го посещава често и заедно с екипажа на кораба започва да го изучава. Той е изключително удовлетворен от присъствието на есминеца във ВМФ, защото само на кораб от такъв клас е възможно да се въплъти в пълна степен организацията на кораба в съответствие с Корабния устав, това е мястото за пълно изграждане на морските офицери – строеви и механици, това е средата за изграждане и съхраняване на морските традиции. И кораб от такъв ранг е пригоден за „демонстрация на флага“ на морска държава. |
||
През [[1957]] г. е начело на групата офицери на ЕМ „Г. Димитров“ при |
През [[1957]] г. е начело на групата офицери на ЕМ „Г. Димитров“ при похода му до Албания с правителствена делегация начело с [[министър-председател]]я [[Антон Югов]]. През [[1958]] г. на Орманов е присвоено званието [[вицеадмирал]]. Младият командващ твърдо отстоява интересите на флота, работи за неговото изграждане като боеспособен и балансиран вид ВС. Особено внимание отделя на подготовката на военно-морските кадри, за тяхното изграждане, развитие, усъвършенстване на подготовката им в курсове и военни академии. Под негово ръководство се изгражда съвременен военен флот, способен да посрещне достойно предизвикателствата на тогавашното време. |
||
През септември |
През септември 1960 г. е изпратен да учи в [[Академията на Генералния щаб на Съветската армия]] в [[Москва]]. Завършва я през [[1962]] г. със златен медал, като блестящо защитава [[дипломна работа|дипломната си работа]]. В нея демонстрира отличните си познания не само по въпросите за провеждане на [[морска операция|морските операции]], но също и в управлението на взаимодействащите с ВМФ [[сухопътни войски]]. Ръководството на Академията му предлага да разшири работата си и да защити [[научна степен]]. Но от Генералния щаб на БНА не му дават разрешение за това. |
||
==== Заместник-началник на ГЩ-БНА, 1962 – 1973 г. ==== |
==== Заместник-началник на ГЩ-БНА, 1962 – 1973 г. ==== |
||
След завръщането си той е назначен за заместник |
След завръщането си той е назначен за заместник-началник на [[генерален щаб|Генералния щаб]] на [[БНА]]. На тази длъжност са му възлагани редица отговорни сектори от работата на ГЩ, сред които е военно-научната и научно-техническата дейност в [[БНА]]. Всичките тези сектори са достатъчно далече от ВМФ, което не му дава възможност за пълно прилагане на опита и знанията му. Неизбежно това го тревожи и не позволява да изпитва пълно удовлетворение от своята дейност. И той винаги търси задачи, свързани с ВМФ. |
||
==== Заместник-министър и началник на ГО, 1973 – 1983 г. ==== |
==== Заместник-министър и началник на ГО, 1973 – 1983 г. ==== |
||
През [[1973]] г. е назначен за |
През [[1973]] г. е назначен за заместник-министър на народната отбрана и началник на [[Гражданска отбрана|гражданската отбрана]] – отговорна работа и все пак още по-далеч от флота. Присвоено му е званието [[адмирал]]. Залавя се с жар да работи в новото направление. Изучава националния опит, но усвоява и опита на други страни за опазване живота на хората при екстремни ситуации и по време на война. Завършва с отличие специален курс към Академията за гражданска отбрана на СССР през 1974 г. Полага огромни усилия, за да подобри разяснителната работа за ролята и мястото на Гражданската отбрана на страната не само във военно, но и в мирно време. По негово предложение се изгражда съвременна оперативна служба на Щаба на гражданската отбрана и са формирани щатните подразделения – първите редовни роти и батальони на гражданска отбрана, за обучението на които полага големи грижи. Адм. Орманов отдели голямо внимание и на изграждането на развита комуникационна система за [[оповестяване]]. Голямо внимание отделя на формированията на гражданска отбрана в [[промишлените предприятия]]<ref>„90 години от рождението – пример за всеотдайна служба на Отечеството“, в сп. „Военен глас“ № 10/2004 год</ref>. Лично присъства при ликвидацията на разрушенията в [[Свищов]] при [[Вранчанско земетресение|земетресението във Вранча]] през 1977 г. и отделя голямо внимание на извършването на анализ на причините, довели до разрушенията в града с привличане на специалисти от различни институти. Въз основа на този опит са направени анализи и разработени препоръки за допълнителни изисквания към строителството на сгради. |
||
==== Председател на НОК, 1983 – 1985 г. ==== |
==== Председател на НОК, 1983 – 1985 г. ==== |
||
През 1983 г. адм. Орманов получава предложение от председателя на [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|ДКНТП]] [[Начо Папазов]] да поеме поста председател на [[Националния океанографски комитет]]. Той подава рапорт, излиза в [[запас]] и веднага получава назначението. Независимо от това, че тази длъжност е на [[обществени начала]], той се захваща за работа с особено желание и стръв, защото най-после неговата служебна дейност отново е свързана с морето. Прави огромни усилия за сплотяване на всички |
През 1983 г. адм. Орманов получава предложение от председателя на [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|ДКНТП]] [[Начо Папазов]] да поеме поста председател на [[Националния океанографски комитет]]. Той подава рапорт, излиза в [[запас]] и веднага получава назначението. Независимо от това, че тази длъжност е на [[обществени начала]], той се захваща за работа с особено желание и стръв, защото най-после неговата служебна дейност отново е свързана с морето. Прави огромни усилия за сплотяване на всички институти и организации, свързани с морето, за обединяване на усилията им и постигане на най-добри резултати. Работи за установяване на контакти с други [[океанографски организации]] извън пределите на страната, за издигане престижа на българската [[океанографска наука]]. В същото време издава статии по въпросите на международното морско право. Негова заслуга е приемането на България за редовен член на [[Международната морска организация]] (IMO). През този период адм. Орманов работи активно за издигане нивото и статута на националните институти, работещи в областта на изследване на морето. Постоянните му връзки с [[Института по океанология]] и [[Геологическия институт]] на [[БАН]], [[Института по рибни ресурси]], [[Софийския университет]], ВМФ, [[Министерство на транспорта|Министерството на транспорта]] с [[Параходство БМФ]] и други морски организации дава възможност да се концентрират усилията им за издигане на авторитета на България като морска държава и получаване на максимална изгода за икономиката на страната от използването на морските ресурси. |
||
⚫ | В това време адм. Орманов успява да постигне договореност с [[Норвегия|норвежката]] фирма ''GECO'' за продажба на България на научно-изследователския кораб ''Geco Kappa'', брегови [[изчислителен център]] и методика за провеждане на морски геофизични изследвания на световно ниво за символичната сума от 3 милиона долара. Тази фирма в началото на 1980-те години провежда около 60% от световните морски геофизични изследвания. Изгодната за страната оферта не се осъществява поради неразбиране от страна на ръководството на страната. Въпреки всичко по настояването и със съдействието на адм. Орманов е закупен и преустроен през 1984 г.<ref>[http://morskivestnik.com/compass/news/2009/062009/062009_59.html „Академик”: ЧЕТВЪРТ ВЕК ФЛАГМАН НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА НАУКА] – в сайта Морски вестник</ref> научно-изследователският кораб „Академик“ за научна работа на [[Института по океанология]] на БАН, който плава и до днес. С неговото съдействие е започнато търсене и на изследователска [[подводница]] за нуждите на института, като такава подводница е закупена и въведена в действие през 1987 г.<ref>[http://www.io-bas.bg/submursible_bg.html „Изследователска подводница РС-8“] – в сайта на Института по океанология „Фритьоф Нансен“</ref> |
||
⚫ | |||
⚫ | В това време адм. Орманов успява да постигне договореност с [[Норвегия|норвежката]] |
||
== Памет за адм. Бранимир Орманов == |
== Памет за адм. Бранимир Орманов == |
||
⚫ | Адм. Бранимир Орманов напуска този свят твърде рано. А е бил личност, човек с главна буква, достоен да се помни, да се пише и говори за него. В паметта на поколения военни моряци, командири и редови остава светлият образ на флотоводеца, първият адмирал, получил заслужено висше военно звание от народнодемократичната власт. |
||
⚫ | |||
Силно привързан към семейството си, адм. Орманов и съпругата му Евгения отглеждат 3 деца: Елена – актриса и кинорежисьорка, Чавдар – военноморски офицер и учен, Мирослава – художничка. |
|||
⚫ | |||
Синът им [[Чавдар Орманов]] продължава делото на баща си, което носи някаква утеха на адмирала: като съветски гражданин (покрай майка си) учи във Висшето военноморско училище по радиоелектроника „А.С. Попов“ в Ленинград и го завършва през 1970 г. Става офицер в Черноморския флот на СССР, плава 3 години на БПК ([[големи противолодъчни кораби]]) проект 61<ref>[http://cruiser.patosin.ru/story/mandel/index.html «О службе на БПК „Комсомолец Украины“] – спомени на В.Е. Мандель</ref>, 2 пъти излиза в [[Средиземно море]] на бойна служба. В края на [[1973]] с активната намеса на баща си и връзките му с командващия съветския ВМФ [[адмирал Горшков]] и министрите маршал [[Андрей Гречко]] и арм. ген. [[Добри Джуров]] ст. лейт. Чавдар Орманов се завръща в България със същото звание и продължава службата си като дивизионен специалист в [[дивизион]] [[подводница|подводни лодки]]. Завършва военната си кариера като научен работник – отначало в Научния институт на ВМФ (филиал на Военния научно-технически институт, София), по-късно в Института за перспективни изследвания на отбраната. Понастоящем доц. д-р кап. I ранг (р) Чавдар Орманов е преподавател и ръководител на катедра в [[ТУВ|Техническия университет]] във [[Варна]]<ref>[http://www.tu-varna.bg/tu-varnakut/index.php?option=com_content&task=view&id=37&Itemid=29 Резюме на данните за Чавдар Орманов в сайта на ТУ, Варна]</ref>. |
|||
Основната ценност, която адмирал Орманов най-много е уважавал в хората, е добросъвестността. По негови думи тя е израз на преданост и вярност, на честност и трудолюбие, на справедливост и отговорност да формира човешкото достойнство. Не по-малко той е ценял професионализма и всеотдайността в работата. Ценял е много и доверието, което е израз на доброжелателност и на вяра в доброто начало у човека, подбужда към всеотдайност, енергична дейност, поражда добросъвестност и оптимизъм. Адм. Орманов винаги се е придържал към максимата, че всеки командир е длъжен да възпитава подчинените си преди всичко по принципа „Прави като мен“. Той е вярвал в хората, въпреки преживяното от него в СССР, често е повтарял „Който е изгубил доверие, той няма повече какво да губи.“ В течение на 10 години той е Командващ на ВМФ и единственият адмирал на България. Забележим отдалече със своята осанка, забележителен с вечната си доброжелателна усмивка, авторитетен, достъпен, достоен и уважаван. Начетеността му е била известна на всички негови колеги, всички знаят, че той чете много, но и е обичал да споделя прочетеното. |
Основната ценност, която адмирал Орманов най-много е уважавал в хората, е добросъвестността. По негови думи тя е израз на преданост и вярност, на честност и трудолюбие, на справедливост и отговорност да формира човешкото достойнство. Не по-малко той е ценял професионализма и всеотдайността в работата. Ценял е много и доверието, което е израз на доброжелателност и на вяра в доброто начало у човека, подбужда към всеотдайност, енергична дейност, поражда добросъвестност и оптимизъм. Адм. Орманов винаги се е придържал към максимата, че всеки командир е длъжен да възпитава подчинените си преди всичко по принципа „Прави като мен“. Той е вярвал в хората, въпреки преживяното от него в СССР, често е повтарял „Който е изгубил доверие, той няма повече какво да губи.“ В течение на 10 години той е Командващ на ВМФ и единственият адмирал на България. Забележим отдалече със своята осанка, забележителен с вечната си доброжелателна усмивка, авторитетен, достъпен, достоен и уважаван. Начетеността му е била известна на всички негови колеги, всички знаят, че той чете много, но и е обичал да споделя прочетеното. |
||
Ред 104: | Ред 106: | ||
<references /> |
<references /> |
||
{{СОРТКАТ:Орманов, Бранимир}} |
|||
[[Категория:Български адмирали]] |
[[Категория:Български адмирали]] |
||
[[Категория:Съветски офицери]] |
|||
[[Категория:Българи в Съветския съюз]] |
[[Категория:Българи в Съветския съюз]] |
||
[[Категория:Родени в Омуртаг]] |
[[Категория:Родени в Омуртаг]] |
Версия от 11:48, 27 август 2017
Бранимир Иванов Орманов | |
Адмирал Бранимир Орманов | |
Мемориална плоча пред последния дом на адмирал Орманов във Варна | |
Звание | адмирал |
---|---|
Служи на | СССР |
Командвания | Военноморски флот на НРБ Гражданска отбрана на НРБ |
Образование | Военна академия на Генералния щаб на Русия Военна академия „Фрунзе“ |
Дата и място на раждане | 30 септември 1914 г.
|
Дата и място на смърт | |
Друга дейност | председател на Националния океанографски комитет |
Бранимир Иванов Орманов е български висш военноморски офицер (адмирал) и военачалник.
Заема високи командни и ръководни длъжности: командващ Военноморския флот, после заместник-началник на Генералния щаб на БНА, след това заместник-министър на народната отбрана, накрая началник на Гражданската отбрана на НРБ. След излизането му в запас е председател на Националния океанографски комитет.
Биография
Родители и детски години, 1914 – 1930 г.
Бранимир Орманов е роден на 30 септември 1914 г. в град Омуртаг[1]. Родителите му са Иван Орманов и Ружа Орманова; Бранимир е тяхното 3-то дете, има брат Пламен и сестра Искра.
Баща му Иван Орманов е всестранно надарена личност, голям педагог за своето време, от рано прегърнал социалистическата идея. Той е основател на партията в Стражица и е председател на кооперация „Освобождение“, чрез която се изпращат храни за гладуващите в Поволжието (СССР). За да организира предаването на храните на съветското правителство заминава за Одеса, където посреща корабите. За революционната му дейност е уволнен със забрана за цяла България да бъде учител. След Деветоюнския преврат от 1923 г. заминава като политически емигрант в СССР, чийто гражданин става под името Михаил Горов. Той е публицист, кооперативен деец, научен работник – крупен специалист по аграрните въпроси, доктор на икономическите науки в СССР. Паметта за Иван Орманов се пази: негови паметници са изградени в Стражица[2] и в Омуртаг[3], а училището в Стражица до септември 1990 г. носи неговото име[4].
Ранното си детство Бранимир прекарва в село (сега град) Стражица, Великотърновско, където родителите му са учители. 9-годишният Бранимир с майка си Ружа и сестра му Искра също емигрират в СССР през 1923 г., като пътуват с параход от Истанбул за Одеса. По-късно пристига и по-големият брат Пламен, завършил образованието си в Германия.
Съветски съюз, 1923 – 1946 г.
Обучение във ВВМУ „Фрунзе“, 1930 – 1936 г.
През октомври 1930 г. под името Бранимир Михайлович Горов, след като е учил в техникум по електротехника, е приет в подготвителните курсове на Висшето военноморско училище „Фрунзе“ в Ленинград (сега Санкт Петербург), което е приемник на Морския кадетски корпус, възпитал много видни моряци, в това число и българи. По онова време в училището цари атмосферата на елитно военно училище. Високо се ценят високата обща и професионална култура, знаенето на чужди езици (преди всичко английски), познаване на морската практика. През май 1936 г. Горов завършва военноморското училище като отличник и предсрочно е произведен в първо офицерско звание.
Офицер в Балтийския флот, 1936 г.
Бранимир Горов започва офицерската си служба в Балтийския ВМФ, Кронщат, назначен за щурман на подводница тип „Л“. В дивизиона подводни лодки инженер-механик е големият българин Гечо Кокилев (в СССР с името Георгий Кокулев[5]), учил в Морското машинно училище и завършил Военноморската академия Ленинград, при когото младият Горов е чест гост. Кокилев има бурна революционна биография – механик на партийната яхта „Иван Вазов“, участник в Септемврийското въстание от 1923 г., съорганизатори на бунта и бягството на 43-та от о-в Св. Анастасия. През втората половина на 1936 г. подводницата, на която служи щурманът Горов, е изпратена да помага на републиканското правителство на Испания. Но е върната от района на Балтийските проливи, понеже изходът на войната в Испания е бил вече предрешен.
Репресиран от НКВД, 1936 – 1937 г.
Когато вълната на недоверието и сталинските репресии обхваща и военните специалисти, Гечо Кокилев, спасил се от полицейските куршуми в България, ще загине от куршум на КГБ. На 10 септември 1937 г. ст. лейт. Бранимир Горов е арестуван като „враг на народа“[6]. Вината му е била, че имал приятел евреин, чиито родители са в лагер, а и той също по-късно е арестуван. И офицерът Бранимир Горов е арестуван, защото имал приятел „изменник на родината“ и го посещавал в дома му. И по кратката процедура Горов е осъден на смърт от „тричленката“. Половин година е в килията на смъртниците, но след това ненадейно е пуснат на свобода. Има различни версии за освобождаването му. Най-вероятната е, че за това е изиграла роля намесата на Георги Димитров, който е бил близък с родителите на Бранимир Горов. Към този момент баща му вече е бил починал, но среща с Димитров си е извоювала майка му Ружа Орманова.
Отново във ВМФ СССР, 1938 – 1947 г.
Случайна среща с негов бивш командир от Ленинград, състояла се в Москва през 1938 г., връща Бранимир Горов в строя като офицер от съветския военноморски флот. На 27 юни 1939 г. е назначен за преподавател по навигация и мореходна астрономия в Каспийското военноморско училище[7] в Баку. В този град Бранимир Горов се среща с жената, с която ще бъде до края на дните си – Евгения, там се ражда дъщеря им Елена.
На тази длъжност го заварва началото на войната с Германия. Рапортите му за изпращане в действащия флот остават без последици. Той продължава да обучава офицери за корабите. През 1942 г. е изпратен на курсове в Самарканд, където се подготвя за изпълнение на задачи, свързани с посрещането и съпровождането на американските корабни конвои, които доставят през Тихия океан помощи по договора „заем-наем“ за воюващия Съветски съюз. След курсовете заминава за Далечния изток, където изпълнява такава задача.
През 1943 г. се завръща в Баку и продължава преподавателската си дейност в КВВУ. След вдигане на блокадата на Ленинград в началото на 1944 г. и възстановяването на занятията във висшето военноморско училище „Фрунзе“, неговата популярност на високо ерудиран, с подчертани качества на преподавател и педагог го отвеждат в това елитно училище за преподавател по навигация и астрономия[8]. Но през 1945 г. е принуден по семейни причини да напусне Ленинград и да се премести да работи в Одеса – отново преподавател в съществувалото тогава Одеско военно-морско училище.
През 1946 г. на кап.-лейт. Бранимир Горов е предложено, както и на много други българи-политемигранти, да се завърне в България за продължаване на службата си в Българските военноморски сили. Макар 23 години да е далеч от своята родина България, тя е оставила незаличими спомени в съзнанието му. И той не престава да мечтае да се завърне в нея. Животът му в емиграция в продължение на 16 години е изпълнен с непрестанен стремеж да израсне и се реализира в избрания от него път като добре подготвен морски командир и специалист. И затова той посреща с голяма радост разрешението да се завърне в България. В началото на 1947 г. се връща в България.
България, 1947 – 1985 г.
Народно военноморско училище, 1947 – 1948 г.
Със завръщането му той е изпратен във Варна, присвоено му е званието „капитан II ранг“ и под неговото си име Бранимир Иванов Орманов на 10 април 1947 г. е назначен за инспектор на класовете в Народното Военноморско училище[9]. Осемте години преподавателска и командирска работа в трите съветски висши военноморски училища изиграват своята роля. Със знанията си и опитът си той се включва активно в работата на колектива офицери в НВМУ. И веднага кап. II ранг Орманов констатира отсъствието на съвременна организация на учебния процес, учебните програми са общи без разчет на часовете, липсват каквито и да е било планове. Орманов се заема активно с решаването на тази задача, където опитът му като преподавател му помага изключително много. Въпреки съпротивата на по-голямата част от преподавателите се въвежда планирането на учебния процес. Едновременно с това кап. II ранг Орманов е особено е взискателен към бъдещите офицери и е особено строг при прояви на нарушение на дисциплината. Кап. II ранг Орманов влиза в конфликт с някои от по-буйните кадети и много строго наказва няколко бивши партизани за самоволно напускане на училището[10]. Но той се налага и в Морско училище се възстановява воинската дисциплина. Неговите знания и опит не остават незабелязани и през есента на същата година е назначен за временно изпълняващ длъжността Началник на НВМУ. Тук се ражда и синът на Бранимир Орманов – Чавдар.
Черноморски флот, 1948 – 1950 г.
През 1947 г. флотът получава от Съветския Съюз значителна бойна сила[11] – старият, но изпитан в боевете ескадрен миноносец „Железняков“, 12 преследвача на ПЛ от 3 проекта, полк торпедоносна авиация ТУ-2 (в състава на ВВС, но оперативно подчинена на ВМФ). В Одеса се подготвят екипажите за получаване на ПЛ тип „М“ и ТК тип ТМ-200. Толкова бойни кораби не са съществували и в мечтите на морските офицери. И в началото на 1948 г. кап. II ранг Орманов е назначен за началник щаб и първи заместник на командира на Черноморския военен флот на Република България. Орманов е удовлетворен от доверието, че му е предоставена възможността да се реализира като морски специалист, за което дълги години упорито се е готвил.
През есента на 1948 г. кап. II ранг Орманов е изпратен като експерт[12] по морските въпроси от албанска страна в международния съд в Хага, където се гледа дело за вината на Албания при подривяването на мини през октомври 1946 г. на 2 ескадрени миноносеца на Великобритания в пролива до остров Корфу („Saumarez“ G-12 и „Volage“ R-41) В продължение на половин година кап. II ранг Орманов защитава блестящо интересите на Република Албания, въпреки че се среща с непознати за него до този момент неща: непозната страна, морското международно право, досега непознати немски морски мини и ред други неща, които затрудняват работата му. Съгласно думите на Орманов делото има благоприятен ход за Албания, „защото и аз като албанците бях честен.“ Неговата работа дава решителен принос за удовлетворителното решението на съда за Албания. Професионализмът на българския експерт е оценен от французина Пиер Кот (съдебен експерт, професор в правния факултет на Франция, помощник на албанския официален представител в съда)[13], който заявява, „...това е първата победа на българският флот над флота на Великобритания...“. Заслугата му за благоприятния изход от процеса е оценена от Албания и албанското правителство награждава кап. II ранг Орманов с високия орден „Скендербег“. Тази командировка продължава до пролетта на 1949 г.
След завръщането си кап. II ранг Орманов заварва извършване на реорганизация на военноморските сили, при която е закрита длъжността му началник на щаба на Черноморския флот. Той е назначен за командир на бригадата надводни кораби от Черноморския военен флот[14]. По думите на адм. Орманов за него това е било поредното сериозно изпитание – без да е командвал кораб, в този момент му се поверява да ръководи бойната подготовка и да отговаря за бойната готовност не само на един кораб, а за цяло съединение бойни кораби. Тогава се поставя началото на водене на бойната подготовка по нови методи, което за командира на съединението изисква прелом в съзнанието и психиката му. И той преустроява дейността и мисленето си от офицер-изпълнител в офицер-ръководител.
В края на 1949 г. началникът на щаба на ВМФ кап. I ранг Валентин Паспалеев е наклеветен и арестуван. След поредната реорганизация на военноморския флот на 12 декември 1949 г. Орманов е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на щаба, а през февруари 1950 г. му е присвоено званието капитан I ранг. Длъжността началник на щаба е важен етап в изграждането му като бъдещ командващ.
По онова време в щаба на флота се формират отделите и службите, създават се условия за неговото нормално функциониране, поставя се началото на водене на бойната подготовка по нови методи. Но не достигат подготвени кадри. В основните отдели и служби на щаба на флота получават назначения на отговорни длъжности както по-опитни офицери, така и току-що завършили НВМУ, чиято подготовка далеч не съответства на високите изисквания към длъжностите, които заемат. Наред с усилената работа в щаба и в поделенията на флота заедно със своя началник се учат и усвояват военно-морската наука и изкуство. При първата голяма „чистка“ през 1946 г. във въоръжените сили на страната във флота не уволняват веднага останалите „царски офицери“ – добре подготвени специалисти, които са уволнени последни в сравнение с другите видове въоръжени сили. Голяма роля за това играе и началникът на щаба на ВМФ кап. I ранг Орманов, който разбира, че не е достатъчна верността към Партията, за да се управляват кораби и сложното военно-морско оръжие. По-късно Орманов казва, че освен всичко друго, се е учел и на обноски от тях. Неоценима тогава и в следващите години е помощта, която оказват съветските военно-морски специалисти – „съветниците“. Не се стеснява да се учи от своите подчинени и от своя командващ, участника в Испанската гражданска война кап. I ранг Кирил Халачев.
Командващ Военноморския флот, 1950 – 1962 г.
В култовските времена кап. I ранг Халачев е наклеветен, проверен от поредната комисия и снет от длъжност. През юли 1950 г. Орманов приема изпълнението на длъжността командващ Военноморските сили на България, като е назначен на тази длъжност на 8 август с.г. Месец по-късно му е присвоено званието контраадмирал. Това събитие се посреща с радост и задоволство от офицерския корпус на флота. Той е негов флагман в продължение на 10 години. Контраадмирал Орманов поема с присъщото си чувство на висока отговорност новите задължения и съдбите на целия флот. За повишаване на своята подготовка за този висок пост адм. Орманов заминава в началото на декември 1954 г. във Военноморската академия „Ворошилов“ в Ленинград, който завършва в края на януари 1956 г.
Като командващ ВМФ счита за най-важни задачи укрепването му по пътя на нарастването на количествения и качествен състав на корабите, запазването на най-добрите специалисти, независимо от това, че е критикуван за „недостатъчен класово-партиен подход“. Но Орманов продължава да настоява за работа с така наречените „царски офицери“. Основно внимание адм. Орманов обръща на професионализма и високата подготовка на офицерите, старшините и матросите. През тези години ВМФ се попълва с нови кораби: новия ескадрен миноносец „Георги Димитров“, 2 бр. стражеви кораби, нови противолодъчни кораби, 3 бр. подводници тип „М“, торпедни катери ТМ-200 и други. През 1957 г. са доставени нови 8 бр. торпедни катери пр. 123-К „Комсомолец“, през 1958 г. подводниците са заменени с 2 подводници пр. 613, като по този начин се възстановяват традициите на първите български подводничари. След получаването в българския ВМФ на най-големия и модерен за времето си кораб – ЕМ „Г. Димитров“, Орманов го посещава често и заедно с екипажа на кораба започва да го изучава. Той е изключително удовлетворен от присъствието на есминеца във ВМФ, защото само на кораб от такъв клас е възможно да се въплъти в пълна степен организацията на кораба в съответствие с Корабния устав, това е мястото за пълно изграждане на морските офицери – строеви и механици, това е средата за изграждане и съхраняване на морските традиции. И кораб от такъв ранг е пригоден за „демонстрация на флага“ на морска държава.
През 1957 г. е начело на групата офицери на ЕМ „Г. Димитров“ при похода му до Албания с правителствена делегация начело с министър-председателя Антон Югов. През 1958 г. на Орманов е присвоено званието вицеадмирал. Младият командващ твърдо отстоява интересите на флота, работи за неговото изграждане като боеспособен и балансиран вид ВС. Особено внимание отделя на подготовката на военно-морските кадри, за тяхното изграждане, развитие, усъвършенстване на подготовката им в курсове и военни академии. Под негово ръководство се изгражда съвременен военен флот, способен да посрещне достойно предизвикателствата на тогавашното време.
През септември 1960 г. е изпратен да учи в Академията на Генералния щаб на Съветската армия в Москва. Завършва я през 1962 г. със златен медал, като блестящо защитава дипломната си работа. В нея демонстрира отличните си познания не само по въпросите за провеждане на морските операции, но също и в управлението на взаимодействащите с ВМФ сухопътни войски. Ръководството на Академията му предлага да разшири работата си и да защити научна степен. Но от Генералния щаб на БНА не му дават разрешение за това.
Заместник-началник на ГЩ-БНА, 1962 – 1973 г.
След завръщането си той е назначен за заместник-началник на Генералния щаб на БНА. На тази длъжност са му възлагани редица отговорни сектори от работата на ГЩ, сред които е военно-научната и научно-техническата дейност в БНА. Всичките тези сектори са достатъчно далече от ВМФ, което не му дава възможност за пълно прилагане на опита и знанията му. Неизбежно това го тревожи и не позволява да изпитва пълно удовлетворение от своята дейност. И той винаги търси задачи, свързани с ВМФ.
Заместник-министър и началник на ГО, 1973 – 1983 г.
През 1973 г. е назначен за заместник-министър на народната отбрана и началник на гражданската отбрана – отговорна работа и все пак още по-далеч от флота. Присвоено му е званието адмирал. Залавя се с жар да работи в новото направление. Изучава националния опит, но усвоява и опита на други страни за опазване живота на хората при екстремни ситуации и по време на война. Завършва с отличие специален курс към Академията за гражданска отбрана на СССР през 1974 г. Полага огромни усилия, за да подобри разяснителната работа за ролята и мястото на Гражданската отбрана на страната не само във военно, но и в мирно време. По негово предложение се изгражда съвременна оперативна служба на Щаба на гражданската отбрана и са формирани щатните подразделения – първите редовни роти и батальони на гражданска отбрана, за обучението на които полага големи грижи. Адм. Орманов отдели голямо внимание и на изграждането на развита комуникационна система за оповестяване. Голямо внимание отделя на формированията на гражданска отбрана в промишлените предприятия[15]. Лично присъства при ликвидацията на разрушенията в Свищов при земетресението във Вранча през 1977 г. и отделя голямо внимание на извършването на анализ на причините, довели до разрушенията в града с привличане на специалисти от различни институти. Въз основа на този опит са направени анализи и разработени препоръки за допълнителни изисквания към строителството на сгради.
Председател на НОК, 1983 – 1985 г.
През 1983 г. адм. Орманов получава предложение от председателя на ДКНТП Начо Папазов да поеме поста председател на Националния океанографски комитет. Той подава рапорт, излиза в запас и веднага получава назначението. Независимо от това, че тази длъжност е на обществени начала, той се захваща за работа с особено желание и стръв, защото най-после неговата служебна дейност отново е свързана с морето. Прави огромни усилия за сплотяване на всички институти и организации, свързани с морето, за обединяване на усилията им и постигане на най-добри резултати. Работи за установяване на контакти с други океанографски организации извън пределите на страната, за издигане престижа на българската океанографска наука. В същото време издава статии по въпросите на международното морско право. Негова заслуга е приемането на България за редовен член на Международната морска организация (IMO). През този период адм. Орманов работи активно за издигане нивото и статута на националните институти, работещи в областта на изследване на морето. Постоянните му връзки с Института по океанология и Геологическия институт на БАН, Института по рибни ресурси, Софийския университет, ВМФ, Министерството на транспорта с Параходство БМФ и други морски организации дава възможност да се концентрират усилията им за издигане на авторитета на България като морска държава и получаване на максимална изгода за икономиката на страната от използването на морските ресурси.
В това време адм. Орманов успява да постигне договореност с норвежката фирма GECO за продажба на България на научно-изследователския кораб Geco Kappa, брегови изчислителен център и методика за провеждане на морски геофизични изследвания на световно ниво за символичната сума от 3 милиона долара. Тази фирма в началото на 1980-те години провежда около 60% от световните морски геофизични изследвания. Изгодната за страната оферта не се осъществява поради неразбиране от страна на ръководството на страната. Въпреки всичко по настояването и със съдействието на адм. Орманов е закупен и преустроен през 1984 г.[16] научно-изследователският кораб „Академик“ за научна работа на Института по океанология на БАН, който плава и до днес. С неговото съдействие е започнато търсене и на изследователска подводница за нуждите на института, като такава подводница е закупена и въведена в действие през 1987 г.[17]
Редицата проблеми, създавани през целия му живот в работата на Бранимир Орманов, нанасят сериозни удари по здравословното му състояние. След тежко боледуване адм. Бранимир Орманов почива на 19 август 1985 г., малко преди своя 71-ви рожден ден.
Памет за адм. Бранимир Орманов
Адм. Бранимир Орманов напуска този свят твърде рано. А е бил личност, човек с главна буква, достоен да се помни, да се пише и говори за него. В паметта на поколения военни моряци, командири и редови остава светлият образ на флотоводеца, първият адмирал, получил заслужено висше военно звание от народнодемократичната власт.
Силно привързан към семейството си, адм. Орманов и съпругата му Евгения отглеждат 3 деца: Елена – актриса и кинорежисьорка, Чавдар – военноморски офицер и учен, Мирослава – художничка.
Синът им Чавдар Орманов продължава делото на баща си, което носи някаква утеха на адмирала: като съветски гражданин (покрай майка си) учи във Висшето военноморско училище по радиоелектроника „А.С. Попов“ в Ленинград и го завършва през 1970 г. Става офицер в Черноморския флот на СССР, плава 3 години на БПК (големи противолодъчни кораби) проект 61[18], 2 пъти излиза в Средиземно море на бойна служба. В края на 1973 с активната намеса на баща си и връзките му с командващия съветския ВМФ адмирал Горшков и министрите маршал Андрей Гречко и арм. ген. Добри Джуров ст. лейт. Чавдар Орманов се завръща в България със същото звание и продължава службата си като дивизионен специалист в дивизион подводни лодки. Завършва военната си кариера като научен работник – отначало в Научния институт на ВМФ (филиал на Военния научно-технически институт, София), по-късно в Института за перспективни изследвания на отбраната. Понастоящем доц. д-р кап. I ранг (р) Чавдар Орманов е преподавател и ръководител на катедра в Техническия университет във Варна[19].
Основната ценност, която адмирал Орманов най-много е уважавал в хората, е добросъвестността. По негови думи тя е израз на преданост и вярност, на честност и трудолюбие, на справедливост и отговорност да формира човешкото достойнство. Не по-малко той е ценял професионализма и всеотдайността в работата. Ценял е много и доверието, което е израз на доброжелателност и на вяра в доброто начало у човека, подбужда към всеотдайност, енергична дейност, поражда добросъвестност и оптимизъм. Адм. Орманов винаги се е придържал към максимата, че всеки командир е длъжен да възпитава подчинените си преди всичко по принципа „Прави като мен“. Той е вярвал в хората, въпреки преживяното от него в СССР, често е повтарял „Който е изгубил доверие, той няма повече какво да губи.“ В течение на 10 години той е Командващ на ВМФ и единственият адмирал на България. Забележим отдалече със своята осанка, забележителен с вечната си доброжелателна усмивка, авторитетен, достъпен, достоен и уважаван. Начетеността му е била известна на всички негови колеги, всички знаят, че той чете много, но и е обичал да споделя прочетеното.
За адмирал Бранимир Орманов могат да се кажат още много добри неща. Той е бил и ще остане в паметта ни като един високо подготвен военно-морски специалист, командир, вечно търсещ новатор, отдал целия си живот в служба на Военноморския ни флот и Родината ни. Изпълнил достойно своя служебен, граждански и патриотичен дълг към България. И ничия ръка не ще може да заличи тази памет и това светло име.
Източници
- ↑ Източник за тук и за много други текстове: Биография на Бранимир Орманов, предоставена от сина му Чавдар Орманов
- ↑ "Протокол на Политбюро на ЦК на БКП № 81 от 26 март 1963 г."
- ↑ Документ на Общинската администрация, Омуртаг "„Първа копка” по проект „Разширяване на административен център гр. Омуртаг ІІ-ри етап“" от 06.08.2014 г.
- ↑ „Образованието през вековете“
- ↑ „Подводники – жертвы „Большого террора“ конца 1930-х гг.“
- ↑ „Подводники – жертвы „Большого террора“ конца 1930-х гг.“
- ↑ „Апшеронский меридиан“, от Курочкин А. П., Татаренко В. Т., ГЛАВА 1 „У ИСТОКОВ“
- ↑ „Подводники – жертвы „Большого террора“ конца 1930-х гг.“ – http://wap.warsubmarine.forum24.ru/?1-6-0-00000076-000-0-0
- ↑ „В дните след деветосептемврийската победа“, спомен на адм. Орманов в юбилейното издание по случай 100 години Морско училище „Огнище на морска наука и култура“ – http://www.naval-acad.bg/100godini-MU/slides/MU100-str104.html
- ↑ „Стихия морска ни призва“, мемоарна книга на кап. I ранг Йото Йотов – http://www.naval-acad.bg/avmu/Vip-43-48/index.html
- ↑ Статията „Военноморски сили на България“ във Facebook – https://bg.wikipedia.org/wiki/Военноморски_сили_на_България
- ↑ „THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949“ – http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf
- ↑ „THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949“ – http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf
- ↑ „Хора, пагони, лампази“, книга от Рангел Златков, военен журналист
- ↑ „90 години от рождението – пример за всеотдайна служба на Отечеството“, в сп. „Военен глас“ № 10/2004 год
- ↑ „Академик”: ЧЕТВЪРТ ВЕК ФЛАГМАН НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА НАУКА – в сайта Морски вестник
- ↑ „Изследователска подводница РС-8“ – в сайта на Института по океанология „Фритьоф Нансен“
- ↑ «О службе на БПК „Комсомолец Украины“ – спомени на В.Е. Мандель
- ↑ Резюме на данните за Чавдар Орманов в сайта на ТУ, Варна