Кокалянски манастир: Разлика между версии
м Disambiguated: османско владичество → Българските земи под османско владичество |
м Нов ключ за Категория:Кокаляне: „манастир“, ползвайки HotCat |
||
Ред 56: | Ред 56: | ||
{{Църкви в София}} |
{{Църкви в София}} |
||
[[Категория:Паметници на културата в област София]] |
|||
[[Категория:Манастири на Българската православна църква]] |
[[Категория:Манастири на Българската православна църква]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Паметници на културата в област София]] |
||
⚫ | |||
[[Категория:Софийска Света гора]] |
[[Категория:Софийска Света гора]] |
||
[[Категория:Софийска епархия]] |
|||
⚫ |
Версия от 14:49, 10 юли 2018
Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ | |
Входа на Кокалянския манастир „Свети Архангел Михаил“ | |
Вид | Православен манастир |
---|---|
Местоположение | Кокаляне, България |
Тип на сградата | Манастир Паметник на културата |
Изграждане | 11 – 20 век |
Състояние | Действащ, мъжки |
Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил“ в Общомедия |
Кокалянският манастир „Свети Архангел Михаил“ е български манастир.
Местоположение
Разположен е в Плана планина, на около 4 километра югоизточно от село Кокаляне и около 6 километра североизточно от село Железница, в подножието на връх Манастирище (1338 m.н.в).
История
Манастирът е изграден през 11 век, по време на управлението на цар Самуил. Според легендите при един лов в Плана, Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил.
В Кокалянския манастир е намерен Урвишкият сборник, съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от Климент Охридски). През 1579 г. Кокалянското евангелие на Йоан Кратовски.
По времето на Османското владичество в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен на мястото на стария от йеромонах Хрисант. На 16 юни 1898 г. манастира е ограбен, а отец Хрисант е убит от разбойници. Погребан е до входната врата на манастирския двор. След Освобождението в края на 19 век е възстановен напълно. Старата църква е съборена и с дарения на местното население е съградена нова постройка от ломени камъни в периода 1896 – 1898 г. През 1969 година манастирът е обявен за паметник на културата.
Архитектура
Манастирският комплекс се състои от храм „Св. Архангел Михаил“, две двуетажни манастирски сгради, магерница, камбанария и стопански постройки. Иконите са дарение от жители на Железница, а църквата е изписана от Никола Образописов и учениците му от Самоковската художествена школа през 1896 г.
Кокалянският манастир „Св. Архангел Михаил“ e част от „Софийската Света гора" и заедно със Средновековната крепост Урвич, Панчаревския манастир „Св. Никола – Летни" и Крепостната черква-манастир „Св. Илия", образуват Урвичкия крепостен комплекс.
В момента манастирът е в ремонт и е отворен за посещение в събота и неделя от 7:00 до 16:00 ч.
Източници
- Динева, Валентина. Софийската Мала Света гора. София, Медиатама, 2007. ISBN 978-954-91805-2-7. с. 203 – 209.
- Мартинов, Георги. Софийската Мала Света гора: Стари църкви, манастири, параклиси и оброчища в София и околностите. 2011. с. 25 – 26.
- Петрова, Марияна. Повече от 100 забележителни манастира в България. София, Издателство „Фют“. ISBN 978-954-625-513-6. с. 121.